РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Благоевград, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕкатерина
Тодорова Даракчиева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно административно
наказателно дело № 20211200600144 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа
на постъпила жалба от адв. Д.П., защитник на обв.М. Р. М., срещу
решение №900180/20.01.20.г., постановено по АНД №477/20.г. по
описа на Районен съд – гр.С.
Сочи се в жалбата, че в частта, с която е било определено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., атакуваният
съдебен акт се явявал незаконосъобразен и явно несправедлив. При
определянето на същия първата инстанция не отчела правилно
относителната тежест на всяко от обстоятелствата с правно значение
за индивидуализация на наказанието. В тази връзка РС игнорирал
чистото съдебно минало на обвиняемия като приел, че същото било
1
условие на закона за приложение на чл.78а от НК. Не били взети под
внимание младата възраст на дееца, трудовата му ангажираност, това,
че същият е самоиздържащо се лице. Заедно с това и въпреки
отчетения превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на
М. обстоятелства, съдът определил размера на санкцията в близост до
средния, предвиден в закона.
Моли се ОС да измени решението на първата инстанция и
намали размерът на наложената административна санкция до
минималния предвиден в закона размер.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата си.
Прокурорът намира, че като правилно и законосъобразно,
решението на РС следва да бъде оставено в сила.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, ОС намери следното :
С решението, изменение на което се иска, първоинстанционният
съд е признал обвиняемия М. Р. М., с ЕГН- **********, за виновен в
това, че за времето от около 23.25 часа на 19.10.20.г. до около 22.00
часа 25.10.20. г., в Община – гр. С., при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които поотделно осъществяват един и
същи състав на престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, е управлявал моторни превозни
средства – товарен автомобил марка и модел „Ф. Т.“ с ДК№ РК656. и
товарен автомобил марка и модел „Ф. LT 35“ с ДК№ РР., без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно
2
свидетелство за управление на моторно превозно средство: с
наказателно постановление №19-0455-000339/19.11.20.г. на Началник
РУ Т., влязло в сила на 13.12.20.г., както следва:
1. На 19.10.20.г., около 23.25 часа по Път BLG, в посока от
село Н. Д., към село С., община С. е управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил марка и модел „Ф. Т.“ с ДК№ РК65., без
съответно свидетелство за управление и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление на
МПС – с наказателно постановление №19-0455-000339/19.11.20.г. на
Началник РУ Т., влязло в сила на 13.12.20.г.
1. На 25.10.20.г., около 22.00 часа в село Л., община С., в
посока на движение от площада на селото към ВЕЦ-а пред сградата на
кметството е управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка и модел „Ф. LT 35“ с ДК№ РР589., без съответно
свидетелство за управление и в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на моторно превозно средство
без съответното свидетелство за управление на МПС – с наказателно
постановление №19-0455-000339/19.11.20.г. на Началник РУ Т.,
влязло в сила на 13.12.2019г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от
НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от
НПК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв.
За да постанови съдебния си акт, РС приел за установено
следното във фактическо и правно отношение :
Производството пред първата инстанция е образувано ие
протекло по реда на чл.375 и следващите от НПК.
3
Обвиняемият М. Р. М. е роден на 04.09.20.г. в град С., с
постоянен адрес в село Л., българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, работи като пастир, неосъждан, с ЕГН
**********. Същият не е правоспособен водач на МПС. Видно от
представеното по делото уверение изх. №2/19.01.2021г. от СД“К – ПЖ
- Ж, П, П“ същият е записал и провежда обучение за шофьор
категория „В“ от 11.09.20г. От справка за нарушител водач на М. се
установява, че за същият са регистрирани пет нарушения по ЗДвП, за
които са издадени три наказателни постановления. Налице е
управление на МПС, без М. да е правоспособен водач на 13.04.2014 г.,
когато същият е бил малолетен и е управлявал нерегистрирано МПС и
на 02.11.20г., когато М. е управлявал МПС без сключена застраховка
ГО и е предизвикал ПТП поради движение с несъобразена скорост. За
последните нарушения М. е наказан с две НП, влезли в сила, като с
едното – НП №19-0445-000339/19.11.20. г., издадено от началник РУ
Т М. е наказан и за управление на МПС, без да е правоспособен
водач. НП е влязло в сила на 13.12.20г.
Въпреки констатираните нарушения и въпреки, че е съзнавал, че
е неправоспособен водач и че не е изтекъл срок от една година от
наказването му по административен ред за управление на МПС, без да
е правоспособен водач, М. продължил да управлява различни МПС.
На 19.10.20г., около 23.25 часа М., без да е правоспособен водач,
управлявал товарен автомобил марка и модел „Ф. Т.“ с ДК№ РК65. по
пътя от село С. към село Н. Д. Автомобилът бил забелязан от
осъществяващите контрол по безопасност на движението служители
на РУ Сандански – свидетелите П., Д., В. и Б., които се намирали пътя
от село С. за село Н. Д., община С., в района на склад за дърва,
стопанисван от К. К.. Свидетелят Б. подал сигнал със стоп-палка на
водача на автомобила – обвиняемия М.. Същият не спрял, а
продължил движението си, което наложило свидетелите В. и П. да го
последват с полицейския автомобил. След около километър М.
4
реагирал на подаваните от полицейските служители звукови и
светлинни сигнали и спрял. От В. и П. била извършена проверка на
документите на водача и на автомобила. Установили, че водач е
обвиняемият М., който не могъл да представи СУМПС. При
извършената справка с ОДЧ в РУ- С. било установено, че М. е
неправоспособен водач, както и че същият е наказван по
административен ред за управление на МПС, без да е правоспособен
водач с НП, влязло в сила преди по малко от една година – на
13.12.2019г. Предвид установеното била уведомена РП- гр.С. и било
образувано БП, по което на 20.10.20.г. М. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Макар, че му било повдигнато обвинение за престъпление от
чл.343в, ал.2 от НК – управление на МПС, без да е правоспособен
водач и в едногодишен ред от наказването му за управление на МПС,
без да е правоспособен водач по административен ред, по-малко от
седмица след това – на 25.10.20. г. М. управлявал товарен автомобил
марка и модел „Ф. LT 35“ с ДК№ РР 58.АР по пътната мрежа на село
Л. община С., без да е правоспособен водач. Автомобилът бил
забелязан от служителите на РУ-С. – свидетелите Я. и С. които
осъществявали контрол за безопасност на движението в района на
кметството на село Л. Полицейските служители подали сигнал за
спиране на автомобила, движещ се в посока от площада на село Л.
към ВЕЦ-Л. Водачът на автомобила спрял, като при извършената
проверка на документите на водача и автомобила, полицейските
служители установили, че водач е обвиняемия М., който не могъл да
представи СУМПС. От направената справка с ОДЧ при РУ С. било
установено, че М. е неправоспособен водач, както и че същият е
наказван по административен ред преди по-малко от година за
управление на МПС, без М. да е правоспособен водач. Била уведомена
РП-С. и било образувано БП №339ЗМ-420/20.г. по описа на РУ
Сандански.
5
С постановление на наблюдаващия прокурор по БП №339ЗМ-
403/20.г. по описа на РУ С. двете досъдебно производство –
БП№339ЗМ-403/20.г. и БП №339ЗМ-420/20.г. – и двете по описа на
РУ-С. били обединени под номера на първото производство -
БП№339ЗМ-403/20.. по описа на РУ-С. като предвид обстоятелството,
че се касае за две еднакви деяния, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, на М. било повдигнато обвинение
за едно престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК,
съставено от две отделни деяния.
Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз
основа на събраните по делото доказателства – обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите: Т. К. П., Лъ. Е. В., А. Е. Б.,
П. Г. Д., И. Н. Я. и Д. В. С. намиращи се в кориците на ДП, прочетени
и приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 и ал.6 от НПК, както и другите
приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства:
ксерокопие на наказателно постановление по описа на РУ-Т.; справка
от РУ-С. за правоспобност като водач на обвиняемия; справка за
нарушител/водач; справка АИС-БДС на обвиняемия; справка за
съдимост с рег.№ 943/20.10.20. г. ксерокопие на АУАН с бл.№
422978/20.10.20. г.; постановление за привличане на обвиняем;
автобиография, декларация за семейно и матерално положение и
имотно състояние; заверени копия на АУАН с бл.№ 8567. и НП-19-
0455-000339/19.11.20.г.; постановление за обединяване на ДП от
27.10.2020 г.; договор за правна помощ.
При така установеното във фактическо отношение, първата
инстанция счела, че М.М. осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343в,ал.2 от НК, вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
6
Окръжният съд намира въззивната жалба за допустима като
подадена от надлежна страна в определения от закона срок срещу акт,
подлежащ на инстанционна проверка, чрез органа, постановил същия.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e
била изяснена фактическата обстановка по делото. Индиция за това е
и обстоятелството, че страните не са направили нови доказателствени
искания и не са представили нови доказателства пред настоящата
съдебна инстанция. Липсват и оплаквания в тази насока както в
жалбата, така и в хода на съдебните прения.
Направените от РС изводи се базират на задълбочен анализ на
събрания доказателствен материал, като същите са логични,
обосновани и верни.
При формирането на вътрешното убеждение на съда относно
въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения. Ето
защо и Окръжният съд споделя изцяло становището на съдебния
състав в тази насока, като не намира за необходимо да преповтаря
същото в цялост.
Правилно е бил приложен материалния закон при
квалифицирането на стореното от страна на обв.М.. Доколкото са
били налице всички условия на закона и след като признал същия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343в,ал.2 от НК, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, обосновано първата инстанция приела, че спрямо
М. са налице условията на чл.78а от НК, поради което и след като го
освободил от наказателна отговорност, наложил на последния
административно наказание „ глоба“. В тази си дейност
първоинстанционният съд законосъобразно е извел релевантните
смекчаващите и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, с
чиято относителна тежест се е съобразил при определяне на размера
7
на санкцията. По тази причина и оплакванията на жалбоподателя не
следва да бъдат споделени.
Обосновано и в пълно съответствие както със законовите
разпоредби, така и с постоянната съдебна практика РС е приел, че
след като е посочено както изрично условие за приложението на
института на чл.78а от НК, чистото съдебно минало на лицето не
следва да се преценява повторно като смекчаващо отговорността на
същото обстоятелство.
Определено първата инстанция не е интерпретирала изрично в
мотивите към решението си младата възраст на дееца, както и
трудовата му ангажираност. Същевременно ОС не намира, че
включването на същите към смекчаващите отговорността на М.
обстоятелства обосновават намаляване на размера на наложената от
РС административна санкция. В тази връзка следва да се отбележи, че
относителната тежест на установените по делото отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства е била неправилно преценена от
първоинстанционния съд. Както броят на тези обстоятелства, така и
отражението им върху цялостната дейност на обвиняемия
(демонстрирана престъпна упоритост от последния, завишаваща
неговата обществена опасност; опитът за осуетяване на проверка от
органите на КАТ, изразил се в неподчиняване на ясно възприет сигнал
за спиране, наложило преследването на управлявания от М. автомобил
на 19.10.2021 г. и др.), предполагат определяне на размера на
административната санкция поне при баланс на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства с всички произтичащи от това последици.
Но доколкото не е налице съответен протест, настоящата съдебна
инстанция не може да коригира административната санкция,
завишавайки нейния размер.
Предвид изложеното следва да се приеме наложеното наказание
се явява справедливо и адекватно на извършеното от последния.
8
При служебната проверка, която ОС извърши съобразно
правомощията си на въззивна инстанция, не бяха установени
обстоятелства, налагащи изменение или отмяна на обжалвания
съдебен акт. Като законосъобразен и правилен, същият следва да бъде
потвърден.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №900180/20.01.2021 г., постановено
по АНД №477/2020 г. по описа на Районен съд – гр.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9