Р Е Ш
Е Н И Е
№ 365/6.6.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 923/2022год., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 149 и
сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.
Пазарджик, срещу Решение № 159/30.07.2020г., прието по Протокол № 10 на
Общински съвет – Пазарджик, с което е обявен за частна общинска собственост ПИ
с идент. 51555.503.1462 по КККР на гр. Пазарджик, находящ се на бул.
„България“, с площ от 148 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване –
за второстепенна улица, одобрени
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на изп. директор на АГКК, дадено е съгласие
за промяна границите на общински ПИ с идент. 51555.503.1462 от КККР на гр.
Пазарджик, съгласно проект за изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение XIV, взето с
протокол № 11/29.11.2018г., изменено с
Решение VIII, взето с
протокол №5/24.04.2019г. на Експертен съвет по устройство на територията, с
което към ПИ с идент. 51555.503.912, собственост на А.С.М. / участващ в УПИ II-524, 527, 528, 529,
526, 530, 531, 532, 857, 858 за ЖС, магазини, ресторант и трафопост в кв. 389
по действащия план на гр. Пазарджик/, се присъединяват 148 кв.м. от общински ПИ
с идент. 51555.503.1462, като се обособява нов УПИ VI-912, 1462, за търговия, услуги и хотел
в кв. 389 по плана на гр. Пазарджик, на стойност по пазарна оценка 29600 лева.
Със същото Решение е одобрен предложения предварителен договор за
покупко-продажба, на основание 15, ал.5, вр. ал.3 от ЗУТ и е възложено на кмета
да сключи окончателен договор след влизане в сила на заповедта за одобряване на
ПУП-ПРЗ и внасяне на съответните суми от
А.М..
В протеста се
посочва, че обжалваното Решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че процесната част от
улицата, макар и обособена като отделна, е част от уличното пространство, като
ОбС – Пазарджик не е имал правно
основание да я прогласи за частна общинска собственост, както и да одобрява
промяна на границите й с частния имот. Посочва се, че построеният в уличната
част обект от бетонови площадки е незаконен.
Твърди се, че чрез одобряване на предварителния договор за покупко-продажба, е
нарушена разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОС, като и понастоящем процесния ПИ
представлява публична общинска собственост, по силата на чл.60, ал.1, вр.чл.5,
ал.3 от ЗОС и чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Прокурора моли съда да прогласи оспорения административен акт за нищожен,
допълнителни аргументи излага в представено писмено становище. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от другите страни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът –
Общински съвет – гр. Пазарджик – редовно уведомени, се представляват от адв. В.,
който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването, като
неоснователно. Счита, че изложените в протеста доводи следва да бъдат отнесени към унищожаемостта и неправилността
на оспореното Решение, срока за което е преклудиран, но не и за неговата нищожност, тъй като не са налице и
материалните процесуални предпоставки за
това. Допълнителни доводи излага в депозирани писмени бележки. Прави искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованата страна – А.С.М., се представлява от адв. Д., който моли протеста
да бъде оставен без уважение, солидаризира се с аргументите, изложени от процесуалния
представител на ответника. Счита, че не са налице основанията за прогласяване нищожността на процесното Решение, както и
такива, обуславящи неговата унищожаемост. Аргументира се и със заключението на
изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата
основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по
делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
С Решение № XIV,
взето по Протокол № 11/29.11.2018г. ОЕСУТ-Пазарджик приел проект за изменение
на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ за УПИ II-524, 527,
528, 529, 526, 530, 531, 532, 857, 858, за ЖС, магазини, ресторанти и ТРФП, УПИ
I – За спортна площадка / ПИ 51555.503.873,
51555.503.524, 51555.503.526, 51555.503.527, 51555.503.528,
51555.503.530, ПИ 51555.503.912/ и ПИ 51555.503.1462 в кв. 389 по плана
на гр. Пазарджик, като с плана за сметка на същите се обособявали нови УПИ I-525, За спортна площадка, УПИ II-524, 527, За жил.стр., УПИ VIII-526, За търг. Услуги, магазини, обществено обслужване
и офиси, УПИ IX-528, За ТП и обслужваща улица с
о.т. 4330-4331-4332-4333-4334-4335. Било посочено, че с плана за застрояване се
повдига съществуващата три етажна сграда и се предвижда надстрояването и с още
един етаж и ново застрояване свързано застрояване на 1 ет., с височина до 12м.,
при устройствена зона в „Ц“ с показатели – П заст. 80%, П. озел 20% и Кинт.3,
съгласно означенията на проекта.
С Решение № VIII,
взето по Протокол№ 5/24.04.2019г. било проведено заседание на ОЕСУТ-Пазарджик,
с което били уважени частично жалби на живущите в квартала по проект по
изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ II-524,
527, 528, 529, 526, 530, 531, 532, 857, 858, за ЖС, магазини, ресторанти и
ТРФП, УПИ I – За спортна площадка / ПИ
51555.503.873, 51555.503.530, ПИ
51555.503.912/ и ПИ 51555.503.1462, били преместени двете паркоместа в близост
до новообразувания УПИ I-525, За
спортна площадка. Съгласно чл.37, ал.3 от Наредба №7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, задължил
паркирането и гарирането да се осигури 100% в новообразуваното УПИ VI-912,1462
За търг. Услуги и хотел.
На 20.07.2020г. между Община Пазарджик,
представлявана от кмета и заинтересованата страна А.М., като купувач бил
сключен предварителен договор за прехвърляне на собственост по реда на чл.15,
ал.5, вр.ал.3 от ЗУТ, чл.51, ал.1-4 от Наредба за реда за придобиване право на
собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под
наем и за разпореждане с имоти и вещи, собственост на Община Пазарджик и
правомощията на кмета на общината и на кметовете на кметства и Решение XIV, взето с протокол №11/29.11.2018г., изменено с
Решение VIII, взето с протокол №5/24.04.2019г. на ЕСУТ, чрез
който продавача поел задължение да прехвърли в собственост на купувача 148
кв.м. от общински ПИ с идент. 51555.503.1462 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение със заповед : няма, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „България“,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за второстепенна улица, стар идентификатор 51555.503.9594; 51555.503.9549,
номер по предходен план: няма, съседи: 51555.503.912, 55155.503.9594,
51555.503.9549, който се присъединявал, съгласно Решение XIV, взето с протокол №11/29.11.2018г., изменено с
Решение VIII, взето с протокол №5/24.04.2019г. на ЕСУТ към
ПИ с идент. 51555.503.912, / участващ в УПИ II-524, 527, 528, 529, 526, 530, 531,
532, 857, 858 за ЖС, магазини, ресторант и трафопост в кв. 389 по действащия
план на гр. Пазарджик /, собственост на А.М., съгласно нот.акт за продажба на
недвижим имот, вписан в дв.вх.рег. под № 3321/15.06.2020г., Акт №8, т.12, н.д.
№ 1882 на Агенция по вписванията – Служба по вписванията – Пазарджик, като се
обособява нов УПИ VI-912,
1462, за търговия,
услуги и хотел в кв. 389 по плана на гр. Пазарджик. В договора било вписано, че
стойността на общински ПИ, присъединяващ се към ПИ с идент. 51555.503.912 е в размер на 29 600 лева без ДДС. Оценката
на имота била изготвена от лицензиран оценител на недвижими имоти.
С Протокол № 10/30.07.2020г. на ОбС – Пазарджик, приел
Решение № 159 / в частност т.21 /, с което се променяли границите на общински
ПИ с идент. 51555.503.1462 по КККР на гр. Пазарджик, с посочването, че са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.2 и т.3 от Правилника за организацията и
дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администрация, материалите били разгледани от постоянните комисии и
изразени положителни становища рег. №№ ПК 393/27.07.2020г., ПК 414/28.07.2020г.
и ПК 452/29.07.2020г. Гласували 35 общински съветници - 29 гласа „За“, 6 гласа
„Против“ и 0 гласа „Въздържали се“.
За изясняване на обстоятелства от съществено значение
за делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е, че в съответната служба на Община Пазарджик няма данни на какво
основание, на кого и кога е било разрешено (изрично
или мълчаливо) да застрои двете
тераси (площадки) върху част от уличното платно на ул.“Хаджи Димитър“. По
данни на общината строежът е бил изпълнен към 70-те години на миналия век, при
реставрацията на сградата на бившия ресторант „Фихтелберг” тогава паметник на
културата и държавна собственост. Площадките са били функционално свързани със
сградата и върху тях са поставяни маси за посетители на ресторанта. Площадките
общо са четири - две със стълби за достъп и две кръгови площадки. Общо
площадките заемат 150.4 m2 от
уличното платно на ул. „Хаджи Димитър”, от която само 132 m2 попадат в процесния имот, 18.4 кв.м. са
извън него. Изцяло в имот с идент. 55155.503.1462 попадат външната, южна
кръгова площадка, с площ 42.8 m2 и
площадката до нея, с площ 26.7 m2. От
северната, вътрешна, кръгова площадка в процесния имот попада площ от 47,3 m2, а извън него - площ от 9.8 m2. Четвъртата трапецовидна площадка, с площ от 15.2 m2 попада в процесния имот, а правоъгълната й част със
стълби към нея от 8.6 m2 е извън процесния имот.
Външната тераса, с височина 0.80 м от нивото на
прилежащия терен, отстои, в най-изпъкналата си част (най-близката до сградата на землищния блок) на 3.40 м до съседния жилищен блок. Вътрешната тераса,
с височина 0.90 м от нивото на прилежащия терен, отстои, в най-изпъкналата си
част (най-близката до сградата на землищния блок) на 2.60 м до съседния жилищен блок. Между двете
бетонови площадки и жилищния блок се е образувал пешеходно достъпен проход за
преминаване от ул.”Хаджи Димитър” до бул.’’България”. Тези ширини от 3.40 м и
от 2.60 м от второстепенната ул.“Хаджи Димитър” са останали да се ползват от
пешеходци за връзка с бул. „България”, т.е. тези ширини са останали свободни
извън въпросните площадки. Тези ширини се запазват с предвижданията на оспореното
Решение. Протестираното Решение не променя формата и границите на процесния
имот с идент. 55155.503.1462 и площ 148 m2,
те остават същите.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че протеста е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, като подаден по реда на чл.149,
ал.5 от АПК, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
В АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната
практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност
по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните
последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е
винаги основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са
толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като
правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора –
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на
предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на
акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване
на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само
ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт,
посоченият порок обуславя нищожност.
Недействителността на административните актове се
проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и
унищожаемият, за да бъде обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение
на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния
административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците
от засягането. При унищожаемият административен акт нарушението, което го
опорочава е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия
административен акт, той поражда предвидените в правната норма последици и до
отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато
при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия
административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на
нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение
до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не
подлежи на изпълнение.
Съдебната практика е установила ясен критерий
единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на
компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на
административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва,
което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и
при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има както
поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Най-общо казано критерият за нищожност на
административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато
нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени
изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат
относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до
съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност
на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни
административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това, и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата
е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и
да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно
или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока; Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос; Нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при
наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма
така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния
акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ
само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може
да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Предвид изложеното следва, че във всеки отделен случай
действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика
промяна в правната сфера на адресата на акта.
В правната теория и съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган
и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на
административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е
основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са
напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако
би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати (Решение № 8035 от
01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., IIотд.).
В чл. 8, ал. 11 от ЗОС е предвидено, че актовете на
общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и
вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по
реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, кметът на общината организира
изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за
изпълнението им два пъти годишно. Следователно кметът на общината е обвързан с
решението на ОбС и е длъжен да изпълни разпореденото с него. Противно на
изложеното в протеста, кметът не действа при оперативна самостоятелност да
прецени дали да изпълни вмененото му с решението на ОбС задължение, или не, а е
обвързан с него съобразно задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. Обжалваното решение е прието с
изискуемите съгласно чл. 45, ал. 10 ЗМСМА кворум и мнозинство.
Липсата на мотиви в
оспорения акт (твърдение, изразено в протеста) не е основание за неговата
нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и
правните основания за издаването е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността
му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане
или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът
не е подписан. В конкретния случай заповедта не страда от порока липса на
форма. Същата е издадена при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма
- в писмен вид и съдържа както мотиви, така и разпоредителна част. Следователно
не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта
на това основание.
Липсата на фактически основания е нарушение
на чл.
59, ал. 1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния
акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на
административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е
изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания
контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по
издаването на акта, като аргумент за това е нормата на чл. 145, ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви, под формата на фактически или правни
основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на
административния акт, а не до неговата нищожност. Така е така, защото мотивите
не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по
издаването на административния акт.
Представените от
прокурора писмени доказателства за жилищна търговска сграда соб.ресторант „Фихтелберг“, находяща се в гр.
Пазарджик, бул. „България“ №18 / стар адрес
бул. „9-ти септември“ / и ул. „Хаджи Димитър“ № 11, са неотносими към
предмета на доказване в настоящото производство. Отделно от това дали твърдяните
ремонти и преустройства са били извършени в съответствие със законовите изисквания
и дали същите представляват незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ
не могат да бъдат предмет на обсъждане и взимане на решение по същество по
делото, доколкото излизат извън неговия доказателствен обхват и предмет.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОС,
в правомощията на общинския съвет е да обяви имотите и вещите - публична
общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3,
ал. 2, за частна общинска собственост. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗОС,
публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон;
имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното
самоуправление местната администрация и други имоти, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от
общинския съвет. Промяната на предназначението се извършва с изменение в
подробния устройствен план и след неговото одобряване. За да се промени
предназначението, което съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ се
определя с ПУП, е необходимо да се измени плана по реда и при условията
на чл.
134 и сл. от ЗУТ. Промяната на предназначението се извършва с съответния акт
за изменение на ПУП и правната промяна настъпва едва с одобряването му.
Безспорно,
видно от материалите по делото и тези,
приложени към адм.дела №№6 и 637/2021г.,
по описа на съда, заповед на кмета за одобряване изменение на ПУП не е издадена,
но това по никакъв начин не се отразява на предпоставките за обявяване на
протестирания административен акт за нищожен, доколкото окончателна процедура
по покупко-продажба на процесния имот няма, а как би се развила същата и дали
въобще ще бъде финализирана е бъдещо, несигурно събитие, което не може да бъде
обсъждано или предмет на доказване в съдебно производство. На последно място,
видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като обосновано и компетентно, вкл. и от разясненията на ВЛ, дадени в
съдебно заседание, не са налични проекти или други
документи, чрез които да се проследи процедурата по изграждането на площадката,
през кой период от време е станало това, конкретните законови изисквания за
същият този период и т.н., които да доведат до извод за нейната не/законосъобразност, които
въпроси обаче отново излизат извън доказателствения обхват на настоящото
производство, съответно не подлежат на установяване с предвидените процесуални
методи, доколкото касаят унищожаемостта, а не нищожността на съответния
индивидуален административен акт.
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице основанията, предпоставящи прогласяване нищожността на оспореното
Решение , поради което и подадения срещу последното протест, следва да бъде
отхвърлен като неосноветелен.
При този
изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което е под минималния на предвидения в члл.8, ал.3
от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер, както и 300 лева – депозит за ВЛ, които следва да бъдат
възложени в тежест на протестиращия.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста
на прокурор при Окръжна прокуратура –
гр. Пазарджик, с искане за обявяване нищожността на Решение
№ 159/30.07.2020г., прието по Протокол № 10 на Общински съвет – Пазарджик.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик, да заплати на Община Пазарджик сумата от 900 лева,
представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: /п/