Присъда по дело №790/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 51
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Петя Хантова
Дело: 20231230200790
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 51
гр. Петрич, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
СъдебниФея Л. Динева

заседатели:А.ка М. Кадинова
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
и прокурора П. Асп. К.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело от общ
характер № 20231230200790 по описа за 2023 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият К. А., роден на **** г. в Нигерия, нигерийски
гражданин, с статут на постоянно пребиваващ в Р.България, с постоянен адрес
в гр. С., ул. „П.“ № *, ет. * ап. * и настоящ адрес в гр. София, ул. „Т.“ № *, ет.
*, ап. *, разведен, с висше образование, безработен, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 12.10.2021 г. в съучастие, като помагач с А. О. Т.
(А.О.Т), роден на 1****г в Нигерия (извършител) и И. С. Я. (помагач)
умишлено е подпомогнал А. О. Т. на 12.10.2021г в землището на с. Кулата,
община Петрич да направи опит да излезе през границата на страната с Р
Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като е организирал
пътуването му от гр. София до района на ГКПП – Кулата, на 12.10.2021г с
неустановен лек автомобил го е превозил от гр. София до гр. Сандански
(паркинга на магазин „Кауфланд“) и в гр. Сандански го е предал на И. С. Я.,
който след това, на същата дата го е превозил с лек автомобил марка „А. Р.
1
147“ с рег. № ****, собственост на К. А.ов К. от с. Т., община Петрич,
управляван от Ц. Н. Ф. от с. Т. до казино „Финикс“ в района на ГКПП-Кулата,
поради което и на основание чл.303 от НПК, чл. 279, ал. 1 от НК във връзка с
чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от НК и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и във връзка с чл.54
от НК във вр. с чл.36 от НК му НАЛАГА на наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 7 (седем) месеца и „ГЛОБА“ в размер на 300
(триста) лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, считано от влизане на
присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимият И. С. Я., роден на **** г. в гр. Сандански, с
постоянен адрес в гр. Благоевград, ул. „Св. Д.С-“ № *, вх. , ет. , ап. , и настоящ
адрес в гр. С., ул. „П.“ № *, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работник в строителството,
ЕГН – **********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.10.2021 г. в съучастие, като
помагач с А. О. Т. (А.О.Т), роден на 1**** г. в Нигерия (извършител) и К. А.
(помагач) умишлено е подпомогнал А. О. Т. на 12.10.2021 г. в землището на с.
Кулата, община Петрич да направи опит да излезе през границата на страната
с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като на
12.10.2021 г. в района на гр. Сандански (паркинга на магазин „Кауфланд“) е
приел А. О. Т. от К. А. (който го е превозил до там с неустановен лек
автомобил) и на същата дата е превозил А. О. Т. от гр. Сандански до казино
„Финикс“ в района на ГКПП-Кулата с лек автомобил марка „А.Р. 147“ с рег. №
****, собственост на К. А. К. от с. Т., община Петрич, управляван от Ц. Н. Ф.
от с. Т., поради което и на основание чл.303 от НПК и чл. 279, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от НК и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и във
връзка с чл.54 от НК във вр. с чл.36 от НК му НАЛАГА на наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 (седем) месеца и „ГЛОБА“ в
размер на 300 (триста) лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, считано от влизане на
2
присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал. 1 от НК във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на
подсъдимия И. С. Я. (с установена по-горе самоличност) общо наказание
измежду наложеното с настоящата присъда и с това, наложено по НОХД №
300/2022 г. по описа на РС-Петрич, в размер на най-тежкото от тях, а именно
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 11 (единадесет) месеца
и „ГЛОБА“ в размер на 5000,00 /пет хиляди./ лева.

На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното
ОБЩО най-тежко наказание от 11 (единадесет) месеца “Лишаване от
свобода”, за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите К. А. и И. С. Я.
(с установена по делото самоличност), да заплатят по равно сторените в хода
на ДП разноски в общ размер на 163,74 лв. (сто шестдесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Благоевград, за
изготвената видеотехническа експертиза, както и сумата от 5.00 (пет) лева, в
случай на издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване в 15 /петнадесет/ дневен
срок от днес, пред Окръжен съд гр. Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 51/22.05.2025 година по НОХД № 790/2023 година по
описа на Районен съд – Петрич

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, с който Районна
прокуратура - Б., ТО - Петрич е повдигнала обвинение срещу К. А., роден на **** г. в
Н., нигерийски гражданин, с статут на постоянно пребиваващ в Р.България, с
постоянен адрес в гр. С., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. * и настоящ адрес в гр. С., ул. „Т.“ № *,
ет. *, ап. *, разведен, с висше образование, безработен, с ЕГН **********, за това, че
на 12.10.2021 г. в съучастие, като помагач с А. О. Т. (А.О.Т), роден на 1****г в Н.
(извършител) и И. С. Я. (помагач) умишлено е подпомогнал А. О. Т. на 12.10.2021г в
землището на с. Кулата, община Петрич да направи опит да излезе през границата на
страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като е
организирал пътуването му от гр. С. до района на ГКПП – Кулата, на 12.10.2021г с
неустановен лек автомобил го е превозил от гр. С. до гр. С. (паркинга на магазин
„Кауфланд“) и в гр. С. го е предал на И. С. Я., който след това, на същата дата го е
превозил с лек автомобил марка „А.Р. 147“ с рег. № ****, собственост на К. А.ов К. от
с. Т., община Петрич, управляван от Ц. Н. Ф. от с. Т. до казино „Финикс“ в района на
ГКПП-Кулата, - престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал.
4 от НК и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура - Б., ТО - Петрич е повдигнала обвинение и срещу И. С. Я.,
роден на **** г. в гр. С., с постоянен адрес в гр. Б., ул. „Св. Д.С-“ № 15, вх. Б, ет. 2, ап.
4, и настоящ адрес в гр. С., ул. „П.“ № 108, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работник в строителството, ЕГН –
**********, за това, че на 12.10.2021 г. в съучастие, като помагач с А. О. Т. (А.О.Т),
роден на 1**** г. в Н. (извършител) и К. А. (помагач) умишлено е подпомогнал А. О.
Т. на 12.10.2021 г. в землището на с. Кулата, община Петрич да направи опит да излезе
през границата на страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на
властта, като на 12.10.2021 г. в района на гр. С. (паркинга на магазин „Кауфланд“) е
приел А. О. Т. от К. А. (който го е превозил до там с неустановен лек автомобил) и на
същата дата е превозил А. О. Т. от гр. С. до казино „Финикс“ в района на ГКПП-
Кулата с лек автомобил марка „А.Р. 147“ с рег. № ****, собственост на К. А.ов К. от с.
Т., община Петрич, управляван от Ц. Н. Ф. от с. Т. – престъпление по чл. 279, ал. 1 от
НК във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от НК и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

Производството пред Районния съд протече по общия ред.

Участващият в съдебно заседание прокурор поддържа повдигнатото и предявено на
подсъдимите К. А. и И. С. Я. обвинение. Изразява становище, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин деянието на
двамата подсъдими от обективна и субективна страна. Пледира по отношение на
подсъдимите да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/
месеца за всеки един от двамата. По отношение на А., счита, че може да бъде
приложена разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като това е първо осъждане и
изпълнението на наказанието може да бъде отложено за три годишен изпитателен
срок. По отношение на Я., счита, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно,
1
като са налице условия за групиране на наказанието с последното му такова.
Прокурорът пледира и за налагане на наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за всеки
от подсъдимите

Подсъдимият К. А. се явява лично в съдебно заседание и с назначения му служебен
защитник адв. В. Б. от АК - Б.. Не се признава се за виновен. Твърди, че не е извършил
вмененото му престъпление. Дава кратки обяснения. Твърди, че се познава от много
години с Я., с който се видял на процесния ден в град С., но отрича да има нещо общо
с обвинението. Твърди, че Т. е с фалшив брак и той е човекът, казал на служба
„Миграция“ за това, поради което Т. излъгал. Отделно от това Т. живял под наем у А.,
не си платил наема за три месеца и А. го изгонил, което според подсъдимия обяснява
поведението на Т.. Моли съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Защитникът му пледира за оправдателна присъда. Твърди, че в хода на производството
са събрани гласни доказателства, които не кореспондират с повдигнатото държавно
обвинение. Множеството свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие не са
свидетели очевидци на деянието и нямат преки възприятия. Част от тях са изразили
предположения и техните показания са противоречиви и непоследователни. Твърди се
още, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи безспорен и
категоричен извод за авторството на К. А. в така повдигнатото обвинение. А. още от
етап ДП не изразява становище по вината и твърди последователно, че не е извършил
деяние, което да съставлява престъпление. Свидетелските показания са косвени, а само
въз основа на косвени доказателства не може да се постанови осъдителна присъда.

Подсъдимият И. С. Я. се явява лично в съдебно заседание и с назначения му служебен
защитник адв. А. К. от АК – Б.. Той също не се признава за виновен и твърди, че
„всичко е инсценирано“. Твърди, че не е бил въобще в колата. Твърди, че е виждал К.
действително пред „Кауфланд“ – гр.С.. Тогава заваляло дъжд и се е прибрал у дома.
По телефона не е говорил тогава с К. А.. Двамата се знаят от 20 години. Твърди, че не
се смята за виновен и моли съдът да вземи правилно и обективно решение.
Защитникът пледира за оправдателна присъда. Твърди, че събраните по делото
доказателства не водят до извод подс.Я. да е направил описаното в обвинението
деяние. Твърди, че очертаната обвинителна теза не е доказана в производството.
Показанията на служителите на ГПУ не следва да се вземат предвид, на първо място
защото това са служители, взели участие в разследването, а и всички доказателства са
косвени. Твърди, че деянието е недоказано и от субективна страна.
По делото бяха приобщени в цялост писмените доказателства събрани в хода на ДП №
2/2022 година по описа на ГПУ – Петрич.
Разпитани са свидетелите Н. И. П., Ж. П. Н., А. Н. Б., Ц. Н. Ф., Т. Р. Т., К. А.ов К., Л.
К.ов К..
Бяха прочетени и приобщени по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.3, вр. с ал.1.т.1 и т.2
пр.2 от НПК показанията, дадени пред орган на ДП на свид.Ц. Ф., обективирани в
протокол за разпит от 01.11.2022 г., находящ се на лист 42-43 , том ІІІ от ДП №2/2022
г., както и тези обективирани в протокол от 15.05.2023 г. - л.91-96 от том ІІІ на ДП
№2/2022 г. по описа на ГПУ – Петрич, които бяха изцяло потвърдени от свидетеля.
По реда и на основание чл.281 ал.5 във вр. с чл.281 ал.1 т.4 и т.5 от НПК съдът прочете
и приобщи към доказателствата по делото показанията на неявилият се свидетел А. Т.,
2
дадени на досъдебното производство по ДП №2/2022 г. по описа на ГПУ – Петрич,
обективирани в протокол от 16.03.2022 г. на стр.24-27 и тези на неявилят се свидетел
К. М., дадени по същото ДП и обективирани в протокол за разпит от 28.06.2022 г.
Изслушано беше и вещото лице С. Г. З., след което бе приета и приобщена към
доказателствата по делото изготвената в ДП видеотехническа експертиза,
обективирана в протокол №8/2022 г., находящ се в том ІІІ от ДП №2/2022 г. на ГПУ-
Петрич.
В хода на съдебното следствие се събраха и приеха писмени доказателства по делото -
справки за пътуванията на лицата-чужди граждани А. О. Т. и К. У. М., справка от
ДАП за статута на тези лица, както и на подсъдимия А., история на регистрациите на
МПС. По делото бяха приобщени по реда на чл.283 НПК и материалите от
досъдебното производство.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното:
Подсъдимият И. С. Я. живее в гр. С., с основно образование е. Не е женен, работи в
сферата на строителството. Осъждан е бил за престъпления по чл.354а ал.1 от НК, по
чл.280 ал.1 от НК във връзка с чл.18 ал.1 от НК и и чл.20 ал.2 от НК и по чл.280 ал.2
т.4 пр.1 във връзка с ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.4 от НК.

Подсъдимият К. А. е нигерийски гражданин, пребиваващ законно на територията на
РБългария – със статут на чужденец, постоянно пребиваващ в Р България, като
притежава Разрешение за пребиваване № *********, издадено на 20.10.2021г от
Дирекция „Български документи за самоличност“ с валидност до 22.09.2026г. Същият
е неосъждан, с висше образование, разведен с едно пълнолетно дете (Т. К. А., родена
на ****година), безимотен, управител на „А. к. 2014“ ООД гр. С.. За същия в група
„ОИД“ при ГПУ гр. Петрич многократно са постъпвали оперативни данни за участие в
незаконна дейност, свързана с незаконно превеждане на лица през държавната
граница.

Подсъдимият К. А. ползва телефонен номер **** (посочен е като телефон за контакт,
видно от справка АИС БДС), който от 21.09.2014 година е регистриран на името на К.
У. М. от Танзания, ЛНЧ ****, влязъл в страната ни по нелегален начин през 1996г,
който до 30.03.2022г е бил със статут на кандидат бежанец.
Двамата подсъдими се познават отдавна – запознали са се преди повече от 20 години в
гр. С., докато подс.Я. живеел и работил в строителството там.

Свидетелят А. О. Т. (А.О.Т) е нигерийски гражданин, роден на 1****г. През месец
януари 2020г той пристигнал в България през ГКПП-Аерогара С. с редовен полет от Р
Турция за България. След пристигането си в страната, се установил в град С. и подал
заявление в Държавната агенция за бежанците ( ДАБ). Издадена му била
регистрационна карта на чужденец за пребиваване в страната ни. Като цел на
пребиваването си в България свид.Т. посочил желанието си да се събере със съпругата
си Д.П. (притежаваща двойно гражданство – нигерийскотакова и английско. П.
пребивава в гр. Лондон, но често пътувала до Р България. След установяването му в
град С., св. Т. работил като строител на различни обекти в гр. С.. Т. имал желание да
3
отиде при съпругата си в Англия, но тъй като нямал възможност да направи това по
легален ред (поради липса на съответни документи), предприел действия за нелегално
преминаване на държавната граница.
На 03.07.2021година Т. се опитал да излезе през границата на страната ни с Р Сърбия в
района на ГКПП-Калотина, но бил задържан и осъден по нохд № 347/ 2021г на РС гр.
Сливница, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца с три години изпитателен срок и глоба в размер на 150 лева.
По време на престоя на този свидетел в гр. С., същият през 2020г се запознал с
подсъдимия К. А.. Двамата си разменили телефонните номера и започнали да общуват
помежду си. В разговорите помежду им, Т. споделил на А. желанието си да отиде в
Република Гърция, както и че не може да стори това по легален начин. Въпреки, че
бил осъден условно, Т. не се отказал от намерението си да излезе през границата на
страната. Така, подсъдимият К. А. знаейки за намерението на Т., предложил на
последния да му помогне да отиде в Р Гърция срещу заплащането на сумата от 600
евро. Предложил му да организира пътуването му в близост до границата с Р Гърция и
да го предаде на други лица, които впоследствие да му съдействат за нелегално
преминаване на държавната граница. Свидетелят А. Т. приел предложението.
В изпълнение на уговорката помежду им на 12.10.2021г след обяд подсъдимият К. А.
и свидетеля А. Т. се срещнали на предварително уговорено място в гр. С. и с
неустановен по делото лек автомобил, управляван от друго лице, отпътували в посока
границата на страната с Р Гърция. Съвместното им пътуване продължило до гр. С., в
района на паркинга на магазин „Кауфланд“ в гр. С.. Там била уговорена среща с
подсъдимия И. Я., който трябвало да транспортира свидетеля А. Т. в близост до ГКПП-
Кулата, откъдето свидетелят да премине по нелегален начин държавната граница.
В уговореното време подсъдимият И. Я. се намирал на уреченото място – паркинга на
„Кауфланд“ в град С., където подсъдимият А. предал свидетеля А. Т. на подсъдимия И.
Я., след което със същия автомобил се върнал обратно за гр. С.. Преди това А. и Т. се
уговорили да се чуят по телефона по-късно, когато последния премине държавната
граница и стигне в Р Гърция.
По-рано същия ден свидетеля Ц. Н. Ф., работещ като нерегламентирано такси, поел по
поръчка на подсъдимия Я. превоз срещу заплащане с лек автомобил „А.Р.“ с рег.
№****, собственост на К. А.ов К. от село Т.. За целта свид.Ф., придружен от свид.К.
К. се явил в град С. до паркинга на „Кауфланд“. В автомобила се возел и свид.Т. Р. Т.
След осъществената среща между подсъдимите Я., А. и св. Огофуре Т., Я. и Т. се
качили на задната седалка в лекия автомобил, управляван от свидетеля Ц. Ф.. В
автомобила А. Т. седнал на задната дясна седалка, а подсъдимия Я. – зад шофьора. По
време на пътуването Ц. Ф. попитал Я. какъв е човека, който е с него, а Я. отговорил, че
лицето живее в България, има редовни документи и че двамата отиват на казино.
Ц. Ф. се намирал на паркинга на магазина, защото по-рано бил помолен от подсъдимия
И. Я. (чрез друго лице) да го превози заедно с още едно лице до района на ГКПП-
Кулата.
Около 19,15 часа на 12.10.2021година описаният лек автомобил, управляван от
свидетеля Ф., пристигнал в района на ГКПП-Кулата и спрял на паркинга пред казино
„Финикс“.
В 19,47 часа свидетелят А. Т. слязъл от дясната задна врата на автомобила и
минавайки на бърз ход през паркинга, се отправил в посока ГКПП-Кулата.
4
Веднага след това лекият автомобил, шофиран от свидетеля Ф., се отправил към
вътрешността на страната по Главен път Е 79.
Свидетелят А. Т. се придвижвал в посока към ГКПП-Кулата, като следвал указанията,
които преди това (докато бил в автомобила) получил по телефона от непознато за него
лице, което го инструктирало, че по пътя си ще стигне до мост, а на 200 метра след
моста това лице ще го чака и ще чуе сигнал- подсвиркване.
По време на този прехода по указания му маршрут свид. А. Т. бил забелязан от
служители на ГПУ гр. Петрич и задържан. Започнало бързо производство № 172/ 2021
г по описа на ГПУ гр. Петрич за престъпление по чл.279 ал.2 във връзка с ал.1 от НК
във връзка с чл.18 ал.1 от НК и във връзка с чл.28 ал.1 от НК. Наказателното
производство приключило с влязъл сила съдебен акт – Определение, обективирано в
протокол от о.с.з. №75/15.10.2021 г. по НОХД 814/2021 г. по описа на РС - Петрич с
което е одобрено споразумение, сключено по реда на чл.381 и следващите НПК, с
което на свид.Т. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване и „Глоба“ размер на 100 лева, като на
основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание, постановено
от РС - Сливница от пет месеца лишаване от свобода.
При проведените беседи А. Т. разказал, че е бил докаран с лек автомобил в близост до
границата. В резултат на проведените впоследствие ОИМ било установено кои лица
имат съпричастност към извършеното от Т. престъпление.
От разпита на свидетеля М. в ДП (приобщен по реда на чл.281 ал.5 във вр. с чл.281
ал.1 т.4 и 5 НПК) става ясно, че същият е закупил и регистрирал на свое име сим-карта
на мобилен номер 0877/073-450, а в последствие закупил и друга карта с предплатени
мобилни услуги, която предоставил на свой познат нигерийски гражданин на име
Джоджи. Не знае дали още се ползва тази карта и от кого. Познава подсъдимия К. и
има номера на телефона му – ****. Двамата общували в град С. периодично. Изискани
са справки от мобилните оператори с искане за предоставяне на информация относно
водените разговори, от които се установява, че през периода от 01.09.2021 г. до
10.02.2022 г. са проведени двадесет и седем броя разговори между посочените номера,
ползвани от подс.А. и св.М., като и двата комуникатора са позиционирани на
територията на град С., като местоположението им се засича от една и съща клетка,
обслужваща съответния мобилен оператор, но с различна насоченост по азимут – т.е.
намирали са се в близост един до друг, но не на едно и също място. По този начин с
категоричност е установено, че телефонен номер **** се ползва в действителност от
подс.К. А..
Установено е по делото, че мобилен номер ****, регистриран на името на св.К. К. се
ползва от св.Ц. Ф..
На инкриминираната дата, около 18:59 часа (видно от справки на мобилните
оператори) този телефонен номер има комуникация с мобилен номер 0895/618-823, за
който е установено, че се ползва от лицето Л. К. от с.Т.. По данни от мобилния
оператор, местоположението на ползвателя на този комуникатор е клетка „Place
Kulsko loze “ 078041, обслужваща района на село Кулата и ГКПП Кулата, което води
до извод, че св.Ф. е пребивавал в района на ГКПП Кулата.
За мобилен номер ****, регистриран и ползван от Т. Р. Т. от с.Т. е установено, че на
инкриминираната дата за времето от 17,03 ч на 12.10.2021 г. до 17,24 ч. на същата дата
е бил с местонахождение в обхвата на клетка С., като в 18,39 ч. местонахожданието на
този комуникатор е в обхвата на клетка Sandanski Industrial zone \Sandanski| (на изхода
5
на гр.С. по посока АМ – „Струма“). В 18,41 е засечен в обхвата на клетка Road Sofia –
Greece \Kulata) parcel N2, Village Novo Konomladi, Petrich Municipality. От 18.57ч. до
20.03ч. този комуникатор е засечен в обхвата на клетка „Place Kulsko loze “ 078041,
обслужваща района на с.Кулата и ГКПП– Кулата.
Телефонен мобилен номер ****, регистриран на К. У. М., използван от подс.К. А.. На
инкриминираната дата има комуникации с телефонния номер, ползван от А. Т. – ***.
Установи се, че до 14,42 ч. двата комуникатора поддържат контакт, като около 16,10 ч.
(видно от предоставените трафични данни от мобилния оператор) мобилният телефон,
ползван от подс.А. започва смяна на клетките и местоположението си, като от 16,08 ч.
до 18,00 ч. е засечен в различни клетки, като посоката на движение е на юг, т.е. пътува
в района на Дупница и Б., в 18,00 ч. е засечен по клетка в град Кресна, а в 18.39 ч. е
засечен в клетка С., където пребивава до 19,54 ч., след което тръгва по обратния
маршрут за град С..
По делото е приобщена видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол
№8/2022 г., находяща се в том ІІІ от ДП, поддържана изцяло в с.з от вещото лице.
В хода на съдебното производство са разпитани множество свидетели. Прочетени и
приобщени с изричното съгласие на страните са и показанията на свидетеля А. Т.,
дадени в ДП пред съдия и обективирани в протокол от 16.03.2022 г. по чнд№174/2022
г. на ПРС (л.24-28 от том ІІ от ДП), както и показанията на свидетеля К. У. М., дадени
пред орган на ДП на 28.06.2022 г. (л.128-130 от том ІІ на ДП).
Св.А. Т. в показанията си потвърждава възприетата от съда фактическа обстановка,
като въз основа на извършените разпознавания на лица и предмети, извършени след
проведения разпит пред съдия се установява самоличността на две от лицата, имащи
съпричастност към опита му за нелегално преминаване на границата на страната с
Република Гърция – същият категорично разпознава по снимка подс.А. като лицето,
което му е съдействало за деянието му и с което се е придвижил от град С. до град С.,
а също така е разпознал и таксиметровия шофьор, с чийто автомобил бил придвижен
от град С. до района на ГКПП Кулата – свид.Ц. Ф..
Показанията на свид.К. У. М. допринасят до установяване на обстоятелството, че
именно подс.К. А. е ползвател на регистрираната на негово име сим-карта за мобилна
телефония и трафик на данни.
От показанията на свид.Ц. Ф., работещ като нелегално такси става ясно, че на
процесната дата е извикан за курс на пътници от паркинга на магазин „Кауфланд“ без
да знае предварително крайната дестинация на поетия таксиметров курс. На мястото,
на което е бил повикан го чакал подсъдимия Я., заедно с още едно лице, което не
приличало на българин с тъмна кожа, оприличено от свидетеля като „черномурен, все
едно циганин гледаш“, „тъмен негър“. Я. (когото св.Ф. познавал от много време като
строителен майстор и като редовен клиент) му възложил да закара него и спътника му
до района на казино „Финикс“ в непосредствена близост до ГКПП Кулата. Св.Ф.
потвърждава, че когато поел курса и в последствие при извършването му с него в
колата се возили и свид.Л. К. (племенник на Ф.) и св.Т. Т.. Свид.Ф. потвърждава още,
че е извършил превоза с л.а. А.Р., водеща се по документи на зет му – К. К. – баща на
свид.Л. К..
Свид.Т. Т. в показанията заявява, че познава подс.Я. по физиономия и покрай св.Л. К..
Потвърждава познанството си със свид.Ц. Ф., Л. К. и баща му К.. Заявява, че се е
случвало да придружава Ц. Ф., когато извършва таксиметров курс и понякога седи на
предната седалка до шофьора, а понякога се мести отзад на задните седалки Твърди,
6
че няма спомен за конкретния случай да се е возил с подсъдимия и Ц. Ф..
Свид.К. К. потвърждава, че към инкриминираната дата и в периода 2020-2021 година е
имал в собственост л.е. марка и модел „А.Р.“, черен на цвят, която продал в
последствие за желязо и дерегистрирал. Твърди, че към онзи момент работел в Гърция
и се прибирал рядко. Колата била в двора на къщата, ключовете били в къщата и който
имал нужда от домакинството, ползвал колата. Заявява, че от домашните му
шофьорска книжка има сина му Л. К. и Ц. Ф., който в онзи период живеел у тях заедно
със съпругата му (сестра на свид.К.К.)
Свид.Л. К. в показанията си дава сведения, че въпросният автомобил „А.Р.“ тъмен цвят
бил закупен от баща му и рядко бил управляван от него. Твърди, че вуйчо му Ц. Ф. е
живял в Т. в техния дом и когато имал проблем с колата си, вземал „А.Р.“-то, като не е
имал проблем да ползва този автомобил. Тогава, към 2021 година Ц. Ф. живеел в една
жилищна сграда със семейството на К.. Към есента на 2021 г. Ф. карал по-често този
автомобил, защото не разполагал със свой такъв. Свидетелят заявява, че само той и Ц.
Ф. са управлявали този автомобил. Потвърждава, че Ф. е работел като „черно“ такси и
е поемал курсове където има, навсякъде.
От разпита на свидетелите-полицейски служители се установява следното:
Свид.Н. П. е служител на ГПУ – Петрич на длъжност мл.разузнавач на група ОИД от
години. В показанията си същият заявява, че при проведена от него и свид.Б. беседа в
Централния софийски затвор със свидетеля Т. при и по повод опита му да премине
през границата на страната същият посочил мястото където е задържан, описание на
лицата, които са го превозили, описание на автомолила, с който е бил превозен –
тъмен на цвят и малък, описание на шофьора на таксиметровия автомобил и
пътниците в колата по време на придвижването му от град С. към ГКПП Кулата. Т.
заявил още в присъствието на П., че лице от нигерийски произход е направило
организацията по придвижването му, което Т. посочил с едно име – К.. Обяснението на
Т. по време на беседата в ЦСЗ била записана от св.П. под негова диктовка, като
беседата е проведена на английски език. След като Т. описало лицата, съпричастни към
придвижването му до границата не е правено разпознаване. Впоследствие, след
неговото обяснение и други мероприятия са установени лицата, за които Т. твърдял че
били в колата и е установена тяхната самоличност. По данни от Т., лицето К. е
познавал останалите лица, които го превозили до ГКПП – Кулата и е направил
уговорка да му помогнат да премине в РГърция, като К. е направил организацията на
това пътуване с тези лица, които са го превозили, за да премине през границата на
страната.
Свид.Ж. Н. – служител в ГПУ – Петрич на длъжност разузнавач дава показания
относно задържането на Т. през м.октомври 2021 година. От проведените беседи във
връзка със случая на Т., провеждайки оперативни мероприятия с него и работейки по
постановлението на разследващия полицай по делото на Т. се установило, че същият е
докаран от град С. до района на ГКПП Кулата от няколко лица. Т. заявил, че влязъл на
територията на Р България известно време преди да бъде задържан с редовни
нигерийски документи, искал е да получи карта за постоянно пребиваване,
кандидатствал е за това, но до задържането му не е получил статут на постоянно
пребиваващ. Направил опит да излезе през границата на страната със Сърбия, но е
задържан и осъден за това. В последствие се запознал с лице от нигерийски произход
на име К., на когото след множество проведени срещи Т. споделил намеренията си да
напусне страната. К. му заявил, че може да напусне страната с Р Гърция срещу
определена сума пари (около 60 евро) и с тази цел на 12.10.2021 г. Т., К. и трето
7
непознато лице тръгват от гр.С. по посока ГКПП Кулата. В района на гр.С. Т. е
прехвърлен в друг автомобил, в който пътували още три лица, с който се придвижили
до района на ГКПП – Кулата. Когато пристигнали в района на граничен контрол едно
от лицата посочил на Т. посоката, в която трябва да върви и обяснил, че като стигне до
моста на границата на България с Гърция, там ще го чака лице, което ще го преведе в
Гърция.
Свидетелят Н. заявява в показанията си, че от провежданите мероприятия са
установили лицата, довели Т. от гр.С. до границата. Били прегледани записи от
камерите, позиционирани на казино „Финикс“ – Кулата, от които установили
автомобила, с който било докарано лицето – марка и модел „А.Р.“, от записите били
разпознати лицата на пътуващи в автомобила, включително и това на Т.. Свидетелят
заявява още, че в хода на работата по ДП направил анализ на събраните трафични
данни на станалите известни н хода на разследването комуникатори на заподозрените
лица, от които се установило, че тези лица са помогнали на Т. да достигне до мястото,
където е оставен и насочен н да премине границата. От трафичните данни се
установило, че наистина тези лица са пребивавали на мястото, комуникирали са
помежду си. Анализирано е и движението в момента, в който Т. заявява, че е
прехвърлен от автомобила докарал го от С. в другия автомобил, закарал го до
границата, който съвпадал с дадените от Т. обяснения. Анализа на движението на
автомобила също съвпадал. От трафичните данни е установено, че има активна
комуникация между К. А. и Т. преди тръгването от С. и впоследствие до границата
съвпада изцяло с посоченото от Т.. Установена е и активна комуникация между К. и Т.,
между К. и Я., впоследствие и такава между Я. и Ц. Ф.. При прегледа на записите от
видео наблюдението на казино „Финикс“ се установило, че водач на автомобила е бил
св.Ц. Ф., св.Т. Т. е бил пътник на предна дясна седалка, пътник на дясна задна седалка
бил Т., а на лява седалка отзад е седял подс.Я.. Свидетелят заявява, че са проведени
две беседи в ГПУ на А. Т. когато бил задържан. Беседите били извършени само на
английски език и в тях Т. посочил само името К., като не е споменал български имена.
За автомобила, с който бил транспортиран в първоначалния етап на пътуването му от
град С. до град С., Т. не дал категорични обяснения, но бил категоричен в автомобила
„А.Р.“, с който бил придвижен във втората част от пътуването му. Свидетелят заявява,
че при прегледа на видеозаписите се виждат автомобила, рег.номера и лицата на
пътниците. Той лично разпознал лицата категорично, включително и силуетът на
излезлия от автомобила пътник – подс.Я.. Установено в хода на ОИМ е че К. А. е имал
контакт по телефона единствено с Я. от лицата, пътуващи в автомобила с Т..
Този свидетел заявява, че в хода на ОИМ са прегледали и други камери и са
съпоставяли местоположението на комуникаторите на мобилните оператори и
камерите на АПИ, разположени по пътя за ГКПП Кулата, като от камерите на АПИ не
се разпознават лица, а регистрационни номера на автомобилите, преминали на
конкретната точка от пътя и са установили съвпадение с датата и часа на движение на
автомобила, управляван от св.Ф..
Този свидетел дава сведения още, че е провел беседа и с К. М., при която се
установило, че същият дал регистрирана на негово име сим-карта за мобилни услуги
на К..
Св.А. Б. – служител на ГПУ дава показания относно задържането и разследването на
А. Т. по повод опита му да премине границата на страната в района на ГКПП – Кулата.
Същият е провел първоначална беседа с Т. и от него е получил сведения по повод
опита му да излезе през границата на страната, аналогични със заявените от Т. и в
8
приобщения разпит като свидетел по това дело. Дава сведения и за проведената с Т.
беседа в ЦСЗ, проведена съвместно с колегата му св.Н. П., когато Т. е направил
описание на водача на таксиметровия автомобил, както и на лицето с име К.. Заявява
още, че за да се уточнят самоличността на съпричастните лица се прегледани записи
от видеонаблюдението, а за уточняване на автомобила, освен записите от
видеонаблюдението в района на ГКПП Кулата е направен и анализ на данните от
камерите на АПИ, от който е установено че именно автомобила, управляван от Ф. се е
движил по посока ГКПП Кулата малко преди Т. да бъде заловен на границата.
Свид.И. М. – служител на ГПУ – Петрич, оперативен работник пресъздава в
показанията си заявеното от Т. по повод задържането му за опит за незаконно
презминаване на границата на страната, като показанията му напълно съвпадат със
заявеното от Т. в приобщения му поделото разпит и със заявеното от останалите
свидетели – полицейски служители.
Горната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от събраните
писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Същата,
макар и оспорена от подсъдимите се потвърди от цялата доказателствена
съвкупност по еднопосочен и категоричен начин.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така възприетата обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита в с.з.
на свидетелите по делото и прочетените показания на свидетелите Т. и М.. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели, които взаимно се потвърждават,
допълват и не си противоречат, поради което съдът прие същите за обекти.
Съдът постави в основата на постановената присъда показанията на св.Т. и свид. Ф.,
доколкото същите дават пряко възприети факти и обстоятелства, допринасящи за
разкрИ.е на обективната истина, както и на свидетелските показания на полицейските
служители, посредством които са проверени показанията на тези двама свидетели,
наред с всички относими към обвинението факти и обстоятелство от значение за
разкрИ.е на обективната истина по повдигнатото обвинение. Показанията на
разпитаните свидетели се потвърждават изцяло от другите събрани доказателства,
поради което съдът ги приема за отговарящи на обективната истина.
Неоснователни са доводите на защитата, за паказанията на свидетелите-полицейски
служители следва да се дисквалифицират поради наличната забрана за цененене на
показанията им по смисъла на чл.118 ал.2 НПК. Съдът е на мнение, че забраната на
цитираната разпоредба е неприложима в случая поради обстоятелството, че тези
полицейски служители са извършвали беседи и съответно дават показания във връзка
с деяние, извършено от свид.Т. при и по повод воденото срещу него друго наказателно
производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл показанията на
тези свидетели са годно доказателствено средство.
В случая, за свидетелите П., Б., М. и Н. първоизточник на информация за престъпното
посегателство е от една страна свидетеля Т., а за част от обстоятелствата за които дават
сведения тези свидетели, същите са добили първоначална информация в изпълнение
на служебните си задължения в хода на извършената полицейска проверка и работата
им по ОИД. Изявленията на тези свидетели са досежно събития и действия на
подсъдимите, на които същите не са били очевидци, поради което и не възпроизвеждат
непосредствено възприети от тях факти. Законът обаче не ограничава свидетелските
показания единствено до пряко възприетите факти, поради което и няма забрана чрез
9
тях да се установяват изявления на други лица, а за положителния отговор на въпроса
дали заявеното/установеното пред тези свидетели отговаря на действителността, съдът
изхожда от събрания по делото доказателствен материал, който в съвкупност
обосновава извод, че заявеното пред тях от свидетелите Т., М. и Ф. са правдиви и
отговарят на действителното положение на нещата, поради което и не възпроизвеждат
измислени и неверни факти.

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимите в с.з., като отчете тяхната двойна правна
функция – от една страна средство за защита, а от друга страна способ за събиране на
доказателства. От същите се извежда факта на дългогодишното познанство между
двамата подсъдими и трайните връзки помежду им, както и фактът, че в процесния
ден, двамата са се срещнали на паркинга на магазин „Кауфланд“ в град С.. В
обясненията си подсъдимите отричат да са извършили деянието, за което са предадени
на съд и твърдят, че са набедени (А. от Т., а Я. от Ф..
Най – напред по отношение на обясненията на подсъдимите, следва да се отбележи, че
освен средство за защита, същите са и основно доказателствено средство, поради
което съдът не може декларативно да ги отхвърли, без да ги обсъди всеобхватно и
съпостави с другите материали по делото /в този смисъл решение № 981/07.12.2005 г.
по н.д. № 585/2005 г. на ВКС, ІІІ н.о. на ВКС/. В тази връзка следва да се посочи, че
съдът дава вяра на изложеното от подсъдимите досежно факта на тяхното познанство
и обстоятелството, че на инкриминираната дата се е състояла среща между тях в град
С. на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“. За тази група факти обясненията на
подсъдимите кореспондират с прочетените по реда на чл. 283 от НПК документи и са
еднопосочни с показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази част
обясненията на подсъдимия кореспондират с показанията на останалите свидетели,
поради което съдът ги прие в тази им част за достоверни.
Съдът не обсъжда дадените от всеки от подсъдимите обяснения за причината за
повдигнатото им обвинение и личните им отношения със свидетелите – за
подсъдимия А. със свидетеля Т., а за подс.Я. – със свидетеля Ф., тъй като последните
не съдържат факти по обвинението, които да бъдат коментирани. Подсъдимите
отричат изобщо да са осъществили деянията, посочени в обвинителния акт. Липсва
конкретика в техните обяснения, като последните са разхвърляни, лаконични и
съдържащи неинтересуващи процеса факти и съждения. Дадените от подсъдимите
обяснения извън кредитираните, съдът не възприема и не ги кредитира, поради
пълното им несъответствие и противоречие със събраните други гласни доказателства
и най-вече с показанията на св.Т., на свид.Ф., както и на разпитаните свидетели –
полицейски служители. Съдът не намери причина да се съмнява в достоверността на
техните показания, тъй като не се установи по някакъв начин тези свидетели да са
заинтересувани от изхода на делото. В същото време, в обсъжданата им част,
обясненията на подсъдимите не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и противоречат на
установената по делото фактическа обстановка. Същите са изолирани и пресъздават
единствено защитната версия на подсъдимите по повдигнатите им обвинения.
Подсъдимият не е длъжен да съдейства за собственото си разобличаване и има
процесуално право да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо. В случая
обаче, съдът прие откъслечните обяснения на подсъдимите (извън кредитираната им
част) като защитна версия, която не е издържана, не съответства на обективната
истина и не се подкрепя от другите събрани доказателства, а и самите подсъдими и
10
защитата им не направиха нито едно доказателствено искане в подкрепа защитната си
позиция. В настоящия случай, по пътя на доказването със съответните доказателства,
събрани по реда на НПК, се установи неверността на обясненията на подсъдимите в
частта, в която същите отричат деянието, за което им е повдигнато обвинение, поради
което и лансираните от тях версии съдът прие за защитни и ги отхвърли като
недостоверни.

При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във
връзка с изготвената по делото видео-техническа експертиза, настоящият състав
съобрази, че същата е изготвена обективно, професионално, с необходимите познания
и опит в съответната научна област, поради което съдът ползва като способ за
подпомагане на дейността му изготвеното в ДП и потвърдена в съдебна фаза
експертно заключение, които са пълно, обосновано и задълбочено.

Съдът намира доводите на защитата относно недоказаност на обвинението, което
според нея почива само на косвени доказателства, които са негодни да установят
извършването на деянието и на неговия автор, за неоснователни. На първо място,
присъдата на съда не почива само и единствено на косвени доказателства, тъй като са
налице показания на свидетелите Т. и св.Ф..
Критерий за делението на доказателствата на преки и косвени е отношението им към
основния факт /предмета на доказване/. Преките - непосредствено установяват
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Косвените - при тях не се открива
такова непосредствено отношение на доказателствата към предмета на доказване.
Само по себе се косвеното доказателство, изолирано от другите, не може да даде
информация за предмета на доказване. Косвените доказателства могат да послужат за
разкрИ.е на истината в наказателния процес, само ако се установи връзка с други
факти, които като цяло, като комплекс могат да допринесат за разкрИ.е на обективната
истина. Делението на доказателствата на преки и косвени няма значение за процеса на
допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Няма спор, че косвени доказателства могат да бъдат използвани в процеса на
доказване. Но също така е трайно разбирането, че косвените доказателства могат да
послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна
присъда само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено
възможният. Обвинение, основано само на косвени доказателства е доказано по
несъмнен начин съобразно изискването на чл.301 ал.2 от НПК, когато всяка улика е
свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички
останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се
направят обосновани изводи относно основният факт, за да се разкрие обективната
истина досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.
/в този смисъл Решение №34/06.02.1985 г. по н.д.№6/85 г. ІІ н.о. на ВС/.
Една осъдителна присъда може да бъде основана и само на косвени доказателства.
При преките е достатъчно да се установи истинността им, за да може да се постанови
присъда, включително осъдителна.
В настоящия казус всички събрани по делото доказателства и преки, и косвени такива
в своята цялост и взаимна връзка водят до единствения логически и обоснован извод
за извършване на деянието от подсъдимите, за което им е повдигнато обвинение.

11
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, не пораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда. Така,
съпоставяйки данните, предоставени от свид. Т. и М., данните от другите свидетели,
данните от видеонаблюдението, данните от мобилните оператори и движението на
автомобила в конкретния период е достигнат до единствения възможен и логичен
извод, а именно кои именно са лицата, помогнали на Т. да пристигне на ГКПП –
Кулата и които са съпричастни към опита му да премине през границата на страната
не по надлежния ред.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14
от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена
фактическа обстановка, отчитайки становищата на страните и съобразявайки
приложимия закон, намира за установено следното от правна страна:
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
С оглед горната установена фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност се установява, че с
деянието си подсъдимите лица К. А. и И. С. Я. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.279 ал.1 от НК във връзка с чл.20
ал.1 и ал.4 от НК и във връзка с чл.18 ал.1 от НК.
Касае се до извършено в съучастие улесняване опита на лицето А. Т. да излезе през
границата на страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта.
За разлика от извършителя помагачът не участва в изпълнинието на престъплението,
извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя,
чието престъпно решение е вече формирано (за разлика от подбудителството).
Обективните особености на помагачеството се свеждат до това, че помагачът създава
предпоставки за ипълнение на престъплението – т.е. касае се до проява (действие или
бездействие) от различно естество, обикновено предшестващо изпълнителното деяние,
която стои в причинна връзка с изпълнителното деяние и с предизвиканите от
последното престъпни последици; обикновено предшества изпълнителното деяние.
От субективна страна необходим е умисъл у помагача, че със своята проява улеснява
извършването от другиго на конкретно умишлено престъпление. Обикновено у
помагача и извършителя съществува общност на умисъла като резултат на
предварително или случайно, изрично или мълчаливо съгласуване на проявите.
Безспорно се установи, че извършител на престъплението е А. Т. понесъл
наказателната си отговорност с влязло в сила Определение за одобряване на
постигнато споразумение по реда на чл.381 НПК на Петричкия районен съд по НОХД
№814/2021 г. по описа на съда, като двамата подсъдими са действали в съучастие като
помагачи на извършителя Т..
От обективна страна изпълнителното деяние за подсъдимия К. А. се е изразило в
това, че на 12.10.2021г в съучастие, като помагач с А. О. Т. (А.О.Т), роден на 1****г в
Н. (извършител) и И. С. Я. (помагач) умишлено е подпомогнал А. О. Т. на 12.10.2021г
в землището на с. Кулата, община Петрич да направи опит да излезе през границата на
страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като е
12
организирал пътуването му от гр. С. до района на ГКПП– Кулата, на 12.10.2021г с
неустановен лек автомобил го е превозил от гр. С. до гр. С. (паркинга на магазин
„Кауфланд“) и в гр. С. го е предал на И. С. Я., който след това, на същата дата го е
превозил с лек автомобил марка „А.Р. 147“ с рег. № ****, собственост на К. А.ов К. от
с. Т., община Петрич, управляван от Ц. Н. Ф. от с. Т. до казино „Финикс“ в района на
ГКПП-Кулата.
От обективна страна изпълнителното деяние за подсъдимия И. С. Я. се е изразило
в тома, че на 12.10.2021г в съучастие, като помагач с А. О. Т. (А.О.Т), роден на 1****г
в Н. (извършител) и К. А. (помагач) умишлено е подпомогнал А. О. Т. на 12.10.2021г в
землището на с. Кулата, община Петрич да направи опит да излезе през границата на
страната с Р Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, като на
12.10.2021г в района на гр. С. (паркинга на магазин „Кауфланд“) е приел А. О. Т. от К.
А. (който го е превозил до там с неустановен лек автомобил) и на същата дата е
превозил А. О. Т. от гр. С. до казино „Финикс“ в района на ГКПП-Кулата с лек
автомобил марка „А.Р. 147“ с рег. № ****, собственост на К. А.ов К. от с. Т., община
Петрич, управляван от Ц. Н. Ф. от с. Т..
Деянията на подсъдимите предшестват изпълнителното деяние на извършителя
Таркред и са в причинна връзка с него и и с предизвиканите от това правни
последици.
От субективна страна деянието на подсъдимите К. А. и И. С. Я. е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимите – пълнолетни и вменяеми лица са съзнавали общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са общественоопасните им последици и са
искали настъпването им. Двамата са били запознати със законния ред за преминаване
на държаната граница - че за да се излезе през държавната граница по легален начин
следва да се премине през установените за това места с разрешение на надлежните
органи на властта. Подсъдиимите са съзнавали, че улесняват нигерийския гражданин
А. О. Т. да направи опит да излезе през границата на страната с Р Гърция без
разрешение на надлежните органи на властта и с действията са целяли именно този
противоправен резултат. Налице е и общност на умисъла в действията на подсъдимите
лица и съответната причинно-следствена връзка между техните деяния и деянието на
нигерийския гражданин. Всеки един от подсъдимите е предвиждал
общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от
деянията на другия подсъдим и е искал настъпването на престъпните последици.
Всеки от двамата подсъдими е разбирал и съзнавал своята собствена роля и задача при
осъществяване на намисленото от Т. престъпление. В тази насока са събраните по
делото доказателства, показанията на свидетелите и приложените по делото писмени
доказателства.

Обект на посегателство на извършените от подсъдимите деяния, са обществените
отношения, свързани с реда на управлението и дейността на държавните органи и в
частност – обществените отношения относно реда за преминаване на държавната
граница.
Причина за извършване на престъплението е нежеланието на подсъдимите К. А. и И.
С. Я. да се съобразяват с установения в закона ред за преминаване през държавната ни
граница с Р Гърция.
Мотив за извършване на престъплението е желанието на подсъдимите да се
облагодетелстват по бърз, макар и незаконен начин.
13

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на общата и особената част на НК, а
също така и целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК.
Не са налице условия за прилагане на чл.55 от НК и да се определя наказание под
минималния размер, както иска защитата на подсъдимия Соколов, доколкото такова
наказание според съда не би било съобразено с обществената опасност на деянието и
дееца и би бил нарушен принципа за реципрочност на наказателната репресия спрямо
обществената опасност на деянието и дееца във връзка с постигане на едно от целите
на наказанието – превъзпитанието на подсъдимите.
Според настоящия съдебен състав в казуса не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината и на двамата подсъдими, които да обосноват
приложение на чл. 55 от НК, доколкото с би бил нарушен принципа за реципрочност
на наказателната репресия спрямо обществената опасност на деянието и дееца във
връзка с постигане на едно от целите на наказанието – превъзпитанието на
подсъдимите. Ето защо наказанието на всеки от двамата подсъдими следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК, след преценка на всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Данните за личността, семейното и имущественото положение на подсъдимите се
установяват при съвкупна преценка на справките им за съдимост, писмените
доказателства – автобиографии, декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние, обясненията им дадени пред съда.
Подсъдимият К. А. е нигерийски гражданин със статут на чужденец, постоянно
пребиваващ в България, разведен, има едно дете (пълнолетно към момента).
Според съда, като смекчаващи вината на този подсъдим, следва да бъде отчетено
неговото чисто съдебно минало. Подсъдимият е нигерийски гражданин със статут на
чужденец, постоянно пребиваващ в България, разведен, има едно дете (пълнолетно
към момента). Същевременно отегчаващи вината обстоятелства спрямо този подсъдим
съдът не отчете да са налични.
За извършеното от подсъдимият К. А. престъпление по чл. 279, ал. 1от НК във вр. с
чл.20 ал.1 и ал.4 от НК и във вр. с чл.18 ал.1 от НК, към датата на извършване на
деянието, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до 5 /пет/
години и с „Глоба“ от 100.00 /сто/ лева, до 300.00 /триста/ лева.
Комплексната оценка на всички гореизброени смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценени във връзка със степента на обществена опасност на деянието
и на дееца, мотивират съда по отношение на подсъдимия А., за извършено от него
престъпление да определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 /седем месеца
и „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Подсъдимият И. С. Я. е трудово ангажиран в сферата на строителството на частна
практика, неосъждан (реабилитиран). Същият е неженен, без собствено семейство.
По отношение на този подсъдим смекчаващи вината обстоятелства са фактът на
чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието (предвид
настъпилата ребилитация), а оттегчаващо вината обстоятелство е фактът (изведен от
предходните му осъждания), че същият не за първи път осъществява противоправни
деяния, свързани с реда за преминаване през държавната граница.
14
За извършеното от подсъдимия И. С. Я. престъпление, квалифицирано като такова по
чл. 279 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.1 и ал.4 от НК във вр. с чл.18 ал.1 от НК, към
момента на извършване на деянието, законодателят е предвидил налагане на наказание
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до 5 /пет/ години и с
„Глоба“ от 100.00 /сто/ лева, до 300.00 /триста/ лева.
С оглед всички гореизброени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
преценени във връзка със степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
мотивират съда по отношение на подсъдимия Я., за извършено престъпление да му
бъде наложено на основание чл. 279, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от НК
и във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК да го осъди и наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 7 /седем / месеца и „Глоба“ в размер на 300 /триста / лева.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от
НК по отношение и на двамата подсъдими. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от
НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от една до
три години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно
съдимостта на осъдените към момента на извършване на процесното деяние, същите
са неосъждани (подсъдимия Я. е реабилитиран към момента на извършване на
деянието), определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради
което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията
на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието.
Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да
приложи чл. 66, ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното
наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай
подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане
целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК,
и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален
размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е
и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993
г. на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./.
По отношение и на двамата подсъдими не се налага определяне на възпитателни
мерки по смисъла на чл.67 НК, поради което и такива не бяха определени.
Съобразявайки обстоятелството, че подсъдимият И. С. Я. е извършил друго
престъпление, за което след извършване на разглежданото по настоящото дело деяние
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 1 от НК във вр. с чл. 23,
ал. 1 от НК съдът определи на подсъдимия Я. общо наказание измежду наложеното с
настоящата присъда и с това, наложено по НОХД № 300/2022 г. по описа на РС-
Петрич, в размер на най-тежкото от тях, а именно наказание “Лишаване от свобода” за
срок от 11 (единадесет) месеца и „Глоба“ в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева.
Предвид наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК (разгледани подробно по-
горе) и на това основание На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът постанови отлагане
изпълнението на така определеното ОБЩО най-тежко наказание от 11 (единадесет)
месеца “Лишаване от свобода”, за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в
сила.
15

Съдът счита, че именно така наложените наказания по вид и размер, се явяват в
максимална степен справедливи и че именно тези наказания ще подействат
предупредително – възпиращо и превъзпитателно както на двамата подсъдими, така и
на останалите членове на обществото и ще съдейства за тяхното поправяне.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, подсъдимите следва да понесат сторените деловодни
разноски. Ето защо и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди двамата
подсъдими да заплатят по равно сторените в хода на ДП разноски в общ размер на
163,74 лв. (сто шестдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) по сметка на ОД
на МВР гр. Б., за изготвената виде-отехническа експертиза, както и сумата от 5.00
(пет) лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
16
Съобщи за изтекли лични данни