РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1761
гр. Пловдив,………………….2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1612 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
Г.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат А., против
Решение № 808 от 29.05.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №1575
по описа на същия съд за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 1577 от 12.11.2018г., издадено от инж. З.и.В.-заместник кмет „Транспорт“ в
община Пловдив, с което на Г.М.С., с ЕГН **********,, е наложено
административно наказание –глоба в размер на 50лв, на основание чл. 43, ал.3 от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив за нарушение на чл. 4, ал.4, т.1 от същата наредба.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и
незаконосъобразен. Излага подробни
съображения в тази посока. Твърди се, че в процесния случай
императивното изискване на чл. 40, ал.3 от ЗАН е следвало да бъде приложено
стриктно. Неговото нарушение се явява съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Прилага жалба от Г.С., депозирана
чрез директора на ОДМВР-Пловдив до ПРС. С дата 29.08.2018г., разпореждане №
19753 от 03.10.2028г. на ПРС, постановено по АНД № 6243/2018г.
Претендира отмяната на съдебния акт на
ПРС, респективно отмяната на Наказателно постановление № 1577 от 12.11.2018г. и
разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба намира
касационните оплаквания за неоснователни. Представя писмен отговор.
Претендира отхвърляне на касационната жалба и юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:
Г.М.С. притежава лек автомобил „БМВ” с
регистрационен № ***.
На 29.08.2018 г. в 14.30 часа Й.С.-старши
полицай към Сектор „Общинска полиция“ Пловдив установил, че на тревна площ, на
ул.“Рожен“ срещу №3, се намира лек автомобил „БМВ” с регистрационен №
***., който
бил без водач и се намирал в покой. Й.С. за установеното от него залепил на
лекия автомобил фиш № ********** за нарушение на чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив. Фишът бил оспорен от Г.М.С.
като образуваното съдебно производство било прекратено и материалите
изпратени за съставяне на АУАН на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН.
За констатираното нарушение, на Г.М.С., в негово
присъствие, на 27.09.2018 г., бил съставен АУАН за нарушение по чл.4, ал.4, т.1
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на град Пловдив, като копие от съставения АУАН бил връчен на Г. С..
Същият посочил, че има възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 1577 от 12.11.2018г., издадено
от инж. З.и.В.-заместник кмет „Транспорт“ в община Пловдив, с което на Г.М.С.,
с ЕГН **********,, е наложено административно наказание –глоба в размер на
50лв, на основание чл. 43, ал.3 от Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив за
нарушение на чл. 4, ал.4, т.1 от същата наредба.
След анализ на събраните писмени и гласни
доказателства първоинстанционният съд приема за безспорно доказано, че лек
автомобил „БМВ” с регистрационен № *** е бил паркиран в нарушение на
изискванията на чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, в зелена
площ, на ул. „Рожен” срещу № 3.
Приема за установено, че на 29.08.2018
г., в 14.30 часа, е бил залепен фиш за установено нарушение по чл.4, ал.4, т.1
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на град Пловдив. След оспорване на фиша е съставен АУАН и в срок
е издадено НП. При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения на изискванията на ЗАНН. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН. Правилно е санкциониран Г. С., тъй като същият е собственик на
посоченото в акта и в НП МПС. Няма ангажирани доказателства по делото, че
автомобилът се е управлявал от друго лице по време на установяване на
нарушението.
Съдът
след анализ на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 ЗАНН е приел, че не е задължително АУАН да бъде
съставен в присъствието на двама свидетели - очевидци на нарушението или
такива, присъствали при установяване на нарушението.
Приел е, че фишът се явява официален
документ, съобразно нормата на чл.
186, ал. 7 от
ЗДвП, поради което и АУАН не е нужно да бъде подписан от двама свидетели,
предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.
Касационният съд споделя изводите на
районния съд, тъй като действително от писмените и гласни доказателства се
установява, че лек автомобил „БМВ” с регистрационен № *** е бил паркиран в
нарушение на изискванията на чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
в зелена площ, на ул. „Рожен” срещу № 3.
Мястото
на извършване на нарушението е точно описано както в АУАН, така и в НП, така,
че с нищо не е нарушено правото на защита на Г. С.. Мястото, на което е
извършено нарушението няма по какъв друг начин да бъде индивидуализирано, освен
чрез посочване на най-близкия административен адрес, на този адрес е направена
проверката и там е установено нарушението. Отделно от това, съгласно чл.53 ал.2 ЗАНН
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за
основателно възражението на касационния жалбоподател, то той не сочи
доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки
дадената му от районния съд възможност за това.
При семантичен анализ на словоформата
„зелени площи“ и „тревни площи“ става ясно, че първото понятие е с по-широко
семантично поле, включващо и значението на
„тревни площи“, а това води до извода, че за административнонаказаното
лице е ясно, че е паркирал неправомерно.
Неправилни са и твърденията, че липсва
изпълнение на императивното задължение, указващо подписването на АУАН от двама
свидетели. Анализът на нормите на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 ЗАНН сочи, че не е
задължително АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели - очевидци
на нарушението или такива, присъствали при установяване на нарушението. Нормата
на чл.40 ал.3 ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на двама други
свидетели, само ако не са налице свидетели, присъствали при извършването или
установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие. Или иначе казано, един свидетел в настоящия случай е достатъчен.
Настоящият касационен състав намира, че
правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода
на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал
до единствения правилен извод, а именно, че се установяват изложените факти в
АУАН и основания на него последващ акт – наказателното постановление, предмет
на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в размер на 80лв. /осемдесет
лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 808 от 29.05.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №1575 по
описа на същия съд за 2020г.
ОСЪЖДА Г.М.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на Община Пловдив сумата в размер на 80лв.
/осемдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.