№ 330
гр. Плевен , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря АНЕТА Х. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
20214430100437 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „П***, със
седалище и адрес на управление: гр. С*** представлявано от изп. директори
Н.***, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. К., срещу Л. В. Б. с
ЕГН ********** от с.***, кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.240 и чл.86 ЗЗД по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сума в размер на 10247,51 лева, от които
4714,36 лева главница, 1793,49 лева договорна лихва за периода 01.09.2013г.
– 01.04.2018г., 3489,31 лева наказателна лихва за периода от 01.09.2013г. –
26.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда, както и разноски в заповедното производство. Ищецът
твърди, че между страните бил сключен Договор за банков кредит от
02.04.2013г., по силата на който ищцовото дружество отпуснало кредит на
ответницата в размер на 5000 лева, който кредит бил еднократно усвоен чрез
превод на сумата на сметка на ответницата, открита в същата банка. Твърди,
1
че кредитът е в просрочие общо 2004 дни към 26.02.2019г. като общият
размер на просрочената сума по главница преди осчетоводяване на
изискуемостта по кредита е 4714,36 лева, а общия размер на просрочената
сума преди осчетоводяване на изискуемостта договорената лихва е 1793,49
лева. Твърди, че крайният срок за погасяване на кредита е 01.04.2018г., след
която дата всички суми са станали изцяло и незабавно изискуеми. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи просрочена главница в размер на
4714,36 лева, просрочена договорна лихва в размер на 1793,49 лева и
просрочена наказателна лихва в размер на 3489,31 лева. Претендира разноски
в заповедното и настоящето производство.
Ответницата чрез назначения особен представител оспорва
претенциите. Твърди, че в договора има нищожни клаузи. Твърди, че няма
обявена предсрочна изискуемост.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1273/2019г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумите:
4714,36лв. – главница; 1793,49лв. – договорна лихва за периода от
01.09.2013г. до 01.04.2018г.; 3489,31лв. – наказателна лихва за периода от
01.09.2013г. до 26.02.2019г. и законната лихва върху главницата, считано
от 26.02.2019 г. до изплащане на вземането.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение
№ 772/28.02.2018г. и изпълнителен лист. Поканата за доброволно изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК и съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си по реда на чл.422 ГПК.
Към исковата молба е приложен Договор № 025LD-
R-003186/02.04.2013г., сключен между страните по делото, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника банков кредит в размер на 5000 лева за
текущи нужди. От приложения в копие договор, се установява, че страните са
договорили условията за усвояване на кредита, срока за това /30.04.2013г./,
последиците от неусвояване на същия, крайния срок за погасяване на кредита,
дължимите лихви и такси, начина на погасяване на кредита, последиците при
неизпълнението на договора и др.
2
Видно от представения към Договора за кредит погасителен план е, че
страните са се договорили, че първоначалната вноска по кредита следва да
бъде на 01.05.2013г., а последната вноска – на 01.04.2018г.
От приложеното ч.гр.дело се установява, че срещу ответника е
образувано ч.гр.дело № 1273/2019г. по подадено на 26.02.2019г. заявление,
издадени са заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след което било
образувано изп.дело №20198150401339 по описа на *** с рег.№ 815 на КЧСИ
и район на действие ***. Поканата за доброволно изпълнение е връчена чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните.
Установява се от заключението, че на 02.04.2013г. между страните е
сключен договор за банков кредит № 025 LD-R-003186 за сумата от 5000
лева, усвоена на 04.04.2013г. по банкова сметка, предоставена от ответника.
От заключението се установява, че кредитополучателят следва да възстанови
сумата от 6356,66 лева, от която 5000 лева главница и 1356,66 лева договорна
лихва, като годишен лихвен процент по договора е 6,7% фиксиран до
01.04.2015г. а след тази дата – 14,79%. По кредита страните договорили ГПР в
размер на 13,43 %. Установява се от заключението, че поради допуснато
просрочие кредитополучателят загубил възможността да се възползва от по-
изгодния фиксиран % за първите 24 месеца, а именно 6,7% и на 01.11.2013г.
бил увеличен на 14,797%, колкото е уговорен за останалата част от срока на
договора за кредит. Видно от договора, крайният срок за погасяване е
01.04.2018г.
В договора страните се уговорили, при просрочие на вноските, същите
да се олихвяват с надбавка в размер на законната лихва. От заключението се
установява, че вноските са в размер на 98,48 лева до 01.05.2015г., а след това
в размер на 110,92 лева. Вещото лице е установило след справка в
счетоводството на ищцовото дружество, че ответницата е погасила вноските
от месец май 2013г. до месец септември 2013г., или погасени са общо пет
вноски за главница и лихва, с които ответницата е заплатила на банката
сумата от 285,64 лева главница и 109,43 лева лихва. Към датата на подаване
3
на заявлението, кредитът е бил изцяло изискуем, поради падежиране на
всички вноски по кредита и кредитодателят не се е позовавал на настъпване
на предсрочна изискуемост. Вещото лице е установило, че кредитът е
просрочен с 2004 дни, като не са погасени 56 вноски за главница за периода
01.09.2013г. до 01.04.2018г. в размер на 4714,36 лева и 56 просрочени вноски
за лихва за същия период в размер на 1793,49 лева.
Установява се от заключението на вещото лице, че наказателната лихва
по 10 от договора за кредит върху непогасената главница по всяка от
просрочените вноски за периода 01.09.2013г. – 26.02.2019г. е в размер на
3489,31 лева. При тези данни, вещото лице е изчислило, че към 26.02.2019г,
когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение
непогасената главница е в размер на 4714,36 лева, непогасената договорна
лихва за периода 01.09.2013г. – 01.04.2018г. е в размер на 1793,49 лева,
начислената наказателна лихва за периода 01.09.2013г. – 26.02.2019г. е в
размер на 3530,96 лева само върху главницата. Видно е, че ищецът
претендира наказателна лихва в по-малък размер. – 3489,31 лева.
От правна страна, съдът приема следното : В тежест на ищеца е да
докаже качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в
едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза
на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за
ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на
ответницата, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. В
тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
Ищецът основава претенцията си на сключен договор за банков кредит
между страните по силата, на който „*** е предоставил на кредитополучателя
банков кредит в размер на 5000 лева при договорени условия и срок, която
сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин -
чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
4
определени в погасителен план- Приложение №1, неразделна част от
Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по
кредита, така и дължимата наказателна надбавка за просрочие в т.10.
Ответникът по делото не е оспорил истинността на представените с исковата
молба писмени доказателства и съдът ги приема за истински. Установява се
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че ищецът е
изпълнил своето задължение, а именно - да предаде на ответника уговорения
кредит. С това за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
кредита в уговорения срок, което задължение ответникът не е изпълнил.
Доколкото същия не е погасил в уговорения в договора срок дължимата от
него главница се поражда и задължението за заплащане на наказателна лихва.
Съдът счита, че възраженията на ответника, че не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост не следва да бъдат обсъждани, тъй като
банката не се позовава на такава. Към момента на депозиране на заявлението,
кредитът е бил изцяло изискуемпоради изтекъл срок на договора. Доколкото в
настоящия случай банката не се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост, а на изтичане на срок на договора не е необходимо да се
изпраща уведомление.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми,
поради което предявените искове с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени.
По отношение на направените възражения за нищожност на клаузите в
договора, съдът споделя становището на ищеца. Договорът за кредит е
сключен на 02.04.2013г. и дали в него има неравноправни клаузи следва да се
преценява към тази дата. Към действащата към този момент нормативна
уредба, изискване при отпускане на кредита е банката да предостави на
клиента си условията, при които се отпуска кредита преди подписване на
договора, като тези условия касаят общите разходи по кредита, условията за
промяната им, лихвения процент, метода за изчисляването му и условията за
промяната, разходите за предсрочно погасяване. Видно от договора е, че
5
всички клаузи са индивидуално уговорени, а не при Общи условия, при което
кредитополучателят е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
поради което и не следва да се коментира възражението за наличие на
неравноправни клаузи, които водят до нищожност.
Съобразно изхода на спора и съгласно задължителните указания, дадени
с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 199,94 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в исковото производство разноски в размер от 199,94 лв. за
заплатена държавна такса, 200 лева депозит за експертиза, 837 лева депозит
за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото
производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от
2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Л. В.
Б. с ЕГН ********** от с.*** дължи на „П***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** представлявано от изп. *** ***, сумите: 4714,36 лева –
главница; 1793,49 лева – договорна лихва за периода от 01.09.2013г. до
01.04.2018г.; 3489,31 лева – наказателна лихва за периода от 01.09.2013г. до
26.02.2019г. и законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до
изплащане на вземането, за които суме и ездидане заповед за изпълнение на
парично задължение № 772/28.02.2019г. по ч.гр.дело № 1273/2019г. по описа
на РС Плевен.
6
ОСЪЖДА Л. В. Б. с ЕГН ********** от с.*** да заплати на „П***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** представлявано от изп. *** ***,
сумата от 249,94 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1273/2019г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА Л. В. Б. с ЕГН ********** от с.*** да заплати на „П***, със
седалище и адрес на управление: гр.*** представлявано от изп. *** ***,
сумата от 1336,94 лева, разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7