№ 7
гр. Г.Т., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20213220100347 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№1604/30.09.2021г.
от Община Д., гр. Д., ул. „Независимост“ № 20 с БУЛСТАТ *********,
представлявана от С. И. Г. - кмет, чрез адв. В. Г., преупълномощена от АД „Г.
и Г.“ гр. Д., ул. „М.К.“ № 4 с БУЛСТАТ *********, срещу С. Ж. П. с ЕГН -
********** от с. П., общ. Г.Т. ул. „Шеста“ № 2А.
С молбата се иска да бъде осъдена С. Ж. П. да заплати на общ. Д. сумата
от 1846 лева, представляваща задължение по договор за отдаване под наем на
земеделски земи от 11.02.2016г., сключен с общ. Д., за наем на имот с
идентификатор № 14684.86.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-529/02.08.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с трайно предназначение - земеделска територия, с начин
на трайно ползване - нива, с площ по скица 36 934 кв.м., а по документ за
собственост с площ от 36 928 кв.м, четвърта категория, с номер по предходен
план 086001, при граници на поземления имот-поземлени имоти с
идентификатори: 14684.84.1, 14684.86.57, 14684.86.58, по плана на с. Г.К., за
две стопански години 2016-2017г. и 2017-2018г., както и законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателно изпълнение на
1
задължението.
Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени
искания.
Съдът на осн. чл.47 ал.6 от ГПК, е допуснал назначаването на особен
представител на ответника С. Ж. П. с ЕГН - ********** от с. П., общ. Г.Т. ул.
„Шеста“ № 2А, като в последствие е назначил адв. П. П. от АК – Д. за особен
представител на ответника.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че на 11.02.2016г., в кметството на с. Г.К., общ. Д. е сключен
договор за наем с ответника за земеделско ползване на имот с идентификатор
№ 14684.86.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-529/02.08.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване -
нива, с площ по скица 36 934 кв.м., а по документ за собственост с площ от
36.928 дка, четвърта категория, с номер по предходен план 086001, при
граници на поземления имот-поземлени имоти с идентификатори: 14684.84.1,
14684.86.57, 14684.86.58, по плана на с. Г.К. за срок от пет стопански години
до 01.10.2020г., като с договора, ответникът (наемател по договора) се
задължил да заплаща на общината годишен наем в размер на 923 лева не по-
късно от 01.10. на предходната година. За първата стопанска година 2015-
2016г. дължимия наем е внесен при сключване на договора. Задължението за
заплащане на наем за втората стопанска година 2016-2017г. е следвало да
бъде изпълнено в срок до 01.10.2016г. Ответникът не е заплатил в срок
договорения наем, което е наложило изпращане на покана за доброволно
изпълнение с писмо с рег.№ Изхк-645/ 13.03.2017г., с което е уведомен за
неизпълнение на задължение в размер на 923 лева и за последиците от
неспазването му. Писмото е получено на 16.03.2017г., видно от приложената
обратна разписка.
Твърди се, че са проведени разговори за доброволно изпълнение и
ответникът е заявил, че ще изплати задължението си заедно с това за
следващата стопанска година, съответно за стопанската година 2017-2018г. в
срок до 01.10.2017г. Била изпратена покана за доброволно изпълнение с
писмо с рег.№ Изхк-396/08.02.2018г. с посочен срок за плащане и за
последиците от неспазването му. Поради неплащане на дължимия наем, на
2
основание чл.3 от наемния договор същият е прекратен едностранно от
общината със заповед на кмета на общината № 1371/18.10.2018г. считано от
01.10.2018г.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът представя отговор на
исковата молба, според който предявените искове са процесуално допустими
и подлежат на разглеждане, като в същото време са изложени следните
твърдения и възражения:
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по двата иска - за
главницата и за лихвите за забава.
Твърди се, че задълженията са за неплатен наем на земеделска земя за
стопанските 2016- 2017 година с падеж на плащането 01.10.2016 година и за
стопанската 2017-2018 година с падеж на плащането на наема 01.10.2017
година, като двете вземания на ищеца и лихвите по тях са периодични
задължения за наем и на основание чл. 111, б. „ в“ от ЗЗД към датата на
завеждане на исковата молба са погасени вследствие изтекла 3- годишна
погасителна давност, с оглед на което исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.79, ал. 1 пр. 1 вр. чл.232, ал.2
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на наемни възнаграждения за две
стопански години 2016-2017г. и 2017-2018г., съгласно договор за наем на
земеделска земя, приложен и подробно описан в исковата молба, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното заплащане.
Претендират се и направените разноски в исковото производство.
Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключен Договор за наем на
земеделска земя, на процесния имот, който поради неплащане на дължимия
наем, на основание чл.3 е прекратен едностранно със заповед на кмета на
общината № 1371/18.10.2018г. считано от 01.10.2018г.
Не се оспорва, че ответникът е внесъл дължимия наем само за
стопанска година 2015-2016г., а наемните възнаграждения за две стопански
години 2016-2017г. и 2017-2018г. не са платени.
3
Не се оспорва, че собствеността на имотите.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на задължението.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът му дължи
неиздължено възнаграждение по договор за наем на земеделска земя за
стопански години 2016-2017г. и 2017-2018г. съобразно сключен Договор за
наем на земеделска земя от 11.02.2016г.
В тежест на ответникът е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил задължението си за заплащане на наемно
възнаграждение по процесния договор надлежно и изцяло, или че не дължи
такова възнаграждение на ищеца.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се
установява, че между страните е сключен договор за наем по силата, на който
ищецът като наемодател е предоставил на ответника като наемодател за
временно и възмездно ползване недвижим имот с идентификатор №
14684.86.1 по кадастралната карта, и кадастралните регистри одобрени със
Заповед № РД-18-529/02.08.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване -
нива, с площ по скица 36 934 кв.м., а по документ за собственост с площ от
36.928 дка, четвърта категория, с номер по предходен план 086001, при
граници на поземления имот-поземлени имоти с идентификатори: 14684.84.1,
14684.86.57, 14684.86.58, по плана на с. Г.К. за срок от пет стопански години,
начиная от 01.10.2015г. до 01.10.2022г. Ответникът е ползвал имота, като не е
заплатил дължимия наем в общ размер от 1 846 лева за стопанските 2016-
2017г. и 2017-2018г.
От разпита на допуснатият свидетел А. А. се установява, че е
присъствала лично на разговор, в който ответникът П. на 14.09.2018г. лично
е обещала на кмета на общ. Д., че ще плати дължимият наем за стопанските
2016-2017г. и 2017-2018г.
Съдът намира показанията на св. А. за логично подредени,
безпристрастни, ответстващи на останалия доказателствен материал по
4
делото, поради което ги кредитира изцяло.
С оглед показанията дадени от свидетеля А. съдът намира, че е налице
признание на вземането от страна на ответника и прекъсване на давността по
чл. 116 от ЗЗД, оборващо възражението за изтекла погасителна давност,
съответно длъжника е загубил правото да прави в процеса възражение за
изтекла давност. В този смисъл е постановеното тълкувателно решение №
4/2019г. от 14.10.2022г. по тълкувателно дело № 4/2019г. на ВКС, с което
съда приема, че признаването на вземането по чл. 116,б. „а“ от ЗЗД е
изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на
задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено
съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия
кредитор. Признаването на вземането не е правопораждащ, правопроменящ
или прекратяващ юридически факт. Неговата единствена последица като
законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в
резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса
възражение за изтекла давност.
Поради това, предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
С оглед основателността на иска, основателна се явява и претенцията по
чл. 86, ал.1 ЗЗД. Съгласно договора за наем, ответникът се задължава да
изплаща на ищеца наем в посочения размер не по-късно от 01.10. на
предходната година, като наемът за стопанска година 2015-2016г. е платен
при сключване на договора.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 232 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
В исковата молба е сторено искане и за заплащане на сторените съдебни
разноски, включая адвокатски хонорар.
С оглед изхода от спора на ищеца се следват разноски.
На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъде присъдена
сумата 366 лева представляващи адвокатско възнаграждение, 359.22лева
представляващи внесен депозит за особен представител, 50лева,
представляващи депозит за призоваване на свидетел и сумата в размер на
73.78 представляващи внесена държавна такса.
5
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ж. П. с ЕГН - ********** от с. П., общ. Г.Т., обл. Д., ул.
„Шеста“ № 2А., ДА ЗАПЛАТИ на Община Д., гр. Д. ул. „Независимост“ №20,
представлявана от кмета С. Г., сумите:
1) 1846/хиляда осемстотин четиридесет и шест/ лева, представляваща
задължение по договор за отдаване под наем на земеделски земи от
11.02.2016г., сключен с община Д. за наем на имот с идентификатор №
14684.86.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-529/02.08.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване -
нива, с площ по скица 36 934 кв.м., а по документ за собственост с площ от 36
928 кв.м, четвърта категория, с номер по предходен план 086001, при граници
на поземления имот-поземлени имоти с идентификатори: 14684.84.1,
14684.86.57, 14684.86.58, по плана на с. Г.К., за две стопански години 2016-
2017г. и 2017-2018г., както и законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба 30.09.2021г. до окончателно изпълнение на задължението
2) 849лв. /осемстотин четиридесет и девет лева/, представляваща
сторените по делото разноски, от която: 366 лева - адвокатско
възнаграждение, 359.22лева - внесен депозит за особен представител, 50лева -
депозит за призоваване на свидетел, 73.78лева - внесена държавна такса.
Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:
BG 22 SOMB 9130 8410 0201 44, код 444200 при „Общинска банка“ - Д.,
титуляр: Община Д.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд – Д., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7