№ 141
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800500982 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 165 от 20.08.2024 г. по гр. д. № 1179/2023 г. по описа на РС
– Ихтиман е признато за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“
дължи на „Лев Инс“ АД сумата от 174.80 лв., представляваща регресно
вземане в размер на 164.80 лв. за изплатено на 19.03.2018 г.
застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО“ по преписка по щета
№ 0000-1261-17-272347 за причинени имуществени вреди при настъпило на
23.06.2017 г. застрахователно събитие – ПТП с лек автомобил „БМВ 330Д“ с
рег. № СВ ****КК, застрахован при „ЛЕВ ИНС“ АД със застрахователна
полица № 93001710032469, който е попаднал в необезопасена неравност
/дупка/ на пътното платно, и ликвидационни разходи в размер на 10 лв.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
174.80 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.08.2021 г., до окончателното плащане, както и сумата от 50.22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 174.80 лв. за периода от
18.08.2018 г. до 18.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2021 г. по ч. гр. д. №
49779/2021 г. по описа на РС - С.. С решението са присъдени и разноски в
полза на ищеца за исковото производство. Решението е допълнено с решение
№ 186 от 16.10.20924 г. по делото, като в полза на ищеца са присъдени и
разноски за заповедното производство.
1
Основното и допълнителното решения са обжалвани от ответника в
първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се
иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло, евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане
на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил /като не е
конкретизиран размерът на съпричиняването, съответно не е конкретизирано
и до какъв размер от уважения размер на исковете се иска да бъдат
отхвърлени същите в случай на частична отмяна на решението при евентуално
отчитане на съпричиняване/.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени
съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажиране на
отговорността на ответника по тези искове. Тези изводи са правилни, основани
са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на
страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната
жалба доводи следва да се добави и следното /макар по същество същото да
не се различава от приетото от първоинстанционния съд/:
От събраните по делото доказателства, обсъдени подробно от
първоинстанционния съд, е надлежно установено следното:
При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при
описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а.
„БМВ 330Д“ с рег. № СВ****КК, на стойност 192.34 лв. /според
заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ/, като ищецът е
възстановил щети на стойност от 164.80 лв. /които именно претендира/, като е
направил и ликвидационни разходи в размер на 10 лв. Причинените вреди са в
пряка причинна връзка с произшествието. Автомобилът е бил застрахован по
сключен с „Лев Инс“ АД договор за застраховка „Каско”, действал към датата
на ПТП.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са
настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е
2
възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа
/какъвто третокласен път 801 безспорно е/, като освен това АПИ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се
предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/
поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са
възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските
пътища. С покана, получена от ответника на 11.05.2018 г., същият е поканен
от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено, съответно ответникът
е изпаднал в забава.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и
възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на
обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните
отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника
следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията
му:
Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е
налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е
възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се
изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка
„Каско“, като, видно от застрахователната полица, същата е с покритие Клауза
1, включваща, видно от представените ОУ, всички рискове, вкл. ПТП.
Неоснователно е и възражението относно доказателствената сила на КП.
Както правилно е прието от първоинстанционния съд, КП за ПТП, изготвен от
органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява
официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, които са пряко възприети от съставителя му, а такива в случая
са настъпилото на процесната дата и място ПТП, както и видимите щети по
автомобила. Тези факти длъжностното лице е възприело лично при
посещението си на мястото на пътното ПТП и ги е удостоверило в КП,
съответно в тази част КП има обвързваща съда материална доказателствена
сила. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на
ПТП КП безспорно няма обвързваща съда материална доказателствена сила,
но удостоверените в КП факти относно механизма на настъпване на ПТП
кореспондират с останалите доказателства по делото /писмени, свидетелски
показания, заключение на вещо лице, подробно обсъдени от
първоинстанционния съд/.
Възражението за съпричиняване от страна на водача на автомобила
също е неоснователно /доколкото може да се приеме, че такова е надлежно
формулирано/, тъй като относно фактическите твърдения /отново доколкото
може да се приеме, че конкретни такива са наведени/, на които това
възражение се основава, не са ангажирани никакви доказателства по делото от
страната, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните
факти, а именно въззивникът. И в тази връзка доказателствата по делото са
надлежно обсъдени от първоинстанционния съд и въз основа на тях са
3
направени правилни правни изводи.
Останалите доводи и възражения са изцяло ирелевантни.
С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
Въззиваемият претендира разноски само за юрисконсултско
възнаграждение, съответно следва да му се присъдят такива в размер на 100
лв., като възнаграждението е определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в
минималния му размер съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165 от 20.08.2024 г. по гр. д. № 1179/2023
г. по описа на РС – Ихтиман, допълнено с решение № 186 от 16.10.20924 г. по
делото.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ с ЕИК *********, със
седалище: гр. С., бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя на
УС Я.Й., да плати на „Лев Инс“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори С. С. А. и П.Д., сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща направени във въззивното производство по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4