РЕШЕНИЕ№260287
15.02.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
АСЕНИКОВА
при
секретаря Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова
гражданско дело № 7534 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр.
1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И.В.Ш.-Г., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адвокат Д.Д., съдебен адрес: ***,
ж. к. ,.Гоце Делчев“, бл. 251 вх. Е, ап. 128, против „Артстрой 1 Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ,,Александровска“ № 98, ет. 1,
представлявано от управителя Д. К. Д., за присъждане на сумата от 1645, 61 лева, представляващa неизплатена
част от дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 25.11.2020 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
01.10.2018 г. страните са сключили трудов договор, по силата на който ищцата е
заемала длъжността ,,***“, с основно месечно възнаграждение в
размер на 1417, 56 лв., с период на изплащане до 25-то число на следващия месец. Твърди се, че към трудовия договор
страните са сключили допълнителни споразумения, последното от които е допълнително
споразумение № ***/08.05.2020 г., с което основното трудово
възнаграждение на ищцата е увеличено от 1708, 97 лв. на 2516, 97 лв. и
допълнителното възнаграждение е увеличено на 60, 41 лв. Посочва се, че на
28.10.2020 г. ищцата е подала заявление
до управителя на ответното дружество, с което е поискала прекратяване на
трудовия договор от 01.10.2018 г. по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от Кодекса на труда. Отбелязва се, че ответникът издал Заповед за
прекратяване № ***/29.10.2020 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, с която прекратява трудовото правоотношение с ищцата. Поддържа се, че към
момента ответното дружество не е заплатило на ищцата пълния размер на
уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2020 г., а е заплатило
само част от него в размер на 954, 57 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника „Артстрой 1 Кънстракшън“ ЕООД, който моли за отхвърляне
на предявения иск. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата
за периода 01.10.2018 г. – 29.10.2020 г. Твърди се, че начисленото и дължимо
трудово възнаграждение за периода на престирания от ищцата труд, включващ месец
септември 2020 г., е в размер на 1909, 14 лв., който е бил изцяло заплатен от
работодателя.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се
представлява. С писмени становища поддържа исковата молба. Излага съображения,
че получаването на трудовото възнаграждение от работника се доказва с подписа
му върху ведомост, както и с разписка. Евентуално, излага доводи, че ответникът
е станал повод за завеждане на иска, тъй като към момента на подаване на исковата
молба дължимото трудово възнаграждение на ищцата не е било изплатено в пълен
размер, поради което сторените в производството разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Моли за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗА.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща
представител. С писмено становище моли за отхвърляне на иска. Поддържа, че към
датата на подаване на исковата молба пълният размер на дължимото трудово
възнаграждение е бил нареден по банковата сметка на ищцата, на която тя се е
съгласила да получава трудовото си възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаването
на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да са
налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на
валидно трудово правоотношение между страните; 2) ищецът да е престирал работна
сила за исковия период, за което му се дължи трудово възнаграждение в определен
размер; 3) неизпълнение на задължението на работодател да заплати дължимото
трудово възнаграждение за исковия период.
За безспорно
по делото е обявено обстоятелството относно наличието на трудово правоотношение
между страните за периода 01.10.2018 г. – 29.10.2020 г. Не се спори между
страните, а и се установява по делото, че през м. септември ищцата е престирала
работна сила. Безспорно е също, че ответникът е издал Заповед № ***/29.10.2020 г., с която е прекратил
трудовото правоотношение с ищцата, считано от 02.11.2020 г., на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Спорни по делото са
обстоятелствата относно размера на дължимото трудово възнаграждение за месец
септември 2020 г. и надлежното му заплащане в полза на ищцата.
По делото е прието заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че за м. септември 2020 г. на ищцата е начислено брутно трудово
възнаграждение от 2 484, 19 лв., с удръжки 1 529,62 лв. и нетно възнаграждение
за получаване 954,57 лв., като в удръжките от 1 529, 62 лв. е
включен аванс от 954, 57 лв., или чистата сума за получаване възлиза на 1 909, 14
лв. От трудовото възнаграждение на ищцата за месец септември 2020 г. са
изплатени следните суми: 954, 57 лв. с основание „аванс м. 09.2020 г.“, платени
на 30.10.2020 г., и 954, 57 лв. с основание
„заплата м.09.2020 г.“, платени на 25.11.2020 г., или общо 1 909, 14 лв., с
оглед на което дължимото на ищцата трудовото възнаграждение за месец септември
2020 г. в нетен размер от 1 909, 14 лв. е изцяло изплатено по банков път.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Разпоредбата на чл. 245 КТ предвижда, че при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва. На основание чл. 270, ал. 2 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти доколкото не е уговорено друго. В процесния случай уговорената
периодичност на изплащане е до 25-то число на следващия месец.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки; по писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. По делото са
представени писмени доказателства, от които се установява, че съгласно чл. 19
от Вътрешните правила за работната заплата в ответното дружество работните
заплати се изплащат по банков път, като за целта всеки служител представя
документ от обслужващата го банка за номера на сметката си. Видно от
представените по делото заявление за постъпване на работа, декларация и
уведомление, при постъпването си на работа ищцата е била запозната с посоченото
правило, въз основа на което е представила удостоверение за банкова сметка ***
„***“ АД. В тази
насока неоснователни са доводите на ищцата, че получаването на трудовото
възнаграждение подлежи на доказване само с подпис върху ведомост или с
разписка.
Въз основа на изложеното съдът намира, че на
25.11.2020 г. ответникът-работодател е изпълнил задължението
си да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение за м. септември 2020
г. в пълния му размер от 1 909, 14
лв., поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
изцяло отхвърлен.
По
разноските:
Ответникът не е направил искане за разноски, а и не е
понесъл такива, поради което не следва да му се присъждат.
Съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 78, ал. 6 ГПК разноските по
делото за държавна такса и за възнаграждение за вещото лице следва да останат в
тежест на бюджета на съда.
Искането на
ищцата за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр.
ал. 2 ЗА се явява частично основателно по следните съображения. В съдебната
практика последователно се приема, че когато ответникът е дал повод за
завеждане на иска и този повод отпадне в хода на висящия исков процес, на ищеца
се дължат разноски (Определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014г.,
I г. о. на
ВКС). Когато исковата молба е изпратена по пощата, се счита, че тя е постъпила в
съда от датата на изпращането й по пощата. В процесния случай исковата молба е
подадена на 24.11.2020 г. чрез оператор, лицензиран за извършване на услугите
по чл. 39 от ЗПУ, поради което делото следва да се счита за висящо, считано от
24.11.2020 г. Установи се по делото, че ответникът не е изпълнил своевременно
задължението си за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за м.
септември 2020 г., което е било дължимо в пълния му размер от
1 909, 14
лв. на 25.10.2020 г., а е било заплатено, както следва: 954, 57 лв. на
30.10.2020 г. и 954, 57 лв. на 25.11.2020 г. Следователно към момента на
завеждане на исковата молба на ищцата е била дължима само сумата от 954, 57 лв.
и само за тази сума може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане
на иска, а за горницата над 954, 57 лв.
до пълния предявен размер от 1645, 61 лева ответникът не е дал повод за
завеждане на иска, поради което за тази част не дължи разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗА в полза на адвокат Д.Н.Д. от БлАК, адрес: ***, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. Е, ап.
128, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено
от съда съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Ш.-Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат Д.Д., съдебен адрес: ***, ж. к. ,.Гоце Делчев“, бл. 251 вх.
Е, ап. 128, иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ против „Артстрой 1 Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. ,,Александровска“ № 98, ет. 1, представлявано от
управителя Д. К. Д., за присъждане на сумата от 1645, 61 лева, представляващa неизплатена част от дължимото
трудово възнаграждение за месец септември 2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 25.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Артстрой
1 Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
,,Александровска“ № 98, ет. 1, представлявано от управителя Д. К. Д., да
заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗА в полза на адвокат Д.Н.Д. от БлАК,
адрес: ***, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 251, вх. Е, ап. 128, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 15.02.2021
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно
с оригинала!
ММ