Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260123
гр.Бургас, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Златка Калоянова, като
разгледа НАХД № 1281 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Д.” ЕООД ЕИК *****със седалище и адрес на
управление гр. ***** чрез адв. С. против електронен
фиш серия Г № 9826, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на дружеството
жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С
жалбата се излагат съображения, че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност, ЕФ се счита за незанокосъобразен, счита,
че съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП е следвало да се ангажира наказателната
отговорност на законния представител на дружеството или на лицето, посочено от
него, което е управлявало превозното средство. Сочи, че е налице смесване на
санкцията, предвидена за ЮЛ и за физическо лице. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП регламентирала императивното съдържание на ел.фиш като предвиждала
наказание глоба, но не и имуществена санкция. Моли да се отмени издадения
електронен фиш. Претендира разноски в размер на 400 лева - възнаграждение за
адвокат, платено в брой съгласно договор.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., която поддържа подадената жалба.
За
Административно - наказващият орган, не се явява представител, депозирано е писмено
становище, с което жалбата се намира за неоснователна и се излагат съображения,
претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП – 14-дневен срок от получаването на ел.фиш, който е
получен на 25.02.2020г., а жалбата е подадена на 06.03.2020г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
По
същество съдът намира следното:
На
10.08.2019г. в 8.33 часа в гр. ****** е установено с АТСС САИРН m*Speedet
2 D,
че МПС П.Б., товарен автомобил с рег. № *****, който не е спрян от движение, е без
сключена застраховка гражданска отговорност. Собственик на автомобила е „Д.”
ЕООД съгласно извършена справка. Съгласно представена разпечатка от гаранционен
фонд към 10.08.2019г. няма валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобил с рег. № *****.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, обективирани в електронен фиш, данни за регистрация,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разпечатка от гаранционен
фонд, снимки от автоматизирана система, разписка за връчване на ел.фиш.
Съдът
намира, че по делото не са събрани доказателства, от които би могло да се
приеме, че към момента на заснемане на МПС с рег. № ***** същото е имало
валидна застраховка гражданска отговорност.
Съгласно
чл. 638, ал. 4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1 като съгласно ал. 1, т. 2 имуществена
санкция е от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец. Ето защо
съдът приема, че законодателят е предвидил възможност и юридическите лица да
носят отговорност в случай, че като собственици на МПС не е изпълнено
задължението им за сключване на задължителна застраховка гражданска
отговорност. Актът, с който може да се търси отговорност, е електронен фиш,
доколкото по този начин се установяват нарушенията, установени чрез автоматизирано
техническо средство или система. В този смисъл разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е процесуална и урежда процедурата по
издаване на електронния фиш и посочва, че ЕФ се изпраща на собственика на МПС
без значение дали е физическо или юридическо лице. Субектът на нарушението за
това, че не е сключена гражданска отговорност на автомобилистите, тълкувайки
нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ вр. чл. 638, ал. 1, т. 2
и чл. 647, ал. 3 КЗ не се обвързва с водача на автомобила, а с това кой е негов
собственик. Водачът носи собствена административнонаказателна
отговорност, в случай, че управлява МПС без да е налице сключена застраховка
гражданска отговорност, която отговорност не изключва отговорността на
собственика на автомобила и неговото задължение да сключи такава застраховка.
Ето
защо са неоснователни възраженията, че ЮЛ не носи отговорност. Съдът обаче
въпреки това намира, че ЕФ е издаден незаконосъобразно, тъй като в него
неправилно е посочена приложимата санкционна материално-правна норма. В случая
следва да се приложи разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ, като само санкцията е предвидена в ал.1
на този член, а т.2 касае юридическите лица и ЕТ. Само в хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ може да бъде
издаден електронен фиш (така Решение № 1023 от 31.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1080 / 2020 г. на XV състав на Административен
съд - Бургас, Решение № 1001 от 31.07.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1174 / 2020 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас, Решение
№ 1037 от 03.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1258 / 2020
г. на XV състав на Административен съд – Бургас). В процесния
фиш тази норма не е вписана, а като санкционна норма е посочена чл.638, ал.1, т.2 вр.
чл. 461, т. 1 от КЗ. Субсидиарно
приложимата на основание чл.647, ал.3 от КЗ процедура по издаване на
електронния фиш в чл.189, ал.5 от ЗДвП, изрично предвижда, че част от
неговото задължително съдържание е посочването на нарушените разпоредби. В
санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете
да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Правната
квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича
по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита
на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво
точно нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия
орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са
били нарушени, което в настоящия случай не е сторено, поради което електронния
фиш следва да бъде отменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в
производството по обжалване на НП въззивният съд може
да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само
жалбоподателят, който претендира разноски в размер на 400 лева. Направено е
възражение за прекомерност, поради което съдът съобрази чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които минималното
възнаграждение се определя в размер на 370 лева, поради което възражението за
прекомерност е основателно до посочения размер. Сумата от 370 лева следва да се
присъди в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
електронен фиш серия Г № 0009826, издаден от ОД на МВР Бургас, с който на „Д.”
ЕООД ЕИК *****със седалище и адрес на управление гр. ******** за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Бургас Булстат ********* да заплати на „Д.” ЕООД ЕИК *****със
седалище и адрес на управление гр. ******* разноски в размер на 370 лева (триста
и седемдесет лева) – възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.