Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
23.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Р.ГЪРДЕВА и в присъствието на прокурора М.РАДЕВА, като
разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внох дело № 324 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл.313
и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Производството пред въззивната инстанция е
образувано по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура гр.Нова
Загора срещу присъда № 34/14.05.2019г. постановена по нохд № 11/2019г. по описа
на Районен съд гр.Нова Загора.
С атакуваната присъда подсъдимият К.М.К. е признат
за невиновен в това, че на 16 срещу 17 февруари 2018г. в с.Дядово, общ.Нова
Загора, макар като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи действията и постъпките си, се
съвкупил с К.Б.З., родена на ***г., ненавършила 14-годишна възраст, доколкото
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.151 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
В протеста на Районна прокуратура гр.Нова Загора, по
повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в
установения от закона и указан от съда срок за обжалване на присъдата, се
изразява и несъгласие с така постановения съдебен акт. Заявява се, че присъдата
е неправилна и необоснована и при постановяване на същата не са били обсъдени в
пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото, което е довело до
формиране на неправилните изводи на съда. Според прокурора, по категоричен
начин е установено поведение на подсъдимия, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, като същият е
действал при форма на вина пряк умисъл. Твърди се, че престъплението е доказано
както от фактическа, така и от правна страна. Настоява се за отмяна на атакуваната
оправдателна присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К.М.К.
да бъде признат за виновен по повдиганото против него обвинение и съответно осъден
т.е. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
което на основание чл.69 ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от две
години.
Впоследствие пред въззивната инстанция е
депозирано допълнение към въззивния протест, в което много подробно и
обстоятелствено са изложени съображенията и аргументите в подкрепа на
оплакванията за неправилност на съдебния акт. Обосновава се тезата, че оправдателната присъда е неправилна и
необоснована, тъй като съдът неправилно е анализирал доказателствения материал,
като в резултат на това е направил погрешни правни изводи, несъответстващи на
надлежно установеното, което прави присъдата незаконосъобразна. Заявява се, че
в хода на производството по безспорен и категоричен начин е установено, че
подсъдимият К.К. е осъществил полов контакт с малолетната К.З., като това
обстоятелство не се отрича и от двамата и се подкрепя от събраните
доказателства. Не се споделя извода на съда, че не може да бъде направен
безпротиворечив извод дали подсъдимият е знаел на колко години е била свид. К.З.
към инкриминирана дата. Коментирано е обстоятелството, че Златева е била разпитвана
като свидетел няколко пъти в хода на досъдебното производство, включително и по
реда на чл.223 от НПК и тези й показания са последователни по отношение на
твърдението, че К. е знаел на каква възраст е. Сочи се, съдът не е обсъдил в
мотивите си дадените от свид. З. показания в хода на досъдебното производство, а
неоснователно е кредитирал твърденията й депозирани в хода на съдебната фаза на
процеса. Изразява се несъгласие и с приетото от районния съд, че целта на
подсъдимия е била съвместно съжителство със свид. З., като се заявява, че такива
намерения не са установени както в хода на досъдебното производство, така и в
съдебното. Това се преценя като защитна версия беше заявена от подсъдимия в
съдебното заседание и потвърдена от свидетелката именно с цел същият да бъде
оправдан, поради липса на престъпление от общ характер. Отново се акцентира на
факта, че свид. З. е разпитвана многократно в хода на досъдебното производство,
но същата не е заявила, че с подсъдимия са решили или имали намерение за
съвместно съжителство респ. че такова намерение не се доказва и от другите
доказателства. Оспорва се и извода в мотивите към атакуваната присъда, че умисълът
на подсъдимия е бил насочен към накърняване обществените отношения уреждащи
брака, като се заявява, че по делото не е установено, че същият е желаел да
започне съвместно съжителство със свид. З.. Отправя се упрек към съда, че е
възприел безкритично обясненията на подсъдимия К. относно неговите намерения
спрямо свид. З., макар същите не кореспондират с останалия доказателствен
материал. Обясненията на подсъдимия са преценени като негово основно средство
за защита, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на
делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не
отговарят на действителността. Настоява се за отмяна на атакуваната
оправдателна присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К.М.К.
да бъде признат за виновен по повдиганото против него обвинение и съответно
осъден т.е. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което на основание чл.69 ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок
от две години.
В с.з. пред въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура гр.Сливен поддържа протеста на посочените в него основания.
Настоява за отмяна на оправдателната присъда, както и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият К.М.К. да бъде признат за виновен по повдиганото
против него обвинение и съответно осъден.
Подсъдимият К.М.К., редовно призован се явява
лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че присъдата е
законосъобразна и справедлива и моли същата да бъде потвърдена, а протестът на
прокуратурата да бъде оставен без уважение.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на
въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като
изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнаните от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по
реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за основателен в частта му, в която
се иска отмяна на присъдата с оглед връщане на делото за ново разглеждане.
Първоинстанционният съд, при постановяване на присъдата и нейното
обосноваване е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност
правото им в хода на съдебното следствие да бъдат извършени всички необходими
действия за изясняването на фактите обективно, всестранно и в пълнота, както и да
научат какво съдът е приел за установено от фактическа страна и въз основа на
какви доказателства, за да са в състояние да наведат своите възражения вкл. по
отношение на обосноваността и правилността на съдебния акт.
По същество тези нарушения се свеждат до следното:
Предвид естеството на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство и наличните доказателства по делото, а и с
оглед на съдържанието на депозираното пред въззивната инстанция допълнение към
протеста на прокуратурата против оправдателната присъда, постановена от НЗРС,
несъмнено става ясно, че в конкретния случай основните обстоятелства, които е
следвало да бъдат изяснени в производството пред първата инстанция се отнасят
до това дали подсъдимият е знаел на колко години е свид. К. З. към датата,
когато той е осъществил полов акт с нея и дали към тази дата те живеели респ.
започнали да живеят на съпружески начала. Съдът е бил длъжен да положи
необходимите усилия за изясняването на тези обстоятелства вкл. с оглед разпоредбата
на чл.107 ал.2 от НПК обективно, всестранно и в пълнота.
При разпита на непълнолетната свидетелка К. З. районният
съд е пропуснал да осигури присъствието на родител или педагог респ. психолог
предвид разпоредбата на чл.140 ал.2 от НПК. Вярно е, че при провеждането на
разпит на непълнолетен свидетел не е задължително присъствието на педагог или
психолог, доколкото необходимостта от това се преценява във всеки конкретен
случай от съответния орган решаващ провеждането на това процесуално-следствено
действия. В този конкретен случай, обаче, на практика присъствието на такива
лица / родител или педагог респ.
психолог/ е било наложително предвид ниската възраст на свидетелката /на 15 г.
към датата на разпита/, но преди всичко с оглед на заключението на вещите лица
от комплексната съдебна психологично-психиатрична експертиза, че К.Б.З. страда
от лека умствена изостаналост и макар да може да възприема правилно фактите от
действителността, имащи отношение към воденото досъдебно производство и е в
състояние да дава достоверни показания за тях, към момента на инкриминираното
деяние /16 срещу 17.02.2018г./ е разбирала свойството, но не е могла да разбира
значението на извършеното спрямо нея деяние и не е била годна да ръководи
постъпките си. Именно тези особености на психиката на свидетелката, в
допълнение към заявеното и от майка й по време на разпита на последната като
свидетел, обуславят необходимостта от присъствието на лицата, посочени в чл.140
от НПК по време на разпита на непълнолетната свидетелка. Впрочем, може да се
направи извод, че е възможно именно на тези особености на психиката й да се
дължат противоречията в твърденията на свидетелката най-вече по отношение на
коментираните по-горе обстоятелства.
Макар в хода на съдебното следствие да е била
констатирана необходимостта от прочитане на показанията на свидетелката К.З. депозирани
в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, пропуснато е било
да се направи констатация, че тази свидетелка е разпитвана и още веднъж в
досъдебното производство, много подробно и при това непосредствено след
деянието, в присъствието на родител и педагог. Налице е било противоречие между
показанията й депозирани в хода на съдебното следствие и тези й показания, но
съдът е пропуснал да го констатира и съответно да приобщи и тези показания към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 или ал.5 от НПК.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд не са били положени необходимите усилия за изясняването
по несъмнен и категоричен начин на посочените по-горе обстоятелства касаещи
възрастта на свидетелката и заживяването на съпружески начала.
Разпитани са били само и единствено посочените в
обвинителния акт свидетели, при това недостатъчно задълбочено, на не са били
предприети никакви действия за събиране на допълнителни доказателства вкл.
разпит на нови свидетели, които биха допринесли да бъде установено дали
действително подсъдимият е знаел или не каква е действителната възраст на
свидетелката К. З. и дали двамата са започнали да живеят на съпружески начала
респ. въобще имали ли са такова намерение и предприели ли са действия в тази
насока. При бездействието на страните, съдът е бил длъжен с оглед служебното
начало и разпоредбата на чл.107 ал.2 от НПК да предприеме необходимите действия
за събирането на тези допълнителни доказателства за изясняване на посочените
обстоятелства респ. за разкриване на обективната истина.
Вследствие на допуснатите нарушения при събирането
и проверката на доказателствата в хода на проведеното съдебно следствие се е
стигнало и до нарушения при обосноваването на съдебния акт и в частност при
обсъждането и анализа на доказателствените материали и при установяването на
фактите.
Тези пропуски не могат да бъде отстранени в хода
на въззивното производство, поради което и с оглед на констатациите на
настоящия съд за допуснати съществени процесуални нарушения следва делото да се
върне за ново разглеждане.
При така констатираното съществено процесуално
нарушение следва присъдата на НЗРС да бъде отменена и делото да бъде върнато за
ново разглеждане на Районен съд гр.Нова Загора с оглед отстраняването на
констатираните и коментирани по-горе противоречия при разглеждането на делото и
при постановяването и обосноваването на съдебния акт.
При това положение не е необходимо окръжният съд
да се произнася по съществото на атакувания съдебен акт, респ. по останалите
оплаквания съдържащи се в протеста, с който е бил сезиран и по повод на която е
извършена и настоящата въззивна
проверка.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.1
и чл.335 ал.2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 34/14.05.2019г. постановена по НОХД № 11/2019г.
по описа на Районен съд гр.Нова Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
първоинстанционен съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: