№ 84
гр. Стара Загора, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001196 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260309/05.04.2021 г., постановено по гр.д. №
4406/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е осъдена О.М.
да заплати на З.Б.И.Г.‘‘ сумата от 2 300,24 лева, представляваща
застрахователното обезщетение по регресното правоотношение по образувана
при З.Б.И.Г.“ застрахователна преписка по щета № 470419202011781 във
връзка със заплатено обезщетение за вреди, настъпили вследствие на пътно-
транспортно произшествие, осъществено на 04.03.2020 г. по отношение на лек
автомобил „Б.“ модел *** с рег. № СВ***МВ собственост на „У.Л.“ ЕАД,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
29.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и разноски в размер
на 583 лева.
Въззивникът О.М. излага доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение и моли въззивният съд да отмени
решението и да се постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от З.Б.И.Г.‘‘, с
който оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Моли
1
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД.
От застрахователна полица №4704190510000532 валидна за периода
16.052019г. - 16.05.2020 г. се установява, че МПС лек автомобил марка „Б.“
модел *** с рег. № СВ***МВ е застрахован по силата на сключен договор за
застраховка „Булстрад каско стандарт“ към З.Б.И.Г.“. Към дата 04.03.2020г.
процесния лек автомобил бил стопанисван от „БТС“ ЕООД гр. Велико
Търново - като лизингополучател, а „У.Л.“ ЕАД е собственик на МПС
От декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
,,Каско стандарт‘‘, подписана от свидетел И. се установява, че по време на
движение на пътя, имало голяма дупка, която водачът Б., не успял да избегне
и преминавайки през нея се увредили предна и задна дясна гума и предна
дясна джанта, като място на ПТП е посочено гр. Ст. Загора -М. на 50 км след
с. Т..
Подадено е Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
имуществени вреди, по което е съставен Опис на претенция №50- 06010-
00514/20/06.03.2020г., както и доклад по щета №470419202011781, в който е
посочена сумата от 678,74лв.
От приемо-предавателен протокол от 26.05.2020 г. се установява, че е
извършен ремонт на лек автомобил марка „Б.“ модел *** с рег. № СВ***МВ
по щета 50-06010-00514/20/06.03.2020 г. от сервиз „А.С.“, за който ремонт
била издадена и фактура също приложена по делото №
**********/26.05.2020 г. на стойност 1621,50 лв., която е заплатена на „А.С.“
ЕООД, видно от преводно нареждане за кредитен превод.
От показанията на свидетелят Б. и свидетелят И., се установява, че е
допусната грешка в оформената декларация, в която като
декларатор/участник в ПТП е посочен свидетелят Б., а като
декларатор/свидетел на събитието свидетелят И. - видно е от показанията на
свидетелите, че всъщност И. е управлявал процесния автомобил при
случилото се на 04.03.2020г. ПТП, което не изменя фактическата обстановка
по делото - а именно, че при движение на процесния автомобил на
горепосочената дата в посочения в декларацията участък е имало дупка на
пътното платно, след попадането в която са се случили увреждания по
автомобила.
Видно от заключението по допуснатата авто-техническа експертиза е,
че механизма на настъпилото ПТП е следния: движейки се от с. Т. за гр. М. на
около 50 м след с. Т. автомобила попаднал в дупка, която водача не успял да
2
избегне, автомобила преминал през нея с десните колела, вследствие на което
се увредили предна и задна дясни гуми и предна дясна джанта. За нанесените
увреждания по автомобила е заведена щета в З.Б.И.Г.“ под №50-
06010-00514/20/06.03.2020г и е съставен опис на щетите, установено е, че
увреждането на гумите и джантата не подлежи на възстановяване, направения
анализ на механизма на настъпване на ПТП показвал, че вредите в своята
степен и форма са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие, тези увреждания според вещото лице се получават при
посочения механизъм на ПТП. Към дата на ПТП автомобила-пуснат в
експлоатация през 2018г. е на две години, въз основа направените изчисления
е установено, че ремонта възлиза на 2300,24лв. Изяснено от вещото лице е, че
пътят между с. Т. и гр. М. е общински четвъртокласен път.
По делото е представена заповед № РД-09-341#1/25.02.2020г., с която се
нарежда временно ограничаване на скоростта до 30 км в час при движение по
общински път 87Я1081 -1-5-Т. -М.-С. в участъка Т. - М. поради нарушаване на
пътната настилка в определени участъци по пътя.
По делото са събрани гласни доказателства, от които не се установява
по безспорен начин кога са поставени знаци за ограничаване на скоростта,
които първоинстанционния съд е обсъдил, като настоящата инстанция
споделя мотивите.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прави
следните правни изводи :
Ангажирането на отговорността по чл.410 от КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45
от ЗЗД изисква установяване на следните кумулативни предпоставки: 1)
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото
лице и застрахователното дружество-ищец; 2) заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на ищеца и 3) предпоставките по
чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД – деяние, вреди, тези вреди да са били причинени от
лице, на което ответникът като отговорен по чл.49 от ЗЗД е възложил работа,
противоправност - вредите да са били причинени вследствие от
противоправно деяние (действие или бездействие) при и по повод
възложената работа, причинна връзка и вина.
Безспорно се установи по делото, че в случая са налице първите
посочени две предпоставки – наличие на застрахователен договор и
изплащане на застрахователното обезщетение, в размер на исковата
претенция.
Доказани са от застрахователя и обезщетените от него вреди.
Ответникът О.М. оспорва наличието на необозначена и необезопасена
3
дупка на пътното платно и настъпването на твърдяното от ищеца увреждане
вследствие преминаване през такава дупка, т.е. оспорва се настъпване на ПТП
при описания от ищеца механизъм и твърдения резултат от същото.
Наличието на дупка на пътното платно по общински път 87Я1081 -1-5-Т.
-М.-С. в участъка Т. - М. се установява несъмнено от показанията на
разпитаните свидетели и приложената декларация.
Отделно от горното, ответникът, чиято е доказателствената тежест не
доказа по безспорен начин да са поставени указателни табели за ограничение
на скоростта в процесния участък от пътя.
От заключението на назначена по първоинстанционното дело съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните се установява, че щетите,
получени в по автомобила са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Следва да се отбележи, че липсата на съставен протокол за ПТП с
материални щети от органите на КАТ не е обстоятелство, обуславящо
отрицателен извод относно настъпването на увреждащото застрахованото
МПС събитие, независимо че, съгласно чл.125, т.8 ЗДвП, службите за контрол
на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото
на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един
участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, тъй като това
се преценя от съда с оглед всички доказателства по делото, дори при
наличието на такъв протокол, който няма материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП, тъй като не се е осъществил пред съставителите
му. Също така, липсата на съставен протокол за ПТП не е нормативно
установено основание да не се ангажира регресната отговорност на
причинителя на вредата, респ. на лицата, които носят безвиновна отговорност
по чл.49 ЗЗД за настъпилите вреди, както е в настоящия случай, при наличие
на предпоставките за това, а именно – настъпило застрахователно събитие и
произтекли пряко от него вреди върху имущество на застраховано лице,
валидна към датата на събитието имуществена застраховка и изплащане на
обезщетението от застрахователя на увредения собственик.
Досежно основанието за ангажиране на отговорността на О.М. за
настъпилите от дупката на пътното платно по общински път 87Я1081 -1-5-Т. -
4
М.-С. в участъка Т. - М., то се състои в това, че Общината е собственик на
пътищата на територията й и отговаря за управлението и поддръжката им,
както и за вредите, настъпили в резултата на неподдържането и
неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП. Касае се
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от противоправното поведение (бездействие, изразяващо се в неизпълнение
на служебни или договорни задължения) на лицата, на които е възложена
дейността по поддържане на общинската пътна мрежа в изправност.
Съгласно разпоредба чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования против причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Плащането в
случая не се оспорва от Общината, а и се установява от доказателствата по
делото.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т.
1 от КЗ, поради което предявеният от дружеството иск се явява изцяло
основателен.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва
бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 300 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260309/05.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 4406/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА О.М. ЕИК**** с адрес гр. М. пл. „***** да заплати на
З.Б.И.Г.‘‘ ЕИК *** с адрес гр. С. площад **** сумата от 300 лева /триста
лева/, представляващи разноски за адвокастко възнаграждение пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6