Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 14.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четвърти юли две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 111 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Началник на РУ – гр.Велики Преслав при ОД
на МВР – гр.Шумен, депозирана чрез процесуален представител И. С. – главен
юрисконсулт, против Решение № 31/25.04.2022г. на Районен съд – гр.Велики
Преслав, постановено по АНД № 435/2021г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 21-0323-000646 от 10.11.2021г., издадено от началник на РУ към ОД на МВР – гр.Шумен,
РУ – гр.Велики Преслав, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на И.С.Б. ***,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че вмененото на лицето нарушение, изразяващо се в управление на
МПС с прикачено двуосо ремарке, категория 03, във връзка с чието притежание и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", се явява доказано по категоричен начин,
поради което отправя искане за отмяна на постановения съдебен акт и за
потвърждаване на наложената санкция. В условията на алтернативност заявява
претенция за отмяна на процесното решение и за връщане на делото на друг състав
на районния съд за установяване на правнозначими факти чрез назначаване на
съответната автотехническа експертиза. Претендира присъждане на разноски за две
съдебни инстанции.
В проведеното открито съдебно
заседание касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт И. С.,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, И.С.Б.,
депозира писмен отговор чрез адвокат Л.Д.от Адвокатска колегия – гр.Бургас, в
който изразява становище за неоснователност на оспорването. Отправя претенция
за присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от
адвокат Л. Д., който оспорва основателността на касационната жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 23.09.2021г. свидетелят
Б.Д.– полицейски служител при РУ – гр.Велики Преслав, заедно със своя колега М.Г.,
при обход на с. Хан Крум, забелязали да се движи по главния път в селото, в
посока от с. Троица към железопътния прелез, четириколесен трактор „ХТЗ ДТ20“,
с прикачено ремарке към него, с липсващи поставени регистрационни табели.
Предвид установеното, полицейските
служители предприели спиране за проверка на посоченото МПС и самоличността на
водача, когото установили като И.С.Б.. Междувременно на място пристигнали още полицейски
служители, като свидетелят П.П.- младши автоконтрольор, констатирайки, че на
трактора и ремаркето липсват поставени регистрационни табели, извършил служебна
справка за наличието на сключена на същите застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", доколкото и водачът не представил никакви
документи за тях. С оглед констатирани нарушения по ЗДвП и КЗ, на И.Б. били
съставени няколко АУАН, един от който бил и Акт за установяване на
административно нарушение сер. GA, бл. № 398583/23.09.2021г. за нарушение по
чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвид, че във връзка с притежанието и използването на
ремаркето с неустановена собственост – двуосо, категория 03, без регистрационен
номер и рама, нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" към датата и часа на проверката. АУАН бил
предявен и връчен на санкционираното лице, който отказал да го подпише.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление, обжалвано
пред районния съд.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи,
като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и процедурата по съставянето и
връчването им. Обсъждайки законосъобразността на НП по същество, съдебният
състав е достигнал до извод, че вмененото на водача нарушение не е доказано по
категоричен начин. В тази връзка, съдът е посочил, че вписаната в АУАН, съответно
в НП категория на процесното ремарке, а именно 03, е била определена като
такава от актосъставителя единствено по визуални възприятия на последния за
големината на ремаркето и личната му преценка не била подкрепена с наличие на други обективни доказателства,
свързани с вида и тежестта на същото и съгласно изискванията на Наредба № 60.
Липсата на каквито и да е данни за масата на превозното средство и неизвършването
на необходимите действия за установяване
на неговата тежест в контекста на въведеното нормативно изключение,
регламентирано с чл. 481, ал. 2, т. 3 от КЗ, според съда са довели до
ангажиране на отговорността на водача единствено на база предположения, което се
явява недопустим подход в производствата от административно наказателен
характер. Именно с оглед липсата на безспорни доказателства, свързани с
обективната съставомерност на вмененото на дееца нарушение, предходният съдебен
състав е аргументирал извода си за незаконосъобразност на правораздавателния
акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилен извод относно незаконосъобразността на атакуваното
пред него НП. Производството, развило се пред районния съд, е от
административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно-наказващия орган. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК,
а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият /в административнонаказателното
производство това е лицето, посочено като нарушител/ се счита за невинен до
доказване на противното. Това означава, че е в тежест на
административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно наказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред съда
с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно
нарушение и че от субективна страна е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Именно поради това в
тежест на наказващия орган следва да бъдат разпределени и последиците от
недоказване на административното обвинение. Както правилно е посочил и
районният съд, в настоящата хипотеза наказващият орган не се е съобразил с това
си задължение и е пристъпил към ангажиране на отговорността на водача
единствено въз основа на предположения за извършено административно нарушение по
смисъла на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съобразно тази разпоредба, лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, бива санкционирано с
глоба в размер на 400 лева. Чл. 481, ал. 1 от КЗ от своя страна дефинира
понятието „моторно превозно средство“. Алинея 2 от нормата изрично изключва от
категорията „моторно превозно средство“ ремаркета категория О1 /до 750
килограма/ по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства
и техните ремаркета. В чл. 149 от ЗДвП са регламентирани групите превозни
средства, като в т. 5 от ал. 1 към чл. 149 от закона са изброени ремаркетата, проектирани
и конструирани за превоз на товари или пътници, както и за настаняване на
пътници. Съобразно б. „а“ от коментираното правило за поведение, с категория О1
биват означавани превозни средства от категория О с технически допустима
максимална маса не повече от 0,75 t, докато в б. „в“ фигурират ремаркетата от
категория О3 с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от
10 t. В съставения АУАН, а впоследствие и в обстоятелствената част на НП
органите на МВР изрично са отразили констатации, че прикаченото двуосо ремарке към
колесния трактор, управляван от И.Б., е от категория О3, което налага за него
да бъде сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Този извод на длъжностните лица в случая се явява неподкрепен
с други доказателства. В хода на въззивното производство актосъставителят
изрично е потвърдил, че е определил категорията на ремаркето единствено въз
основа на личните си възприятия за неговата големина, без да са извършвани
дейности по установяване на неговата маса, която величина, както беше посочено,
е от съществено значение с оглед правилото на чл. 481, ал. 2, т. 3 от КЗ. Това
негово предположение е привнесено в обстоятелствената част на НП, без от страна
на наказващия орган да бъде съобразена липсата на категорични доказателства,
обосноваващи подобен извод. Такива не са били представени и в хода на
въззивното производство, в което предходният съдебен състав стриктно се е
придържал към спазване на принципите на служебното начало и за разкриване на обективната
истина. Приложените материали от досъдебното производство, образувано срещу
лицето, в това число и копието на изготвения фотоалбум, не подкрепят
обвинителната теза на наказващия орган за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ от страна на И.Б. във връзка с описаното в НП управление на МПС с
прикачено ремарке. Представените пред настоящата инстанция доказателства също
не могат да бъдат възприети като достатъчно основание, за да се кредитира
отменителната претенция на инициатора на настоящото производство. Същото се
отнася и до представеното извлечение от интернет страница. Противното означава
да се прекрачи забраната за ангажиране на отговорността на лицето въз основа на
предположения, която се явява неотменим постулат в сферата на административнонаказателното
правораздаване. Това обстоятелство е било съобразено и от районния съд, който
правилно е формулирал извод за недоказаност на вмененото на лицето нарушение и
за опит административнонаказателната му отговорност да бъде обоснована единствено
чрез субективните възприятия на контролните органи.
Изначално допуснатият
порок от страна на органите на МВР в случая се явява особено значим и не може
да бъде саниран впоследствие от решаващия състав на районния съд, независимо от
поддържаното становище от страна на касатора, че съдът е следвало да прояви
активност и да назначи автотехническа експертиза, предвид твърдяната липса на
специални познания в областта. Такава обективно не е била необходима, доколкото
установяването на категорията на ремаркето за целите на
административнонаказателното производство /по аргумент от разпоредбата на чл.
149 от ЗДвП/ е дейност, свеждаща се до измерването на масата му, което действие
е било напълно възможно и достъпно към момента на констатиране на деятелността
от страна на органите на МВР, без да се налага последващото привличане на
знанията на вещо лице. Поради това касационната инстанция намира за
неоснователна обективираната в касационната жалба претенция за отмяна на
съдебния акт и за връщане на делото на друг състав на районния съд, тъй като не
е налице соченото нарушение на съдопроизводствените правила.
Поради изложеното
касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното съдебно решение следва
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и предвид
наличието на своевременно обективирана претенция за присъждане на разноски от
страна на ответника в настоящото производство, в полза на И.Б. се дължат
разноски в размер на 300 лева за заплатено от последния адвокатско възнаграждение, съобразно приложения Договор за правна защита и
съдействие.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 31/25.04.2022г. на
Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД № 435/2021г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на И.С.Б. с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.07.2022
г.