№ 57
гр. Велико Търново, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244000600093 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Б. М. Ц.
от АК-Ловеч, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Ц. Ц. Г.,
срещу присъда № 2 от 15.02.2024год., постановена по НОХД № 333/2023год.
по описа на Окръжен съд- гр.Ловеч.
С обжалваната присъда Ловешкият окръжен съд признал
подсъдимия Ц. Ц. Г., ЕГН **********, за виновен в това, че на
24.05.2022год., около 22:00 ч. в гр. Тетевен, обл. Ловеч на ******, под двора
на Начално училище „Хаджи Генчо", умишлено умъртвил другиго - К. Г. И.
от гр. Тетевен, ЕГН **********, поради което и на основание 115 НК, го
осъдил на петнадесет години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.„а” от ЗИНЗС, определил
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
1
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, зачел при изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият
Ц. Ц. Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане по д стража“,
считано от 25.05.2022год. до 15.02.2024год.
Осъдил подсъдимия Ц. Ц. Г. да заплати на П. Д. М., ЕГН
**********, сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 24.05.2022год. до окончателното й изплащане, като отхвърлил
иска до пълния претендиран размер на сумата от 500 000 лева като
неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия Ц. Ц. Г. да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********,
със съгласието на П. Д. М., сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 24.05.2022год. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил иска до пълния претендиран размер на сумата от 500 000 лева
като неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия Ц. Ц. Г. да заплати на Х. К. Г., ЕГН **********,
със съгласието на П. Д. М., сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 24.05.2022год. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил иска до пълния претендиран размер на сумата от 500 000 лева
като неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия Ц. Ц. Г. да заплати на К. К. И., ЕГН **********,
със съгласието на П. Д. М., сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 24.05.2022год. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил иска до пълния претендиран размер на сумата от 500 000 лева
като неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия Ц. Ц. Г. да заплати на В. К. Г. ЕГН **********,
със съгласието на П. Д. М., сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 24.05.2022год. до окончателното й изплащане,
като отхвърлил иска до пълния претендиран размер на сумата от 500 000 лева
като неоснователен и недоказан.
2
Осъдил подсъдимия Ц. Ц. Г. да заплати по сметката на РУ на МВР -
Тетевен сумата 2 094.75 лева /две хиляди деветдесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляващи разноски за експертизи, да
заплати по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 655.88 лева /шестстотин
петдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ разноски по делото, както и
държавна такса в размер на сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева върху
уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 10.00 /десет/
лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи.
С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл и по въпроса
за веществените доказателства.
С въззивната жалба подадена от адв.Б. Ц., в качеството му на
защитник на подсъдимия Ц. Ц. Г., присъдата на първоинстнанционният съд е
обжалвана само в гражданскоосъдителната й част, като е заявено оплакване,
че в тази част присъдата е постановена в нарушение на закона.
Излагат се съображения, че в съдебно заседание от 13.10.2023год.
пострадалите по делото, чрез процесуалния си представител адвокат В. Т. М.,
са предявили граждански иск срещу подсъдимия за претърпени от тях
неимуществени вреди в размер на 500 000 лв./петстотин хиляди лева/ общо
или по 100 000лв. за всеки от тях. Излага се, че с определение от същата дата,
първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане предявения иск
в този му вид и размер, а именно 500 000 лв. общо, по 100 000лв. за всеки от
пострадалите, ведно с лихва, начиная от датата на причинената вреда
24.05.2022год.
Излага се, че видно от постановената присъда, подсъдимият е осъден
да заплати по 200 000 лева или общо 1 000 000 лева , като иска до пълния
размер на всеки от пострадалите е отхвърлен.
На първо място се посочва, че не е предявяван иск с размер 500
000лв. за всеки от пострадалите,а такъв от 500 000лв. общо или по 100 000лв.
на всеки пострадал. Твърди се, че по този начин съдът е присъдил като
обезщетение сума многократно надвишаваща сумата на иска. Защитникът на
подсъдимия счита, че съда е следвало да определи сумата за обезщетение в
рамките на предявения иск или по малко съобразно критериите за
справедливост. Възразява се, че така определения размер на иска противоречи
на закона и в тази си част присъдата следва да бъде отменена.
3
В жалбата изрично е посочено, че в наказателно-осъдителната част
присъдата не се обжалва.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от
Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище, че
подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба срещу
гражданскоосъдителната част на присъдата е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна, тъй като с присъдата незаконосъобразно е
надхвърлен петитума на гражданският иск.
Адвокат Б. Ц. поддържа подадената от него, в качеството му на
защитник на подсъдимия Ц. Г., въззивна жалба по съображенията изложени в
нея. В допълнение излага съображения, че е считал, че в мотивите на
присъдата съдът ще внесе определена яснота с какви мотиви и защо е приел,
че следва да присъди сума, която е двойно по-голяма от претендираната, но в
мотивите съвсем декларативно е упоменат този факт и не е дадена
мотивировка за завишения размер на присъденото обезщетение. Защитникът
на подсъдимия посочва, че още в пледоарията си в първата инстанция е навел
мнението си, че за тези претърпени и претендирани неимуществени вреди от
престъплението искът е прекомерен и необоснован, тъй като не са били
предоставени доказателства, които да обосноват сумата по този иск. Иска се
въззивният съд да постанови решение, с което да измени присъдата в
гражданската част, като определи обезщетение в границите на предявения в
първата инстанция иск или по-ниско.
Подсъдимият Ц. Г. поддържа подадената от защитника му въззивна
жалба и казаното от адв.Б. Ц. в съдебно заседание.
Частните обвинители и граждански ищци П. Д. М., Г. К. Г., Х. К. Г.,
К. К. И. и В. К. Г. не са взели участие лично или чрез повереник в заседанието
във въззивната инстанция и не са изразили становища по жалбата, подадена
от защитника на подсъдимия.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Ц. Г.
моли да се уважи жалбата, подадена от защитника му.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в
жалбата, доводите на страните в съдебно заседание, доказателствата по
делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното:
4
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна, която
притежава активна процесуална легитимация, по форма и съдържание
отговаря на изискванията на закона и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата на защитника на подсъдимия е
частично основателна.
При проведеното съдебно следствие в първата инстанция
първоинстанционният съд събрал и приобщил всички доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина по делото. Видно от
мотивите на присъдата, Ловешкият окръжен съд изследвал обективно,
всестранно и пълно доказателствата по делото и въз основа на тях правилно
приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ц. Ц. Г. живеел в гр. Тетевен, Ловешка област.
Пострадалия К. Г. И. също живеел в гр. Тетевен, Ловешка област. Между
двамата имало спор от години по отношение на кон, собственост на
пострадалия, взет от Г.. Конят бил върнат на пострадалия и спорът е решен
между тях, без намеса на институциите.
На 24.05.2022 година на централния площад в град Тетевен се
провеждало празненство, на което присъствали М. У. В., Р. У. В., К. Г. И.,
приятелката му П. Д. М., техния син И. П. Д.. На тържеството били и Ц. Ц. Г.,
Я. Ц. Г., Т. Д. П. /майка на двамата/, племенникът им - Ц. Д. Ц.. и З. Д. П., с
която Ц. Ц. Г. живеел на семейни начала. Там била и неговата майка Т. Д. П..
Подсъдимият, пострадалият и част от свидетелите употребили алкохол.
След празненството всички те се отправили пеша към квартала, в
който живеят на ул. „Алеко Константинов“. Пътят преминавал покрай
основно училище „Хаджи Генчо“, където възникнало спречкване между К. Г.
И. и синът му И. П. Д. от една страна и Я. Ц. Г. и брат му Ц. Ц. Г. от друга
страна.
Те си разменили удари с ръце и бутилки. Били нанесени удари в
областта на главите на Я. Ц. Г. и брат му Ц. Ц. Г.. Единият от ударите по
главата на подсъдимия е нанесен от пострадалия с бутилка. Подсъдимият Ц.
Г. извадил запасан на кръста си нож и с него нанесъл удар в лявата долна част
на шията на К. Г. И.. К. И. се занесъл, направил няколко крачки и паднал на
земята, където починал.
Ц. Ц. Г. и Я. Ц. Г. избягали от мястото и се разделили. Подсъдимият
5
Ц. Г. минал по улица „Александър Стамболийски“ и като скрил ножа,
забождайки го в обрасла с гъсти храсти оградна мрежа на дворно място,
находящо се на отсрещната страна на улицата срещу жилищни домове № 4 и
№ 6.
Св. Я. Ц. Г. и подсъдимия Ц. Ц. Г. са открити от служители на
полицията в дома им в град Тетевен на улица „Алеко Константинов“ № 12.
Подсъдимият завел свидетелите Д. Ц. Д., Н. Д. А. и И. Д. Д.
/служители на РУ на МВР Тетевен/, като им показал мястото, където е скрил
ножа. Ножът е открит на ул. „Александър Стамболийски“ срещу входа на
жилищен дом № 4, източно от кооперация № 6.
Я. Ц. Г. и Ц. Ц. Г. били отведени в сградата на РУ на МВР гр.
Тетевен и са им извършени проби за алкохол.
Пробата на Я. Ц. Г. е отчела наличие на алкохол в кръвта му - 1. 43
на хиляда, а на Ц. Ц. Г. е отчела наличие на алкохол в кръвта му - 1. 23 на
хиляда.
От заключението на вещо лице д-р Д. по съдебно - медицинска
експертиза /т. 1, л. 73-75 от ДП/ се установява, че при огледа и аутопсията на
трупа на К. Г. И. са установени: открита проникващо прободно - порезно
нараняване в лявата гръдна кухина, с нарушена цялост на горния дял на левия
бял дроб и масивен излив на кръв в лявата гръдна половина, петна на
Минаков, анемични вътрешни органи, бледи послесмъртни петна, както и
концентрация на алкохол в кръвта 1. 08 % на хиляда и в урината 2. 78 % на
хиляда.
Вещото лице е приело, че причина за смъртта на К. Г. И. е острата
кръвозагуба в резултат на излива на кръв в гръдната кухина, в резултат на
проникващото в гръдната кухина прободно - порезно нараняване с
нарушаване целостта на левия бял дроб. Увреждането е резултат от
действието на предмет с остър връх и един режещ ръб - нож, както се
съобщава в предварителните сведения. Посоката на раневия канал отгоре -
надолу, вертикално и леко отзад - напред, каквато е посоката на удара при
изправено положение на тялото. Дължината на раневия канал е по-малко от
13-14 см. При изследването на трупа не са установени други травматични
увреждания, а откритата концентрация на алкохол в кръвта и урината
отговаря на лека степен алкохолно опиване във фаза на елиминация.
6
От заключението на вещото лице д-р М.Газемба по допуснатата и
приета съдебно-медицинска експертиза /т. 1, л. 82-83 от ДП/ се установява, че
на Г. са констатирани три порезни рани в областта на главата, без данни за
нарушения на черепните кости, които са му причинили „временно и неопасно
разстройство на здравето“. Вещото лице е направило извод, че установените
изменения се дължат на три отделни удара в областта на главата с предмет с
остър ръб и резлива част, които най-вероятно са или от нож или стъклен
предмет - счупена стъклена бутилка или друго подобно.
От заключението на вещото лице С. по допуснатата и приета
дактилоскопна експертиза /т. 1, л. 101-103 от ДП / се установява, че по
представения за изследване един нож, с обща дължина 30 см. и дължина на
острието 15. 5 см., иззет при извършения оглед на местопроизшествието на
25.05.2022 г. в гр. Тетевен, област Ловеч - има наличие на дактилоскопни
следи, но те не са годни за идентификация.
От заключението на вещо лице Попов по съдебно медицинска
експертиза за изследване на веществени доказателства /т. 1, л. 106-109 от ДП/
се установява, че върху представените за изследване обекти № 1, № 2, № 3, №
4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 11, № 12, № 13, № 14 и № 15 е установено наличие
на човешка кръв(хемоглобин). Петната от човешка кръв върху обекти № 3,№
6, № 8 и № 13 принадлежат на човек с кръвногрупова принадлежност В(а) по
системата АВО. Петната от човешка кръв върху обекти № 4 и № 5
принадлежат на човек с кръвногрупова принадлежност В (а,Р) по системата
АВО. Кръвногруповата принадлежност на петната от човешка кръв върху
обекти № 1, № 2, № 5, № 7, № 11, № 12 и № 14 не беше установена, поради
недостатъчното количество на кръвта върху тях. Пострадалият К. Г. И., ЕХН
********** е с кръвногрупова принадлежност В(а) по системата АВО.
От протокол за химическо изследване № 74/08.06.2022 г. на вещо
лице Колибарска /т. 1, л. 115 от ДП/ се установява, че в представената за
изследване кръв на К. Г. И. се констатира наличие на етилов алкохол - 1.08 %.
В представената за изследване на урина на К. Г. И. се констатира наличие на
етилов алкохол - 2.78 %.
От заключението на вещите лица д-р М., д-р Г. и М. Д. по
допуснатата и приета комплексна съдебно - психиатрична и съдебно -
психологична експертиза /т. 2, л.61-79 от ДП/ се установява, че при Ц. Ц. Г. е
7
налице лека степен на умствена изостаналост и не са открити симптоми на
друго психично заболяване с качествени промени в психичния живот и
болестно мотивирано поведение. Вещите лица приемат, че към момента на
извършване на деянието Г. се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване - лека към средна степен, но същият е разполагал с
психична годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и е
могъл да ръководи действията си съобразно разбирането за непозволеност и
наказуемост. Те са направили извод, че в мотивацията на неговите действия
не се установяват психопатологични подтици и подбуди, които да са проява
на качествено разстроена психична дейност. Посочили са, че действията са му
били улеснени от употребения алкохол като в такова състояние значително е
намалена критичността и самокритичността, налице е двигателна
разтормозеност, което подпомага директното превключване в действия без
борба на мотиви и противомотиви. Вероятният мотив за проявената агресия
от страна на Г. е субективното изживяване на страх за живота му след удара
по главата му, но Г. не е бил в състояние на физиологичен афект към момента
на извършване на престъплението. Вещите лица са изложили, че не е
установено наличието на важен диагностичен критерий, без които приемането
на физиологичен афект би било клинично неиздържано е погрешно -
субективно преживяване на силно, внезапно настъпващо интензивно
емоционално преживяване на страх, гняв, ярост и др. подобни, на естествено
съзнание с фрагментирано възприемане на околния свят, промени във
вегетативната нервна система и сърдечно съдова система, стадий на
изтощение на емоционална притъпеност след преминаване на
„афекта“.Вещите лица застъпват тезата, че Г. е със запазена психична годност
да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и същият
може да дава правилни и достоверни обяснения за тях.
Първоинстанционният съд приел за установена горепосочените
фактически положения въз основа на събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства. Същите фактически положения приема за
установени и въззивният съд.
Свидетелите Д. Ц. Д., Н. Д. А. и И. Д. Д. /служители на РУ на МВР
Тетевен/ не са преки очевидци на деянието. От показанията им се установява,
че подсъдимият ги е завел на мястото, където е скрил ножа. Свидетелите не
са преки очевидци на деянието. Правилно първоинстанционният съд е приел,
8
че не следва да бъдат кредитирани показанията им в частта, в която
възпроизвеждат информацията, пресъздадена от подсъдимия и други
свидетели по отношение на действията на Г. и пострадалия на мястото на
инцидента.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че на място на
инцидента са били пострадалия К. Г. И., подсъдимият Ц. Г., св. Я. Г. и св. И.
Д., а останалите лица са си тръгнали непосредствено преди инцидента или са
го наблюдавали от разстояние.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал приобщените
показания по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК на св. П. Д. М.,
дадени на досъдебното производство /т. 1, л. 65-66 от ДП/, от които се
установява, че с пострадалия и децата им са били на празника на града, както
и състоянието на св. И. Д.. Свидетелката П. М. не е пряк очевидец на
деянието. В показанията си тази свидетелката възпроизвежда разказаното й от
св. И. Д..
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал приобщените
показания по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК на св. И. Д. М.,
дадени на досъдебното производство /т. 1, л. 67-68 от ДП/, от които се
установява, че е бил на празника на града, дата и мястото на инцидента.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да се дава вяра на
показанията на свидетеля в частта, в която твърди, че заедно с подсъдимият
Ц. И., Я. Г. е имало и други две лица, тъй като такива лица не са установени
по делото. В тази част показанията на свидетеля И. М. противоречат на
обясненията на подсъдимия и на показанията на св. Я. Г..
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал приобщените
показания по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК на св. Т. Д. П.,
дадени на досъдебното производство /т. 2, л. 163 от ДП/, от които се
установява, че е била на празника на града със синовете си /подсъдимия и св.
Я. Г./ и децата им, дата и мястото на инцидента. Свидетелката П. е възприела
удар по главата на подсъдимия с шише и удар по главата на св. Я. Г., след
което е тръгнала към дома си. Свидетелката П. не е пряк очевидец на
деянието.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал приобщените
показания по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК на св. Я. Ц. Г.,
9
дадени на досъдебното производство /т. 1, л. 63 от ДП/, от които се
установява, че е бил на празника на града с подсъдимия, децата им и майка
им, дата и мястото на инцидента. Правилно е дадена вяра на показанията а
свидетеля в частта, в която твърди, че е бил ударен с шише в главата от св. И.
Д., а подсъдимия е бил ударен в главата от пострадалия с шише от ракия и
после е нанесъл удар с нож на пострадалия. Свидетелят е дал показания, че
брат му е скрил ножа, след което двамата са се прибрали в къщи и е дошла
полиция. Свидетелят съобщава, че подсъдимият е завел служителите на
полицията и е показал мястото, където е скрил ножа. Правилно
първинстанционният съд е дал вяра на показанията на този свидетел, тъй като
са последователни, ясни и непротиворечиви, и кореспондират с обясненията
на подсъдимия, на показанията на служителите на полицията, на съставените
писмени документи и съдебно медицински експертизи, от които се
установяват причинените увреждания на св. Я. Г., на подсъдимия и на
пострадалия и механизма на причиняването им.
От приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал.
1, т.1 НПК на св. М. У. В., дадени на досъдебното производство /т. 1, л. 56 от
ДП/ се е установява, че е бил на празника на града и мястото на инцидента.
Правилно първоинстанционният съд не дава вяра на показанията на свидетеля
по отношение нанесените удари, тъй като свидетелят твърди, че след като
подсъдимият е нанесъл удар с нож на пострадалия, последният се е затичал
по тротоара. По делото е безспорно установено, че след като подсъдимият е
нанесъл удар с нож на пострадалия, К. И. се е занесъл, направил е няколко
крачки, паднал е на земята и е починал. Налице са противоречия в
показанията на свидетеля В. и по отношение на поведението на подсъдимия и
св. Я. Г. след извършване на деянието. Свидетелят твърди, че след като е
нанесъл удар с нож на пострадалия, подсъдимият, заедно с брат му, са
избягали и са отишли болницата. По делото е установено, че подсъдимият и
св. Я. Г. са отишли вкъщи след инцидента.
От приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал.
1, т. 1 НПК на св. Р. У. В., дадени на досъдебното производство /т. 1, л. 57 от /
се установява, че е бил на празника на града, с посочените от него лица, дата
и мястото на инцидента, както и раната в областта на шията на пострадалия.
Свидетелят е бил на разстояние от мястото на инцидента, поради което
Ловешкия окръжен съд правилно е приел, че не следва да се дава вяра на
10
показанията му в частта, в която описва действията на пострадалия К. Г.,
подсъдимият Ц. И., св. Я. Г. и св. И. Д.. Показанията на св. Р. У. В. и М. У. В.
са противоречиви, непоследователни, нелогични и си противоречат помежду
си.
От приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.
1, т.4 НПК на св. З. Д. П., дадени на досъдебното производство /т. 1, л. 70 от
ДП/ се установява, че е била на празника на града, заедно с подсъдимия, св. Я.
Г., тяхната майка и децата. Свидетелката е възприела първоначалния
конфликт между подсъдимия, св. Я. Г., св. И. Д. и пострадалия, след което си
е тръгнала. Тя не е пряк очевидец на деянието. Свидетелката дава показания,
че подсъдимия и св. Я. Г. са се прибрали в дома им, след което са
пристигнали служителите на полицията. Показанията в тази им част
съответстват на обясненията на подсъдимия, показанията на св. Я. Г. и
показанията на служителите на полицията.
В обясненията си дадени пред първоинстанционния съд
подсъдимият Ц. Г. посочва с кои лица е бил на празника, датата, мястото на
инцидента, факта, че първи на мястото са били К. Г. и И. Д., че е бил ударен
от пострадалия по главата с бутилка и признава, че го е намушкал с нож в
областта на шията. Първоинстанционният съд правилно дал вяра на
обясненията му в тази част, тъй като са последователни и непротиворечиви.
Обясненията на подсъдимия са средство за защита, но и доказателствено
средство. По делото са налице преки доказателства, които подкрепят тезата
на подсъдимия - показания на св. Я. Г.. По делото е доказано, че подсъдимият
е получил три последователни удара в лявата област на главата, най-вероятно
с твърд предмет. В тази връзка са и показанията на св. Я. Г. и заключението на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза. Установено е по делото, че
ударът с бутилка ракия е нанесен от пострадалия, след което подсъдимият го
е намушкал с нож в областта на шията. Пострадалият е паднал на земята и не
е имал фактическа възможност да нанася повече удари. По делото не е
установено кой е автор на другите два удара по главата на подсъдимия.
При тези установени фактически положения, първоинстанционният
съд правилно е приел за установено от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Ц. Ц. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.115 от НК, тъй като на 24.05.2022год., около 22:00 ч. в
11
гр. Тетевен, обл. Ловеч на ******, под двора на Начално училище „Хаджи
Генчо", умишлено умъртвил другиго - К. Г. И. от гр. Тетевен, ЕГН
**********.
Изложените в мотивите на присъдата правни съображения, относно
квалифицирането на деянието на подсъдимия Ц. Г. като престъпление по
чл.115 от НК, напълно се споделят от въззивният съд и не е нужно да бъдат
преповтаряни, при липсата на направени възражения от страните пред
въззивния съд.
За извършеното от подсъдимия Ц. Г. престъпление по чл.115 от НК,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет
години. С присъдата първоинстанционния съд наложил на подсъдимия Ц. Г.
наказание петнадесет години лишаване от свобода, като при
индивидуализацията на наказанието правилно съобразил от една страна
високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната
истина и критичното му отношение към извършеното. Наложеното наказание
не е явно несправедливо, тъй като е съответно на обществената опасност на
деянието и на дееца, на наличните смекчаващи обстоятелства и на целите по
чл.36 от НК.
С присъдата правилно е определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на наложеното наказание петнадесет години лишаване от
свобода. В конкретният случай размера на наказанието е повече от пет години
и наказанието е наложено за умишлено престъпление, поради което е налице
хипотезата на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС. Освен това, предвид високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, с оглед тежкия
резултат, подсъдимият не може да бъде определен като деец с невисока
степен на обществена опасност, поради което липсва основание по чл.57 ал.3
от ЗИНЗС за определяне на първоначален „общ“ режим.
С присъдата правилно на основание чл.59 от НК, при изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, е приспаднато времето, през
което подсъдимият Ц. Г. е бил с задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 25.05.2022год.
По гореизложените съображения, при извършената служебна
12
проверка на наказателната част на присъдата на първоинстанционният съд,
въззивният съд не намери основания в тази част присъдата да бъде отменена
или изменена, поради което в наказателната й част присъдата е правилна и
следва да се потвърди.
Жалбата на защитника на подсъдимия срещу
гражданскоосъдителната част на присъдата е частично основателна- по
отношение на възражението, че с присъдата първоинстанционният съд
незаконосъобразно е присъдил на гражданските ищци обезщетения за
неимуществени вреди в размери надхвърлящи размерите на претендираните
обезщетения с приетите за съвместно разглеждане граждански искове.
Видно от съдържанието на протокола за проведеното на
13.010.2023год. разпоредително заседание по НОХД № 333/2023год. по описа
на Ловешкия окръжен съд, адв.В. М., в качеството му на повереник на
пострадалите П. Д. М., Г. К. Г., Х. К. Г., К. К. И. и В. К. Г., е предявил от
тяхно име против подсъдимия Ц. Ц. Г. граждански иск, с правно основание
чл.45 от ЗЗД и цена на иска 500 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, или по 100 000 лева за всеки един от тях, ведно със
законната лихва от датата на деянието 24.05.2022год. до окончателното
погасяване на задължението.
С определение от същата дата, постановено в разпоредителното
заседание, Ловешкият окръжен съд е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения граждански иск от П. Д. М., Г. К. Г., Х. К. Г.,
К. К. И. и В. К. Г., против подсъдимия Ц. Ц. Г., с правно основание чл.45 от
ЗЗД и цена на иска 500 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, или по 100 000 лева за всеки от тях, ведно със
законната лихва от датата на деянието 24.05.2022год. до окончателното
погасяване на задължението.
Въпреки непрецизността на формулировката на така предявения
граждански иск и на определението на първоинстанционния съд, с който иска
е приет за съвместно разглеждане, от съдържанието на исковата претенция
става ясно, че в конкретният случай не е предявен един иск с цена 500 000
лева, а са предявени пет отделни иска, с правно основание чл.45 от ЗЗД и
цена на всеки иск 100 000 лева, като всеки от пострадалите П. Д. М., Г. К. Г.,
Х. К. Г., К. К. И. и В. К. Г. претендира подсъдимият Ц. Ц. Г. да му заплати
13
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието 24.05.2022год. до окончателното
погасяване на задължението.
Предвид горното, присъдата е незаконосъобразна в частите, с които
подсъдимият Ц. Ц. Г. е осъден да заплати на гражданските ищци П. Д. М., Г.
К. Г., Х. К. Г., К. К. И. и В. К. Г. сума над 100 000 лева до 200 000 лева за
всеки от тях, както и в частите, с които гражданските искове са отхвърлени до
сумата от 500 000 лева, тъй като с тези части на присъдата Ловешкия окръжен
съд се е произнесъл извън петитума на предявените и приети за съвместно
разглеждане граждански искове.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на
защитника на подсъдимия, че гражданските искове за неимуществени вреди
не са доказани до претендираните с тях размери от 100 000 лева и по
справедливост следва да се определят обезщетения в по-нисък размер от
100 000 лева, по съображения, че не са били представени доказателства, които
да обосновават обезщетение за неимуществени вреди в този претендиран
размер.
Видно от мотивите на присъдата, първоинстанционният съд е приел,
че е налице е осъществен състав от подсъдимия на непозволеното увреждане
по чл. 45 ЗЗД, като между виновното му, противоправно поведение и
настъпилия съставомерен резултат /смърт на пострадалия/ е налице пряка
причинна връзка. При определяне на размерите на уважените граждански
искове първоинстанционният съд е посочил, че е съобразил претърпените
болки и страдания на всеки един от пострадалите, практиката на съдилищата
и справедливостта.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените
граждански искове са доказани по основание. Основателно е обаче
възражението на защитника на подсъдимия, че мотивите на Ловешкия
окръжен съд във връзка с определяне размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди са декларативни, тъй като липсват конкретно
изложени съображения. Констатираният порок в мотивите на присъдата може
и следва да бъде отстранен от въззивния съд.
От доказателствата по делото се установява, че гражданския ищец П.
Д. М. е живяла дълги години на семейни начала с убития К. Г. И., а
14
гражданските ищци Г. К. Г., Х. К. Г., К. К. И. и В. К. Г. са деца на К. И. и на П.
М.. Установено е, че всички граждански ищци са живеели в едно домакинство
с убития К. И. до смъртта му, което е индиция, че са имали обичайните
близки семейни отношения с него, а по делото липсват доказателства за
противното. В резултат на извършеното от подсъдимия Ц. Г. убийство на К.
И., гражданският ищец П. Д. М. е загубила мъжът, с когото е живеела на
семейни начала и баща на децата й, а гражданските ищци Г. К. Г., Х. К. Г., К.
К. И. и В. К. Г. са загубили баща си, който се е грижел за тях. Смъртта на К. Г.
е причинила на всички граждански ищци неимуществени вреди, изразяващи
се в морални болки и страдание, които са с голям интензитет и голяма
продължителност във времето. Ето защо въззивният съд намира, че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което следва
да бъде присъдено на гражданските ищци П. Д. М., Г. К. Г., Х. К. Г., К. К. И.
и В. К. Г. е по 100 000 лева за всеки от тях, поради което гражданските искове
са доказани до пълния им предявен размер от 100 000 лева. По изложените
съображения е неоснователно искането на защитника на подсъдимия за
определянето на обезщетения в по-нисък размер от 100 000 лева, като в тази
част въззивната жалба е неоснователна.
По гореизложените съображения присъдата следва да се измени в
гражданската й част, като се отмени в частите, с които подсъдимият Ц. Ц. Г. е
осъден да заплати на гражданските ищци П. Д. М., Г. К. Г., Х. К. Г., К. К. И. и
В. К. Г. сума над 100 000 лева до 200 000 лева за всеки от тях, както и в
частите, с които гражданските искове са отхвърлени до сумата от 500 000
лева.
Предвид горното присъдата следва да се измени и в частта за
разноските, с която подсъдимият Ц. Ц. Г. е осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд-гр.Ловеч държавна такса в размер на 40 000 лева върху
уважените части на гражданските искове, като присъдената държавна такса се
намали от 40 000 лева на 20 000 лева.
В останалата част за разноските и в частта за веществените
доказателства присъдата е правилна.
При извършената въззивна проверка на присъдата в пределите на
правомощията си по чл.314 от НПК, Великотърновският апелативният съд не
намери да са налице други основания за отмяна или изменение на
15
проверяваната присъда, освен горепосочените. Ето защо в останалите части
присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.337 ал.3 пр.2 вр. с чл.334 т.3 от
НПК и чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 2 от 15.02.2024год., постановена по НОХД №
333/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Ловеч в гражданската част и в
частта за разноските, както следва:
Отменя присъдата в частите, с които подсъдимият Ц. Ц. Г. е осъден
да заплати на П. Д. М., Г. К. Г., Х. К. Г., К. К. И. и В. К. Г. сума над 100 000
/сто хиляди/ лева до 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки от тях, както и в
частите, с които гражданските искове са отхвърлени до сумата от 500 000
/петстотин хиляди/ лева.
Намалява размера на държавна такса върху уважената част на
гражданските искове, която подсъдимият Ц. Ц. Г. е осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд-гр.Ловеч от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева на
20 000 /двадесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 15.02.2024год., постановена по
НОХД № 333/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Ловеч в останалите
части.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16