РЕШЕНИЕ
№
гр.
Ловеч 08.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 440 по описа на АдмСЛ за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211
от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело
е образувано по жалба с вх.№ 4035/10.12.2021 г. подадена от младши инспектор И.П.Д.,
полицай група „Охранителна полиция” към РУ гр. Луковит при ОД МВР Ловеч, с
посочен съдебен адрес ***, чрез адв. Р.М. – ЛАК, срещу Заповед №
297з-290/18.11.2021 г. на Началник на РУ Луковит към ОД на МВР Ловеч.
С оспорения акт на
основание чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и чл.199, ал.1, т.6, пр.4 от ЗМВР на жалбоподателя
е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три
месеца за извършено от него дисциплинарно нарушение.
В жалбата се твърди,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Според
жалбоподателя заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при
нарушение на разпоредбите на АПК, ЗМВР и приложимите подзаконови нормативни
актове. От обжалваната заповед не може еднозначно да се установи какви по вид
дисциплинарни нарушения се вменяват, което нарушава правото на защита на
служителя. Твърди се, че в заповедта не са описани ясно обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и разпоредбите, които са нарушени.
Моли съда да отмени
оспорената заповед и да му присъди разноските в производството.
В съдебно заседание не
се явява, в писмена защита, депозирана чрез упълномощен адвокат, поддържа
жалбата и иска отмяна на заповедта, като излага доводи по същество за нейната
незаконосъобразност и претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание
ответникът не се представлява. Направено е възражение за прекомерност на
разноските за адвокат, направени от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.10.2021 г. в РУ
Луковит е постъпило Писмо рег.№ 7855р-9212/12.10.2021 г. от Дирекция Вътрешна
сигурност при МВР. В писмото се сочи, че При преглед на видеофайлове относно
изпълнение на Организационно-технологичните правила за работа с АИС „Видеозаснемане
на охранителната дейност и пътния контрол" (ОТП за работа с АИС -
„ВОДПК"), е установено следното нарушение, допуснало от служители на
ОДМВР-Ловеч: За времето от 02:44 ч. до 05:32 ч. на 21.09.2021 г. служителят в
наряд, возещ се на предна дясна седалка до водача на служебен автомобил с рег.№
********, е отпуснат със затворени очи, като няма данни за изпълнение на
служебните му задължения.
Въз основа на данните
от писмото е съставена Докладна записка № 297р-21917/21.10.2021 г., в която се
посочва кои служители са били наряд на 21.09.2021 г. със служебен автомобил с
рег.№ ******** и се предлага да се образува дисциплинарно производство за
установяване на извършени нарушения.
Въз основа на тези
данни, със Заповед рег.№ 297з-271/22.10.2021 г. /лист 11/ на ВПД Началник на РУ
Луковит е образувано дисциплинарно производство срещу Младши инспектор И.П.Д. –
полицай ВПА в група Охранителна полиция към РУ Луковит при ОДМВР - Ловеч. Със
заповедта е назначен и дисциплинарно – разследващ орган в състав от двама
служители. Служителят са запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно
производство и с правата му на 26.10.2021 г. /лист 12/. На същата дата
служителят е запознат с материалите по извършената проверка по Докладната
записка от 21.10.2021 г., приобщени с протокол от 25.10.2021 г. (лист 26).
На 22.10.2021 г. от
един от двамата служители, членове на ДРО, е извършен преглед на видеозаписи от
файлове с видеоинформация от АИС – „ВАДПК“ от служебен автомобил рег. № ********
от дата 21.09.2021 г.
При прегледа на записите е установено, че за времето от 02:44 часа до 05:32 часа на 21.09.2021 г. служителят в наряд, возещ се на предна дясна седалка до водача на служебен автомобил с рег.№ ********, е отпуснат със затворени очи, като няма данни за изпълнение на служебните му задължения.
Записите започват в 02:57:05
часа на 21.09.2021 г. В началото на записите младши инспектор И.П.Д. се е
завъртял настрани в ляво със затворени очи. В 03:20:18 часа патрулният
автомобил потегля. В 03:20:28 часа младши инспектор И.П.Д. отваря очи, завърта
се напред и след това пие вода. В 03:24:04 часа младши инспектор И.П.Д. се
обляга назад и затваря очи.
Такова е положението
му във всички записи до 4:27:16 ч., когато отваря очи за кратко, след което е
облегнат назад, като през определени периоди отваря и затваря очи. След това,
на записите за времето от 4:41:05 ч. до 5:18:32 ч. младши инспектор И.П.Д. е
облегнат назад и със затворени очи. В 5:18:32
ч. младши инспектор И.П.Д. се е завъртял настрани в ляво със затворени очи. В
това положение е служителят до 05:33:42 ч., когато автомобилът спира движението
си, младши инспектор И.П.Д. отваря очи, след което и двамата служители слизат
от автомобила.
Назначеният ДРО е
извършил проверка на изложеното в писмото и протокола от преглед на
видеозаписите, приобщил е към преписката докладни записки, месечен график,
ежедневна форма за отчет и други доказателства, снел е обяснения от служителя
на РУ Луковит, изискал е кадрова справка и длъжностна характеристика (лист 26).
Приобщени са материалите от извършената проверка по постъпилата Докладна
записка от 21.10.2021 г.
За резултата от
дисциплинарното производство е изготвена Обобщена справка рег.№ 297р-**********/10.11.2021г.
/лист 16/.
В справката по
отношения на жалбоподателя е посочено, че от събраните писмени и гласни
сведения, аудио и видео записи, се е установила следната фактическа обстановка:
При прегледа на видеофайлове от камера 02 на служебен автомобил „Киа Сеед"
с per. № ********, числящ се на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, за времето от 02:44
ч. до 05:32 ч., на 21.09.2021 г. мл.инспектор И.П.Д. ***, който седи на предна
дясна седалка на служебния автомобил, през по-голяма част от времето е отпуснат
със затворени очи, без да извършва каквато и да е служебна дейност.
Комисията приела, че с
бездействията си мл.инспектор И.П.Д. е нарушил разпоредбите на чл. 56, ал. 1 от
Инструкция №81213- 929/2014 г. за ППД „При
изпълнение на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията чрез
видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с
гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост ". Това
деяние е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 6, пр.
четвърто от ЗМВР "неуплътняване на
работното време" се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение" за срок от три месеца до шест месеца.
На 16.11.2021 г. е
изготвено и Становище /лист 13/ от ДРО, с което е предложено на служителя Д. за
извършеното нарушение да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение за срок от три месеца.
Жалбоподателят е
запознат с Инструкция №81213- 929/2014 г. за ППД.
Преди изготвяне на обобщената
справка, в хода на дисциплинарното производство, е отправена покана до
жалбоподателя за даване на писмени обяснения. Такива са представени на
03.11.2021 г. (лист 22), в които се сочи, че при процесното изпълнение по
график на съвместен наряд – автопатрул, е изпълнявал служебните си задължения,
не е спал и не е бил със затворени очи.
Връчена е покана за
запознаване със справката и даване на допълнителни писмени обяснения или
възражения до ДНО /лист 20/. В преписката няма данни жалбоподателят да е
подавал възражение след запознаване с обобщената справка. Жалбоподателят е
запознат с обобщената справка на 11.11.2021 г., за което се е подписал лично /лист
17/.
След получаване на
материалите по дисциплинарното производство, дисциплинарно-наказващият орган
изпратил на жалбоподателя покана за даване на писмени обяснения, връчена лично
на Д. на 16.11.2021 г. /лист 19/. Няма данни по делото жалбоподателят да е подавал
в предоставения му срок писмени обяснения.
Въз основа на
проведеното дисциплинарно производство, ВПД Началник РУ Луковит при ОДМВР -
Ловеч, на основание чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. 4 във вр. с чл. 194, ал. 2, т.
1 от ЗМВР е издал обжалваната заповед № 297з-290/18.11.2021 г., с която е
наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение” за
срок от три месеца за следното нарушение на служебната дисциплина: по време на
изпълнение на съвместен наряд по ПК и ППД на 21.09.2021 г., в часовия диапазон
от 02:44 ч. до 05:32 ч. на 21.09.2021 г. седи отпуснат на предна дясна седалка
в служебния автомобил със затворени очи, без да извършва каквато и да е
служебна дейност, с което е нарушил разпоредбите на чл. 56, ал. 1 от Инструкция
№81213-929/2014 г. за ППД в МВР, като не е осъществявал превенция на
правонарушения чрез видимо присъствие за лесна и навременна комуникация с гражданите.
В заповедта са
изложени подробни мотиви, фактическите и правни основания, обсъдена е тежестта
на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на мл.инспектор Д. –
награди и наказания до момента, поради което е наложено наказание в минималния
законов размер.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа волеизявление на
издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя
като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, шести административен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Не се спори между
страните, че И.П.Д. заема длъжността младши инспектор - полицай в група
„Охранителна полиция" в РУ-Луковит при ОДМВР Ловеч. В това си качество
същият е държавен служител по смисъла на чл.142 и чл.143 от ЗМВР.
Също безспорно е между
страните обстоятелството, че гл.инспектор Г.Г. при издаване на процесната
заповед е имал качеството ВПД Началник на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, която
длъжност е сред изброените в чл.204, т.4 от ЗМВР, следователно разполага с
компетентност да налага дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение
на жалбоподателя (писмено предупреждение – чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР). Поради
изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен
орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма, съдържа задължените реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от
нейния издател.
Не са налице твърдените
от оспорващия противоречия в акта: в мотивите органът е описал подробно
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и самото нарушение,
като в диспозитива е описал също подробно съответстващото му дисциплинарно
наказание.
Съдът не установи
допуснати от органа съществени нарушения на специалните административно-производствени
правила.
Дисциплинарното
производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на
лицето. Органът е запознал жалбоподателя с изготвената обобщена справка и становището
с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка
доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и
възражения, т.е. предоставил е възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207,
ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР). Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание органът
изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител,
като му е наложил минималното предвидено в закона наказание. Съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на Д. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на
връчване.
Съдът след съвкупна
преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е
издадена и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
Дисциплинарната отговорност
на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в
което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от
предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в
чл.194, ал.2 от ЗМВР.
В процесния случай
жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители) във вр. с чл.199, ал.1, т.6,
предл. 4 от ЗМВР, а именно за „неуплътняване на работното време“. Като такова неуплътняване
е прието неспазването на задължението по чл. 56, ал. 1 от Инструкция
№81213-929/2014 г. за ППД в МВР, изискващ при изпълнение на ППД нарядите да осъществяват
превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия
за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при
необходимост.
При прегледа на
записите безспорно е установено (лист 34), че друг член на наряда, водачът на
автомобила, е напускал служебния автомобил, когато са спирали по време на
обхода, а, докато е управлявал автомобила, очевидно е бил буден. Жалбоподателят
през процесния период от време е бил във видимо състояние на сън, като по
никакъв начин не е осъществявал превенция на правонарушенията с присъствието
си, като би могъл да реагира и да съдейства своевременно при необходимост –
дори не е наблюдавал пространството около автомобила за движещи се МПС или
лица. Това, че същият се е намирал физически в служебния автомобил, не
означава, че спейки е изпълнявал служебните си задължения. Очевидно е, че
Инструкцията и дори длъжностната характеристика не предвиждат като служебно
задължение „спане на работното място“, което да се счита за изпълнение на
задължението за осъществяване на превенция с видимо присъствие на служителя,
при което същият би могъл да реагира и съдейства при необходимост. Какво
съдействие и каква реакция може да се очакват от спящ човек, който не наблюдава
околното пространство? Безспорно е налице неуплътняване на работното време.
В тежест на органа е
да докаже обстоятелствата, посочени в административния акт, които са
предпоставка за налагане на наказанието. Такива доказателства са представени с
административната преписка.
А в тежест на
жалбоподателя е да обори представените от органа доказателства. От страна на
жалбоподателя не бяха извършени никакви действия пред съда за оборване на
приетите за доказани от органа обстоятелства, подкрепени с множество
доказателства – не е правено искане за допускане на свидетели, не са
представяни писмени доказателства и не е правено искане за събиране на такива.
При така събраните по
делото доказателства, след техния анализ поотделно и в съвкупност, се налага
единственият извод, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед
дисциплинарно нарушение и правилно за това му е наложено дисциплинарно наказание.
Съдът приема за
установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на служебната
дисциплина.
Като член на наряда
жалбоподателят е имал задължение да извършва активно служебна дейност, дори и
само чрез наблюдение на пространството около служебния автомобил, бил той в
движение или в покой, каквато дейност е осъществявана от друг член на наряда.
Бездействието на Д. е
описано като нарушение на служебната дисциплина, самото нарушение
непротиворечиво е описано като „неспазването на задължението по чл. 56, ал. 1
от Инструкция №81213-929/2014 г. за ППД в МВР“. За горното нарушение свеждащо
се до „неуплътняване на работното време“, на оспорващия е наложено
съответстващото му дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, като органът
правилно е издирил и приложил относимата към случая разпоредба на чл.199, ал.1,
т.6, предл.4 от ЗМВР.
Поведението на Д.
представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което
законосъобразно на служителя е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три месеца. Последното е съответно по вид на
извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум по чл.199, ал.2 от ЗМВР.
При издаване на
оспорената заповед е спазен принципът за съразмерност. Дисциплинарните
нарушения на служителите в МВР са регламентирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР, като
първото от тях е „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители“. Дисциплинарните наказания
също са регламентирани в закона, като в зависимост от тежестта на нарушението
са предвидени и съответни наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя
„неуплътняване на работното време“, относимото дисциплинарно наказание е
„писмено предупреждение“, като при отчитане на обстоятелствата по чл.206, ал.2
от ЗМВР на Д. е наложено наказание в минималния законов срок.
Спазена е и целта на
закона.
Предвид изложеното
съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, съобразена е с материално-правните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход на
делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалба с вх.№ 4035/10.12.2021 г. подадена от младши инспектор И.П.Д.,
полицай група „Охранителна полиция” към РУ гр. Луковит при ОД МВР Ловеч, ЕГН**********,
срещу Заповед № 297з-290/18.11.2021 г. на Началник на РУ Луковит към ОД на МВР
Ловеч, с която на основание чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР и чл.199, ал.1, т.6,
пр.4 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три месеца за извършено от него дисциплинарно
нарушение.
Решението е
окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: