МОТИВИ : Ловешка районна прокуратура
предявила обвинителен акт, както следва :
срещу подсъдимият С.С.Д. *** с обвинение за престъпление
по чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 16.08.2012 година,
около 08:30 часа в с.Лесидрен, на ул.”Стара планина” № 97, в сградата на ДГС
Лесидрен, се заканил на П.Ю.М. ***, с престъпление против неговата личност и
имот /че щял да бъде запален и че ако идел в гората, можело и да не се прибере
у тях/, в качеството му на длъжностно лице – горски надзирател в ДГС Лесидрен,
по повод изпълнение на службата му – вземане на решения по въпросите на
опазване, разкриването и залавянето на нарушители в горски територии – държавна
собственост и предоставени за управление в района, за който отговаря, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и с
обвинение за престъпление по
чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че по същото време и в
посоченото населено място, се заканил на Т.С.А. ***, с престъпление против
неговата личност и имот /по чл.330, ал.1 от НК - че ще го запалят, заедно със
служебния автомобил/, в качеството му на длъжностно лице – горски надзирател в
ДГС Лесидрен, по повод изпълнение на службата му – вземане на решения по
въпросите на опазване, разкриването и залавянето на нарушители в горски
територии – държавна собственост и предоставени за управление в района, за
който отговаря, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Срещу подсъдимият С.Д.М. *** с обвинение за престъпление
по чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 16.08.2012 година, около
08:30 часа в с.Лесидрен, на ул.”Стара планина” № 97, в сградата на ДГС
Лесидрен, се заканил на П.Ю.М. ***, с престъпление против неговата личност –
„внимавай, че ходиш по гората и няма да те намерят някой път” и с престъпление
против неговия имот по чл.330, ал.1 от НК – „горял си и пак ще гориш”, в
качеството му на длъжностно лице – горски надзирател в ДГС Лесидрен, по повод
изпълнение на службата му – вземане на решения по въпросите на опазване,
разкриването и залавянето на нарушители в горски територии – държавна
собственост и предоставени за управление в района, за който отговаря, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и с
обвинение за престъпление по
чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че по същото време и в
посоченото населено място, се заканил на Т.С.А. ***, с престъпление против
неговата личност и имот /по чл.330, ал.1 от НК - че ще го запалят с все
„Нива”-та/, в качеството му на длъжностно лице – горски надзирател в ДГС
Лесидрен, по повод изпълнение на службата му – вземане на решения по въпросите
на опазване, разкриването и залавянето на нарушители в горски територии –
държавна собственост и предоставени за управление в района, за който отговаря,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявените обвинения срещу двамата подсъдими по
текстовете посочени в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка
по делото е изяснена и, че посочените престъпления са извършени по начина
описан в обвинителния акт. Развива подробни съображения в подкрепа на
обвинителната теза. Изтъква отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства при
двамата, като пледира на подсъдимия С.Д. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода към предвидения в закона минимален размер и за двете деяния, като след
приложението на чл.23 от НК изтърпяването на определеното общо най-тежко
наказание се отложи на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
По отношение на подсъдимият С.М. също пледира за наказания лишаване от свобода
към минимума определен в закона и за двете деяния, като след приложението на
чл.23 от НК, изтърпяването на общото най-тежко наказание се отложи за
изпитателен срок от три години.
И двамата
подсъдими, редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание. Дават подробни
обяснения, като и двамата отричат да са отправяли визираните в обвинението
заплахи спрямо свидетелите П.М. и Т.А.. Не отричат, че в сградата на
лесничейството в с.Лесидрен е имало разправия между тях и служители на ДГС, на
която са присъствали и М. и А., но твърдят, че не са отправяли каквито и да
било заплахи спрямо тях. Подсъдимият С.Д. сочи, че е заявил на Т.А., да не
спира служебния автомобил „Лада Нива” друг път пред неговия, че ще го блъсне,
но не и че ще го запали заедно с него.
Защитника на подсъдимите –
адвокат Н. от ЛАК пледира за оправдателна присъда и за двамата по повдигнатите
обвинения. Подробно обсъжда и анализира писмените и най-вече гласни
доказателства по делото навеждайки доводи, че по никакъв начин не се доказват
вменените на подсъдимите обвинения. Счита, че прокурора тълкува доказателствата
превратно и еднозначно и че дори и да има отправени някакви изрази, то те са
били в момент на нервност и афект, тъй като на подсъдимия С.Д. са били поискани
пари, за да не му съставят АУАН. Изтъква в тази връзка и че не се установява по
никакъв начин у свидетелите М. и А. да е бил възбуден някакъв страх след
случилото се в сградата на ДГС Лесидрен.
От
събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства,
от свидетелските показания и от обясненията на подсъдимите, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият
С.С.Д. ***,
със семейството си. Бил безработен. Притежавал лек автомобил марка "Москвич
412" с ДК № С 56-08 ХВ.
В с.Кирчево, Ловешка област,
живеел и подсъдимия С.Д.М., който бил баща на подсъдимия С.Д.. Подсъдимият М.
също бил безработен.
И на двамата подсъдими били
съставяни актове за установяване на административни нарушения, съответно
издавани наказателни постановления за нарушения по Закона за горите от
служители на ДГС Лесидрен /л.45-46 дос.п-во/.
Свидетелите Т.С.А. и П.Ю.М. били
дългогодишни служители в СЗДП-ДГС Лесидрен, като и двамата заемали длъжността
„горски надзирател". В служебните им задължения се включвали освен функции
по опазване на горите и дивеча, така и вземане на решения по въпроси, свързани
с разкриването и залавянето на нарушители и бракониери в горските територии -
държавна собственост, включени в териториалния обхват на ДГС - Лесидрен /л.60
-65 - длъжностни характеристики/.
Свидетелят П.М. *** познавал двамата
подсъдими, както и леките автомобили, които те използвали.
На 15.08.2012 г., около 19:00
часа, горските надзиратели Т.А. и П.М. извършвали обход със служебен автомобил,
в района на охранителен участък с.Славщица. На път намиращ се в държавна горска
територия, преди разклона за село Славщица, община Угърчин, свидетелите засекли
два леки автомобила, всеки от които бил натоварен с нарязани на метровки дърва
- в лек автомобил марка "Москвич 412" с ДК № С 56-08 ХВ, който бил управляван
от подсъдимия С.С.Д., а другата кола - л.а. „ВАЗ 21061» (Лада) с ДК № СО 66-82
КА управлявал С. Стефанов С. - син на подсъдимия С.Д.. Според свидетелят Т.А.
подсъдимият С.М. вървял пеш отстрани, което обстоятелство съвпада и с обясненията
на последния.
В изпълнение на служебните си
задължения, свидетелите А. и М. опитали да спрат двата леки автомобила.
Водачите на двете коли, виждайки горските надзиратели, преминали с пълна газ,
навлизайки в тревните площи извън пътното платно, покрай служебния автомобил на
ДГС Лесидрен и отпътували в посока околовръстния път за с.Славщица, Ловешка
област. Двамата горски надзиратели се качили в служебния автомобил „Нива"
и се опитали да ги последват, но подсъдимите взели преднина и се отдалечили,
успявайки да избягат.
Свидетелите Т.А. и П.М. се
обадили по телефона на директора на ДГС Лесидрен, за да поискат съдействие от
органите на полицията и предприели действия по установяване мястото откъдето
евентуално са били добити дървата. По следите оставени от леките автомобили
достигнали до сечище в отдели 133 "п" и „о", на границата между селата
Славщица и Сопот.
Междувременно, директорът на ДГС
Лесидрен, сезирал органите на полицията в РУП Угърчин. Свидетелят М.В.С. ***,
бил изпратен за проверка в с.Кирчево, Ловешка област, в домовете на подсъдимите
С.Д. и С.М.. Около 30 минути след получаване на сигнала, свидетелят С. посетил
двата адреса в с.Кирчево, проверил багажниците на двата леки автомобила, но не
открил дърва или следи от превозвана дървесина.
Рано сутринта на следващия ден -
16.08.2012 г., около 08:00 часа, свидетелят
П.Л.П. *** отивал към административната сграда на горското стопанство в
с.Лесидрен. Там вече се намирали подсъдимите С.С.Д. и С.Д.М.. Още на входната
врата последните започнали да убеждават директора П., че неговите служители -
горските надзиратели А. и М. - са „превишили правата» си предния ден. Били
ядосани и говорели на висок глас. Заявили на свидетеля П.П., че предния ден
ходили за къпини и като се връщали, били спрени от служителите на ДГС Лесидрен
и че А. и М. им поискали пари, за да „ги пуснат".
Малко след това, в същото
помещение в ДГС Лесидрен дошъл и свидетеля Т.А., а след него и П.М.. Тогава
обвиняемите С.Д. и С.М. се нахвърлили върху тях със заплахи, по повод случилото
се предния ден. В стаята присъствал и зам.директора на ДГС Лесидрен – свшзитиат
Д.М.Б.. Били разменени множество реплики, като подсъдимият С.Д. се заканил към свидетеля
П.М. с думите „че ако идел в гората, можело и да не се прибере у тях". Свидетелят
М. чул тези думи, като в прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК
показания дадени пред друг състав на съда /НОХД № 1169/2013 г., л.45-46/ е
категоричен, че са били изречени по негов адрес от подсъдимия Д.. Косвено
показанията на М. се подкрепят и от показанията на свидетелите Д.Б. и П.П., които
също чули репликата, макар и да не си спомнят кой от двамата подсъдими я е
изрекъл. Спрямо свидетелят П.М. била отправена и репликата «горял си и пак ще
гориш». Той много добре я е чул, като сочи, че тази реплика я казал подсъдимият
С.М.. Косвено показанията му относно тази закана се подкрепят от тези на
свидетелите Т.А. и П.П., които също са я чули, макар и да не си спомнят точно кой
от двамата подсъдими я е изрекъл.
От анализа и съпоставката на
свидетелските показания, не се установи по безспорен и категоричен начин
поддържаните от прокурора обвинения, че спрямо свидетелят Т.А. били отправени
заканите «че ще го запалят, заедно със служебния автомобил» и «че ще го запалят
с все «Нива»-та», съответно първата произнесена от подсъдимия С.Д., а втората
от подсъдимия С.М.. Самият пострадъл в случая – свидетелят Т.А. не е
категоричен и убеден в това какво точно е чул в този смисъл. Пред настоящият
състав заявява, че «....Викат, че ще запалят служебната «Нива» - автомобила,
това беше общо взето», а малко след това сочи, че «...Тогава казаха, че ще ни
запалят с «Нивата» да изгори. Конкретно не мога да си спомня дали казаха, че ще
ни запалят с «Нивата» заедно или само «Нивата». В прочетените му по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания, дадени пред друг състав на съда /НОХД №
1169/2013 г., л.44-45/ е заявил, че двамата подсъдими казали, че ще запалят
«Нива»-та, служебната кола, да изгори следващия път и «.....ще запалят
«Нива»-та, а не мен». Не може от така установеното да се подведе извод, че
подсъдимите изричайки тези думи са визирали заплаха спрямо личността на свидетеля
А., а по-скоро се касае за закани за увреждане на лекия автомобил, собственост
на ДГС Лесидрен. А това, че автомобила «Лада Нива» е бил собственост на
горското стопанство е безспорен факт, по който страните и не спорят, и в този
смисъл неясно остава защо в диспозитивите на обвиненията касаещи свидетелят Т.А.
прокурорът е приел, че освен заплаха срещу личността на горския служител има и
закана срещу негов имот.
Другите свидетели, които са
присъствали в стаята също не дават категорични данни установяващи тези
обвинения срещу двамата подсъдими. Свидетелите П.П. и Д.Б. сочат, че чули
подсъдимите да казват, че ще минат «през» или «ще запалят» служебния автомобил,
но не визират, че това е щяло да стане заедно със свидетелят А. вътре, а
свидетеля М. е заявил, че не си спомня спрямо А. да са били отправяни заплахи –
показания на л.45-46 от НОХД № 1169/2013 г., прочетени по реда на чл.281, ал.1,
т.2 от НПК. Други доказателства, касаещи
тези обвинения срещу подсъдимите, липсват по делото.
Липсват ясни и категорични
доказателства и по отношение на това, че подсъдимият С.Д. е изрекъл спрямо
свидетелят П.М. заканата «че щял да бъде запален», тъй като, както се посочи
по-горе, закана в този смисъл е изрекъл подсъдимият С.М.. Респективно, липсват
убедителни доказателства уличаващи подсъдимият М., че се е заканил спрямо
свидетелят М. с престъпление срещу неговата личност, произнасяйки репликата
«внимавай, че ходиш по гората и няма да те намерят някой път».
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият С.С.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 16.08.2012 г., около 08:30 часа в с.Лесидрен,
на ул."Стара планина" № 97, в сградата на ДГС Лесидрен, се заканил на
П.Ю.М. ***, с престъпление против неговата личност – „че ако идел в гората,
можело и да не се прибере у тях”, в
качеството му на длъжностно лице - горски надзирател в ДГС Лесидрен, по повод
изпълнение на службата му - вземане на решения по въпросите на опазване,
разкриването и залавянето на нарушители в горски територии - държавна
собственост и предоставени за управление в района, за който отговаря, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият
С.Д.М. пък е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 16.08.2012 г., около 08:30
часа, в с.Лесидрен, на ул."Стара планина" № 97, в сградата на ДГС Лесидрен,
се заканил на П.Ю.М. ***, с престъпление против неговия имот по чл.330, ал.1 от НК - „горял си и пак ще гориш", в качеството му на длъжностно лице -
горски надзирател в ДГС Лесидрен, по повод изпълнение на службата му - вземане
на решения по въпросите на опазване, разкриването и залавянето на нарушители в
горски територии - държавна собственост и предоставени за управление в района,
за който отговаря, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Съдът намира, че подсъдимите Д.
и М. са извършители на посочените деяния. Осъществили са изпълнителното деяние
чрез действия, като подсъдимият Д. се е заканил спрямо личността на свидетеля П.М.
изричайки думите „че ако идел в гората, можело и да не се прибере у
тях”, а подсъдимия М.
му се е заканил с престъпление по чл.330, ал.1 от НК против неговия имот, като
му е казал „горял си и пак ще гориш". Заканите са били отправени в
присъствието на М. и той ясно е възприел думите на двамата. А и възбуденото им
поведение, което всички присъствали на случая свидетелите описват, както и
начина и тона, по който са били изречени заканите, по недвусмислен начин сочат
за сериозността в намеренията на Д. и М. и респективно, основателния страх,
който репликата предизвикала у М.. Още повече, че с оглед служебните си
задължения той ежедневно обикалял в горите на поверения му за охрана участък, а
от друга страна, както се установи по делото, преди години се е запалил и
изгорял домът му в с.Кирчево, ведно със стопанските постройки в него, за който
пожар е имало сериозни съмнения, макар и неустановени, че е бил умишлен и
свързан с работата на свидетеля М., тъй като тогава той също е бил горски
надзирател.
Свидетелят П.М. е заемал
длъжността „горски надзирател” в ДГС Лесидрен, заканите са били отправени срещу
него в това му качество и във връзка с изпълнението на служебните му
задължения, поради което е имал качеството на „длъжностно лице” по смисъла на
чл.93, т.1 от НК, който факт квалифицира деянието по чл.144, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими.
От
субективна страна подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК - съзнавали са обществено опасния характер на деянията,
предвиждали са техните общественоопасни последици и са
искали тяхното настъпване. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че са
били ядосани и афектирани поради това, че свидетелите М. и А. са им поискали
пари, за да не ги глобят предния ден, тъй като на първо място категорични данни
в тази насока липсват, освен твърденията на подсъдимите, а на следващо място –
случилото се в землището на с.Славщица е било предния ден и дори и да е било
така, както твърдят, е могло далеч по-спокойно да го обяснят на директора на
горското стопанство свидетелят П.П.. Още повече, че както последният сочи, е
искал да ги изслуша и провери случая срещайки ги със свидетелите М. и А., но
още от самото начало на срещата двамата подсъдими са подходили с агресивен тон.
Предвид
така изложените съображения, съдът квалифицира деянията, призна подсъдимите за
виновни и ги осъди.
Причините за
извършване на престъпленията общи и за двамата подсъдими се явяват ниската им
правна и личностна култура, желанието им за осъществяване на психически тормоз
у пострадалия П.М., предвид качеството му на горски надзирател и във връзка с
изпълнението на служебните му задължения.
Приетата
за установена фактическа обстановка се доказва от свидетелските показания по
делото, които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин установяват
извършването на престъпленията, за които съдът прие, че са били осъществени от
подсъдимите Д. и М.. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е ценил като
доказателства и показанията от досъдебното производство на свидетелите, чиито
показания дадени пред друг състав на съда по НОХД № 1169/2013 г. на РС Ловеч
бяха четени по настоящето дело при условията на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, тъй
като по това дело те са заявили, че поддържат казаното от тях на досъдебното
производство, когато от своя страна другия съдебен състав също ги е чел по реда
на чл.281 от НПК.
Както
се обсъди и изложи по-горе в приетата фактическа обстановка, не бяха установени
категорични и убедителни доказателства, че подсъдимият С.Д. е отправил закана
спрямо П.М., изразяваща се в репликата «че щял да бъде запален», поради което
съдът го оправда по тази част на обвинението. Закана в подобен смисъл е
отправил подсъдимият С.М. (горял си и пак ще гориш), за който пък не се
установиха убедителни доказателства, че е изрекъл репликата «внимавай, че ходиш
по гората и няма да те намерят някой път» и в тази част на обвинението М. беше
оправдан.
С
оглед установената фактическа обстановка и анализа на събраните гласни
доказаталества – свидетелски показания и обяснения на подсъдимите Д. и М. съдът
прие, че двамата не са извършили вменените им от обвинението престъпления по
чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК спрямо личността и имота на свидетеля Т.А.,
като ги призна за невиновни и ги оправда по тези обвинения, а именно :
че
подсъдимият С.С.Д. по същото време и в посоченото населено място
(16.08.2012 г. в с.Лесидрен, област Ловеч, на ул.”Стара планина” № 97, в
сградата на ДГС Лесидрен), да се е заканил на Т.С.А. ***, с престъпление против
неговата личност и имот /по чл.330, ал.1 от НК - че ще го запалят заедно със служебния
автомобил/, в качеството му на длъжностно лице - горски надзирател в ДГС Лесидрен,
по повод изпълнение на службата му - вземане на решения по въпросите на
опазване, разкриването и залавянето на нарушители в горски територии - държавна
собственост и предоставени за управление в района, за който отговаря, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му и
че
подсъдимия С.Д.М. по същото време и в посоченото населено място
(16.08.2012 г. в с.Лесидрен, област Ловеч, на ул.”Стара планина” № 97, в
сградата на ДГС Лесидрен), да се е заканил на Т.С.А. ***, с престъпление против
неговата личност и имот /по чл.330, ал.1 от НК - „че ще го запалят с все
„Нива"-та", в качеството му на длъжностно лице - горски надзирател в
ДГС Лесидрен, по повод изпълнение на службата му - вземане на решения по
въпросите на опазване, разкриването и залавянето на нарушители в горски
територии - държавна собственост и предоставени за управление в района, за
който отговаря, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия С.С.Д. по обвинението за което беше
признат за виновен и осъден, съдът съобрази като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни,
ниската му обществена опасност, както и обстоятелството, че все пак изречената
от него закана е била в силно раздразнено състояние. Съдът отчете и
обстоятелството, че възможността реално да осъществи заканата си спрямо
свидетелят М. е била много малко осъществима. Основания за такъв извод дава и
соченото от М. в показанията си обстоятелство, че с подсъдимия Д., както и с
подсъдимия С.М. ***, познават се много добре и винаги са били в добри
отношения, даже двамата са му помагали след случилия се в дома му пожар. Нещо
повече – М. заявява, че и след случая предмет на настоящето производство, отношенията
помежду им са се запазили нормални, без да са възниквали конфликти. Ето защо,
съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
определи наказанието на подсъдимия Д. за престъплението по чл.144, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно : пробация. На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК, като пробационна мярка съдът определи задължителна регистрация
по настоящ адрес в с.Кирчево, Ловешка област, ул.”Площа”
№ 9 за срок от шест месеца, като подсъдимият Д. се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него
длъжностно лице два пъти
седмично, а на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК, определи пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца.
Изтъкнатите за подсъдимия Д.
смекчаващи отговорността обстоятелства в пълна степен касаят и подсъдимия С.Д.М.
и съдът ги взе предвид при определяне на наказанието му за обвинението в което
беше признат за виновен. М. също е с чисто съдебно минало, поради което
наказанието за деянието по чл.144, ал.2, във връзка с ал.1 от НК беше
определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК - пробация.
На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК, като пробационна
мярка съдът определи задължителна регистрация по настоящ адрес в с.Кирчево,
Ловешка област, ул.”Площа” № 7 за срок от шест
месеца, като подсъдимият М. се явява и
подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти
седмично, а на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК, определи пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца.
Съдът
намира така наложените наказания на подсъдимите за справедливи и че съответстват
на обществената опасност на деянията и на авторите им, като чрез тях ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този
изход на делото, съдът осъди подсъдимите С.С.Д. и С.Д.М. да заплатят солидарно на
Районен съд гр.Ловеч сумата 7,00 лева, представляваща разноски по делото.
Направените
на досъдебното производство от ОД на МВР Ловеч разноски от 105,00 лева, на
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът реши да останат за сметка на държавата, тъй
като са направени за експертизи, които не касаят обвиненията по настоящето дело
и предмета на доказване по същото.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :