Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П. , 11. 01. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.
ският районен съд, I граждански състав, в публичното
заседание на трети януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4393
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** против Ю.Д.М. от гр. П. . В молбата се
твърди, че на
17. 01. 2017 год. между „***“ АД като заемодател и ответника като заемател е
бил сключен договор за паричен заем № 2728417. Твърди се, че с подписването на
договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 1 100 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Твърди се, че общата стойност на плащанията по кредита е била договорена в
размер на 1 254, 26 лв. Твърди се, че ответникът като заемател се е
задължил да върне кредита в срок до 13. 09. 2017 год. на 34 равни седмични
погасителни вноски в размер на 36, 89 лв. всяка. Твърди се, че ответникът не е
изплатил изцяло дължимия паричен заем към заемодателя, като общият размер на
задължението му е 2 123, 55 лв. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска, а именно: 13. 09. 2017 год. Твърди
се, че на 01. 10. 2017 год. е било подписано приложение № 1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16. 11. 2010 год., сключен
между „***“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на който вземанията на „***” АД
срещу Ю.Д.М., произтичащи от посочения по- горе договор за заем, са били изцяло
прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ООД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на
вземането с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Твърди се,
че „А.з.с.н.в.“ ЕАД е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД. Твърди се, че в
качеството си на цесионер „А.з.с.н.в.“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 1521/
2018 год. по описа на П. ския районен съд. Твърди се,
че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за
установено вземането му срещу ответника за сумата от общо 2 123, 55 лв., от
които 1 054, 16 лв. представляващи главница по договор за паричен заем №
2728417/ 17. 01. 2017 год.,
137, 56 лв. представляващи договорна лихва за периода от 01. 02. 2017 год. до 13.
09. 2017 год., 855, 36 лв. представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 08. 02. 2017 год. до 13. 09. 2017
год. и 76, 47 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 02. 02.
2017 год. до 01. 03. 2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01. 03. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково производство
деловодни разноски.
Ответникът
не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1521/ 2018 год. по описа на П. ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство деловодни разноски в размер на 92, 47 лв. съобразно признатата
част от вземането. Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в хода на исковото производство деловодни разноски в
размер на 257, 53 лв., в които е включено и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По тези съображения П. ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ю.Д.М. ***, ЕГН **********, че същият
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и ***,
сумата от 2 123, 55 лв., от които 1 054, 16 лв.
представляващи главница по договор за паричен заем № 2728417/ 17. 01. 2017 год., 137, 56 лв.
представляващи договорна лихва за периода от 01. 02. 2017 год. до 13. 09. 2017
год., 855, 36 лв. представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от
08. 02. 2017 год. до 13. 09. 2017 год. и 76, 47 лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 02. 02. 2017 год. до 01. 03. 2018
год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01. 03. 2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Ю.Д.М. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от *** и ***, сумата от 92, 47 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
Ю.Д.М. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от *** и ***, сумата от 257, 53 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: