РЕШЕНИЕ
№260339/9.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На втори март Година две хиляди и двадесет и
първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4610 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А.” ЕООД, ЕИК (75297584, със седалище и адрес
на управление ***, чрез адв.П.Б., САК срещу НП № 03-011771/28.08.2019 год. на
директора на Дирекция „ Инспекция по труда” Варна.
В
жалбата се иска отмяна на НП, като се навеждат доводи за допуснати при
съставяне на АУАН и постановяване на НП на съществени процесуални нарушения на
чл.42 и 57 от ЗАНН, изразяващи се в неточно индивидуализиране на проверявания
обект и непосочването подробно на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и липса на конкретизация на мястото на извършване на
нарушението.
В
съдебно заседание, дружеството-нарушител, редовно призовано не изпраща
представител.
Въззиваемата
страна – Дирекция ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Ошавкова,
която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН
№ 03-011771/21.08.2019 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че
дружеството „ А.” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател не е
осигурило междинна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето Ж.Д.Г.с
ЕГН ********** на длъжност „ началник-смяна” в обект „ заведение за бързо
хранене” „ KFC”, находящо се в гр.Варна, ул.” Андрей Сахаров” № 2,ет.2,
стопанисван от „ А.” ЕООД, тъй като на 12.05.2019 год. Ж.Д.Г.е работил от 15,30
часа до 24.00 часа, а на 13.05.2019 год. е започнал изпълнение на трудовите си
задължения в 08.00 часа, видно от представените графици за работа и присъствени
форми за месец май 2019 год., видно от които е,че на лицето не е осигурена
междудневна почивка от дванадесет часа между дните 12.05.2019 год. и 13.05.2019
год., прието за нарушение на чл.152 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на
упълномощено лице, което в графата
бележки и възражения не отразило да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са
депозирани писмени възражения.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка издал обжалваното НП,
с което за извършено нарушение на чл.152 от КТ, на
осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1900 лв..
В хода на съдебното
производство като свидетел е разпитан актосъставителя К.Д., която потвърждава
изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че по представените от
дружеството графици и присъствени форми установила, че не е била спазена
междудневната почивка от 12 часа по отношение Ж.Д.Г.за дните 12.05.2019
год.-13.05.2019 год., тъй като на 12.05.2019 год. той е започнал работа в 15.30
часа и е приключил в 24.00 часа, а на следващия ден 13.05.2019 год. е
започналработа в 08.00 часа. За установеното нарушение съставила АУАН.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св. Д. като последователни, логични, кореспондиращи
си помежду си,съответстващи на писмените доказателства по делото, неоспорени от
страните.
Със съгласието на страната,
съдът е заличил като свидетел П.Е..
Така описаната фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени
доказателства: показания на св. Д., присъствени листи, протокол Варна ПР
1924723/19.08.2019 год. за извършена проверка на „А.” ЕООД, прочетени и приети
от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен
орган – директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, съгласно приложената Заповед
№ 0280/03.08.2010 год. на изпълнителен директор на „ Главна дирекция Инспекция
по труда „. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
При служебно извършена проверка
съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството и до отмяна на издаденото НП.
Съдът намира за неоснователни
обективираните в жалбата доводи,че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, касаещи приложението на чл.42 и 57 от ЗАНН.
Процесуалното нарушение е
съществено,само ако то е довело и до ограничаване процесуалните права на
жалбоподателя.В случая съдът намира,че процесуалните права на жалбоподателя не
са нарушени,тъй като за него е било ясно ,какво е нарушението,по отношение на
кого е извършено ,кога е извършено,спрямо кой работник и пр.
Съгласно разпоредбата на чл.152
от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка,
която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно разпоредбата на
чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв.
Процесното нарушение се
изразява в бездействие на работодателя да осигури непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа на Ж.Г., който е нает на
длъжност „началник смяна” в заведение за бързо хранене „ KFC”, находящо се в
гр.Варна, ул.” Андрей Сахаров” № 2,ет.2, стопанисван от „ А.” ЕООД, като неосигурената междудневна почивка е в
периода между 12 и 13 май 2019 год..
Видно от приложените по делото
присъствени листи и графици за работа, е че Г.е работил на 12.05.20-19 год. от
15.30 часа до 24.00 часа, а на 13.05.2019 год. е започнал работа в 08.00
часа – разликата, представляваща
междудневна почивка е 8 часа, вместо изискуемите от закона минимум 12 часа.
Графикът за разпределение на работното време е документ, с който се установява
разпределението на работното време, писмени доказателства установяващи
противното, като например заповед на работодателя или длъжностно лице, с която
за определен период работното време се разпределя по друг начин от посочения в
графика за съответния месец не са представени, поради което състава на съда
намира, че нарушението е доказано по безспорен начин.
В случая да се касае за
обективна, безвиновна отговорност на юридическо лице, което е длъжно да спазва
в случая изискванията на чл.152 от КТ за междудневна почивка на работниците му.
Съгласно
разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите
лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в
случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира –
на дружеството или на виновното длъжностно лице.
По наказанието
На
дружеството „ А.”ЕООД на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение
на чл.152 от КТ с обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер
на 1900 лв., над минималния предвиден в закона размер.
Настоящият
съдебен състав счита, че определеният размер на наказанието е
незаконосъобразен, тъй като е необоснован, доколкото в наказателното
постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо
от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито във
връзка с други нарушения на КТ от дружеството-жалбоподател, не се твърди
поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието,
разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната и т.н.
Подобни
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на
съдебното следствие.
Ето
защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към
определения от закона минимум от 1500 лева, като намери същото в този му размер
за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че случаят не е
маловажен, тъй като от една страна не са налице предпоставките по чл.415в от КТ, а от друга - нарушението не е било отстранено. Не са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.152 от Кодекса на труда. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и
не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „ Инспекция по труда” - Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по
ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
НП №
03-011771/28.08.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Варна,
с което на „А.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от Х.И.Д.с
ЕГН ********** и К.Р.З., гражданин на Полша, пер. № ***за извършено нарушение
на чл.152 от КТ, на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1900 лв., като НАМАЛЯВА
размера на санкцията на 1500 лв..
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***,представлявано от Х.И.Д.с ЕГН ********** и К.Р.З., гражданин
на Полша, пер. № ***да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда „
– Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК
и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
СЪДИЯ :