Решение по дело №4232/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260546
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110204232
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер       '     Година 2020        Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд         четвърти състав

На двадесет и пети ноември      Година  две хиляди

и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4232 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

 

 

 

РЕШИ:

 

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 538317-F566393/23.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което на К.М.К. на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.


Текстово поле:

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


МОТИВИ:Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.М.К. ЕГН ********** ***-F566393/23.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 31, ал.1 вр. ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.200бгд. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли съда да го отмени изцяло. Сочи, че били допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН като в АУАН и НП не били описани съществени факти относими към въпроса за реда на санкциониране на извършеното нарушение и точната му правна квалификация. В условията на евентуалност моли съда да приеме, че нарушението било маловажно по смисъла на чл.  28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като въззивникът бил извършил множество нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

В хода на извършвана проверка с оглед основания за регистрация по ЗДДС на „Ива" ДЗЗД ЕИК 17 6906935 с представляващ въззивника К. К., възложена с резолюция № 0326920202095651/19.06.20201год. , инспектор по приходите в ТД НАП установила следното:

Дружеството осъществявало дейност свързана с предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от камък от обект Цех паметници, находящ се в гр.Варна, ул. „А.Сахаров" №1. От представените в хода на проверката документи от страна на дружеството било установено, че в обекта има регистрирано ФУ с № ZK068281 и ФП50126357 (регистрирано на 12.08.2015год.), както и че ЗЛ е сторнирало сумата по издаден ФКБ на стойност 8045 , 00 лв. с основание „върнато капаро поради отказ на клиента", като е издало сторно касова бележка от кочан с № 7/08.04.2020год., а е следвало да издаде документ от ФУ с № ZK068281 в срок до 07.05.2020год. съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-18/200бгод. на МФ.

За констатираното нарушение, на 24.08.2020год. бил съставен срещу въззивника К.М.К. АУАН № F566394 в който било посочено, че задълженото лице не е спазило разпоредбите на чл. 31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника.

На 23.09.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел, че ЗЛ не е спазило разпоредбите на чл.31, ал.1 вр. чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-1813.12.2006год. на МФ вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. ал.1 от ЗДДС наложил на въззивника адм. наказание глоба в размер на 500 лв.

Изцложената фактическа обстановка е безспорна между
страните. Съзщата се установява от писмените
доказателства     по     делото:     касова бележка

№7/08.04.2020год.,    разходен    касов    ордер от

08.04.2020год., покана № 33966/27.07.2020год. с адресат
К.К. като управител на „Ива 2015" ДЗЗД,
удостоверение за извършено връчване по ел. път на Ива
2015 с БУЛСТАТ 17 6906935 на покана с №
33966/27.07.2020гд., Резолюция за извършване на проверка
     032692002095651/19.06.2020год.,    Протокол №

031832002421309/27.07.2020год.,    удостоверение за

извършено връчване по ел.път на „Ива 2015" с БУЛСТАТ
*********         на         покана         с №

031832002421309/27.07.2020год./27.07.2020год., съкратени отчети на фискалната памет за месеците април и март 2020год., както и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020год. и други.

Всички събрани писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП и почетени по реда на чл. 28 3 от НПК съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

 

При извършена служебна проверка на представените към делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес, правила, а именно както в АУАН така и в НП не се съдържат факти описващи от обективна и субективна страна каквото и да било нарушение извършено от въззивника К.. В обстоятелствената част на същите неговото име е посочено единствено като представляващ „Ива"   ДЗЗД   -   дружеството   на   което   е   била извършена проверка, след което се съдържат факти единствено досежно дейността на това дружество като ЗЛ - ЗЛ било сторнирало сума, ЗЛ не било спазило разпоредбите на чл. 31 ал.1 от Наредбата и т.н. Факти свързани с някакво осъществено от страна на въззивника поведение, било действие, било бездействие не се съдържат в обет. части. Безспорно дружествата по ЗЗД са неперсонифицирани такива и не са самостоятелни субекти на адм.наказателна отговорност, ако със специалните закони за тях да са създадени определени задължения. В тези случаи обаче намира приложение нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Посочената разпоредба нито е посочена в акта и НП, нито пък в обет. части се съдържат факти и обстоятелства описващи от обективна и субективна страна нарушение осъществено в тази хипотеза. Както бе посочено по-горе в мотивите в случая в акта и НП е описано неправомерно поведение от дружеството като ЗЛ.

На следващо място с НП на въззивника е наложена санкция съобразно нормата на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Налагането на санкция по чл. 185, ал.1 от ЗДДС в хипотезата на чл. 185, ал.2 от същия закон обаче предполага от нарушението да не води неотразяване на приходи. В случая нито в акта, нито в НП се съдържат констатации в тази насока. По- скоро се налага извод, че в случая нарушението води до неотразяване приходи. В края на краищата за какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивника (в какво се състои неговото лично неправомерно поведение) въз основа на какви приети за установени факти), каква е била волята на актосъставителя и АНО може само да се гадае.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес, основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

Доколкото в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006год. на МФ вр. ал.4 от същата наредба. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете, че такова нарушение е било извършено.

Съгласно нормата на чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-18/2006год. на ЗМФ сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа,   след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.

Съгласно ал.4 на същия член от Наредбата сторно операцията при операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите парите платежни средства.

В случая по делото няма спор, че на 08.04.2020год. е била издадена сторно касова бележка от кочан вместо да бъде издаден документ от ФУ въведено в експлоатация в обекта. Нарушението обаче не е било извършено на 08.05.2020год., както може да се изведе от фактите изложени в НП с оглед описания срок до 07.05.2020год. да се издаде документа от фискалното устройство, а на 08.04.2020год., видно от приложения разходен касов ордер на която дата сумата е била върната на клиента. Цитирания в акта и НП 7-дневен срок касае единствено сторниране при оперативна грешка (погрешно маркирана сума - маркирана по-голяма сума и др. подобни), а настоящия случай не е такъв. Той попада в хипотезата на изр.2 на чл.    31,  ал.4 от Наредбата.

В контекста на горното НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон ако и да се приеме, че въззивникът е допуснал нарушение в хипотезата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес, недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото отправеното от страна на процес, представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.


 

Водим от горното съдът постанови решението си.