Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1098 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „М.х.” ЕООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че във връзка с  възлагане на данъчна ревизия на дружеството през 2017 г. и започване на проверки по нея, пулбличен изпълнител е наложил запори върху вземания и вещи на длъжника. Тези запори блокирали осъществяваната от молителя дейност, като се наложило същият да освободи наетите помещения за търговската дейност и да освободи по-голяма част от персонала. Резивията завършила с влязъл в сила ревизионен акт, с който са установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 123142.28 лева и за корпоративен данък в размер на 7328.56 лева. Твърди, че освен публичните задължения има и задължения към банка по договор за овърдрафт и към едноличния собственик на капитала за направени от него допълнителни парични вноски в размер на 29002.89 лева.  Поддържа, че не е в състояние да погаси тези свои задължения, като последното направено плащане към кредиторите е на 15.05.2019 г.. Ето защо моли Съда да обяви неплатежоспособността му и открие производство по несъстоятелността му с решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ. При условията на евентуалност поддържа, че е налице свръхзадълженост.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството „М.х.” ЕООД е пререгистрирано в Търговския регистър на 23.02.2011 г., като му е предоставен ЕИК *******.  Пследният обявен ГФО на дружеството в Търговския регистър е за 2017 г.  Към момента на постановяване на решението няма обявяване на заявения със заявление образец Г2 от 20.06.2019 г. ГФО за 2018 г.

От изготвената служебно справка в Имотния регистър „ИКАР“, е видно, че по отношение на  молителя няма извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 16.07.2019 г. има данни  за регистрирани 2 броя ППС на името на длъжника. Едно от тези ППС, а именно т.а. „Фолксваген Тигуан“ е бил противозаконно отнет на 17.07.2017 г., като образуваното във връзка с това досъдебно производство ЗМ № 1824/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР е спряно с постановление на СРП от 20.09.2017 г., по пр. пр. № 28710/2017 г.

Длъжникът е представил по делото ГФО за периода от 2014 г. до 2018 г. вкл., ведно с техните съставни части.

От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което с априложени  заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2014 до 2018 г. вкл.; издадени на дружеството ревизионни актове от 2014 г. и 2017 г., както и доказателства за влизането им в сила /първият от тези актове е частично отменен и изменен с решение на директор на „ОДОП“ при ЦУ на НАП/, както и постановления за налагане на обезпечителни мерки на длъжника.

Представените от длъжника и изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза В.П., чието заключение, като неоспорено от молителя,  съдът намира за  компетентно и безпристрастно дадено. От заключението  на вещото лице  П. се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период  2014 –2018 г. вкл, вещото лице посочва, че за този период нетекущите /дълготрайни/ активи съставляват незначителен дял от от общия размер на активите, а след 2017 г. такива няма отразени.  След 2017 г. активите на длъжника се състоят единствено от текущи /краткотрайни/ активи, а преди този период тези активи, състоящи се предимно от материални запаси и малка част парични средства, са заемали над 90 % от общия размер на активите. Дружеството има отчетени разходи за бъдещи периоди за 2017 г. и 2018 г.  Вещото лице изчислява коефициентите за ликвидност на дружеството за изследвания период. Към 31.12.2014 г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 4.9474; към 31.12.2015 г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 6.0625; към 31.12.2016 г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 3.1124; към 31.12.2017 г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0.3145, а към 31.12.2018 г. – 0.2885. Останалите коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително под референтните стойности за целия изследван период от 2014 до 2018 г. От изчислените коефициенти на ликвидност вещото лице прави извод, че за периода дружеството не е било в състояние да уреди веднага задълженията си. За периода 2014 – 2016 г.  съществуващите задължения на ответника  са обезпечени с достатъчно имущество. За следващия период от 2017 г. задълженията не са обезпечени с имущество и дружеството е с отрицателни стойности на коефициента на финансова автономност и в пълна зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно нарасналите задължения, кумулирано с генерираните загуби през последните две финансови години. За периода след 2017 г. дружеството е и в състояние на свръхзадлъжнялост, като едновременно с това преминава и в състояние на декапитализация на собствения капитал, като причина за това е генерирането на финансови загуби в особено голям размер за мащабите на предприятието на длъжника. Дружеството не еплатило задълженията си по издадените му ревизинни актове и има публични задължения към датата на изготвяне на заключението в размер на общо 189 401.12 лева, които задължения са предимно с източник незаплатен в срок ДДС.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея  дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ.  Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение  всички коефициенти на ликвидност се понижават чувствително и излизат далече извън границите на референтните си стойности към 31.12.2017 г. и след този момент продължават да намаляват. Ето защо  Съдът намира, че влошаването на коефициентите от този момент е трайно състояние. Направените от длъжника частични плащания и погасяване на задължения, направени след 31.12.2017 г. не оборват наличието на презумцията, установена в чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ – арг. от чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2017 г., като към тази дата длъжникът е имал изискуеми парични задължения по  чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Ето защо съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника  следва да се приеме датата 31.12.2017 г.

Предвид извода на съда за основателност на искането за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, Съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност искане за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.

Не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.х.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „М.х.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „М.х.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА „М.х.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.х.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1098/2019 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

                                                                Съдия: