Мотиви по н. о. х. д. № 324
по описа на Софийски окръжен съд за 2018
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 06.06.2018 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 2196/2017 г. по описа на СОП, досъдебно
производство № 53/2017 г. по описа на ОСлО при СОП, срещу лицето:
Д.Н.Д., ЕГН **********, родена на *** ***,
българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование, неомъжена,
експерт в ДА"НС", живущ ***,
С който й е повдигнато обвинение за това,
че:
На 25.05.2017 г. около 06,00 ч. в гр. С., С.
обл. при управление на МПС - лек автомобил „Тойота Корола", с рег. № ., по
второкласен път II-16, в района на километър 54+480, с посока на движение от
град С. към град С., е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно
платно с двупосочна движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне";
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава скорост от 40 км/час, сигнализирана с пътен знак „В26" ,
като се е движела с превишена скорост от 62
км/час, в резултат на което по непредпазливост е причинила смъртта на Е. Г.Д.,
ЕГН ********** и средни телесни повреди на две лица: На С.Н.Д., ЕГН **********,
изразяваща се в причинена фрактура на пубисните и седалищните кости/счупване на
костите на таза, довела до трайно затрудняване на движението на снагата, и на Д.С.С.,
ЕГН **********, изразяваща се в счупване на тялото на седми гръден прешлен,
което увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за
срок от около 7-8 месеца; счупване на тялото на девети гръден прешлен, довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца;
контузия на белия дроб в основата на левия белодробен дял, довело до
разстройство на здравето временно опасно за живота; избиване на шест зъба на
горната челюст, а именно първи-четвърти горе вдясно и на първи и втори горе вляво,
което увреждане е довело до оформянето на много голям дефект в зъбната редица,
което по своя медикобиологичен характер представлява избиване на зъби, без
които се причинява трайно затрудняване на дъвченето и говоренето,
Престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3,
б. „б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
В хода на съдебното производство не са
отправени искания на пострадалите лица за конституиране като частни обвинители,
както и за приемане за разглеждане на граждански искове, респективно за
конституиране като граждански ищци.
В хода на разпоредителното заседание,
проведено на 10.07.2018 г., от страна на подсъдимата и упълномощения защитник –
адвокат Г.Д. от САК, е поискано разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие.
В присъствие на упълномощения защитник, от
страна на подсъдимата е направено признание на всички факти от обвинителния акт
на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С протоколно определение е одобрено
признанието на подсъдимата, след като изрично й бе разяснено, че при
постановяване на присъдата ще се ползват всички доказателства по досъдебното
производство и самопризнанието, и така също бе установено, че посочените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти се подкрепят от събраните в
хода на ДП доказателства. Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при
което не са събирани доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на о.а.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП се поддържа
обвинението, като се иска признаване на подс. Д. за виновна по повдигнатото
обвинение. Иска определяне на наказание около минимално предвидения – три
години „лишаване от свобода“ , изпълнението на което да бъде отложено за срок
от пет години. Алтернативно се допуска възможност за определяне на наказанието
по реда на чл. 55 от НК, при което наказанието да бъде определено под посочения
минимум. Предоставя на съда да определи размера на наказанието по чл. 343г
Защитата на подсъдимата Д., в лицето на
адвокат Г.Д. не оспорва извършване на нарушенията, описани в ОА, както и причинно-следствената
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Защитникът
изтъква като субективна грешна на подсъдимата напускането на лентата за
движение, навлизането в насрещната и настъпването на удар с движещото се
насреща моторно превозно средство.
Иска
приложение на чл. 55 от НК, като счита, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства - чистото съдебно минало, липсата на предходни нарушения
на правилата за движение, както и положителните характеристични данни.
Твърди, че
липсват отегчаващи вината обстоятелства, а в обратна насока изтъква също така
отговорната длъжност, която заема, причинения вреден резултат – смърт на
най-близък роднина.
Иска
определяне на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година с
изпитателен срок от три години, както и да не бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Алтернативно иска налагането
на това наказание в размер на шест месеца.
Подсъдимата Д. поддържа изложеното от
защитника в хода на съдебните прения.
При упражняване на правото си на последна
дума подсъдимата изразява съжаление за случилото се.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед
направеното самопризнание от страна на подсъдимата и след анализ на събраните в
хода на ДП доказателства съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимата Д.Н.Д.
е родена на *** ***, българка, с българско гражданство, с висше образование и
работи на длъжност експерт при ДА „Национална сигурност“, ЕГН **********.
Подсъдимата е
правоспособен водач с категории В, АМ и ВГ, като към момента на произшествието
няма регистрирани нарушения на правилата за движение, за които да е
санкционирана. Подсъдимата е неосъждана, като има заявен постоянен адрес ***, а
настоящ в гр. С..
На 25.05.2017 г., около 05.50 часа подс. Д.Н.Д.
*** от дома си в град С., ул. „Панорамен път“ № 15, като е управлявала лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с peг. № СО 9699 АК. В автомобила
заедно с подсъдимата са се намирали Е. Г.Д. – майка, която се е намирала на
предна дясна седалка, С.Н.Д. – сестра, която се е намирала на задната седалка,
където се е намирала и Д. Георгиева – братовчедка.
Автомобилът,
управляван от подсъдимата се движел по участък от ВП II-16, намиращ се на територията на
населеното място – гр. С., като в района на произшествието пътят е с двупосочно
движение, с по една лента за движение в посока, разделени от единична
непрекъсната бяла линия – пътна маркировка М1. Лентата за движение в посока гр.
С. е била с ширина 4.20 метра, докато лентата за движение в обратна посока е с
ширина 4.30 метра. Пътната настилка е била мокра към този момент, като
температурата на въздуха е била около 12 градуса, а времето е било облачно.
Асфалтовото покритие е било дребнозърнесто и без никакви нарушения в района на
произшествието.
На около 300
метра преди мястото на произшествие, за движещите се в посока гр. С., чрез
поставяне в дясната част на платното за движение пътни знаци В 24 и В 26,
последният с надпис „40“, са установени забрани за движение със скорост над 40
км.ч., както и за изпреварване на моторно превозни средства и мотоциклети с кош.
Идентични забрани има установени и за движение в обратната посока, като знаците
за това са били поставени вдясно от платното за движение непосредствено преди
участъка, в който е настъпило произшествието.
Автомобилът,
управляван от подсъдимата Д. се е движел със скорост около 62 км.ч., като в
зоната на действие на посочените забрани е следвало да премине през завой,
десен за посоката на движение, с радиус на кривата от 57 метра, измерено по
десния край /в същата посока/ на платното за движение на автомобил. Скоростта,
с която се е движел автомобилът, управляван от подсъдимата е била критична за
безопасното преминаване на завоя в конкретните пътни условия.
Движейки се с
посочената скорост, автомобилът, управляван от подсъдимата е навлязъл в десния
завой, при което частично е изгубен контрол над автомобила, мследствие на което
задната част се е плъзнала наляво, след което автомобилът Тойота се е движел
зигзаобразно, навлизайки в лентата за движение в обратна посока в опит на
водача да го овладее.
В същото
време в обратна посока – към гр. С., със скорост около 60 км.ч., в участъка се
е движел товарен автомобил „Ланд Ровър" с per. № СО 6035 ВН, управляван
от св. Емил Васков Соколов. Освен него в
автомобилът са се намирали непълнолетните му синове – св. Виктор Емилов
Соколов, седящ напредна дясна седалка и Деян Емилов Соколов, стоящ на задна
седалка.
Свидетеля Соколов е забелязал на около 27
метра пред него намиращият се в лентата му за движение лек автомобил Тойота,
поради което е предприел действия по спиране, но въпреки това между двете
превозни средства е настъпил удар в района на 54+480 км от ВП II-16, като ударът е настъпил изцяло в
лентата за движение на товарният автомобил „Ланд Ровър". Ударът е бил
челен за двете превозни средства, след което автомобилът Тойота се е завъртял
на 180 градуса, преустановявайки движението си обърнат в обратна на посоката си
на движение и изцяло в лентата за движение в посока гр. С., докато товарният
автомобил „Ланд Ровър" е продължил
минимално движението си напред и наляво, преустановявайки движението си в
лентата за движение в посока гр. С., обърнат в посока гр. С.. Ударът между
двете превозни средства е настъпил на около 32,00 до около 33,00 метра от
линията на приетия по време на огледа ориентир и на около 2,50 до 3,50 метра в
дясно от левия край на асфалтовото покритие на платното за движение при посока
на огледа и измервания от гр.С. към гр.С..
Автомобилите
са преустановили движението си както следва: Товарният автомобил „Ланд Ровър“, ориентиран
с предната си част в посока град С. на 23,90 и 26 метра – съответно предно дясно и задно
дясно колело, от линията на ориентира в посока на огледа и съответно тези
колела на 0,20 и 2.10 метра в ляво от десния край на асфалтовото покритие;
Лекият автомобил „Тойота“, ориентиран с челната си част в посока град С.“ на
27,20 и 29,70 метра – съответно предно дясно и задно дясно колело, от линията
на ориентира и съответно тези колела на 2,20 и 1.30 метра надясно от левия край
на асфалтовото покритие, гледано в посоката на огледа и измерванията.
След
произшествието св. Емил Васков Соколов – водач на товарния автомобил проверил състоянието
на непълнолетните му синове, които са имали леки травми – кръв от носа, след
което се е опитал да окаже помощ на пътниците в лекия автомобил, но не е успял
да отвори вратата, след което е подал сигнал за случилото се на тел. 112. Такъв
сигнал е бил подаден и от свидетеля Радослав Благоев Д., като на мястото първи
са пристигнали служители на РУ на МВР С. – свидетелите Красимир Милчев Д.,
Габриел Ванев Ценов и Людмил Илиев Цветков, които са обезопасили движението. На
място са пристигнали и два екипа, съответно на ФСМП С. и ФСМП Годеч, съставени
съответно от свидетелите д-р Йотко В.С., Божидар Кирилов Пешев, д-р Оля
Славчева К. и Лъчезар Николаев Лазаров.
На място е
пристигнал и екип на РЗПАБ С., с помощта на който е отворен автомобилът
„Тойота“ за оказване на помощ на пътниците в него.
Медицинските
лица са установили на място, че Е.
Г.Д. е починала, като след оказване помощ на останалите участници в
произшествието са ги откарали в медицински заведения за лечение.
Смъртта на Е.
Г.Д. се дължи на съчетаната тежка черепно-мозъчна, закрити гръдна и коремна
травми, включващи съответните травматични увреждания, както следва:
Черепно-мозъчна травма -счупвания на костите на черепната основа; счупване на
първи шиен прешлен; субарахноиден кръвоизлив обхващащ моста, малкомозъчните
полукълба и тилната обл. на главния мозък; контузионно огнище по страничната
повърхност на лявата тилна обл. на мозъка; Закрита гръдна травма-счупена гръдна
кост; счупване на множество ребра по една и две фрактурни линии; множество
контузионни огнища в белите дробове двустранно; наличие на кръв в трахеята и
разклоненията на бронхите; Закрита коремна травма-наличие на свободно излята
кръв в коремната кухина; разкъсна капсула на черния дроб по задната му
повърхност вдясно; множество контузионни огнища по стената на тънкото черво и
опорака;
Причинените
травматични увреждания са резултат от резки инерционни пренатоварвания, както и
от притискане в обл.та на гръдния кош и коремната кухина и добре отговарят да
бъдат получени при пътнотранспортно произшествие. На починалата са причинени
кръвонасядания и охлузвания в обл.та на главата, тялото и крайниците. Към
момента на смъртта си Е. Г.Д. е била повлияна от етилов алкохол с концентрация
0,50 на хиляда, определящо субклинична степен на алкохолно повлияване.
На пътуващата
в лекият автомобил „Тойота“ свидетелка Д.С.С. са причинени следните травматични
увреждания, съответно оценени по своите медико-биологични характеристики, както
следва: Счупване на тялото на седми гръден прешлен, което увреждане е причинило
на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок от около
7-8 месеца; Счупване на тялото на девети гръден прешлен, което увреждане е
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок
от около 7-8 месеца; Контузия на белия дроб в основата на левия белодробен дял,
причинило на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота; Избиване
на шест зъба на горната челюст, а именно първи-четвърти горе вдясно и на първи
и втори горе вляво, което увреждане е довело до оформянето на много голям
дефект в зъбната редица и представлява по своя медикобиологичен характер
избиване на зъби без които се причинява трайно затруднение на дъвченето и
говоренето, като дъвченето е затруднено във фазата на отхапване на храната, а
говорът е станал неясен съпроводен със съскане и фъфлене; Разкъсноконтузна рана
на долната устна и кръвонасядания около двете очи, оток и кръвонасядане на
носа, контузия в обл.та на лявата раменна става и лявата плешка, които
увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето
неопасно за живота; Мозъчно сътресение, за което няма убедителни данни в медицинската
документация, че протекло с изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние
в момента на причиняване на травмата, което увреждане е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Описаните травматични
увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети със
значителна енергия на въздействието и могат да бъдат получени при
пътнотранспортни произшествие.
На пътуващата
в лекият автомобил „Тойота“ свидетелка С.Н.Д. са причинени следните травматични
увреждания с медицинско наименование, съответно оценени по своите
медико-биологични характеристики, както следва: Контузио капитис - фрактура на
пубисите и седалищните кости, довело до трайно затруднение на движенията на
снагата; Фрактура на носните кости, довело до временно разстройство на здравето
неопасно за живота; Контузио торацис ет пулмонум - фрактура на 4-то и 5-то
ребра в ляво, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота;
Описаните увреждания
са с травматичен произход - удари с или върху твърди тъпи предмети и добре
отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие.
Описаните факти се установиха без
противоречия от процесуално-следствените действия, осъществени в хода на ДП,
както следва:
Гласни
доказателства: разпити на свидетелите: Емил Васков Соколов - /т. 2, л. 1-2/;
Виктор Емилов Соколов - /т. 2, л. 3-4/; Д.С.С. /т. 2, л. 5-6/; С.Н.Д. /т. 2, л.
10-11/; Красимир Милчев Д. /т. 4, л. 32-33/; Габриел Ванев Ценов /т. 4, л. 33а/;
Людмил Илиев Цветков /т. 4, л. 34/; Иван Митков Арангелов /т. 4, л. 35/;
Божидар Кирилов Пешев /т. 4, л. 36/; Иотко В.С. /т. 4, л. 37/; Лъчезар Николаев
Лазаров /т. 4, л. 38/; Оля Славчева К. /т. 4, л. 39/; Радослав Благоев Д. /т.
4, л. 135/;
Заключения по
назначени експертизи: Съдебно-медицинска
експертиза на труп № 381/2017 г. на КСМД-С. /т. 1, л. 50-53/; Съдебно-химическа
експертиза на ВМА /т. 1, л. 78-79/; Автотехническа експертиза /т. 1, л. 86-99/;
Съдебно-медицинска експертиза на КСМД-С. /т. 1, л. 108-109/; Съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 52/2017 г. на УМБАЛ „Александровска“ С. – /т. 1,
л. 114-115/; Допълнителна автотехническа експертиза - /т. 4, л. 14-26/;
Писмени
доказателства: Протокол за оглед на местопроизшествие /т. 1, л. 6-10/; Протокол
за следствен експеримент /т. 1, л. 35-36/; Справка за нарушител/водач /т. 2, л.
48/; Удостоверение за наследници /т. 22, л. 73/; Справка за съдимост /т. 3, л.
176/; Три броя характеристики, представени в пода на съдебното следствие;
От правна страна, след преценка на
установените факти, съдът счита, че подсъдимата Д.Д. следва да бъде
призната за виновна в извършване на престъпното деяние, за което е ангажирана
отговорността й, чрез повдигнатото пред съда обвинение престъплението по чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Налице е
типичното транспортно престъпление, изразяващо се в причиняване на смърт и
телесни повреди на повече от едно лице, при извършване от дееца на дейност,
която е правно регламентирана и представлява източник на повишена опасност -
управление на моторно превозно средство. Налице са и характерните черти на този
вид престъпления, а именно извършване на нарушение на правилата за движение,
което е довело до настъпване на посочените вредни последици, а така също е
налице виновно поведение от страна на подсъдимата – непредпазливост, по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК.
Осъществен е и допълнителен квалифициращ признак на престъпното деяние, а
именно причиняване на смърт на едно лице и телесни повреди, средни по смисъла
на чл. 129, ал. 2 от НК, на повече от едно лице.
Осъществени
са посочените обективни признаци на посоченото престъпление, след като на 25.05.2017
г., около 06,00 ч. в гр. С., С. обл., в района на километър 54+480 от
второкласен път II-16, подсъдимата Д., като водач на моторно превозно средство
– лек автомобил марка/модел „Тойота Корола", с рег. № ., е нарушила
правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинила смъртта на Е.
Г.Д., както и средни телесни повреди на Д.С.С. и С.Н.Д..
Несъмнено,
основно от гласни доказателства, се установи, че подсъдимата Д. е управлявала
лекият автомобил „Тойота“ към момента на настъпване на произшествието.
Настъпили са съставомерните вредни последици – смърт на едно лице, и
травматични увреждания – средни телесни повреди на още две лица, като
доказателствата в тази насока се установяват както от свидетелските показания,
така и от приобщената медицинска документация и заключенията на вещите лица по
назначените три отделни съдебно-медицински експертизи. Именно заключенията на
вещите лица за механизмът на причиняване на отделните травматични увреждания
дава основание за извод, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото произшествие и причинените травми, довели до смъртта на Е. Г.Д., а
по отношение на лицата Д.С.С. и С.Н.Д., представляващи отделни средни телесни
повреди, няколко за първата от тях.
Налице е също
така и основния, специфичен признак за транспортните престъпления, а именно извършване
на нарушения на правилата за движение, което да се намира в причинна връзка с
настъпилият вреден резултат.
Възприетият
от съда механизъм на произшествието дава основание за извод, че от страна на
подсъдимата са допуснати няколко нарушения на правилата за движение, намиращи
се в пряка връзка помежду си. От страна на подсъдимата е извършено нарушение на
установеното задължение в района на местопроизшествието за движение на
превозните средства със скорост по-висока от 40 км.ч. Това представлява
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установяващ забрана за водачите
на ПС в района да се движат със скорост по висока от означената на поставения пътен
знак В26. Управляваният от подс. Д. автомобил се е движел със скорост 62 км.ч.,
която освен че е превишена по смисъла на посочената разпоредба, от друга страна
се явява критична за нормално преминаване на десният завой, намиращ се в
участъка /тоест несъобразена с релефа/. Критичния характер на тази скорост се
проявява от установеното поведение на автомобила, а именно загуба на контрол,
поради нарушено сцепление на гумите с настилката в рамките на извършвания завой,
което се изразило в отклоняване на
задната част на автомобила наляво – поднасяне, след което автомобилът,
извършвайки криволичещо движение е навлязъл в лентата за насрещно движение, в
нарушение на задължението по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, установяващ забрана
на път с двупосочно движение, с две пътни ленти да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение. Установените факти, изключват наличие на
описаните в закона изключения от това правило, а именно извършване на маневрите
изпреварване или заобикаляне, след като няма никакви доказателства за наличие
на други автомобили или препятствия в лентата за движение в посока гр. С..
Това дава основание
за извод, че от страна на подсъдимата са извършени нарушенията, описани в
обвинението, а именно на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, както и на чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а доколкото в обвинението са посочени факти относно
загубата на контрол над управляваното превозно средство може да се направи
извод за наличие и на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, установяващ
задължение за водачите да контролират непрекъснато, управляваното превозно
средство.
Може да се
направи извод, че отделните нарушения се намират в причинна връзка едно с
друго, след като движението с превишена скорост, явяваща се и критична за
преодоляване на завоя в конкретните условия, е довело до загуба на контрол над
управляваното МПС, което от своя страна е причина за извършване на криволичещо
движение по платното за движение, при което управлявания от подсъдимата
автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е настъпил удар с
движещият се в обратна посока товарен автомобил. Тук следва да се отбележи, че
пряка причина за настъпване на произшествието е именно навлизането в лентата за
насрещно движение, което е следствие от извършените преди това нарушения. Без
колебание следва да бъдат възприети изводите на вещите лица, отнасящи се до
въпроса за предотвратимост на произшествието при движение с разрешената скорост
от страна и на двете превозни средства, участвали в настъпилото ПТП. Дори и
двете превозни средства да са се движили с разрешената за участъка скорост то
ударът между тях би настъпил и причина за това е движението на автомобила,
управляван от подсъдимата в лентата за
насрещно движение, какъвто извод правят вещите лица правят еднозначно.
Макар да
липсва обвинение за извършване на това нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, наличието
в ОА на факти в такава насока, както и изводите за наличие на
причинно-следствена връзка между отделните нарушения даде основание на съда да
преквалифицира нарушенията, извършени от подсъдимата Д., като включи в тях и
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, след като в
обстоятелствената част на обвинението са описани факти за извършване на това
нарушение /ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК/.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е осъществено в първата хипотеза на чл. 11,
ал. 3 от НК, а именно подсъдимата Д. не е предвиждала и не е не е искала,
настъпване на вредните последици, тоест не е съзнавала, че има опасност да
настъпи произшествие, вследствие на което да причини смъртта на Е. Г.Д. и
телесни увреждания на Д.С.С. и С.Н.Д., но е бил длъжна като водач на МПС, и
според конкретните обстоятелства е имала възможност да предвиди, че с движение
със скорост над разрешената, явяваща се и критична за конкретния участък от
пътя, има опасност да загуби контрол над управляваното МПС, да навлезе в
лентата за насрещно движение и предизвика настъпване на ПТП.
Поради това
съдът намира, че следва да признае подсъдимата Д.Н.Д. за виновна в това, че на
25.05.2017 г. около 06,00 ч. в гр. С., С. обл. при управление на МПС - лек
автомобил „Тойота Корола", с рег. № ., по второкласен път II-16, в района
на километър 54+480, с посока на движение от град С. към град С., е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочна движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне";
чл. 20, ал. 1
от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“;
чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скорост от 40 км/час, сигнализирана
с пътен знак „В26" ,
като се е
движела с превишена скорост от 62 км/час, в резултат на което по
непредпазливост е причинила смъртта на Е. Г.Д., ЕГН ********** и средни телесни
повреди на две лица: На С.Н.Д., ЕГН **********, изразяваща се в причинена
фрактура на пубисните и седалищните кости/счупване на костите на таза, довела
до трайно затрудняване на движението на снагата, и на Д.С.С., ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на тялото на седми гръден прешлен, което увреждане е
довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок от около 7-8
месеца; счупване на тялото на девети гръден прешлен, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца; контузия на
белия дроб в основата на левия белодробен дял, довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота; избиване на шест зъба на горната челюст, а
именно първи-четвърти горе вдясно и на първи и втори горе вляво, което
увреждане е довело до оформянето на много голям дефект в зъбната редица, което
по своя медикобиологичен характер представлява избиване на зъби, без които се
причинява трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Престъпление по чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал.
При определяне на наказанието съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало,
липсата на предходни нарушения на правилата за движение и изразеното съжаление,
които дават основание за определяне на сравнително ниска степен обществената
опасност, разкривана от личността на дееца.
Налице са
отегчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи по-висока степен на
обществената опасност на деянието, а именно – причиняване на телесна повреда и
на трето лице, причинените на св. Д.С.С. няколко отделни средни телесни
повреди, а така също и опасността от увреждане живота и здравето на двете деца,
пътуващи в товарния автомобил „Ланд Ровър" Виктор Емилов Соколов и Деян
Емилов Соколов.
Неоснователно
е искането на защитата за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Налице са няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, но те се
отразяват само на личната обществена опасност, а така също нито едно от тях не
може да бъде определено като изключително. В същото време са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, което определят завишена обществена опасност на
деянието, сравнена с обичайната такава при този тип престъпления. Поради това
съдът намери, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54
от НК и да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
След преценка
на описаните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира,
че справедливото и адекватно на обществената опасност наказание е в размер на
четири години лишаване от свобода, като след редукция му на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК на подсъдимата бе определено за изтърпяване наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години и осем месеца.
Съдът постанови отлагане изтърпяване на това
наказание с изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
след като освен, предпоставките, свързани с размера на наказанието, както и
липсата на предходни осъждания, съдът намери, че за постигане на целите по чл.
36 от НК не е необходимо да бъда изтърпяно ефективно определеното наказание.
Основание за този извод на съда са преди всички смекчаващите отговорността обстоятелства,
разкриващи ниска степен на обществената опасност, разкривана от личността на
дееца. Според съда тези обстоятелства индикират налична възможност за постигане
на личната превенция чрез определяне на максимално възможния изпитателен срок,
през който чрез угрозата на условното наказание да бъде оказано достатъчно
силно въздействие спрямо подс. Д., без да бъде ограничено правото й на свободно
придвижване. Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от пет години.
На основание
чл. 434г от НК съдът наложи на подсъдимата Д.Д. и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
четири години, воден от правилото, че размерът на това наказание не може да
бъде по-нисък от размера на наказанието „лишаване от свобода“, без да бъде
отчитана редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като е недопустимо приложение
на тази разпоредба по отношение на наказание различно от „лишаване от свобода“.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимата следва да бъде възложено заплащане по
сметка на МВР на сумата от 2 539.90 лева за направените разноски в хода на
ДП.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 30.06.2020 г.
Председател:
Стефан
Стойков