О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
Пловдив, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 84/20г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. С.К.– защитник на подсъдимия С.Г.Г. против Определение от 27.01.2020г. по нохд № 517/19г. на Окръжен съд Стара Загора.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитата на
подсъдимия Г. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
Окръжна прокуратура Стара Загора.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал защитника на подсъдимия
и на основание чл.249, ал.3 НПК го обжалвал. В жалбата релевирал съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде
отменено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите
според защитата съществени процесуални нарушения.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбата, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В разпоредителното заседание, защитата на подсъдимия Г. е изразила
претенции за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо
в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Възраженията са били
насочени към пълнотата на разследването и са свързани със събиране на
допълнителни доказателства.
Съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че
наведените доводи са свързани със събиране на доказателствата и не подлежат на
проверка в разпоредителното заседание.
Изводите на съда са правилни и намират опората си в разпоредбата на чл.248,
ал.4 НПК.
Оплакването на защитата е насочено към отказа
на прокурора да назначи сексолого – семантична експертиза, който отказ от своя
страна ограничавал правата на подсъдимия
да прецени и да избере по кой процесуален ред да протече съдебното следствие -
по общия такъв или по реда на диференцираната процедура по глава 27 – ма НПК.
Макар и мотивирано със завиден юридически усет и поставено с впечатляваща
вербална еквилибристика на плоскостта на процесуалните нарушения на правото на защита, възражението
касае в същността си нарушение, свързано с доказателствената обезпеченост на
обвинителната теза. Това е така, защото експертизата е един от
способите на доказване в наказателния
процес и е насочен към събирането, проверката и оценката на доказателствата.
Като такъв, този доказателствен способ не е от категорията на въпросите,
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.248, ал.1 НПК, които могат да бъдат
предмет на обсъждане в разпоредителното заседание.
Нещо повече, исканата от защитата експертиза не е от категорията на
задължителните, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.144, ал.2 НПК, при
които отказът да бъдат назначени сам по себе си би довел до съществен
процесуален порок.
Преценката на прокурора дали да назначи или да откаже назначаването на исканата
от защитата сексолого
– семантична експертиза в хода на досъдебното производство касае формиране на
вътрешното му убеждение по предмета на доказване и е свързана с обосноваността
на обвинителния акт. В настоящия процесуален етап, в който се намира
делото, въпросите поставени от защитата
и касаещи доказателствената обосновка на обвинението на подсъдимия не могат да
бъдат решени, като това може да бъде сторено от решаващият съд единствено в
открития състезателен процес
В разпоредителното заседание съдът не разполага с такава процесуална
възможност и това налага оставяне на искането на защитата на подсъдимия без
уважение, както и правилно е сторила първата инстанция.
Не може да се приеме, че отказът да бъде назначена исканата експертиза
пречи на подсъдимия да избере по кой ред да протече съдебното следствие и така
правото му на защита е нарушено. При така очертаната фактическа рамка на
обвинението в обстоятелствената част на обвинителния акт, за подсъдимият не
съществува процесуална пречка да предпочете диференцираната процедура по реда
на глава 27 – ма НПК, която основно е насочена основно към обслужване на
обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и чрез нея се постига
разумен компромис между обвинението и защитата, при който основните страни в
съдебното производство черпят ползи, но и поемат определени процесуалноправни и
материалноправни тежести, с които се съгласяват доброволно. Така, прокурорът е
улеснен в осъществяването на дейността по доказване на обвинителната теза като
постига бързо осъждане и своевременно санкциониране на престъпленията, но е
обвързан от закона да приеме по-голяма снизходителност при индивидуализация на
наказателната отговорност. Подсъдимият в случая от своя страна получава по-леко
наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения,
свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във
връзка с това да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на
доказателствата, подкрепящи или оборващи обвинението пред съда. При положение,
че подсъдимият не е съгласен с тези процесуални ограничения, то пред него е
открит пътя на общия състезателен процес, в който същият разполага с всички
процесуални инструменти за оборване на обвинителната постановка, респективно за
обосноваване на собствената си защитна теза.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу
него жалба оставена без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.01.2020г. по нохд № 517/19г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия С.Г.Г. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.