Решение по дело №3813/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

225/14.4.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 3813/2020г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, от С.Д.П., действаща със знанието и съгласието на своя баща - Д.П.Г., против Ю.И.И., в която в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединяване са предявени искове, за промяна на мерки постановени със съдебно решение, както следва : 1/с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права на бащата; 2/с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при бащата; 3/с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на майката с детето; 4/с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на майката да плаща месечна издръжката на ищцата, чрез бащата в размер на 180 лв., с падеж пето число на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.

Ищцата обосновава исковите си претенции твърдейки, че с Решение № 458/06.07.2009 г., по описа на ШРС, бракът между родителите й бил прекратен, като родителските права върху нея били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти и съответно бил осъден да плаща ежемесечна издръжка. Две години след прекратяване на брака се наложило да заживее при баща си, тъй като ответницата решила да замине за Испания. През този период майката не е имала ангажимент да плаща издръжка за ищцата или да помага при отглеждането й. След като ответницата окончателно се прибрала в България ищцата продължила да живее при баща си, но когато той поискал да преуредят упражняването на родителските права, ответницата прибрала ищцата при себе си и завела дело за увеличение на издръжката. След конфликт на 11.12.2019 г. с майката ищцата отново заживява при баща си. Моли съдът да постанови решение, с което да измени така определените от съда с Решение по ГД № 863/2009 г., по описа на ШРС, мерки относно упражняване на родителски права като предоставите същите на бащата; да бъде определено местоживеенето на ищцата при него; да бъде определен режим на лични контакти с майката, както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. на същия ден; да бъде осъдена ответницата да плаща ежемесечна издръжка на ищцата си в размер на 180 лв. чрез бащата, до пето число на всеки месец до настъпване на предвидените от закона обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването и. Не претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими и основателни. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцовата страна, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Ответницата не се явява и не се представлява. Със становище от 05.03.2020 г. намира, че са налице изменение на обстоятелствата, обуславящи мерките относно упражняването на родителските права и не се противопоставя да бъдат предоставени на бащата, като намира за подходящи предложените от ищцовата страна режима за лични контакти с ищцата, както и предложуения размер на издръжката.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата: че ответницата е родител на С.Д.П., че родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката са били определени с Решение № 458/06.07.2009 г. по ГД № 863/2009 г., по описа на РС Шумен.

От Служебна бележка № 131/16.12.2019 г. издадена от ППМГ “Н. П.” /л. 13/ се установява, че през учебната 2019/2020 г. ищцата е ученичка.

От приетата по делото Справка за осигурителния доход на родителите /л. 38/, се установява, че в периода от една година назад бащата е осигуряван върху доход от 400 лв., като представена регистрационна карта на земеделски стопанин /л. 4/ се установява, че е регистриран земеделски производител, а ответницата е осигурявана върху доход от 858 лв..

Със Заповед за защита № 47/13.12.2019 г., по ГД № 3768/2019 г., по описа на ШРС, /л. 8/, на ответницата по реда на ЗЗДН има наложени следните мерки: да се въздържа от упражняване на емоционално, психическо и физическо насилие спрямо С.Д.П.; да приближава жилището, в което детето живее, находящо се в гр. Ш., ***, училището ППМГ „Н. П.“ гр. Шумен и местата за социални контакти и отдих, както и самата нея на разстояние по малко от 50 метра, за срок от шест месеца. Съдът е определил временно, местоживеенето на детето при бащата за срок от шест месеца. Ответницата е предупредена за последствията от неспазване на заповедта.

От приетият по делото Социален доклад /л. 36/ се установява, че в момента основни грижи за детето полага бащата, който задоволява потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира сигурността му при отглеждането в семейна среда. Притежава добри жилищни и битови условия. Майката притежава родителски капацитет да полага грижи за детето. Живее в жилище в село Дибич, където хигиенно - битовите условия са добри. Заключението в социалния доклад е, че за детето се полагат добри грижи в семейството на нейния баща, като адекватно се задоволяват потребностите му в семейна среда. В интерес на детето е да контактува и с двамата си родители с цел изграждането му като психически и емоционално стабилна личност.

От свидетелските показания на С. Н. Ж., майка на ищеца и баба на ищцата по бащина линия, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че детето след развода често временно е живяло при бащата, чувства се добри, поддържа отлични взаимоотношения със жената, с която съжителства бащата и детето им.

Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 15 ЗЗДетето ищцата споделя, че желае да живее при баща си и там се чувства добре.

Предвид задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974 г., ГД № 3/74 г., т. 1, съдът допусна изслушване на бащата, който поддържа становището на процесуалния си представител и изразява желание да полага грижи за детето.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК допуска промяна на вече постановени мерки /в случая с Р. № 458/06.07.2009 г. по ГД № 863/2009 г., по описа на ШРС/, при изменение на обстоятелствата, относно местоживеенето и упражняване на родителските права спрямо ненавършило пълнолетие дете и съответни мерки за контакт с другия родител.

Въпросът кой от родителите да поеме грижата по отглеждането и възпитаването на детето, съдът решава с оглед интересите на децата след като прецени всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности /чл. 59, ал. 4 СК/. Съгласно постановките в ППВС № 1/12.11.1974 г., ГД № 3/1974 г., основание за иск чл. 59, ал. 9 СК са изменилите се обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето, като под изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение, като във всички случаи съдът има задължение да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност спадат невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други случаи. Обособена е и особена група от изменени обстоятелства, породена от нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 59, ал. 9 СК, защото тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата на детето и на положението му, а именно отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Към тези правила и задължителни предписания, по които следва да се уредят отношенията между страните, настоящия състав на съда приема, че е необходимо да се добави и най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло, винаги и само за съблюдаване и осигуряване именно на интереса на детето. В тази насока е и Конвенцията за правата на детето /ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./, която формира фокус върху детето като пълноправен носител на права с широк спектър - граждански, икономически, социални и културни, което като член на обществото заслужава уважение и зачитане като се държи сметка за детската уязвимост, изискваща прилагане на адекватни мерки. Разпоредбата на чл. 3, пар. 1 от Конвенцията за правата на детето гарантира на детето правото неговите най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно съображение във всички актове и действия, които се отнасят за него - както в публичната сфера, така и в частната сфера. Легално определение на понятието „най-добър интерес” се съдържа в пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДетето, съгласно която разпоредба: „Най-добър интерес на детето” е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето.

При преценката си относно местоживеенето и упражняване на родителските права, с оглед най-добър интерес на ищцата, настоящият съдебен състав съобрази, както еднопосочните становищата на двамата родители, така и желанието на ищцата да живее при баща си и твърдението, че при него се чувства добре. В същата насока са приетият по делото Социален доклад, според който в момента основни грижи за детето полага бащата, който притежава добри жилищни и битови условия и задоволява потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение, като гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда, както и свидетелските показания на бабата на ищцата по бащина линия, от които се установява, че детето след развода често временно е живяло при бащата, чувства се добре при него, поддържа отлични взаимоотношения със жената, с която съжителства бащата и детето им. Същевременно съдът взе предвид, че след извършения на 11.12.2019 г. от ответницата спрямо С.Д.П., акт на домашно насилие, за което е издадена Заповед за защита № 47/13.12.2019 г., по ГД № 3768/2019 г., по описа на ШРС, са налице нови обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, определени в Р. № 458/06.07.2009 г. по ГД № 863/2009 г., по описа на ШРС, поради което исковете относно упражняване родителските права върху ищцата, както и местоживеенето и следва да бъде уважен.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права:

На майката, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. По общо правило преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с местоживеенето на майката. В конкретния случай предвид изричното становище на ответницата, както и обтегнатите в момента отношения между нея и ищцата съдът намира, че на майката следва да бъде определен предложения режим на лични контакти: всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. на същия ден.

Относно иска за издръжка в полза на детето:

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на ищцата, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта, като няма данни да има специфични такива. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето. Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите, когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че освен присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, няма данни да страда от заболяване, което да обуславя наличие на специфични потребности и нужди. Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 350 лв., като ответника следва да поеме по – голяма част от нея в размер на 180 лв., считано от датата на влизане на решението в сила, с падеж пето число на месеца за който се дължи. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от бащата.

Относно разноските: При този изход на делото, искането на ищцовата страна, за присъждане на разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат е основателно, поради което следва да бъде уважено в размер на 350 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът върху на платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 259.20 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Изменя мерките относно упражняването на родителските права спрямо С.Д.П., с ЕГН **********, родена на ***г., постановени с Решение № 458/06.07.2009 г., по ГД № 863/2009 г., по описа на Районен съд гр. Шумен, както следва:

Предоставя упражняването на родителските права спрямо С.Д.П., с ЕГН **********, родена на ***г., на бащата Д.П.Г., с ЕГН **********.

Определя местоживеенето на С.Д.П., ЕГН **********, родена на *** г., при бащата Д.П.Г., с ЕГН **********, на адрес: ***.

Определя режим на лични отношения на майката Ю.И.И., ЕГН **********, с непълнолетната С.Д.П., с ЕГН **********, родена на *** г., всяка първа събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. на същия ден.

Прекратява определената с Решение № 458/06.07.2009 г., по ГД № 863/2009 г., по описа на Районен съд гр. Шумен, издръжка, с която Д.П.Г., с ЕГН ********** е осъден да плаща за детето С.Д.П., с ЕГН **********, родена на ***г. в размер на 80 лв., като осъжда Ю.И.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плаща на непълнолетната С.Д.П., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез нейния баща и законен представител Д.П.Г., с ЕГН ********** и настоящ адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180 лв., с падеж пето число на месеца, по банкова сметка: *** ***, с титуляр Д.П.Г., считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Осъжда Ю.И.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на Д.П.Г., с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 350 лв. /триста и петдесет/ лева представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Ю.И.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 259.20 (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки) лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия:……………….