Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 24.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 822 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.Г.Г. твърди,
че на 3.10.2013 г. сключил с ответника застрахователен договор по застраховка
„Автокаско“ със срок от 3.10.2013 г. до 2.10.2014 г. относно л.а. БМВ 123Д,
рег. № *******, за застрахователна сума в размер на 28 600 лв. Твърди се, че
между 23 ч. на 23.05.2014 г. и 8 ч. на 24.05.2014 г. автомобилът бил открадната
от обособен паркинг пред болница „В.“, ул. Д., гр. С., за което незабавно били
уведомени органите на реда и било образувано наказателно производство, а от
ответника било поискано изплащане на обезщетение. Дружеството отказало, тъй
като т.нар. „малък талон“ не бил предаден на застрахователя. Твърди се, че
съгласно съдебната практика оставянето на този документ в автомобила към
момента на кражбата не е основание за отказ да се плати пълния размер на
обезщетението, а е само повод то да бъде намалено. Посочено е, че
застрахователят също така се позовал и на липсата на фабрична или допълнително
монтирана алармена система. Този аргумент е оспорен, като се сочи, че
автомобилът е имал фабрична и допълнително монтирана аларма, а дори и такава да
не е била налична, от страна на застрахователя е бил извършен оглед на
процесния автомобил преди застраховането му и е следвало това обстоятелство да
се вземе предвид. Твърди се още, че подобна липса не е в причинно-следствена
връзка с кражбата, тъй като автомобилът е бил на обособен паркинг с бариера.
Претендира ответникът да заплати застрахователно обезщетение в размер на 28 600
лв., ведно със законната лихва от исковата молба, както и лихва върху същото за
периода от 24.05.2014 г. (дата на уведомяване на застрахователя) до 20.01.2015
г. в размер на 1927, 70 лв. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „А.“ не
оспорва подписването на застрахователния договор, като сочи, че автомобилът не
е бил снабден с алармена система (чл. 38 от ОУ). Твърди наличие на изключен от
застрахователното покрие риск – чл. 16.14.2 и чл. 16.14.3 от ОУ – невключена
или неизправна сигнално охранителна система, съответно свидетелството за
регистрация е оставено в МПС или извън него без необходимия контрол. Твърди в
този смисъл, че ищецът не е изпълнил съществени З.ължения по договора – чл.
50.4 от ОУ. Отделно сочи, че на основание чл. 207, ал. 1 КЗ (отм.) е налице
възможност за намаляване на застрахователното обезщетение с 30 % (а в последно
о.з. и с 50 %). Оспорва размера на иска и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Няма спор и от представена полица се установява, че между
страните на 3.10.2013 г. е подписан застрахователен договор за застраховка на л.а.
БМВ при ответното дружество с клауза „Пълно Каско „П“ за застрахователна сума
от 28 600 лв. със срок на действие от 3.10.2013 г. до 2.10.2014 г. По
делото е депозирано предложението от ищеца за сключване на договор (л. 94),
отправено до застрахователя на 3.10.2013 г., в което е отразено, че въпросното
МПС е оборудвано с имобилайзер, централно заключване, работеща алармена
система, като в същото време е декларирано и обратното – в т. 3 е отбелязано,
че МПС не е обезопасено с имобилайзер.
В представените Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства „Каско“ е прието, че не се покрива претенция, когато
застрахованото МПС е било незатворено и/или незаключено и/или с невключена или
неизправна сигнално-охранителна система – 16.14.2. В следващата т. 16.14.3
като изключен риск, който не се покрива по тези общи условия е посочено
обстоятелството, когато свидетелството за регистрация на МПС – част І и/или
част ІІ са оставени в МПС или извън него без необходимия контрол. В Общите
условия е включено и З.ължение за застрахования, при което при напускане на МПС
той не следва да оставя ключовете, дистанционното управление на алармата и/или
свидетелството за регистрация – част І и ІІ, и/или документ за собственост,
като следва винаги да го заключва и да включва сигнално-охранителната система
на автомобила – 50.4. Според т. 54.7 застрахователят счита, че наличието или
липсата на функционираща сигнално-охранителна система на МПС – аларма,
имобилайзер, активна маркировка, е съществено обстоятелство по смисъла на чл.
189, ал. 1 от КЗ (отм.) и при знание за същото не би сключил договора. В т.
38.1 е включено като задължително условие при покриване на рискове по клаузи „К“
и „П“ на леки и товарни автомобили с общо тегло до 3,5 тона, наличието на допълнително монтирана и изправна
сигнално-охранителна система с дистанционно управление на режима на работа на
същата и светлинна и звукова сигнализация, като наличието на имобилайзер не
отменя горното задължение.
Представен е протокол за оглед № 0181235 от 4.10.2013
г., в който е отбелязано, че лицето Б. Б. е сверил номер на рама и е извършил
оглед на МПС, като няма отбелязване дали е проверена алармената система.
От удостоверение, издадено на 27.05.2014 г. по ЗМ №
1365 при 05 РУП-СДВР, се установява, че на 24.05.2014 г. ищецът Г. е заявил, че
е пострадал от престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, при което за времето от 23 ч.
на 23.05.2014 г. до 8 ч. на 24.05.2014 г. от обособен паркинг пред болница „В.“
е отнет противозаконно автомобилът му л.а. БМВ 123Д, рег. № *******. По данни на тъжителя в
автомобила са се намирали лична карта, свидетелство за регистрация на
посоченото МПС – част ІІ, (обявено и за безспорно в о.з. от 5.11.2015 г. – л.
159), талон за ГТП, дебитни карти на негово име, дистанционно устройство за
отваряне на бариера, и др.
Представено е заявление
за противозаконно отнемане на автомобил, депозирано от ищеца пред
застрахователя на 24.05.2014 г. В същото е посочено, че към датата на събитието
автомобилът е обезопасен с фабрична алармена система и в него се е намирала
полица.
От страна на ищеца е
депозиран писмен документ, наименован удостоверение, в който саморъчно лицето С.
И. С. е удостоверил, че на 9.11.2013
г. е поставил алармена система „Space guard – slim“ на процесния автомобил.
Посочения С. С. е разпитан и като свидетел по делото, като същият отново е
потвърдил, че процесния автомобил (бял, БМВ 123Д, 2010 г.) е имал оригинална
аларма и имобилайзер в ключа. При автомобила имало и „комфорт“ за вдигане на
прозорците, което според свидетеля също е аларма. С. разказва, че ищецът дошъл
при него и му казал, че „А.“ не признава наличната аларма на автомобила и му
поискали звукова аларма, каквато свидетеля поставил. При отваряне на вратата
или при удар върху колата алармата започвала да „писка“. За задействането на
поставената допълнителна звукова аларма са били налични два ключа, които
свидетелят след монтиране е предал на ищеца. В о.з. на 9.07.2015 г. за
безспорно е прието, че тези два ключа не са били предадени на ответника след
настъпване на застрахователното събитие.
Ищцовата страна не е
депозирала по делото (въпреки указанията в тази насока) гаранционната карта за
монтираната алармена система.
В писмо от BMW Group
(л. 144) е посочено, че процесния автомобил (с установен модел, рама и номер на
двигател) е снабден фабрично с
имобилайзер, което съставлява система за достъп до автомобила, която
позволява отключване на вратите и стартиране на двигателя само с оторизиран
ключ. Отразено е, че автомобилът не е
снабден заводски с алармена система, която следи за неоторизирано навлизане
в автомобила и по този начин не сигнализира за такова.
Представена е служебна бележка от „А.Б.“ ООД, в която
е отразено, че процесния лек автомобил с посочена рама, номер на двигател и
номер на скоростна кутия е фабрично
оборудван с модул CAS Car Access System, предназначен за контрол на достъпа до
съответните автомобили.
В друг документ (л. 76) – уверение от „М Кар“ ООД с
изх. № 39 от 27.05.2015 г., е вписано, че процесния автомобил не е снабден фабрично със
сигнално-охранителна система със светлинна и звукова сигнализация
Приетата по делото САТЕ
на в.л. Й. е дала становище, че действителната стойност на процесния лек
автомобил „БМВ 123Д“, определена по метода на амортизацията, към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 25 731 лв. Посочено е, че
превозното средство е оборудвано фабрично
с имобилайзер, като е отразено, че алармена система „Space guard – slim“ е
съвместима с процесния автомобил. Посочено е, че тази алармена система („Space
guard – slim“) включва дистанционно управление с фиксиран код – 2 бр., двузонен
електронен шок-сензор, блокировка на запалването с функция „имобилайзер“,
сервизен бутон за аварийно изключване при изгубено или неработещо дистанционно
управление и пр., като системата разполага и с програмируеми функции. В о.з. е
разяснено, че процесното МПС не е било
фабрично оборудвано със звукова и светлинна алармена система, като
имобилайзера не съставлява такава.
В допълнителното
заключение е отразено, че процесното превозно средство е фабрично оборудвано със система “CAS – Car Access System”, която
осъществява контрол на достъпа до автомобила чрез функциите на системата за
централно заключване. Тази система за достъп пряко контролира функциите
електронен имобилайзер, стартер, запалване на двигателя, а CAS управлява
функциите на централното заключване и функциите на прозорците.
Според експерта Й. обичайна
практика на застрахователите в случай на кражба и оставено свидетелство за
регистрация част ІІ в автомобила, е да не изплащат обезщетение.
От приетата по делото съдебна експертиза на в.л. Л. е
видно, че практиката на застрахователните компании (5 от които са проверени) е
при „кражба“ и липса на регистрационен талон част ІІ обичайно да се изплаща до
70 % от застрахователната сума.
По делото е прието ССЕ
(на в.л. В.), която след като е направила проучване и е взела предвид общите
условия на различни застрахователи, е посочила, че преобладаваща част от тях
намаляват застрахователното обезщетение с 50 %, някои с не по-малко от 20 %, а
други – изплащат по действителна стойност определена по експертна оценка
съгласно действаща методика.
В писмо изх. № 4892 от 10.09.2014 г., изпратено от
ответника до ищеца, е отразено, че претенцията за предоставяне на застрахователно покритие няма да бъде уважена.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Няма спор, че между страните е подписан
застрахователен договор по отношение на процесния лек автомобил, който е
изчезнал и понастоящем не е открит. В хода на настоящия процес се установява,
че превозното средство не е било със заводска алармена система, като фабрично
монтиран е бил само имобилайзер, което съставлява система за достъп до автомобила,
позволяваща отключване на вратите и стартиране на двигателя само с оторизиран
ключ. Соченото се установява безпротиворечиво от писмо от BMW Group, заключението
на САТЕ, обяснения на вещо лице в о.з., служебна бележка
от „А.Б.“ ООД и уверение от „М К.“ ООД с изх. № 39 от 27.05.2015 г. Наличието
обаче, на фабрично инсталирана алармена система не е указано като задължително
изискване за сключване на застрахователен договор или за покриване на настъпил
застрахователен риск. Видно от представените общи условия (т. 38.1.)
задължително е наличието на допълнително
монтирана и изправна сигнално-охранителна система с дистанционно управление и
светлинна и звукова сигнализация, като наличието на имобилайзер не отменя
горното задължение. Вярно е, че по смисъла на т. 54.7 вр. т. 54 вр. т. 53 от
Общите условия, наличието или липсата на функционираща алармена система,
съставлява съществено обстоятелство, при знанието на което застрахователя не би
сключил договора и при съзнателно премълчаване или неточно обявяване от страна
на застрахования, за дружеството е налице възможност да прекрати в едномесечен
срок договора. В разглеждания казус се констатира, че ищецът действително е
посочил в предложението за сключване на застраховката, че автомобила е
оборудван с работеща алармена система, но останалите данни по делото
установяват, че такава не е била проверена при оглед от застрахователя
(съгласно протокол за оглед от 4.10.2013 г., където няма отбелязване в тази
насока). Извършеният оглед е след датата на сключване на договора и
застрахователят е имал право да прекрати същия, но няма данни това да е
сторено. От показанията на св. С. е видно, че по указания на застрахователното
дружество, ищецът е поставил (макар и след сключване на договора) изискуемата
допълнителна алармена система, осигуряваща светлинна и звукова сигнализация, при опит за въздействие върху
автомобила – удар, отваряне на врати и пр. Т.е. налице е спазване на условията
на т. 38.1, визирани по-горе.
Спорен по делото, на следващо място е въпросът, как и
до колко оставеното в автомобила свидетелство за регистрация част ІІ (т. нар. „малък
талон“) влияе върху спорните отношения. Няма спор че посочения документ се е намирал в автомобила към момента на
настъпване на застрахователния риск „кражба“, като соченото обстоятелство е
обявено за безспорно в о.з. на от 5.11.2015 г. – л. 159. Съдът намира, че в случая не
може да намери приложение установената задължителна практика (решение №
22 от 12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение №
79 от 29.06.2012 по т. д. № 802/2011 г., ТК, решение № 79 от 29.06.2012 г. по
т. д. № 802/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), съгласно която оставянето в
автомобила на т.н. "малък талон", е с характеристика, отговаряща на
предпоставките по чл. 207, ал. 2, пр. 2 КЗ (отм.) и поради това е основание за
намаляване, но не и на отказ от заплащане на застрахователно обезщетение. В
разглеждания казус не се касае само до
неизпълнение на задължение от страна на застрахования (установено в т. 50.4
от ОУ), да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди при
спазване на предписанията на застрахователя. Неизпълнение на задължението би
могло, съгласно цитираната практика и нормата на чл. 207, ал. 2, пр. 2 КЗ
(отм.), да послужи за намаляване на дължимото обезщетение само в случай, че е налице покрит риск. В настоящия спор обаче се
установява, че съгласно общите условия, съставляващи част от застрахователния
договор, е настъпил изключен риск – в раздел ІV „Изключени рискове“, т. 16.14.3
изрично е предвидено, че общите условия не
покриват случаи, когато свидетелството за регистрация на МПС – част І и/или
част ІІ са оставени в МПС или извън
него без необходимия контрол. Безспорно
„малкият талон“ се е намирал в откраднатия автомобил и застрахования не е изпълнил
изискването на застрахователя за осигуряване на необходимия надзор – вярно е,
че са налични данни за престой на превозното средство на обособен паркинг, но
липсват категорични доказателства по какъв начин и доколко същият е бил
надлежно охраняван. Освен това самият застрахован е декларирал пред органите на
полицията, че към момента на кражбата в колата се е намирало и дистанционното
устройство за отваряне на бариерата на паркинга, което при всички случаи налага
извода, че регистрационният талон е бил оставен без необходимия контрол и по
начин способстващ автомобила безпрепятствено да напусне паркинга.
Поради наличието на посочената клауза следва да се
приеме, че застрахователят изрично е изключил отговорността си във визираната
хипотеза, поради което не е налице задължение да заплаща обезщетение при кражба
на МПС, в което безнадзорно се е намирал посочения документ.
По спорния въпрос ВКС е изразил становище в
определение № 421 от 20.06.2013 г. по т. д. № 957/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС, с което не е допусната касация на Решение от 08.06.2012 г. по гр. д. №
11276/2011 г. на Софийски градски съд. Прието е, че когато страните ясно и
точно (в съответствие с чл. 186, ал. 5, т. 1 КЗ (отм.) са определили в договора
и общите условия към него, че неизпълнението на едно задължение на
застрахования е изключен риск,
интересът на застрахователя не подлежи на преценка по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и
посочената по-горе задължителна практика не е релевантна.
Предвид изложените доводи искът по чл. 208, ал. 1 КЗ
(отм.) се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като акцесорна следва
да се отхвърли и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД.
При този изход на спора на ищеца не се следват
разноски, а на ответника се дължат такива по неоспорен списък в общ размер на
2231 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявен от В.Г.Г., ЕГН **********,
срещу ЗАД „А.” АД, ЕИК № ********, с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 28 600 лв. и с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата от 1927, 70 лв., съставляваща лихва
върху главницата от 28 600 лв. за
периода от 24.05.2014 г. – 20.01.2015 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Г.Г. да заплати на ЗАД „А.” АД, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2231 лв., като разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: