Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3305/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от П. В.С., с която е предявен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД срещу „Н.М.Г.“ АД за
сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
публикации от 13.02.2016 г. в бр.6/2016 г. на вестник „У.“, ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че публикуваната статия съдържа неверни, опозоряващи и обидни твърдения,
които предизвикват отрицателна оценка на обществото и му приписват
престъпления, които не е извършил. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че статията отразява действителни факти и обстоятелства,
резултат от обективно журналистическо разследване. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по
чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД:
За
основателността на исковата претенция следва да се докаже: наличието на противоправно
деяние в причинна връзка, с което са настъпили вреди за ищеца; ответникът да е възложил
работа, при или по повод на която са настъпили вредите.
Между
страните не се спори, че ответникът е издател на вестник „У.“. Издателят чрез
своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител
на работата по съставянето, подбор и поместване на печатни материали (така р. №404/13.07.2010г
по гр. д. №907/2009г. ВКС, III г. о.).
Не е спорно
между страните, че на 13.02.2016г. в бр.6/2016г. на вестник „У.“ е публикувана
статия, съдържаща изразите, посочени в исковата молба, а именно: че подготвя „бягството си от затвора и от България по
примера на безследно изчезналия затворник Н.Н.– Ш.“;
че се радва „на добро отношение от страна
на затворническите шефове на пандиза“; че „се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М.С.да се
изниже от страната срещу 200000 лв.“; че „С. и хората му ликвидираха Ю.Г.“; че е засичан „неколкократно в хотел „К.“ на среща с В.Р.“.
Обстоятелството
дали съдържанието на гореописаните цитати от статията е противоправно е
обективен и е въпрос на преценка на съда. В таза връзка, следва да се отбележи,
че в чл. 39-41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС е прогласено право на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получа и разпространява информация. То е в
основата на демократичните процеси и гаранциите за упражняване на това право от
пресата са от особено значение. Ако това не беше така, пресата не би била в
състояние да изпълнява своята жизнено важна роля на „обществен страж“. В същото
време свободата на изразяване на мнение не е абсолютна. Не се допуска чрез
упражняването й нито да се засяга достойнството на други лица, нито да се разпространява
невярна информация. Следователно, за да се установи налице ли е вторият елемент
от фактически състав на непозволеното увреждане – противоправността
на деянието, следва да се определи дали гореописаните изрази съдържат твърдения
за факти или оценка за факти. Твърденията подлежат на проверка за истинност,
ако те са верни, дори да позорят адресата, публикуването им не е противоправно.
В случай, че са неверни, засягат неблагоприятно адресата и не е проверена
достоверността на информацията, деянието е противоправно. Оценките (мненията) не
подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност, правно значение имат само ако са обидни – засягат
достойнството на други лица. Следва да се посочи също, че журналистите имат
право да не разкриват самоличността на своите източници, което поведение не
може да се определи като противоправно, защото то е една от гаранциите за
свободата на словото и обществената роля на медията да разкрива и представя значима
информация. В този смисъл решението по делото Goodwin
v United Kingdom ЕСПЧ признава
принципа на защита на тайната на източниците. Според решението „защитата на журналистическите източници е
едно от основните условия за свободата на пресата. Без такава закрила
източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ на пресата при информирането
на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да се
подкопае жизнено важната роля на пресата на обществен страж и може да бъде
накърнена способността й да предоставя достоверна и надеждна информация“.
Но позоваването на информация от „източник“, не освобождава журналистите от
провеждане на добросъвестно и обективна проверка в тази връзка.
Въз основа
на изложеното съдът съобрази следното:
По делото е
приложено писмо от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“,
Затвора – град София от дата 15.03.2018г., от която се установява, че ищецът изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“, определено му с присъда по НОХД №303/2011г.
на Окръжен съд - Шумен, изменена с ВНОХД № 184/2015 г. на Апелативен съд - Варна,
потвърдена с решение на ВКС по НД №1559/2014 г., с начало на наказанието
22.09.2010 г. Следователно към датата на публикуване на статията 13.02.2016г.
ищецът се е намирал в затвора.
Според
първия цитат от статията ищецът подготвя „бягството
си от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н.Н.– Ш.“. От публикацията се установява, че разкритието
е направено пред вестник „У.“ от надзиратели във Варненския затвор, които
твърдят, че ищецът подготвя бягство от затвора и страната. Според следващ
цитат: „С.се е договорил с прокурора от
Окръжна прокуратура във Варна М.С.да се изниже от страната срещу 200000 лв.“.
Изявлението е направено от източници на вестника и съдържа твърдението, че
ищецът подготвя бягство от страната, което ще осъществи със съдействието на
посочения магистрат. Относно опасността ищецът на избяга от затвора е
допълнено, че е засичан „неколкократно в хотел „К.“ на среща с В.Р.“, който „издава фалшиви паспорти и прекарва хора през
пристанището, качвайки ги на грузински кораби“ с допълнение: „коментират в ъндърграунда“. В случая,
тъй като авторите на изявленията не са посочени в статията и по делото не е установено
дали същите са достоверни източници и дали коректно е предадена изхождащата от
тях информацията, съдът приема, че в тежест на ответника е да докаже, че
изнесената информация отговаря на истината. В тази връзка по делото не са
представени доказателства в подкрепа на твърдението, че ищецът е подготвял
бягство от затвора. Съдът не приема, че е извършена обективно журналистически
разследване, доколкото едни анонимни твърдения в статията се обосновават с други
такива, имащи характер на слухове. В същото време по делото не са представени доказателства
за извършената проверка в друга насока. Въз основа на това съдът намира твърденията,
според които ищецът е подготвял бягство от затвора, за недостоверни, а начинът
на събиране на информация по този въпрос - за неотговарящ на добрата
журналистическа практика. Доколкото твърденията предполагат подготовка за
извършване на престъпление против правосъдието, съдът намира същите освен за неверни
и за неблагоприятни за ищеца, респективно публикуването им за противоправно.
Според
същите източници, които съобщават, че „С.се
е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М.С.да се изниже от
страната срещу 200000 лв.“, ищецът и „хората му“ са отговорни за убийството
на Ю.Г.. Изявлението съдържа твърдение, че ищецът е участвал в убийството на Ю.Г..
Изложеното за източника на информация за предходните цитати е приложимо тук.
Въз основа на това съдът намира публикацията, според която ищецът е участвал е
убийството на Ю.Г., за недостоверна и неотговаряща на добрата журналистическа
практика. Доколкото твърдението се свързва с извършване на престъпление против личността,
съдът намира същото освен за невярно и за неблагоприятно за ищеца, респективно
публикуването му за противоправно.
Въпреки че
действително не може да се изисква от журналистите при провеждане на разследването
си да извършат пълно и главно доказване – т.е. изнесените факти да са
установени по несъмнен начин, без да почиват на предположения, добрите журналистически
практики и журналистическата етика изискват публикациите да почиват на надеждна
и прецизна информация. По делото е представено Постановление от 19.08.2015 г.,
за прекратяване на досъдебното производство №429/2010 г. на РУ на МВР-Самоков, от което се установява, че наказателното
производство срещу ищеца във връзка с участието в организирана престъпна група
и в убийството на Ю.Г. е прекратено половин година преди публикуване на процесната статията от 13.02.2016 г., съдържаща противното
твърдение. Ето защо съдът намира, че за журналистите на ответника е било
възможно при проверка на информацията, изнесена от тайните им източници, да
извършат официална справка относно хода на разследването на цитираното убийство
и да установят дали има привличане към наказателна отговорност или повдигане на
обвинение срещу ищеца или обратното – разследването срещу него е прекратено.
Според
последния цитат ищецът „се радва на добро
отношение от страна на затворническите шефове на пандиза“. Това изявление е
на авторите на статията и съдържа оценъчно съждение относно твърдяното по-нататък
в статията, че ищецът е излизал 37 пъти за една година от затвора, с
допълнение, че „всичките му излизания са формално оформени като посещения при
зъболекар във Варненския стоматологичен център“. Публикуваното твърдение не е подкрепено
с факти, но тъй като ищецът не оспорва същото, съдът не следва да извършва
оценка на тяхната истинност. Мнението на автора, относно отношението към ищеца
в затвора също не подлежи на проверка за достоверност, доколкото оценъчните
съждения представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. Доколкото оценката на автора, че
ищецът се ползва с добро отношение от страна на „затворническите шефове“ не
може да се квалифицира като засягащо достойнството на личността, то не съставлява
обида, респективно публикуването му не е противоправно. От друга страна поведението
на автора, изказвайки мнение, дори и с негативна оценка, не е противоправно,
тъй като по време на публикацията ищецът е бил участник в наказателно
производство от особен обществен интерес. Респективно неминуемо е същият да в
обект на обществено внимание и по отношение на неговата личност допустимите
коментари и оценки са повече от тези, които се налага да търпи всеки друг
гражданин.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице противоправно действие,
извършено от служители на ответника и представляващо публикуване на
недостоверни данни, съдържащи опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто
име и репутация и приписващи закононарушения.
При преценка
дали са възникнали неимуществени вреди за ищеца в причинна връзка с установеното
противоправно деяние, съдът съобрази събраните гласни доказателства – разпитът на
свидетелката Е.П., съпруга на ищеца и заключенията на Съдебно медицинските експертизи
(СМЕ).
От
показанията на свидетелката П.се установява, че е разбрала за статията от сина
им. По това време детето е било на 11-12 г., като след като прочел статията
започнал да пита „как ще бяга, какво ще стане“, започнал „да го моли да не
бяга, защото ще го убият“. Ищецът е възприел статията много зле, притеснил се е
за детето и за близките си. Въз основа на това съдът приема, че статията е причинила
негативни психически изживявания за ищеца, като следва да се вземе предвид и неизбежното
страдание което ищецът е изпитвал, съзнавайки тревогите и притесненията, които статията
е предизвикала на най-близките му хора. Тези вреди, включително изпитаните
притеснения за близките, подлежат на обезвреда - така Решение №120 от
12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №1330/2012 г., III г. о., ГК, постановено по чл.
290 ГПК относно преценката на всички относими
обстоятелства при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди.
Според
показанията на свидетелката Попова, ищецът й е споделял, че отношението на надзирателите
към него се е влошило след статията - „Виждало се, че има напрежение заради него,
защото мислят, че ще бяга.“, споделял, „че му висят повече на главата, като
излизат на каре“. Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част, тъй
като е посещавала ищеца в затвора най-малко веднъж седмично и пряко е възприела
състоянието на ищеца и изживяванията му непосредствено след статията. В тази
връзка се установява, че вследствие на статията, според която ищецът подготвя бягство
от затвора, последният е възприел негативна промяна на отношението на
надзирателите, които формират част от неговата социалната среда. В показанията
си свидетелката П.допълва, че ищецът не се е чувствал добре физически и
психически, имал е „тежък момент“.
Според
заключението на вещото лице специалист по психиатрия се установява, че през 2011
г. е диагностициран и лекуван от Разстройство в
адаптацията с преобладаващо засягане на поведението. През 2012 г. е диагностициран с психически разстройство и клаустрофобия. Като към датата на публикацията няма оценка
на психическото му състояние и в здравния картон не е отбелязана
психопатологична симптоматика. Според заключението на вещото лице специалист по
вътрешни болести и кардиология, ищецът страда от Артериална хипертония II
степен и Диабет - тип II, за които е диагностициран
през 2011 г. Към датата на публикуване на процесната
статия няма медицинска документация, от която да се установи какво е
състоянието е било състоянието на ищеца към този момент, но в теорията е
доказано, че стресът оказва основно и неизбежно влияние върху Артериалната
хипертония и Захарния диабет, което се изразява в развитие и влошаване на
техния ход.
Въз основа
на изложеното съдът намира, че в резултат на процесната
статия за ищеца са настъпили неимуществени вреди от отрицателното въздействие
върху негово физическото и психическото състояние. По време на публикуване на
статията срещу ищеца е водено наказателно производство и същият се е намирал в
затвора. Това обстоятелство самостоятелно носи негативна обществена оценка.
Според статията ищецът не само е извършил друго престъпление, различно от това
във връзка, с което е срещу него е образувано наказателно производство, но и
подготвя бягство от затвора, т.е. подготвя престъпление, целящо нарушаване на
установената спрямо него мярка от държавата. Така публикацията създава
допълнително негативна възприятие спрямо ищеца. В този смисъл е накърнена
честта на лицето като чувство за лично достойнство и оценка на общността за
неговата обществена стойност. По своята същност правото на чест е неимуществено
право и настъпили ли са неимуществени вреди зависи от това дали има блага,
които са накърнени, а не толкова от това какви са проявните
външни форми, защото се касае преди всичко за психически процеси. Въз основа на
това съдът, установявайки нарушаването на правота на чест, приема, че за ищеца
са настъпили и неимуществени вреди в тази връзка. Въз основа на доказването и
на последния елемент от фактическия състав на иска по чл.49, вр.45 ЗЗД, съда намира за основателна претенцията на ищеца
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД
съдът съобрази възрастта на ищеца, неговото здравословно състояние; социалната
му среда, физическите и психическите отражения на публикацията върху
състоянието му; накърняването на чувство за лично достойнство и оценка на
общността за него. В същото време следва да се държи сметка, че за негативната
нагласа на обществото към ищеца, за неговия обществен имидж, преимуществено
значение има обстоятелството, че същият се намира в затвора по повод изпълнение
на наказание „лишаване от свобода за срок от 19 години“ за престъпления от общ
характер (виж служебните бележки на л.7 и 8). Поради това към момента на
публикуване на статията цялостното отношение на обществото към ищеца не е
основано на изнесеното в статията, а предхождащото я осъждане за престъпни
деяния. С оглед на това съдът определя обезщетението за неимуществените вреди
за ищеца на стойност 3000 лв. Основния мотив на съда да се спре на този размер
като справедлив и съответен на тежестта на деликта и на отражението му в
неимуществената сфера на ищеца, са притесненията, изживени от ищеца след като е
узнал за това как малолетния му син е възприел изнесената информация и страховете
на детето, довели до интензивни негативни емоционални преживявания у ищеца. Исковата
претенция следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000
лв.
С оглед
уважаване на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
основателна се явява претенцията за присъждане на лихва за забава в плащането
на обезщетението за причинени неимуществени вреди, считано от датата на
настъпване на увреждането до окончателното плащане.
По
разноските:
Страните не
са представили доказателства за направени разноски, респективно такива не следва
да се присъдят.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски
градски съд разноски по делото – държавна такса в размер на 120 лв. и депозити
за вещи лица в размер на 500 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД, ЕИК:********, да заплати на П. В.С., ЕГН:**********, на основание чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД, сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикации в бр.6/2016 г.
на вестник „У.“, ведно със законната
лихва от 13.02.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД, ЕИК:********, да заплати на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 120 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 500 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: