Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски,
като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 9157 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на обжалване в настоящото производство е решение
№ 74975 от 22.04.2020 г. постановено от СРС, 165 състав, по гр. д. № 14345/2018
г., в частта с която Х.С.Х. е
осъден да заплати на К.И.П. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на
публично излъчено по радио „Брайл ФМ“ изказване на ответника от 11.09.2017 г.
със следното съдържание: „Тя е много глупава. Аз имам право да го кажа. П. е
изключително глупав човек.“. С решението предявеният
иск е отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния заявен размер от 10
000 лева, като в тази част съдебният акт е влязъл в сила, предвид необжалването
му от страна на ищцата.
Срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с
която предявеният иск е уважен за сумата от 1000 лева, е подадена въззивната
жалба от ответника Х.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е
неправилно, тъй като при постановяването му първият съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели и до необоснованост на
съдебния акт. Оспорва се правилността на изводите на решаващия състав на
районния съд, че искът е доказан по основание. Поддържа се, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД е бил
определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди. В нарушение на
процесуалните правила СРС е приел, че ищцата е претърпяла вреди от засягане на
доброто ѝ име. В исковата молба според въззивника, е липсвало изложение
на обстоятелствата, че изказването на ответника е засегнало доброто ѝ
име. Така съдът се е произнесъл по искане, което не е било заявено,
следователно и като краен резултат се е произнесъл по непредявен иск.
Също така с жалбата се поддържа, че съдът неправилно е
интерпретирал свидетелските показания на свидетелите И.и Б., доколкото от
същите не се е установило ответникът да е автор на процесното изказване. Освен
това ответникът е оспорил заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза. Според въззивника, дори да се приеме за установено, че
е казал тези думи за ищцата, то това било оценъчно
съждение във връзка с неразумна постъпка на ищцата. С жалбата се поддържа също,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се
е съобразил с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. По делото е било
установено, че ищцата е заявила пред общото събрание на кооперацията, че не е
припаднала, когато е чула, че човек като ответника я нарича глупава. От страна
на ищцата не са били ангажирани доказателства за настъпили вреди, следователно
е липсвало и правно основание за обезщетяването на такива. В обобщение на
доводите, заявени с жалбата, до въззивния съд е отправено искане да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли иска за уважения от първия съд
размер.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
ищца. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд страната, чрез
процесуалния си представител, е оспорила въззивната жалба и е заявила искане решението
в обжалваната част да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба доводи и възраженията
на насрещната страна, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните по делото е, че ищцата е била
главен счетоводител на Националната потребителна кооперация на слепите, както и
че ответникът е бил член на същата кооперация, като е изключен с решение на УС
на кооперацията през 2019 г.
Видно е от съдържанието на експертно решение №
3648/27.11.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания към I МБАЛ – София, че на ищцата е била определена 86 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години с водеща диагноза
захарен диабет и общо влошено здравословно състояние, поради захарна болест,
диабетна полиневропатия, артериална хипертония, хипертонично сърце, двустранна
нефролитиаза, дискова болест, двустранна коксартроза, двустранна гонартроза,
варици на долните крайници, варикозен дерматохиподермит.
По делото е представена неоспорена разпечатка от
интернет страницата на Радио Брайл ФМ в една от социалните мрежи, от която е
видно, че в публикация от 10.09.2017 г. е обявено, че в предаването „Приемната“
на 11.09.2017 г. от 14:00 ч. до 16:00 ч. по социалното радио Брайл ФМ ще се
обсъжда всичко до този момент от съда по случая с А.С., председател на
Контролния съвет на НПКС в България. Като коментари в предаването са посочени
адвокат М.А.и юрист Х.Х..
Представен е протокол от 74-то общо отчетно събрание
на кооперацията, проведено на 11.05.2019 г. в гр. София. Видно е от
съдържанието на протокола, че ищцата е заявила пред присъстващите на събранието
лица, че не е припаднала, когато е чула за себе си, че е глупава, когато тези
думи са изречени от човек, като ответника.
В хода на съдебното дирене, проведено пред първия съд,
е прието заключението на вещото лице по съдебно-компютърната техническа
експертиза, съгласно което на представения от ищеца оптичен носител, съдържащ
запис, на 17 мин. и 05 сек. от същия, се чува следното: „Най-малкото аз му
казах, че никой за нищо не го бръсне г-н К., поне го уведомявам аз. Аз му се
обадих, нали, да му кажа чистите си подбуди, понеже аз съм един от тая група, къдет ни съди, така му се обадих абсолютно нарочно,
ама то не беше толкова нарочно, аз му се обадих и за нашето дело, защото казах,
нали, сега вие какво мислите. Един човек със съмнителен морал може ли да търпи
морални вреди? И аз, нали, напълно съзнавам, че това не е правен въпрос, но
като човешки въпрос, като този въпрос, абсолютно стои, защото г-н Стоянов от
това, което е видно, за сега като престъпление може да не са доказани.“... „Е да де, те ни съдят тримата, П., К. и А.С.
и аз го питах К. дали няма да се откажат от иска си. Той каза: „Не, няма да се
откажем.“. Така че те се знаят. След това П. постоянно му суфлираше, аз я
предизвиках и той ѝ даде телефона, тя пое разговора, тя започна да ми
чете лекция как не е хубаво да ритаме паднал човек, много бързо сме почнали да
се радваме, никой не се е радвал, когато мене ме изгонили от общината, нали,
това, което тя си повтаря сумати време, ама те първо че не са ме гонили, второ,
не е вярно, че не са се радвали, така че те са си знаели, от тези нейни
думи…Понеже тя е много глупава, аз имам право това да го кажа, според мен П. е
един изключително глупав човек, такъв невъздържан, не се владее, тя се изпуска.“.
В съдебното заседание, проведено на 03.04.2019 г. пред
първия съд, заключението е пояснено по реда на чл. 200 ГПК, като вещото лице е
заявило, че в разговора, който се чува на записа, е използвано името Х., а също
и че от записа става ясно, че е радиопредаване, чува се Радио Брайл ФМ. Според
експерта липсват индикации да са налице изрязвания, наслагвания на звук, част
от съдържанието да е наставяно. Няма данни за вмешателство в източника.
В открито съдебно заседание пред първоинстанционния
съд е изслушан представеният от ищцата запис, като съдът е констатирал, че
съдържанието му в тази част е идентично с възпроизведеното в експертизата. Ето
защо и не е налице основание съдът да не се довери на заключението на експерта
– същото е дало отговор на стоящите пред изследването въпроси, обективно е и не
противоречи на събраните по делото доказателства. Обтоятелството, че
заключението е било оспорено от ответника, не отнема качеството му на
доказателствен източник, с оглед което и съдът кредитира същото в частта
относно съдържанието на записа, неговото качество, както и че върху самия запис
не са осъществени вмешателства, които да компрометират автентичността на
изказванията на лицата, водили процесния разговор. Относно авторството на
изказването и дали казаното е изречено от ответника съдът ще изложи съображения
по-нататък в мотивите си.
От свидетелските показания на свидетеля И.И., работещ
в Кооперацията на слепите, се установява, че познава лично и то добре както
ищцата, така и ответника. През м.септември 2017 г. свидетелят, заедно с ищцата,
председателя на кооперацията г-н м. К. и св. Д.Б. са се събрали, за да слушат
предаване по интернет радио Брайл ФМ, тъй като по-рано е била оповестена
информация, че същото ще касае председателя на контролния съвет на
кооперацията. В предаването свидетелят е чул реплики по адрес на ищцата – ответникът,
чийто глас свидетелят е разпознал, е нарекъл ищцата глупав човек по повод
намесата ѝ в предходно проведен телефонен разговор с ответника. Думата „глупав“
се е повторила два пъти. Като е чула това, ищцата се е възмутила и ядосала, тъй
като изобщо не е очаквала реплика, насочена към нея в радиопредаването. Свидетелят
споделя, че в общността дебатите относно ръководството на кооперацията се
следели с интерес от членовете, а безжичните мрежи са допринесли за по-широката
разпространеност и достъпност на информация. Свидетелят е посочил, че членовете
на кооперацията към м.януари 2019 г. са 2164 човека.
От показанията на свидетелката Д.Б., се установява, че
тя също е присъствала на изслушването на предаването по интернет радио Брайл ФМ
през м.септември 2017 г. в кабинет на кооперацията. Свидетелката е чула, че в
предаването наричат ищцата „глупава, много глупава“. Съгласно изнесеното пред
съда от този свидетел, като е чула това ищцата се е разстроила, разплакала се и
почервеняла. Свидетелката е заявила, че от ищцата знае, че в годините
ответникът ѝ е нанасял обиди и други пъти. Споделя за влошено
здравословно състояние на ищцата -
оплаквала се е от високо кръвно налягане и недобри резултати от изследвания.
Като свидетел по делото е разпитан и директорът на
интернет радио Брайл ФМ В.К.. От показанията на този свидетел се установява, че
познава страните. Свидетелят си спомня, че ответникът е участвал в много
предавания, излъчени по радиото, в това число и през м.септември 2017 г., след
лятната почивка. Обсъжданата тема e била относно
председателя на контролния съвет на кооперацията, по отношение на когото e било повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер. Свидетелят, като водещ на предаването, е искал да чуе дали
това лице е на територията на страната или не e, както и дали е задържан. Свидетелят е заявил пред съда, че няма ярки спомени от самото предаване,
но е почти сигурен, че ответникът не е използвал обидни думи в предаването.
Разяснил е, че предаванията се излъчват само в интернет. Някои предавания се
качвали в Youtube канал, а други - само на сайта на радиото. Според свидетеля
предаването от м.септември 2017 г. с участието на ответника не е било качено в
интернет.
В съдебното заседание, в което е разпитан този
свидетел, съдебният състав на районния съд е изслушал отново записа, представен
на оптичен носител от ищцата, в присъствието на св. К.. Последният, след като
съдът му е обърнал внимание, е заявил, че на записа се чува музикалната
подложка на радиопредаването „Приемната“, което било отличителен белег на
качването на излъчено предаване по дадена тема в интернет пространството.
Свидетелят е заявил, че не си спомня предаването да е било качено, че според
него няма как да е свалено от сайта на радиото, като е изразил съмнение, че
това е запис на предаване. От сайта не можело да се свалят откъси, а единствено
предаването в цялост.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо – в обжалваната от ответника
част. Тук е мястото съдът да посочи, че неоснователни се явяват поддържаните и
във въззивното производство от страна на въззивника отводи за недопустимост на производството
и на съдебното решение, поради нередовност на исковата молба и поради
произнасяне от първия съд по непредявен иск.
На първо място, следва да се изясни, че внасянето на
дължимата за производството държавна такса е изискване за редовност на исковата
молба съгласно процесуалния закон /чл. 128, т. 2 ГПК/. Не е налице задължение за страните лично да
заплащат дължимите такси или това да бъде сторено с лични средства. Ето защо и
без значение за редовността на исковата молба е дали таксата е внесена от
ищцата или от трето за спора лице.
На следващо място, не могат да бъдат споделени
доводите на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, обсъждайки
в мотивите си засягането на доброто име на ищцата. Предметът на делото се
очертава от ищеца с исковата молба – същият излага релевантните за спора факти,
представляващи основанието на предявения иск, а с петитума сочи вида на
търсената защита. Районният съд се е произнесъл в рамките на предмета на
делото, с оглед което и решението му не е недопустимо в обжалваната от
ответника част. По отношение същността на фактическия състав на непозволеното
увреждане и същността на обидата като форма на граждански деликт, съдът ще
изложи съображенията си по-надолу в мотивите, произнасяйки се по правилността
на обжалвания съдебен акт в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен.
По правилността
на решението въззивният съд /с оглед установеното от фактическа страна и
съдържащите се във въззивната жалба доводи/ дължи да изложи свои мотиви по
приложението на материалния закон към правнорелевантните за спора между
страните факти.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, причинени й от публично изказване на ответника,
за което се сочи, че съдържа обидни думи по отношение на нея, изречени в
предаване, излъчено по интернет радио Брайл ФМ на 11.09.2017 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2
и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от
Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е
абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други
конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и
неприкосновеността на личната сфера на гражданите.
Отговорността по чл. 45 ЗЗД за накърнена чест,
достойнство и добро име от поведение или изрази, възприети от пострадалия като
унизителни и позорящи го, е деликтна. Законът императивно е въздигнал в забрана
правилото да не се вреди другиму. Забраната е универсална, важи за всички
правни субекти, за целия кръг права, интереси и ценности от материално и
нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на
това общо задължение създава отговорност за нарушителя и за да бъде ангажирана
тя, следва да са налице следните предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, настъпването на вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, вина у причинителя. Съгласно презумпцията на
ал.2 на чл. 45 ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на противното, от
което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината
носи ответникът -делинквент.
В разглеждания случай в обстоятелствената част на
исковата молба са наведени твърдения, че заявените за обезвреда вреди са
причинени от личното противоправно поведение на ответника, осъществено публично
– чрез изричане на обидни за ищцата думи в интернет излъчено радиоопредаване,
което е довело до разпространението им сред неограничен кръг от хора и е нарушило
нейни абсолютни субективни права като правото на чест, достойнство и добро име.
Изрично в тази връзка следва да се подчертае, че с исковата молба ищцата е
заявила именно това – че в качеството си на главен счетоводител в кооперацията
от дълги години, тя е известна в средите на слепите хора в България, а също и
сред други институции и контрагентни, с които кооперацията взаимодейства. Ето
защо и съдът не се е произнесъл по непредявен иск или на незаявено фактическо
основание – исковата молба съдържа твърдения, че ищцата от години е заемала
ръководна длъжност в кооперацията на слепите хора в България, с оглед което личността
ѝ е известна не само сред членовете на общността, но също и в други
публични институции, с които взаимодейства по повод служебните си задължения.
Последното, с оглед твърденията за нанесена ѝ публично обида според съда
е достатъчно, за да се възприеме, че ищцата търси обезвреда за неимуществените
вреди от засягането с изказването на ответника на честта, достойноството и
доброто ѝ име.
Съдът приема за правилен извода на първата инстанция,
че по делото е установено, че автор на изказването „Понеже тя е много глупава, аз имам право това да го кажа, според мен П.
е един изключително глупав човек“ е именно ответникът. В тази връзка по
делото са събрани гласни доказателствени средства – съгласно показанията на
свидетеля И., който пряко е възприел изказването, в радиопредаването като
коментатор е участвал именно ответникът, чийто глас свидетелят е разпознал без
съмнение. Показанията на свидетеля в тази им част /че ответникът е участвал в
процесното радиопредаване, излъчено в интернет/, се подкрепят също и от
обявлението, представено по делото относно предаването, публикувано в социална
мрежа на страницата на интернет радио Брайл ФМ на 10.09.2017 г., а също и от
показанията на св. К., който е заявил, че ответникът е участвал в такова
предаване през м.септември 2017 г., в което е дискутирана темата относно
повдигнато наказателно обвинение на председателя на контролния съвет на
кооперацията и не на последно място от заключението на СТЕ. Ето защо и
несъмнено в производството е установено, че автор на изказването е ответникът.
Следва да се посочи, че неоснователно на следващо
място с жалбата се твърди, че изказването на ответника по адрес на ищцата не е
публично осъществено. Въззивният състав приема за доказано в производството, че
изказването е направено по време на радиопредаването „Приемната“, излъчено в
интернет пространството, като в тази посока са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите И.и Б., съгласно които ищцата двукратно е
наречена глупав човек. Не е налице основание съдът да не се довери на
показанията на разпитаните свидетели – същите пресъздават непросредствените
впечатления на незаинтересовани от изхода на спора трети лица, последователни
са и кореспондират с останалите събрани в производството доказателства.
Спорно на следващо място пред тази съдебна инстанция е
обстоятелството дали изказаните от ответника по адрес на ищцата думи и изрази
са обидни или са израз на лична оценка, т.е. налице ли е противоправно
поведение на автора, както и какъв е размерът на справедливото обезщетение, което
би се дължало на ищцата.
Легална дефиниция на "обида" се съдържа в
чл. 146 НК, според който заков текст обида е налице, когато извършителят каже
или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. Според чл. 148 НК обидата може да бъде нанесена чрез
разпространяването й чрез печатно произведение или по друг начин. Трайната и
непротиворечива съдебна практика приема, че при обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации,
сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството му.
Унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената
от дееца оценка е основателна.
От контекста, в който е употребен изразът "
много глупава (…), според мен П. е един
изключително глупав човек" може да се направи извод, че ответникът е направил
това свое оценъчно съждение по повод предишен разговор между него и ищцата,
като последното само по себе си не означава, че изреченото няма обиден
характер.
Прилагателното име „глупав“ съгласно българския
тълковен речник се употребява за човек, който е с ограничени умствени
способности, несъобразителен, недосетлив, а също лишен или беден откъм
съдържание, смисъл и целесъобразност. Практически, употребявайки израза "изключителен
глупав човек", ответникът е дал своята отрицателна оценка за ищцата, като
същата обаче обективно е унижаваща чувството ѝ за лично достойнство и
нейния авторитет в обществото. Според настоящия състав на съда думата "глупав“
има унизителен характер и засяга честта и достойнството на адресата, спрямо
когото е употребена, като в конкретния случай внушението и зарядът на
изказаното е допълнително засилен от изразите „много“ и „изключително“. Съдът е
на мнение, че в случая употребените изрази и използваният похват са не само
негативна оценка на автора за личността и поведението на ищцата, а са пряко
насочени да уязвят нейните достойнство, чест и добро име в социума. Следователно
е налице противоправно деяние, което е довело до засягане на неумуществени
блага, с оглед което и е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника.
Въз основа на събраните в производството доказателства
съставът на въззивния съд приема, че са налице вреди, подлежащи на обезвреда. В
случая ищцата твърди настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в
отрицателните емоции, които е изпитала, в резултат на накърняването на честта и
достойнството ѝ, както и влошено здравословно състояние. От показанията
на свидетелите И.и Б. се установява, че обидните изрази са възприети от ищцата
лично в момента на изричането им, като същите са се отразили в негативен план непосредствено
на поведението и емоционалното ѝ състояние. Както е посочил съдът в
решението си не е доказано да е налице пряка връзка между заболяванията на
ищцата, влошеното ѝ здраве и процесните изказвания на ответника.
Макар по делото да е налице установено извънсъдебно
признание на ищцата, че не е припаднала, когато е чула от човек като ответника,
че е глупава, последното не означава, че тя не е претърпяла неимуществени
вреди, подлежащи на обезвреда, доколкото такива са установени в хода на
производството.
Предвид изложеното съдът приема, че фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД е осъществен, като противоправно е нарушен принципът да не се
вреди другиму.
Тук е мястото да се посочи, че доводите на въззивника,
насочени към анализиране на обстоятелството какъв е източникът на записа на
откъса от интернет излъченото радиопредаване, представен по делото, не
разколебават изводите на съда за основателеност на предявения иск. Както се
посочи и по-горе, по делото не е установено да са осъществени допълнителни
вмешателства върху същия. Дори записът изобщо да не беше представен по делото,
то от съвкупния анализ на останалите доказателствени материали /писмени и
гласни/, съдът приема, че искът е доказан в съответствие с носената от ищцата
доказателствена тежест. Ето защо и тези доводи на въззивника не следва да бъдат
по-подробно обсъждани, доколкото същите не разколебават вътрешното убеждение на
състава на съда за основателност на иска и подкрепеността му в достатъчна
степен от останалите доказателства, събрани в производството.
Изводите на двете инстанции съвпадат и по отношение на
размера на дължимото обезщетение, което се определя по справедливост от съда,
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
За да достигне до извода, че сумата от 1000 лева е справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат от публично нанесената ѝ от ответника обида, въззивният съд
съобрази характера на обидните изрази и съдържащата се в тях степен на негативна
оценка на ищцата, като се твърди липса на умствен капацитет по отношение на
същата; нейното обществено положение и професионалната ѝ експертиза, по
силата на заеманата от нея в
кооперацията ръководна длъжност, позната не само сред членовете на
кооперацията, естеството на претърпените неимуществени вреди, и не на последно
място, че обидните изрази са били изречени публично, ищцата ги е възприела
непосредствено в присъствието на други лица, което допълнително е допринесло за
засилване на усещането ѝ за накърнено достойнство, уронен авторитет и
добро име.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
още, че по делото са налице достатъчно данни, че изреченото от ответника по
адрес на ищцата е израз на лична вражда помежду им, в която връзка се съгласява
с изводите на първия съд, че нанесената обида е продължение на този конфликт,
който е бил известен на членовете на кооперацията. Съдът взе предвид също, че
по делото не е установено да са настъпили трайни и необратими увреждания на
здравето на ищцата, които да са в пряка причинна връзка с процесните изказвания
на ответника. Не се установи и в резултат от случая да е бил прекъснат
драстично обичайния ѝ начин на живот, както и професионалната ѝ
кариера. Въззивният състав намира, че така определеният размер на обезщетението
е съобразен и с икономическите условия в страната към м.септември 2017 г.
По изложените съображения въззивната жалба е
неоснователна, а решението на първия съд в обжалваната от ответника част следва
да бъде потвърдено, като правилно - постановено в съответствие с материалния
закон и при правилен анализ на събраните доказателства.
По разноските:
За въззивното производство право на обезвреда за
сторените разноски възниква само за въззиваемата. Претендира се присъждане на
разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в минимален размер от
300 лева съобразно правилата на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Сума в посочения размер следва да се възложи в
тежест на въззивника, доколкото се установява реалното извършване на
разноските.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 74975 от 22.04.2020 г. постановено от Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
165 състав, по гр. д. № 14345/2018 г., в частта с която Х.С.Х.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на К.И.П., ЕГН **********,
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в следствие на публично излъчено по радио
„Брайл ФМ“ изказване на ответника от 11.09.2017 г. със следното съдържание: „Тя
е много глупава. Аз имам право да го кажа. П. е изключително глупав човек“,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Х.С.Х.,
ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К.И.П., ЕГН **********,
сумата от 300 лева – разноски за въззивното производство.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявеният
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от
1000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните при условията на чл. 280 ГПК пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.