Определение по дело №1080/2018 на Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1080/18г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ

 

 

Против подсъдимия И.Т.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.269 ал.1 от НК ,за това ,че на 24.03.2017г. в гр.София,,ул.***********-в сградата на ИАЛ към МЗ с цел принуди орган на власт-А.Х.С.-И.Д.на Изпълнителната агенция по лекарствата към М.на здравеопазването,да извърши нещо свързано с функцията й, а именно да назначи Б.К.Д. за заместник-И.Д.на ИАЛ на МЗ е употребил заплашване-в телефонен разговор казал на висок и заплашителен тон на С.,че ако не назначи Д. за заместник-И.Д.на ИАЛ ще го назначи на нейно място,както и ,че може да я уволни, а може да й направи и други неща.

 В съдебно заседание,представителят на СГП поддържа повдигнато обвинение,като счита,че същото е доказано по безспорен начин ,с оглед на събраните по делото доказателства.Намира,че подсъдимият следва да бъде признат за виновен,като му бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК.

Повереникът на частния обвинител,счита ,че обвинението е доказано по несъмнен начин,поради което моли на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимият,счита,че фактическите положения,описани във внесения обвинителния акт не съставляват престъпление,поради което пледира за постановяване на оправдателна присъда..

 Подсъдимият С.,дава обяснения,в които не се признава за виновен.Моли съда да бъде оправдан.

Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхната съвкупност,намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимия И.Т.С. е роден на ***г. в гр.Г.Д.,българин,български гражданин,с висше образование,женен,неосъждан.С положителни характеристични данни.

С указ № 58/24.01.2017г. на Президента на Република България,подс.С. бил назначен за служебен вицепремиер по социални политики и служебен министър на здравеопазването.В неговия ресор попадала Изпълнителната агенция по лекарствата/ИАЛ/,чийто И.Д.се назначавал от М.на  з.след съгласуване с министър-председателя.Към инкриминирания период на длъжността била назначена частната обвинителка –св.А.С.,която заемала длъжността от 14.07.2014г.Съгласно устройствения правилник на ИАЛ дейността на изпълнителния директор се подпомагала от тази на заместника на изпълнителния директор,който се назначавал от изпълнителния директор след съгласуване с  М.на здравеопазването.Към инкриминирания период,длъжността на заместника в агенцията била свободна от близо три години, а при отсъствията на св.С.,правомощията й се делегирали на главния секретар-св.С..

В началото на 2017г в М.на з.били постъпили множество сигнали от пациенти и аптекари за липса над 60 лекарства в аптечната мрежа,част от които се заплащали от НЗОК.Ръководството на М.на з.приело пакет от мерки,за преодоляване на кризата в здравния сектор.Било взето решение да се подсили административния капацитет на ИАЛ,с оглед предстоящото председателство на страната на Съвета на ЕС и включването в дневния ред на теми свързани с фармацевтичния сектор и иновативните лекарства.Била обсъдена възможността за назначение на свободната от години длъжност на заместник –изпълнителния директор с предложение от страна на М..Изборът на подс.С. се спрял върху личността на св.Д.-който според екипа на подсъдимия притежавал нужните професионални качества.Със св.Д. бил проведен разговор,в който същия изразил съгласието си да се кандидатира за длъжността.

На 17.02.2017г. по време на събитие свързано с въпросите по з.,подс.С. поканил св.С.  на среща в кабинета си.Срещата била уговорена за 20.02.2017г.На посочения ден,св.С. се явила в кабинета на М.,където обсъдили ангажиментите на М.на з.във връзка с предстоящото европредседателство на страната ,след което преминали на темата за незаетата длъжност на заместника на изпълнителния директор  агенцията.М.уведомил св.С. ,че смята за удачно,свободната длъжност да бъде заета,като неговия избор се е спрял на св.Д.,когото намирал за подходящ за длъжността.Свидетелката С. нямала възражения,тъй като не познавала добре св.Д. и се съгласила да се срещне с него..Срещата между С. и Д. се състояла на  27.02.2017г. в нейния кабинет,находящ се на ул.***********.По време на срещата св.С. предоставила на св.Д. копия от бланки на декларации,които следвало да се попълнят при постъпване на длъжността.Споделила и опасенията си,че е налице конфликт на интереси ,предвид участието му във фирми,чиято дейност попада във фармацевтичния сектор,както и предвид факта ,че същият заемал и длъжността председател на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания/КЕМИ/.Св.Д. й обещал ,че ще се консултира с адвокат и ще отстрани всички пречки за заемане на длъжността.

На 17.03.2017г. в агенцията пристигнали заявление за постъпване на работа като заместник на изпълнителния директор на ИАЛ и придружаващи документи/секларации/ ,касаещи св.Д..Документите били проучени от св.С. и св.С.-главен секретар в агенцията и св.Г.–юрист в агенцията.От проверката се установило ,че св.Д. има участие във фирми,но е излязъл от управлението им, а липсвали и  доказателства ,че е освободил длъжността в КЕМИ.Св.С. изразил мнение,че,с оглед предвидената в закона възможност,в едномесечен срок от встъпване на длъжността да бъдат отстранени посочените пречки,не е налице проблем за назначаването му.Св.С. посочила ,че участието във фирми,развиващи дейност във фармацевтичния сектор според европейските регламенти е недопустимо,тъй като представлява конфликт на интереси. За становището си,св.С. не уведомила както подс.С. ,така и св.Д.,нито писмено ,нито устно.

Междувременно ,в специализирани страници за здравни въпроси в интернет били публикувани материали за предстояща смяна в ръководството на ИАЛ,като се сочели имената на св.Д. и това на д-р Ч..Темата попаднала в полезрението на св.И.Г.-Председател на УС на Българския фармацевтичен съюз и св.Д.Д.- Директор на Асоциацията на иновативните компании и св.С.- председател на регионалната фармацевтична колегия,които след консултации помежду си изпратили писма до М.на з.в подкрепа на св.С. и професионалните й качества.

На 24.03.2017г. на регулярна среща на политическия кабинет провеждана в кабинета на подс.С. в присъствието на свидетелите А. К.-заместник-министър,св. Г.К.-заместник-министър и св.М.Х.-Председател на НС на НЗОК ,  темата за назначението на св.Д. в качеството на заместник на св.С. отново попаднала за обсъждане,наред с останалите въпроси.Подс.С. се поинтересувал как се придвижва въпроса с кандидатурата на св.Д.,на което св.К. отбелязал ,че доколкото е разговарял по телефона със св.С. назначение няма.Подс.С. се свързал по телефона със св.Д. и от него научил ,че е подал документи в агенцията на 17.03.2017г. ,но не е уведомен,дали е одобрен или не.Тогава подс.С. поискал от секретарката си-св.Г. да го свърже по телефона със св.С..Разговорът бил проведен в неговия кабинет в присъствието на останалите свидетелите.Подсъдимият попитал св.С. докъде е стигнал въпроса с назначението на св.Д.,тъй като му е известно ,че документите му са постъпили в агенцията.Св.С. посочила ,че се е запознала с документите и  има морални задръжки да назначи Д. на поста.Обяснила ги,с наличието на конфликт на интереси,според регламентите на ЕС,поради което съобщила на подсъдимия,че няма да  назначи Д. на поста.Подсъдимият заявил ,че моралните й задръжки ,не го интересуват,след като не съществуват пречки за назначението,установени от компетентните органи.Посочил,че  св.Д. отговоря на всички изисквания за заемане на длъжността,тъй като по негови сведения е предприел необходимите действия ,за да излезе от участие във фирми.Изтъкнал ,че  е необходимо отново да се прегледат документите и да се пристъпи към назначението му.Св.С. заявила ,че в такъв случай ,тя ще си подаде оставката.Подсъдимия посочил ,че не иска оставката й, а да бъде назначен заместник на изпълнителния директор..Тогава св.С. му предложила да я уволни,тъй като няма да назначи Д. за свой заместник.В отговор  подсъдимият й казал ,че може да я уволни ,а може и  други неща да й направи,и че не тя е  човека ,който да го учи какво да прави.Настоял св.С. отново да прегледа документите на св.Д. и в понеделник да изготви становище,което да бъде изпратено в министерството,с което приключил разговора.

Св.С. останала разстроена от разговора,почувствала се жертва на неправомерен натиск ,поради което на 28.03.2017г.подала жалба в прокуратурата срещу подсъдимия.На 29.03.2017г от ИАЛ бил изпратен сигнал до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси против св.Д..В сигнала се посочвало,че същият е подал заявление за назначаване в ИАЛ като заместник на изпълнителния директор ,но заема длъжността Председател на КЕМИ и участва в капитала и управлението на  множество търговски дружества.С решение от 11.05.2017г. Комисията прекратила производството по сигнала ,тъй като е приела ,че Д. не притежава качеството на лице,заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3 от ЗПУКИ и по отношение на него не са налице ограниченията,предвидени в закона.

 ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

До гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства:декларация от Б.Д. по чл.12 т.1 вр.чл.5 от ЗПУКИ,показанията на свидетелите С.,,С., Б.,Г.,С.,Й.,Г.,С.,Г.,Д.,К.,К. и Х.,обясненията на подсъдимия С.,свидетелство за съдимост на подсъдимия С.,трудов договор на А.С.,,длъжностна характеристика на длъжността И.Д.на изпълнителната агенция по лекарствата,писмо от Български фармацевтичен съюз,решение от 11.05.2017г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси,,писмо до МЗ от регионална фармацевтична колегия,Указ № 58 на Президента на Република България,заявление от Б.Д.,,декларация по чл.107 А ал.1 от КТ на Б.Д.,,декларация по чл.12 т.1 вр.чл.5 от ЗПУКИ, на Б.Д.,,диплома за завършено висше образование на Б.Д.,,диплома за призната специалност на Б.Д.,писма от Комисията по етика за многоцентрови изпитвания,/КЕМИ/ и протоколи от заседания на същата Комисия,доклад до МЗ относно извършена проверка от Инспекторат на организацията и ефективността на административна дейност на КЕМИ,справка от Търговския регистър,приложения от електронна поща на МЗ и публикации в Интернет.

Съдът прие,че събраните по делото доказателства,както гласни,така и писмени са еднопосочни,безпротиворечиви и помежду им не се откриват особени различия.Няма спор относно хронологията на събитията и тяхното съдържание.Съдът се довери на гласните източници,които бяха изслушани в хода на съдебното следствие.Съществуващите противоречия бяха преодолени с помощта на процесуалната техника на чл.281 от НПК чрез прочитане на показанията ,депозирани в хода на досъдебното производство.

Съдът даде вяра на показанията на св.С.,които макар да се залегнали в основата на несения по делото обвинителен акт и като такива подлежащи на доказване като счете ,че същите отразяват вярно инкриминираните събития и пресъздават правдиво тяхното съдържание.Не споделя обаче ,интерпретацията им ,както и  субективното значение,което свидетелката влага в думите и действията на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията и на св.С.,тези на св.Г.и останалите служители вИАЛ-свидетелите С. и Б.,които макар и в служебна зависимост от свидетелката С. дават обективна и точна информация за процесните събития.Съдът кредитира и изложеното от тях ,че св.С. е била разстроена от разговора с подс.С.,състояние ,което е било видимо от подчинените й.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия,които освен ,че са логични и безпротиворечви сами по себе си ,кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства и в частност ,с намерението на подсъдимия С. да се попълни свободната длъжност за заместник на св.С., и свързаните с това разговори ,включително и инкриминирания.Последното намира потвърждение в показанията на свидетелите К.,К. и Х.,които са се намирали в кабинета на подсъдимия по време на провеждането му.Съдът прие,че техните показания не се опровергават от други доказателствени източници , а това ,че са депозирани едва в хода на съдебното следствие, не ги лишава от достоверност.Факта ,че регулярни срещи на ръководството  на М.са се провеждали в петък в кабинета на подсъдимия се установява и от показанията на св.Г.-експерт в М.и към момента.

.Съдът прецени ,че касателно инкриминирания разговор не са налице съществени противоречия между изложеното от св.С. и св.С. от една страна и от подсъдимият и свидетелите К.,К. и Х. от друга.Разликата е в нюансите и тълкуването на съдържанието му,а не толкова във фразеологията,поради което не счита ,че показанията на някои от свидетелите следва да бъдат игнорирани като недостоверни.Напротив,съдът намира ,че в своята съвкупност ,същите изясняват  съдържание на инкриминирания разговор в цялост.

Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите С. и Г. по отношение на тяхната активност в защита на св.С. и впечатленията им ,че същата е изключителен професионалист.

Съдът прие,че към момента на подаване на заявлението в ИАЛ и останалите документи/декларации/ от св.Д. не са съществували пречки за наличие на конфликт на интереси.От една страна,поста в КЕМИ ,не е публична длъжност,която попада в изброените в ЗПУКИ закон , а по отношение на участието във фирми ,законодателя е предвидел срок, от един месец, през който лицето постъпило на длъжността ,следва да отстрани съществуващите основания за наличие на конфликт на интереси.По тази причина ,каквито и да са били съображенията ,че съществуват пречки за назначавано на св.Д. ,те не са намирали опора в нормативната уредба.От друга страна не са събраха други доказателства ,които да установяват липса на професионални или други качества по отношение на св.Д..В показанията си същият посочи ,че за него е било без значение ,кой е ресорния Министър на здравеопазването, доколкото е имал намерение да реализира свои идеи във фармацевтичния сектор за решаване на съществуващите проблеми.В този смисъл не бе установена и друга причина ,освен ,професионалната експертиза на св.Д. ,която да е продиктувала решението на подс.С. да се спре на неговата кандидатура.

Не бе установено и,че подс.С. е имал намерение да уволни или да принуди св.С. да си подаде оставката.От показанията на разпитаните по делото свидетели К.и К. се установи ,че целта на назначението на Д. е била подсилване на административния капацитет на агенцията във връзка с ангажиментите на МЗ по предстоящото председателство на Съвета на ЕС и преодоляване на някои нарушения ,констатирани при проверките на Инспектората към М.на з.в работата на ИАЛ.Следва да се отбележи ,че съгласно нормативната уредба-/устройствения правилник на ИАЛ,където единствено е уредена длъжността на заместника на изпълнителния директор/ правомощията на заместника на изпълнителния директор изцяло зависят от решението на изпълнителния директор какви правомощия да делегира,поради което назначения за негов заместник е напълно подчинение на изпълнителния директор.

Относно въпроса дали е била налице активност или пасивност от страна на св.С. в търсенето на кандидат за неин заместник ,съдът не се наема да отговори,тъй като е извън предмета на спора и не е определящ за професионализма на св.С..

 ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият С. не е осъществил състава на престъплението по чл.269 от НК ,както от обективна ,така и от субективна страна.

Съдът прие,че за конкретиката на казуса е необходимо да бъде отговорено на  въпроса,  налице ли е идентичност между средствата за принуда и неблагоприятните последици,с които е заплашена пострадалата,доколкото се касае за отношения по трудов договор и как следва да се интерпретират действията на подсъдимия в аспекта на дисциплинарната власт,с която е разполагал  по отношение на пострадалата.

Не е спорно в доктрината,че същността на принудата се изразява в противоправно въздействие от страна на дееца,което мотивира пострадалия да извърши,да пропусне или да претърпи  нещо противно на волята си.До принуда не би се стигнало ако дееца сам би могъл да осъществи престъпния резултат.Принудителното въздействие,за да е от значение за наказателната отговорност в случая следва да се изразило в един или двата методи на въздействие посочени в чл.269 от НК-сила или заплашване.Те са изчерпателно изброени, ,като при всички случай се изисква да са противоправни.От своя страна, противоправността се дефинира като свойство на тези деяния,които са в противоречие с предвидената от законодателя забрана.

Не  е спорно и положението,че работодателската правоспособност на работодателя поначало включва призната от закона възможност да учредява трудови правоотношения,както и да ги прекратява в определени от закона случай.Работодателската правоспособност на работодателя включва  неговата работодателска власт,чието съдържание се изчерпва в три групи права-права да организира,ръководи и управлява трудовия процес-управленска власт,права да определя вътрешния ред за осъществяване на трудовия процес и правомощия,свързани с възможността на работодателя да наказва дисциплинарно работника-дисциплинарна власт.

От гледна точка на настоящото наказателно производство и в контекста на повдигнатото обвинение за осъществена принуда спрямо пострадалата,въпросът за упражняването на дисциплинарната власт е важен,доколкото той определя действията на подсъдимия,като такива попадащи в обхвата на дисциплинарните му правомощия, а оттам и към невъзможността същите да се приемат като противоправни.

Важно да се подчертае ,че правомощията за налагане на дисциплинарни наказания се изразяват по същество  в осъществяване на принуда,но по своя характер тя  е“ законна“,тъй като поначало дисциплинарните наказания се дефинират като мерки за принуда спрямо работника или служителя от страна на работодателя в случай на нарушение на трудовата дисциплина.

В светлината на въпроса относно наказателната отговорност на подсъдимия е достатъчно да бъде установено,че той като работодател е имал основания да счита,че упражнява правомощията си правомерно. Следва да се отбележи факта ,че правомощията,касаещи дисциплинарната власт,която е притежавал подсъдимия по отношение на пострадалата не изключват априори осъществяване на принуда.Такава изначално не е изключена от доктрината,която признава престъпно засягане на свободата на личността и чрез застрашаване с бъдещо правомерно засягане на пострадалия,каквото е заплашването с уволнение при наличието на основанията за това..Заплашването според легалната дефиниция по чл.198 ал.2 от НК се касае до застрашаване с тежка опасност за живота,здравето,честта или имота на пострадалия.Когато обаче се говори за заплаха с уволнение е налице злоупотреба с власт,а не заплашване доколкото работодателят заплашва с уволнение,за да въздейства на работника да извърши,да пропусне нещо ,противно на волята си,но при всички случай,то е „нещо“,извън правоотношенията,очертани с трудовия договор по между им.

Когато се касае за уреждане на отношенията във връзка с трудовото правоотношение и кръга от права и задължения на страните,които той регламентира,следва да се приеме,че такова поведение е правомерно.Противното би означавало ,че всеки работодател е потенциален субект на престъпление по чл.269 или чл.143 от НК дори и в случаите ,когато предупреждава работника,че ще предприеме дисциплинарни мерки срещу него,ако не започне да изпълнява съвестно трудовите си задължения.

В конкретиката на обвинението ,се касае за правомощия на подсъдимия и задължения на пострадалата,уредени от трудовото правоотношение и от устройствения правилник на изпълнителната агенция.В конкретният случай,назначаването на заместник на изпълнителния директор става с акт на изпълнителния директор ,който се съгласува с М.на з.,в случая подсъдимия,поради което без негово съгласие назначение не би могло да има.В същото време,посочена от него кандидатура,която отговоря на законовите изисквания ,предвидени за длъжността не би могла да бъде оспорена от служителя-в случая св.С.,доколкото подсъдимият е разполагал с управленската власт и респективно носи крайната отговорност за назначението,поради което и действията му са правомерни.

Извън гореизложените съображения,настоящият съдебен състав прие,че в инкриминираните изрази от обвинението не се съдържа заплаха по принцип,доколкото в тях се влага съдържание,различно от установеното по делото.Така от съдържанието на разговора се установява ,че подсъдимия заявява ,че не желае оставката на св.С. , а темата за уволнението й е подета от самата нея с казаното „Ами уволнете ме тогава“.В отговор подсъдимият казва ,“Мога  да ви уволня ,мога и други неща да Ви направя“.От изложеното се налага извода ,че подсъдимият се съгласява ,с твърдението на пострадалата ,че разполага с властта както да я уволни ,така и да направи и други неща, а не че тя ще бъде уволнена , ако не изпълни искането му.

Съдът се съгласява с изложеното от защита ,че последвалата фраза ,“Мога да направя и други неща“ е  неясна като съдържание и без конкретика.Сама ,св.С. не можа да посочи в хода на разпита пред съда ,каква конкретно заплаха свързва с тези думи ,като посочи че я е приела като заплашителна.Доколкото ,фразата е без ясно съдържание,съдът счита ,че тя не може да бъде тълкувана еднозначно,поради което не би могла да се инкриминира като заплашителна.Не всеки разговор протичащ не според очакванията на страните е форма на натиск, а още по-малко престъпно поведение.Когато изразите не могат да се тълкуват еднозначно,те не се и възприемат еднозначно,поради което не би могла да съществува изискуемата причинна връзка между евентуалния словесен натиск,изразен с определени думи и действия и последвалото поведение на лицето,спрямо което е упражнен той.Противното би означавало в причинно-следствения процес да се включат и субективните мисли и изживявания на обекта на евентуалния натиск,което е недопустимо.

С оглед изложените съображения,съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.269 ал.1 от НК,както от обективна,ката и от субективна страна.

Воден от гореизложените съображения ,съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

.