Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Силистра, 29 април 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на дванадесети
април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
с участието на секретаря Антония Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело
номер 37 по описа за 2021 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Силистра против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1099-000075 /
11. 02. 2021 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна
полиция“, на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ спрямо дружеството, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на
притежавания от него трактор ЮМЗ 6л с рег. № *** за срок от шест месеца,
считано от 10. 02. 2021 г.
В жалбата се изтъкват доводи,
свързани с неспазване на установената форма, процесуална и материална
незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че в акта липсват мотиви,
което е съществен порок във формата на акта. Посочва се, че на лицето,
управлявало трактора, е било разпоредено от управителя на дружеството да не
управлява превозното средство. Изтъкнато е, че дружеството извършва дейност с
висока обществена значимост и с наложената ПАМ ще се затрудни дейността му по
отстраняване на аварии, което ще се отрази върху обслужването на потребителите
на предоставяните ВиК услуги. Моли се за прогласяване на нищожността на
заповедта, а в условията на евентуалност
- за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР – Силистра, сектор
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А.,
е депозирал писмено становище, според което жалбата е неоснователна. Моли
същата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Със Заповед № 21-1099-00075 от 11. 02. 2021
година на Началник група към ОДМВР – Силистра, сектор „Пътна полиция“, е прекратена регистрацията на
притежавания от дружеството трактор ЮМЗ 6л с рег. № *** за срок от шест месеца,
считано от 10. 02. 2021 г.
Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 10. 02. 2012 г. в 14. 40
часа в гр. Алфатар тракторът е бил управляван от водача М.Й.М.с ЕГН- **********,
който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията „Ткт“, за
което е съставен АУАН №GA 377355 / 10. 02. 2021 г.
Видно от приложения АУАН № GA 377355
/ 10. 02. 2021 г. (л. 7от делото) е обстоятелството, че при проверка, извършена
от полицейски служители на 10. 02. 2012 г. в 14. 40 часа в гр. Алфатар, ул.
„Олшанка“ до бензиностанция „Петрол“ в
посока гр. Силистра, е установено, че М.Й.М.управлява трактор ЮМЗ 6л с
рег. № ***, собственост на дружеството, без да притежава необходимата
категория „Ткт“ за управляваното от него МПС. Видно от отбелязването върху
АУАН, същият е връчен на нарушителя на 10. 02. 2021 г.
Както се коментира по-горе, във
връзка с констатираното нарушение по АУАН № GA 377355 / 10. 02. 2021 г. е
издадена заповедта за прилагане на ПАМ,
а оспорването ѝ е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1524 / 09. 12. 2016 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 11), е
обстоятелството, че Областните дирекции
на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи
контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД
на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-330 / 21. 04. 2017 г. (л. 10) е делегирал
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на
група в сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Силистра (т. 6 от
заповедта), какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. Вписването на съставения на М.Й.М.АУАН в обстоятелствената
част на заповедта за ПАМ по съществото си е препращане към изложените в акта
факти и обстоятелства по случая, което е допустимо съгласно Тълкувателно
решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК. В тази връзка са неоснователни
оплакванията в жалбата, че заповедта е немотивирана, тъй като от съдържанието
ѝ не става ясно, че се налага за това, че е допуснато управление на
трактора от лице, различно от собственика, което не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него
превозно средство.
Заповедта е издадена в съответствие и с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При анализ на цитираната норма е видно, че приложението
ѝ е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да
приложи ПАМ по отношение на дружеството, в качеството му на собственик на МПС,
административният орган се е позовал на наличието на втората от посочените в
чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП хипотези, а именно – тракторът е
управляван от водач, който не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно. Неоснователен е изложеният от жалбоподателя довод, че на
лицето, управлявало трактора, е било разпоредено от управителя на дружеството
да не управлява превозното средство. На
първо място следва да се подчертае, че по делото нито се твърди, нито се
доказа, че тракторът е бил противозаконно отнет. Освен това не са представени
заповеди, въз основа на които да се установи на кое материално отговорно лице е
поверено превозното средство и каква организация за ползването му е била
създадена. Не може да не се отбележи и това, че съдебната практика е
категорична, че законът не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ
наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и адресат
на мярката (в този смисъл Решение №
14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.). Следва да се
има предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. В случая посочената по-горе хипотеза на чл.
171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е била налице,
тъй като е било констатирано управление на трактора на дружеството от лице,
което не притежава свидетелство за управление за категорията „Ткт“, поради
което органът, действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да
издаде заповед за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за
определен срок, а дружеството, в качеството му на собственик на превозното
средство, следва да понесе неблагоприятните последици от действията на лицето,
в чиято фактическа власт е допуснало да попадне трактора, като изтърпи
наложената принудителна административна мярка.
Срокът на мярката, определен от административният
орган, е в минимума, определен в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка е съобразена не само с материалния закон, но и принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен
характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а
постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната
посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия,
причинени от водачи, които не притежават съответната категория за управляваното
от тях МПС. Изтъкнатия от дружеството довод, че
извършва дейност с висока обществена значимост и с наложената ПАМ ще се
затрудни дейността му по отстраняване на аварии, не може да бъде споделен, тъй
като качеството на предоставяните ВиК услуги не може да бъде противопоставено
на целения превантивен и преустановителен характер на мярката, свързан с
обезпечаването на живота и здравето не само на участниците в движението, но и
на цялото население.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед
мярка № 21-1099-000075 / 11. 02. 2021 г. на Началник група „Пътна полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е валидна и законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК възнаграждението следва да се присъди
в полза на юридическото лице, в структурата на което е административния орган,
т. е. на Областна дирекция на МВР – Силистра.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка под №
21-1099-000075 / 11. 02. 2021 г., издадена от Началник група към ОДМВР –
Силистра, сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона
за движението по пътищата, изразяваща се
в прекратяване на регистрацията на притежавания от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД - Силистра трактор ЮМЗ 6л с рег. № *** за срок от шест месеца,
считано от 10. 02. 2021 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от В.Н.Б.,
да заплати на Областна дирекция на МВР -
Силистра разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: