Р Е Ш
Е Н И Е
№
/11.05.2017 година, гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХXVІ
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети март 2017 година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Г.Б., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2583
по описа на АС – Варна за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по
жалба на И.Ж.Г., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-08-1401708-091-001/15.04.2015
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 324/13.07.2015
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
/„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателя са определени
допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./ 2008 г.,
д.п.2009 г., д.п.2010 г., д.п.2011 г. и д.п.2012 г. в общ размер на 33 619,57
лева – главница, и 15 708,11 лева – лихви.
Жалбоподателят счита обжалвания
ревизионен акт за нищожен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправни
разпоредби. Твърди, че в случая е налице относителна симулация, като вместо
фиктивните сделки по покупко-продажба на автомобили, ревизиращите органи е
следвало да се съобразят с прикритите сделки по предоставянето на услуга на
румънски граждани срещу съответното възнаграждение /комисионна/. Сочи, че не са
налице доказателства за притежаването на автомобилите, както и че не е изследван
въпросът къде са съхранявани същите. Оспорва изводите на приходните органи
относно заплатените суми по сключени застраховки „Гражданска отговорност“ и
еко-такси, като аргументира, че всички разходи, свързани с прехвърлянето на
собствеността върху автомобилите, са поемани от румънските граждани. Навежда
доводи, че не са били налице основания за провеждане на ревизията по особения
ред на чл. 122 от ДОПК. Намира, че ревизиращият екип не се е съобразил с
принципа на служебното начало по чл. 5 от ДОПК за изясняване на релевантните
факти и обстоятелства. Изразява несъгласие с определените в ревизионния акт
разходи за издръжка за 2011 г. и 2012 година. С
тези аргументи настоява за прогласяване нищожността на РА, а в условията на
евентуалност - за обезсилването му, или за отмяната му като незаконосъобразен и
за връщане на преписката на друг екип на ТД на НАП Варна за съставяне на нов
акт с указания за точното прилагане на закона. Претендира присъждане на направените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В депозирано допълнение към жалбата
се оспорва връчването на събраните в хода на ревизията доказателства, както и на
уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят настоява частта от
документите, касаещи извършени от него плащания, в които липсва подпис, да
бъдат изключени от доказателствата по делото, като оспорва подписите по всички
фактури и полиците за платени застраховки, приложени в административната
преписка. Сочи, че не е извършвал сделки по покупко-продажба на автомобили, а е
предоставял услуги на румънски граждани по регистрация на техни автомобили в
България, за което е получавал възнаграждение от около 50,00 лева, поради което
обявените сделки по покупка и продажба на автомобили са привидни /симулативни/,
а направените по тях разходи и реализираните приходи са несъществуващи.
Ответната страна – директорът на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, а РА за законосъобразен по
съображенията, изложени в решението. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
След преценка на събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
като съобрази направените възражения от страните съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1401708/12.05.2014
г. /л. 5/, издадена от М.А.В. – началник на сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП Варна, съгласно която ревизията е с обхват установяване
на задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до
31.12.2012 г. и следва да завърши в срок до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта – 03.06.2014 година. Със Заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия № Р-08-1401708-020-02/29.08.2014 г. /л. 7/, издадена
също от Вутова, е изменена предходната ЗВР досежно срока за извършване на
ревизията, като е определено, че същата следва да завърши до 03.11.2014 година.
Органът, издал посочените заповеди, е надлежно оправомощен да издава заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 от ДОПК със Заповед №
Д-614/08.05.2014 г. /л. 105 – л. 106 от делото/ на директора на ТД на НАП
Варна. За резултатите от ревизията в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК
определеният с последно издадената ЗВР екип е изготвил Ревизионен доклад /РД/ №
Р-08-1401708-092-01/17.11.2014 г. /л. 745 – л. 766/, срещу който не е подадено
възражение. Производството е финализирано с РА № Р-08-1401708-091-001/15.04.2015
г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който на И.Ж.Г. са
определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за
д.п.2008 г., д.п.2009 г., д.п.2010 г., д.п.2011 г. и д.п.2012 г. в общ размер
на 33 619,57 лева – главница, и 15 708,11 лева – лихви. Предприетото
обжалване по административен ред е приключило с издаването на Решение №
324/13.07.2015 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с
което РА е потвърден изцяло.
В хода на ревизионното производство
са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни
констатации:
Установено е, че за периода на
ревизията И.Ж.Г. е местно лице за Република България по смисъла на ЗДДФЛ. За
обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията,
органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в т.
4 „Процесуални действия“ от констативната част на изготвения РД, представляващи
неразделна част от ревизионния акт съгл.чл. 120, ал. 2 от ДОПК. РД е приложен
на л. 745 – л.
766 от административната преписка и съдържащите се в него констатации не е
необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.
В хода на ревизионното производство
с Протокол № 0524333/03.10.2014 г. /л. 515/ са приобщени доказателства от
извършена проверка на задълженото лице, приключила с Протокол №
1403042/10.04.2014 г. /л. 512/ за установяване на факти и обстоятелства.
Приобщени са доказателства, събрани
при извършената проверка, сочещи за извършени разходи и получени доходи от И.Ж.Г.,
както следва: от ОД на МВР „Пътна полиция – КАТ“, гр. Добрич за извършени
разходи за регистрирани и отрегистрирани превозни средства на името на лицето
/л. 293 – л. 311/; от Община Добрич, отдел „Местни данъци и такси“ /л. 315 – л.
316/ за платени данъци и такси, описани в приложението към горепосочения Протокол
№ 1403042/10.04.2014 г. /л. 509-гръб – л. 510/; от ЗД „Бул Инс” АД /л. 325 – л.
362/ за сключени застрахователни договори, описани в приложението към Протокол
№ 1403042/10.04.2014 г. /л. 509 – л. 510/; от ЗК „Лев инс“ АД /л. 369-гръб – л.
371-гръб/, за сключени застрахователни договори, описани в приложението към
Протокол № 1403042/10.04.2014 г. /л. 508 – л. 509/; от ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД /л. 373 – л. 374-гръб/ за сключени застрахователни договори, описани в
приложението към Протокол № 1403042/10.04.2014 г. /л. 506 – л. 507/; от
дневници за продажби на регистрирани по ЗДДС лица /л. 304 – л. 309-гръб/,
издали фактури за покупка на И.Г.; от нотариус /л. 386 – л. 388 и л. 573 – л.
574-гръб/, описани в приложението към Протокол № 1403042/10.04.2014 г. /л. 505/
за извършени разходи за заверка на договори за покупко-продажба на МПС; от „Ауто
Нели“ ЕООД за покупка на МПС /л. 392/; от „Жормани“ ООД за покупка на МПС /л.
396 – л. 397-гръб/; от „Яни Мар“ ЕООД за покупка на МПС /л. 421 – л. 424-гръб/;
от „НИК 2007“ ООД за покупка на МПС /л. 428 – л. 429-гръб/; от „Теси кар“ ЕООД
за покупка на МПС /л. 453/; от „Голдън Инвест” ЕООД /л. 92-гръб/ и „Бул Ит“ ООД
/л. 51/. Установени са извършени разходи към „Автоекоклуб“ АД съгласно писмо,
приложено на л. 621 и приложените към него фактури, приходни касови ордери и
квитанции /л. 604 – л. 620/; разходи към „Еко масла“ АД/„Норд авторециклинг“ ЕАД
/л. 524 – л. 556/, към „Чапкънов“ ООД /л. 578/ и към „Близу Медиа енд Броудбенд“
ЕАД /л. 599/.
Получените доходи от лицето са от
трудови правоотношения за периода от м.01.2008 г. до м.02.2009 г. и от продажба
на МПС съгласно договори за продажба /л. 243 – л. 293-гръб/ основно на клиенти -
физически лица от Румъния, и частично на румънски дружества /стр. – 279-гръб/ и
български физически лица /стр. 285-гръб, стр. 251/.
Получена е информация от Банка ДСК
за движението по разплащателна сметка на лицето /л. 768 – л. 781/.
Въз основа на събраните
доказателства при извършената проверка на задълженото лице и при ревизията, в
т. ч. представени документи след издаване на РД, органите по приходите са
изготвили паричен поток на ревизираното лице за всяка от ревизираните години. От
своя страна паричният поток отразява движението на паричните средства с оглед
доходите, разходите и имущественото състояние на лицето.
За ревизираните години в приходната
част на потока са включени получени суми от трудово възнаграждение, от продажба
на леки автомобили, теглени суми от банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД. В
разходната част са включени обичайният размер на разходите за живот; разходите за
покупка на леки автомобили от физически лица и от дружества – „Жормани“ ООД,
„Теси кар“ ЕООД, „Ник 2007“ ООД и др., съгласно договори за покупка на леки
автомобили /л. 9 – л. 242-гръб/, съгласно които И.Ж.Г. – купувач, купува от
продавачите – основно чуждестранни физически лица и инцидентно български
физически лица /л. 101, л. 94/ и български дружества /л. 92-гръб, л. 83, л. 51/,
посочените в договорите леки автомобили; разходи за нотариални услуги; разходи
за заплатени застраховки „Гражданска отговорност“ по застрахователни полици,
свързани с леките автомобили, съгласно приложените към получените от
застрахователните агенции писма /л. 362, л. 371-гръб, л. 374-гръб/ писмени
доказателства, в които изрично е посочено, че застрахователната полица на
автомобилите, посочени в изготвени справки, е сключена конкретно с И.Ж.Г.; платени
такси към „Автоекобул“ АД; извършена вноска по банкова сметка *** „Банка ДСК“
ЕАД; плащане за услуги на „Чапкънов“ ООД; платени местни данъци и такси;
платени услуги към „Еко масла“ АД/„Норд авторециклинг“ ЕАД и към „Близу Медиа
енд Броудбенд“ ЕАД, съгласно представени от дружествата справки и фактури.
След сравнение на получените приходи
и извършените разходи, органите по приходите са констатирали недостиг на
парични средства, както следва: за 2008 г. – 116 075,62 лева /стр. 12 от
РА/, за 2009 г. – 57 061,48 лева /стр. 18 от РА/, за 2010 г. – 103 838,59
лева /стр. 54 от РА/, за 2011 г. – 20 823,65 лева /стр. 63 от РА/ и за
2012 г. – 38 404,73 лева /стр. 78 от РА/.
Органите по приходите са заключили,
че превишението на разходите над приходите е обстоятелство по чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК – сочещо, че са налице данни за укрити приходи или доходи.
По реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК е
връчено Уведомление изх. № Р-08-1401708-113-01/21.10.2014 г. /л. 692/, с което
лицето е уведомено, че основата за облагате с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008
г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. ще бъде определена по реда на чл. 122
от ДОПК. На основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изготвено и Уведомление
изх. № Р-08-1401708-139-01/21.10.2014 година /л. 690 – л. 691/. С ИПДПОЗЛ /л. 689/
на основание чл. 124 от ДОПК, е изискано да се представят декларации за
имуществено състояние но чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди.
По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е
определена данъчна основа за всеки от ревизираните периоди, както следва: за
2008 г. – 116 075,62 лева, за 2009 г. – 57 061,48 лева, за 2010 г. –
103 838,59 лева, за 2011 г. – 20 823,65 лева и за 2012 г. –
38 404,73 лева. След прилагане на ставката по чл. 48 от ЗДДФЛ,
ревизиращите органи са начислили допълнителен данък върху доходите със
съответстващите лихви /таблицата на стр. 79 от РА/ съответно за 2008 г. в
размер на 11 607,56 – главница, и 7 213,87 лева – лихви; за 2009 г. в
размер на 5 706,15 лева – главница, и 2 901,07 лева – лихви; за 2010
г. в размер на 10 383,86 лева – главница, и 4 201,57 лева – лихви; за
2011 г. в размер на 2 082,00 лева – главница, и 627,30 лева – лихви; и за
2012 г. в размер на 3 840,00 лева и 764,30 – лихви.
В хода на административното
обжалване решаващият орган е счел, че освен констатираното обстоятелство и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на
собствения капитал, или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период.
По делото е
работила съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, съгласно чието заключение /л. 167
– л. 169 от делото/ Ревизионен доклад № Р-08-1401708-092-01/17.11.2014 г. е
изпратен от електронен адрес: y.andreev@ro.18nra.bg
на 10.03.2015 г. в 10:07 часа до електронен адрес: vblajeva@yahoo.com.; приложенията към
доклада са изпратени от електронен адрес: m.p.petrova@rol8.nra.bg на 13.03.2015 г. в
интервала от време между 11:21 до 11:43 часа към адреса vblajеva@yahoo.com; уведомлението по чл. 124 ал. 1 от ДОПК е изпратено от електронен адрес: m.p.petrova@rol8.nra.bg,
чрез съобщение, съдържащо препратка за активиране на връчването, на 22.10.2014 г.
в 14:00 часа към електронен адрес: vega_i@abv.bg
и на 22.10.2014 г. в 13:55 часа към електронен адрес: d3fsquld@hotmail.com. Вещото лице В.З. е
посочил, че системата „Контрол“ е регистрирала получаването на съобщението от
електронен адрес: d3fsquld@hotmail.com
на 28.10.2014 г. в 14:05 часа.
Назначена е
съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/, от заключението на която /л. 215 – л. 228
от делото/ се установява, че подписите, положени за „Застрахован“ в процесните
застрахователни полици /с конкретно посочени на стр. 11 и стр. 12 от заключението
номера/, както и подписите, положени за „Получател“ в процесните фактури /с
конкретно посочени на стр. 12 и стр. 13 от заключението номера и дати/, не са
изпълнени от И.Ж.Г.. Вещото лице Е.А. е констатирал, че в част от
застрахователните полици /подробно описани по номера на стр. 12 от
заключението/ не са положени подписи за застрахован. Експертът е заключил, че
подписите, положени за „Продавач“ в процесните договори за покупка на МПС /с
конкретно посочени на стр. 13 и стр. 14 от заключението номера/ са изпълнени от
И.Ж.Г..
По искане на жалбоподателя
е изготвена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от чието заключение /л. 278 –
л. 279 от делото/ е видно, че вещото лице М.П. е обобщила данните за
постъпленията и разходите по отделните години в периода 2008 г. – 2012 г. в
таблица 1 /стр. 2 от заключението/, като е установила следното: общо
постъпленията от продажба на МПС през периода 2008 г. – 2012 г. са в размер на
21 660,00 лева, като сумите по отделни отчетни периоди са посочени в
колона 2 на таблица 1; общо разходите за дейността, свързана с МПС, за същия
период възлизат на 372 936,52 лева, като по отделни години сумите са
посочени в колона 9 на таблица 1. Експертът е заключил, че стопанският резултат
(печалба/загуба) за процесния период е 351 276,52 лева загуба (21 660,00
лева – 372 936,52 лева), като стойностите по отделни години са посочени в
колона 10 от таблица 1. След анализ на получените от ревизираното лице през
процесния период /2008 г. – 2012 г./ доходи и при съпоставката
им с изчисления отрицателен резултат от дейността с МПС за същия период вещото
лице е установило, че доходите на лицето извън търговската дейност по покупка и
продажба на автомобили не са достатъчни да покрият отрицателния резултат от
дейността с МПС – общо за периода и за всяка година поотделно. Експертизата е
обобщила данните за постъпления и разходвани парични средства за периода 2008
г. – 2012 г. в таблица 2 /стр. 3 от заключението/, като е приела за начално
салдо към 01.01.2008 г. нула лева, и е констатирано, че за всяка отделна година
през периода 2008 г. – 2012 г. е налице превишение на разходваните парични
средства над постъпленията, т. е. установен е недостиг на парични средства,
като общият размер на изчисления недостиг за целия период възлиза на 363 490,29
лева.
Във връзка с
изготвеното заключение по ССЕ е назначена и допълнителна ССЕ, съгласно
заключението на която /л. 286 – л. 290 от делото/ вещото лице П. в табличен вид
на стр. 2 – стр. 7 от заключението е посочила първичните документи
/застрахователни полици и фактури/, за които в заключението по СПЕ е прието, че
изобщо не са подписани или положените подписи не са изпълнени от жалбоподателя,
като стойностите са обобщени по години в таблица 4 /стр. 7 от заключението/. С
оглед изчислените стойности експертът е коригирал изчисления в заключението по
основаната ССЕ стопански резултат от дейността на ревизираното лице, свързана с
покупка и продажба на МПС, за процесните периоди на годишна база, като
коригираният резултат от тази дейност и базата за определянето му са посочени в
таблица 5 /стр. 7 от заключението/. Констатирано е, че общата стойност на
постъпленията от продажба на МПС в периода 2008 г. – 2012 г. е в размер на
21 660,00 лева, а общо разходите за дейността, свързана с МПС, за същия
период /след корекцията/ възлизат на 317 386,94 лева, като по сумите по
отделните отчетни периоди са посочени съответно в колона 2 и колона 9 на
таблица 6 /стр. 8 от заключението/. Установено е, че стопанският резултат
(печалба/загуба) за целия период (2008 г. – 2012 г.) след корекцията е
295 726,94 лева загуба (21 660,00 лева – 317 386,94 лева), като
стойностите по отделни години са посочени в колона 10 от таблица 6. При
съпоставката на изчисления отрицателен резултат от дейността с МПС след
корекцията за целия период 2008 г. – 2012 г. и поотделно за всяка ревизирана
година с данните за получените от И.Г. други доходи, е заключено, че другите
постъпления на жалбоподателя не са достатъчни да покрият отрицателния резултат
от дейността с МПС – общо за периода и за всяка година поотделно. Данните за
постъпленията и разходваните парични средства за периода 2008 г. – 2012 г. са
обобщени в таблица 7 /стр. 9 от заключението/, в която за начално салдо е прието
нула лева, като експертът е констатирал, че за всяка отделна година през
периода 2008 г. – 2012 г. е налице превишение на разходваните парични средства
над постъпленията, т. е. установява се недостиг на парични средства, чийто общ
размер за целия период възлиза на 307 940,71 лева.
Експертизите не
са оспорени от страните, същите са в съответствие с останалите събрани по
делото доказателства, и се възприемат от съда като обективно и компетентно
дадени.
При така
установената фактология съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като частично основателна.
При извършване
на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност. При издаване на ревизионния акт е
спазено изискването за форма, както и процесуалните разпоредби.
Противно на
твърдяното от жалбоподателя обжалваният ревизионен акт не страда от порока
„некомпетентност на издателя“. Органът, възложил ревизията – М.А.В. – началник
на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, е сред кръга от
лица, упълномощени от териториалния директор на ТД на НАП Варна със Заповед №
Д-614/08.05.2014 година. Оспореният в настоящото производство РА изхожда от
визираните в чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите. В тази връзка и
съобразявайки Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по тълкувателно дело №
4/2004 г. на ОСС, І и ІІ колегия на ВАС, съдът констатира, че ревизията е
възложена от компетентен орган и е приключила с издаване на РД в определения от
него срок. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи предвид
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по
тълкувателно дело № 10/2016 г., и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, влечащи
неговата нищожност.
Неоснователно в
жалбата се поддържа, че при издаването на РА е нарушен принципът на служебното
начало, залегнал в чл. 5 от ДОПК. Ревизиращите са извършили редица процесуални
действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими
доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. При извършената от съда служебна проверка не се установиха
допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения,
които да послужат като основание за отмяна на оспорения акт. Видно от приобщените
по делото доказателства е, че органите по приходите надлежно са уведомили
жалбоподателя, че основата за облагане с данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК; извършили са анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията,
както и анализ на всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При
издаването на РД е спазен 14-дневният срок, визиран в разпоредбата на чл. 117,
ал. 1 от ДОПК. По преписката са налице данни за връчване на РА, РД и
доказателствата към тях, като това обстоятелство се установява и от
заключението по назначената в хода на настоящото съдебно производство съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно дадено и безпристрастно изготвено. Г. надлежно е упражнил правото
си на защита при административното, респ. и при съдебното обжалване на
ревизионния акт. С оглед изложеното в настоящия абзац, и имайки предвид, че
установените в ДОПК по отношение действията на приходните органи срокове имат
инструктивен характер, се налага извод за липса на допуснати в хода на
ревизионното производство съществени нарушения на
администратвнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта само
на това основание.
При преценка
относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази
следното:
Не се спори
между страните, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.
2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията
за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл. 124, ал.
2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите
по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен
случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания
субект.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от разпоредбата на чл. 122, ал.
1, т. 1 – т. 7 от ДОПК.
В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизирания период разходите на
жалбоподателя не съответстват на получените от него доходи, поради което е
налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – налице са данни
за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото
му състояние за ревизирания период. С Уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р-08-1401708-113-01/21.10.2014 г., връчено на ревизираното лице по
електронен път на 22.10.2014 година /установено със заключението по СТЕ/, Г. е
уведомен за това, че основата за облагате с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008
г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. ще бъде определена по особения ред,
поради което процедурата по чл. 124
във вр. с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява
спазена.
Правилата за
определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на
последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по
чл. 122, ал.
1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал.
2 и ал. 4 от ДОПК
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта
основанията по чл. 122, ал.
1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на
органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може
да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от
хипотезите на чл. 122, ал.
1 от ДОПК.
Доколкото в
хода на ревизионното производство, при подробен анализ на събраните
доказателства и относимите обстоятелства, органите по приходите са достигнали
до извод за превишаване на разходите над приходите за процесните данъчни
периоди, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не са
били налице предпоставките за облагането му по особения ред. Дали данъчните
органи в случая правилно са приложили материалния закон е отделен въпрос, чийто
отговор зависи от това доколко жалбоподателят успешно е провел доказване на
възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.
Основните спорни
въпроси между страните по отношение на изготвените баланси на касовата
наличност за ревизираните години са досежно включването в разходната част на паричните
потоци на суми за извършени разходи за покупка на автомобили, както и за
сключени във връзка с тях застраховки „Гражданска отговорност“ и заплатени
еко-такси, и относно определените разходи за издръжка за 2011 година и 2012
година.
Твърдението на
жалбоподателя е, че в случая е налице относителна симулация и вместо фиктивните
сделки по покупко-продажба на автомобили, ревизиращите органи е следвало да се
съобразят с прикритите сделки по предоставянето на услуга на румънски граждани
срещу съответното възнаграждение /комисионна/, като всички разходи, свързани с
прехвърлянето на собствеността върху автомобилите, включително за застраховки
„Гражданска отговорност“ и еко-такси, са поемани от румънските граждани – действителните
собственици на МПС.
Привидна
/симулативна/ сделка е тази, която се извършва с единствената цел, за да се
създаде една погрешна представа у трети лица, че е извършена такава сделка. При
привидната сделка е налице съзнателно несъответствие между желаното от страните
и изразеното от тях. В случаите, при които симулативната сделка се сключва, за
да прикрие желаната от страните действителна сделка, е налице т. нар.
„относителна симулация“. При този вид симулация са налице две различни по вид и
правен режим сделки. Привидната сделка е нищожна /аргумент от чл. 26, ал. 2,
изречение първо, предложение последно от Закона за задълженията и договорите/ и
не поражда правни последици още от момента на сключването си, а прикритата
сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това
да се узнава от трети лица. За да породи прикритата сделка правни последици
спрямо третите лица обаче, е необходимо действителните отношения между страните
да бъдат установени. Това се постига със съставянето на обратно писмо /contre
lettre/ между страните, в което е обективирано действителното тяхно
волеизявление. Тази част от волеизявлението /прикритата сделка/ остава
достояние на страните по сделката и не стига до третите лица, но без нея
привидната сделка престава да бъде такава. Именно поради факта, че третите лица
няма как по друг начин /без обратно писмо/ да узнаят действителната воля на
страните, по отношение на тях до доказване на противното правно валидно е
външно изразеното волеизявление, обективирано в привидната сделка.
В светлината на
гореизложеното и съобразно общите
принципи за разпределяне на доказателствената тежест, съгласно които всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения, в тежест на задълженото лице е да
докаже, че обективираните в процесните договори за покупко-продажба на автомобили
сделки са привидни, както и че е налице твърдяната в жалбата прикрита сделка – договор
за поръчка. За установяване на това обстоятелство в хода на ревизията не са
ангажирани никакви доказателства. Не е представено, а и не се твърди от
жалбоподателя, че е налице обратно писмо, от което да се установява твърдяната
привидност на договорите за продажба на МПС. Напротив, при ревизията са събрани
писмени доказателства, от които се установява, че автомобилите са закупени
именно от И.Г.. В конкретния случай, за да се включи покупката на посочените
автомобили в разходната част на отчета на паричните средства, е съобразена
информацията и доказателствата /договори за покупко-продажба на автомобили/,
представени от ОД на МВР „Пътна полиция – КАТ“, гр. Добрич, които са събрани по
предвидения в ДОПК ред и не са оспорени от жалбоподателя в хода на ревизионното
производство. Същите удостоверяват притежаването на автомобилите от
жалбоподателя, доколкото именно той е извършил тяхната регистрация /писмо рег. №
34837/07.08.2013 г. от ОД на МВР, гр. Добрич/, което обстоятелство се
потвърждава и от даденото от ревизираното лице писмено обяснение /л. 472 – л.
473/, че автомобилите са регистрирани на негово име, и
категорично оборват твърдението му, че не е бил собственик на автомобилите, тъй
като по аргумент от чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
регистрацията на ППС се извършва на името на неговия собственик. Това е
възможно само и единствено след представяне на доказателства за придобиване на
МПС, като в случая безспорно са налице такива за възмездното придобиване на
процесните автомобили от жалбоподателя, предоставени от самия него на органите
на МВР при регистрацията им /договори за закупуването на автомобилите/.
Не води до различен от горния извод и заключението по назначената от съда
СПЕ, прието без оспорване от страните по делото, което съдът кредитира като
компетентно дадено и безпристрастно изготвено. Жалбоподателят е оспорил
положените подписи за „Продавач“ в представените договори за покупко-продажба
на МПС. След изследване на свободни и експериментални образци от почерка на И.Ж.Г.
под формата на подписи, положени в документи, приложени по делото, и в протокол
за снемане на сравнителни образци, вещото лице А. с категоричност е заключил,
че подписите, положени за „Продавач“ в процесните договори за покупка на МПС са
изпълнени от И.Ж.Г., което обстоятелство също потвърждава факта, че
автомобилите са били притежание на ревизираното лице.
По делото не са налице и каквито и да било данни за извършване на услуга срещу
възнаграждение /комисионна/ от жалбоподателя, каквито доводи са наведени в
допълнението към жалбата. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства,
каквито биха били например договор за поръчка, приемо-предавателен протокол за
свършената работа, документ за изплатени възнаграждения /комисионни/ от
доверителя /комитента/ на довереника /комисионера/ и др. подобни. При това
положение, и с оглед липсата на обратно писмо, спрямо приходната администрация,
явяваща се трето лице по отношение на сключените договори за покупко-продажба
на МПС, се считат за настъпили правните последици именно на този вид сделки,
които в конкретния случай се свеждат до закупуването на автомобилите от
жалбоподателя. С оглед на гореизложеното правилно ревизиращите са ценили
представените в хода на установителното производство писмени доказателства,
част от които представляващи официални документи, изхождащи от държавни органи,
издадени в кръга на техните правомощия.
От изложеното се налага извод, че жалбоподателят не се е справил с
възложената му доказателствена задача – да установи привидността на договорите
за покупко-продажба на МПС, поради което законосъобразно органите на приходната
администрация за включили сумите за закупуването им в разходната част на
баланса на разполагаемите парични средства, а получените при продажбата на
същите автомобили суми са отразени в приходната част на паричния поток.
Необосновано обаче е включването в разходната част на балансите на по-голямата
част от посочените в РА разходи за застраховки „Гражданска отговорност“ и
еко-такси, доколкото от заключението по СПЕ се установява, че подписите,
положени за „Застрахован“ в конкретно изброените от вещото лице застрахователни
полици, както и подписите, положени за „Получател“ в подробно описаните
фактури, не са изпълнени от И.Ж.Г.. По отношение на тези документи оспорването от
страна на жалбоподателя е проведено успешно, поради което посочените в тях суми
следва да бъдат изключени от разходната част на паричните потоци за съответните
ревизирани години. Същото се отнася и до тези от застрахователните полици, върху
които не е положен подпис за „Застрахован“, тъй като липсата на подпис не може
да обоснове извършването на разход от жалбоподателя. Липсата на подпис е
констатирана и от експерта в изготвеното заключение по СПЕ, където процесните
неподписани полици са изчерпателно посочени по номера.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че за процесните 2011 г. и 2012 г.
не следва да му бъдат начислявани разходи за издръжка. Принципно правилно е
становището, че при липса на други, установени обективно извършени разходи,
които да са явно и съществено несъответни на отсъстващите доходи на
жалбоподателя, не е налице основание за облагане на предполагаемите разходи за
издръжка с данък върху доходите. В разглеждания казус обаче органите на
приходната администрация са констатирали, че през д.п.2011 г. и д.п.2012 г. Г.
освен разходи за издръжка е направил такива, свързани с дейността му с МПС,
както и че е внасял суми по банковата си сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, които не са
декларирани и за чиито произход не са налице данни по делото, като в същото
време е установена липса на получени от ревизираното лице доходи през тези
периоди. Тоест в случая е доказано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 2 от ДОПК, както и явно и съществено превишение на направените разходи
над получените средства за 2011 г. и 2012 г. по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2
от ДОПК. Настоящият съдебен състав счита, че разходите за живот са правилно
определени. Видно от съставените в хода на ревизията баланси на касовата
наличност за съответните ревизирани години, органите по приходите са взели
предвид информация, публикувана от Националния статистически институт /НСИ/ „Бюджети
на домакинствата“, и по-конкретно паричния разход за едно лице за всяка от
ревизираните години /2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г./. Този подход
е правилен доколкото нито в хода на административното производство, нито в хода
на съдебното такова, са ангажирани доказателства, от които да се установяват
действително извършените от Г. разходи за живот и издръжка, и именно поради
тази причина, при определяне на разходите за живот при изготвяне на паричния
баланс на лицето, ревизиращите са се позовали на данните от НСИ, които са
определени по специална методика и в резултат на наблюдения на определена
извадка от домакинствата в страната.
Доколкото по делото липсват данни и твърдения за налични у жалбоподателя
парични средства към 01.01.2008 г., правилно в РА е прието, че началното салдо
е равно на нула. До идентичен извод, след подробен анализ на имущественото
състояние на ревизирания данъчен субект, е достигнало и вещото лице П. при
изготвянето на заключенията по ССЕ и допълнителната ССЕ, приети без оспорване
от страните по делото.
С оглед на изложеното дотук, и предвид обстоятелството, че жалбоподателят
не възразява срещу останалите суми, включени при изготвянето на паричните
потоци, съдът приема, че приходите са придобити и разходите са извършени в
размерите и на датите, посочени в РА.
Неправилно обаче основата за облагане с данък е определена като сбор от
установените моментни отрицателни салда.
Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с
данък върху доходите е годишна. При това положение, за да е налице основа за
облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 от ДОПК, установеното превишение на
разходите над приходите следва да е на годишна база. Тоест при формиране на
баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите следва да
установят общия размер на всички получени суми, които са на разположение,
съответно общия размер на всички разходвани за годината суми, и спрямо тези
общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми
превишават разходите или обратното. В случая този принцип не е спазен, тъй като
органите по приходите са разделили данъчната година на части. Видно от
изготвения баланс, при всяко получаване и разходване на суми, органите по
приходите са формирали моментни салда, като за основа за облагане по реда на
чл. 122 от ДОПК е приет общият сбор от отрицателните салда, което противоречи
на принципите на облагане по ЗДДФЛ. В този смисъл и практиката на ВАС в Решение № 4998/14.04.2009 г. по адм. дело №
15189/2008 г.; Решение № 9853/14.07.2010 г. по адм. дело № 1814/2010 г.;
Решение № 16159/18.12.2012 г. по адм. дело № 2981/2012 г.; Решение №
16429/20.12.2012 г. по адм. дело № 5486/2012 г.; Решение на ВАС №
7069/27.05.2014 г. по адм. дело № 12402/2013 г.; Решение № 6876/10.06.2015 г.
по адм. дело № 10989/2014г.
С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде
кредитирано заключението по назначената допълнителна ССЕ, съгласно което вещото
лице П. е обобщила данните за постъпленията и разходваните парични средства за
всяка от ревизираните години и общо за целия ревизиран период, като е
съобразила отговорите на първите два въпроса от заключението по основаната ССЕ
/относно определянето на приходите и разходите на жалбоподателя във връзка с
търговската му дейност, свързана с МПС, и досежно другите му приходи/ и заключението
по СПЕ, като е установила превишение на разходите над приходите за всяка
отделна година, както и за целия период 2008 г. – 2011 г., като конкретните
суми са обективирани в таблица 5, 6 и 7 на стр. 7, 8 и 9 от заключението.
Имайки предвид изложеното по-горе досежно начина на формиране на данъчна
основа по чл. 122 от ДОПК за ревизираните периоди, настоящата инстанция намира
следното:
За 2008 г.
Въз основа на съставения баланс на касовата наличност за 2008 г.
/таблицата на стр. 2 – стр. 12 от РА/ и предвид заключението по допълнителната
ССЕ е видно, че приходите на жалбоподателя за годината възлизат на 13 484,04
лева, а разходите са в размер на 131 091,53 лева, т. е. превишението на разходите
над приходите е в размер на 117 607,49 лева. Ревизиращите са приели, че
превишението за 2008 г. е в размер на 116 075,62 лева. Установената в
случая данъчна основа е по-голяма в сравнение с тази, приета от органите по
приходите, респ. би довела до определяне на данък в по-висок размер. С оглед на
което, въпреки направените по-горе в настоящото изложение констатации досежно
метода на изчисляване на данъчната основа, съдът, съобразявайки въведената в
чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за изменение на акта във вреда на жалбоподателя,
намира, че процесният РА, в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и са начислени съответните лихви, следва да бъде потвърден.
За 2009 г.
Въз основа на съставения баланс на касовата наличност за 2009 г.
/таблицата на стр. 12 – стр. 18 от РА/ и предвид заключението по допълнителната
ССЕ е видно, че приходите на жалбоподателя за годината възлизат на 144,19 лева,
а разходите са в размер на 54 550,47 лева, т. е. превишението на разходите
над приходите е в размер на 54 406,28 лева, а не както са приели
ревизиращите органи – 57 061,48 лева. Поради това данъчната основа за 2009
г. следва да е изчисленото на годишна база превишение на разходите над
приходите – 54 406,28 лева, и именно върху тази основа следва да бъде
изчислен дължимият данък. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /в редакцията,
действаща към 2009 г./ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа
се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Като съобрази цитираната разпоредба и с оглед нормата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК, че органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, настоящата съдебна инстанция намира, че дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. е в размер на 5 440,63 лева – главница и съответните
лихви, т. е. в частта над посочената сума РА се явява незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
За 2010 г.
Въз основа на съставения баланс на касовата наличност за 2010 г.
/таблицата на стр. 18 – стр. 54 от РА/ и предвид заключението допълнителната
ССЕ е видно, че приходите на жалбоподателя за годината възлизат на
20 160,00 лева, а разходите са в размер на 141 629,47 лева, т. е.
превишението на разходите над приходите е в размер на 121 469,47 лева.
Ревизиращите са приели, че превишението за 2010 г. е в размер на 103 838,59
лева. Установената в случая данъчна основа е по-голяма в сравнение с тази,
приета от органите по приходите, респ. би довела до определяне на данък в
по-висок размер. С оглед на което, въпреки направените по-горе в настоящото
изложение констатации досежно метода на изчисляване на данъчната основа, съдът,
съобразявайки въведената в чл. 160, ал. 5 от ДОПК забрана за изменение на акта
във вреда на жалбоподателя, намира, че процесният РА, в частта, с която е
определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и са начислени съответните лихви,
следва да бъде потвърден.
За 2011 г.
Въз основа на съставения баланс на касовата наличност за 2011 г.
/таблицата на стр. 55 – стр. 63 от РА/ и предвид заключението по допълнителната
ССЕ е видно, че приходите на жалбоподателя за годината възлизат на 0,00 лева, а
разходите са в размер на 6 522,77 лева, т. е. превишението на разходите
над приходите е в размер на 6 522,77 лева, а не както са приели
ревизиращите органи – 20 823,65 лева. Поради това данъчната основа за 2009
г. следва да е изчисленото на годишна база превишение на разходите над
приходите – 6 522,77 лева, и именно върху тази основа следва да бъде
изчислен дължимият данък. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /в редакцията,
действаща към 2011 г./ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа
се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Като съобрази цитираната разпоредба и с оглед нормата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК, че органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, настоящата съдебна инстанция намира, че дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. е в размер на 652,28 лева – главница и съответните лихви, т.
е. в частта над посочената сума РА се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен.
За 2012 г.
Въз основа на съставения баланс на касовата наличност за 2012 г.
/таблицата на стр. 63 – стр. 78 от РА/ и предвид заключението по допълнителната
ССЕ е видно, че приходите на жалбоподателя за годината възлизат на 0,00 лева, а
разходите са в размер на 7 934,70 лева, т. е. превишението на разходите
над приходите е в размер на 7 934,70 лева, а не както са приели
ревизиращите органи – 38 404,73 лева. Поради това данъчната основа за 2012
г. следва да е изчисленото на годишна база превишение на разходите над
приходите – 7 934,70 лева, и именно върху тази основа следва да бъде
изчислен дължимият данък. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /в редакцията,
действаща към 2012 г./ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа
се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Като съобрази цитираната разпоредба и с оглед нормата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК, че органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, настоящата съдебна инстанция намира, че дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. е в размер на 793,47 лева – главница и съответните лихви, т.
е. в частта над посочената сума РА се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен.
В обобщение не гореизложеното следва да бъде отбелязано, че РА, в частта,
с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху
доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 5 440,63 лева –
главница, и съответните лихви, за 2011 г. за разликата над 652,28 лева –
главница, и съответните лихви, и за 2012 г. за разликата над 793,47 лева –
главница, и съответните лихви, е незаконосъобразен и следва да се отмени. В
останалата част РА е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу
него е неоснователна и следва да се отхвърли.
Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за обезсилване на издадения
РА. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като може
да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част
или да отхвърли жалбата. От анализа на цитираната разпоредба е видно, че
законодателят не е въвел възможност за обезсилване на ревизионните актове. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че АПК също не предвижда обезсилване на
административен акт /аргумент от чл. 172, ал. 2 от АПК/, тъй като на
обезсилване подлежат единствено съдебните актове, но не и административните.
Налага се извод, че настоящата инстанция няма правомощие да обезсилва
ревизионни актове, поради което отправеното с жалбата искане за обезсилване на
оспорения РА е неоснователно.
Идентични са изводите на съда и относно претенцията на жалбоподателя за
връщане на административната преписка на друг екип на ТД на НАП Варна за
съставяне на нов акт с указания за точното прилагане на закона. Действително
чл. 160, ал. 3 от ДОПК регламентира такова правомощие на административния съд.
В ал. 4 на същия член обаче законодателят изрично е изключил приложението на
предходната алинея по отношение на ревизионните актове. Следователно в
случаите, при които е сезиран с обжалване на ревизионен акт, съдът винаги се
произнася по съществото на спора, като не може да върне преписката за
преразглеждане на компетентния орган по приходите със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона /аргумент от чл. 160, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК/.
С оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания,
и като съобрази изложеното в предходния абзац, съдът намира, че страните
взаимно си дължат разноски. В конкретния случай общият размер на задълженията
по ревизионния акт в обжалваната част е 49 327,68 лева /главница и лихви/.
С настоящото решение РА е отменен в частта, с която на жалбоподателя са
определени данъчни задължения в размер над 43 422,41 лева /главница и
лихви/, тоест за 5 905,27 лева /главница и лихви/.
От страна на жалбоподателя са доказани разноски в общ размер на 3 876,59
лева, от които 10,00 лева – държавна такса; 5,00 лева – за издадено съдебно
удостоверение; 1 561,59 лева – внесен депозит за вещи лица; 2 300,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Дължимите разноски за
жалбоподателя съобразно уважената част от жалбата /за сумата от 5 905,27
лева/ са в размер на 464,09 лева.
Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна
съобразно отхвърлената част от жалбата /за сумата от 43 422,41 лева/,
изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 1 769,22
лева.
От изложеното следва, че по компенсация жалбоподателят следва да бъде
осъден на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК
да заплати в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 305,13
лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-08-1401708-091-001/15.04.2015 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №
324/13.07.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП, В
ЧАСТТА, с която в тежест на И.Ж.Г., ЕГН **********,***, са определени
допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен
период 2009 г. за разликата над 5 440,63 лева – главница,
и съответните лихви; за данъчен период 2011 г. за разликата над 652,28
лева – главница, и съответните лихви; и за данъчен период 2012 г. за
разликата над 793,47 лева – главница, и съответните лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ж.Г., ЕГН **********,***, против
Ревизионен акт № Р-08-1401708-091-001/15.04.2015 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 324/13.07.2015 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при
ЦУ на НАП, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА И.Ж.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 305,13
лева (хиляда триста и пет лева и тринадесет стотинки) –по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: