Решение по дело №387/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1219
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20227180700387
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpeg                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1219

Гр. Пловдив, 27.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:   

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                            СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА  

 

при секретаря В.П. и с участието на прокурора Р. К., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД № 387 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Обжалвано е решение № 2110/ 29.11.2021 г., постановено по АНД № 5998/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 20-1030-007577 от 06.08.2021 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на В.О.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател ОД на МВР – Пловдив, чрез пълномощника си юрк.Белова, намира решението за незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон, поради което моли същото да се отмени, като се постанови ново, с което процесното НП бъде потвърдено. Счита, че не са налице соченото съществено процесуално нарушение, тъй като разписаният в нормата на чл.34 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН не е изтекъл -  не е бил известен нарушителя до попълване на декларацията по чл.188 от ЗДВП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Ответникът – В.О.П. не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за основателна, а решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за основателна.

За да отмени оспореното наказателно постановление, районният съд е приел, че  констатациите в АУАН изцяло се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства и посочил, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 08.08.2020г. в 00:10ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе” №1, същият се е движил /с посока на движение от юг към север/ с установена скорост от 109 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Посоченото е превишение на разрешената скорост за управление на МПС в населено място със 69 км/ч в повече.

 Съдът е приел за безспорен и фактът на собствеността на автомобила, позовавайки се на приложената по делото справка на КАТ за регистрация на МПС, поради което правилно е била  ангажирана административнонаказателната отговорност на П..

 При извършената служебна проверка обаче съдът е приел, че при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и налагащо отмяната му.  Приел е, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН преклузивен 3-месечен срок. Прие е, че в случая се касае за констатирано нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост над разрешената за движение в населено място, установено с автоматизирано техническо средство. Два дни след датата на извършеното нарушение – 08.08.2020г., а именно на 10.08.2020г. е бил изготвен протокол за използване на АТСС, удостоверяващ свалянето на 169 броя статични изображения/видеозаписи от АТСС. Т.е. това е моментът, в който за актосъставителя е изяснено обстоятелството, че лек автомобил „Субару Б 9 Трибека“, с рег. № ***се е движил на 08.08.2020г. в 13.37ч. в гр. Пловдив по бул. „Асеновградско шосе” № 1, със скорост от 109 км/ч.  Приел е, че в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив е имало и налична информация за собственика на МПС, който по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е отговорен за извършеното нарушение и който всъщност е бил санкциониран с атакуваното наказателно постановление. Според съда жалбоподателят не е посочил друго лице, което да е ползвало автомобила по време на извършеното нарушение, за да се приеме, че именно от момента на подаване на декларацията по чл.188 от ЗДвП започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Поради това съдът е приел, че датата, на която нарушителят е бил открит, е именно 10.08.2020г., от когато е започнал да тече и срокът за иницииране на админинистративнонаказателното производство, тъй като към тази дата компетентните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив вече са разполагали с релевантната информация, обусловила направения и от актосъставителя и от наказващия орган извод за извършено административно нарушение и за неговия субект. Въз основа на горното е приел, че в противоречие със законовите разпоредби АУАН е съставен почти година след това – на 14.07.2021г., което е сторено извън преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя, поради което към момента на съставяне на АУАН е съществувала абсолютна процесуална пречка за образуване на административнонаказателно производство и същото е изначално опорочено.

Решението е неправилно.

В Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря.

Настоящият касационен състав счита, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни изводи досежно приложението на чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни и като институт на материалното право за давността, съдът следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Началото на тримесечната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК). Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя.

Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

В случая нарушението е извършено на 08.08.2020 г. и е установено, чрез заснет с АТСС вид ARH CAM S1 11743CA. Към момента на установяване на нарушението административнонаказващия орган е могъл да констатира единствено марката и регистрационния номер на превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и нарушителя (лицето, което го е управлявало). Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя.

Напълно основателно е възражението на касатора, че нарушителят е установен от датата на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, от който момент АНО е разполагал с информация относно извършителя. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е приложим единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението е установена, а в случая това не е така, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, доколкото санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., поради което в случая глобата е в размер на 750 лв. за превишението с 59 км и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, следователно не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установен именно водачът извършил нарушението. Откриването на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. В този смисъл следва да се приеме че нарушителят е открит в деня когато е попълнена декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика на автомобила – 14.07.2021 г., с която същият признава действието – управление на МПС на 08.08.2020 г. и от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача. Попълването на декларация по чл. 188 от ЗДвП, е способът, чрез който контролните органи установяват заснетите нарушители. По този начин се осигурява защита на правните субекти и по-конкретно - на собствениците, доколкото им дава възможност да заявят кой е управлявал тяхното МПС, а не се пристъпва към директното им санкциониране само на основание притежаваното от тях право на собственост. АУАН е съставен на същата дата 14.07.2021 г., следователно и двата срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението/ за образуване на административнонаказателно производство са спазени и не е налице процесуално нарушение. Спазен е и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив следва да се отмени като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Предвид изхода от спора, на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 2110/ 29.11.2021 г., постановено по АНД № 5998/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-007577 от 06.08.2021 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на В.О.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 750 лв. /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В.О.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски за производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                                          2.