МОТИВИ ПО НОХД № 242/2013 год. на ОС – *******:

 

С обвинителен акт Окръжна прокуратура– ******* е повдигнала против подс.Т.Д.П. *** обвинения в това, че: 1/ През периода 1.VІІ.2002- 14.ХІІ.2002 год. в гр.******* при условията на продължавано престъпление като собственик на ЕТ”***- Т.П.” избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери като потвърдил неистина и затаил истина в подадени данъчни декларации с №№ 5670/14.VІІІ.2002 год. и 7444/14.Х.2002 год., които се изискват по силата на чл.100 ал.3 ЗДДС /действуващ към момента на деянието/, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери- 141 865.83 лв– престъпление по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.255 ал.1 предл.ІІ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, както и в това, че: 2/ През периода 3.ІІІ.2002- 14.ХІІ.2002 год. в гр.******* при условията на продължавано престъпление като собственик на ЕТ”***- Т.П.”, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери, водил счетоводна отчетност и ползувал счетоводни документи с невярно съдържание /фактури с №№ **********/22.VІІ.2002 год., **********/24.VІІ.2002 год., **********/29.VІІ.2002 год., **********/28.ІХ.2002 год. и **********/17.ІХ.2002 год. и консигнационни протоколи от 3.ІІІ.2002 год, 10.ІІІ.2002 год., 12.ІІІ.2002 год., 21.ІІІ.2002 год., 25.ІІІ.2002 год., 7.ІV.2002 год., 12.ІV.2002 год., 23.ІV.2002 год., 3.V.2002 год., 22.ІV.2002 год., 27.ІV.2002 год., 29.ІV.2002 год. и 13.V.2002 год., като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери- 141 865.83 лв.- престъпление по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.256 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК;

С оглед така повдигнатото обвинение е предявен граждански иск от Министъра на финансите, като представител на Държавата против подс.Т.Д.П. за сумата от 141 865.83 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпленията, в които е обвинен, ведно със законните последиди- законната лихва върху същата сума считано от момента на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Съдът прие същия за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира Държавата, представлявана от Министъра на финансите като граждански ищец. Процесуалният представител на гражданския ищец- юрисконсулт при ТД на НАП- Пловдив поддържа иска, а по същество пледира за уважаването му в пълен размер.

Подсъдимият не се признава за виновен и заявява, че желае да се възползува от правото си да не дава обяснения. Защитникът му поддържа, че по делото е било доказано, че посочените по обвинителния акт счетоводни документи са с невярно съдържание, но не и че подсъдимият е знаел затова, тъй като нито един от тях не е изготвен от него, нямал и субективни представи, че чрез използуването им би избягнал установяване на данъчни задължения. Досежно консигнационните протоколи изтъква, че сключването им не представлявало данъчно събитие по смисъла на приложимия данъчен закон, действуващ към периода на обвинението- 2002 год. Пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението, а алтернативно- за приложение на чл.55 от НК поради голямата продължителност във времето на наказателното производство- повече от 10 години.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:        

            По фактическата обстановка:

            1. Подсъдимият Т.Д.П. ***7 год., ********, ********* гражданин, женен с едно дете, неосъждан, грамотен, със средно образование,  търговец, управител на „*** ”ООД, без предходни противообществени прояви.

            Търговска дейност осъществявал още от 1996 год., откогато с решение на ОС- ******* по ф.д.№160/1996 год. бил вписан в търговския регистър като едноличен търговец с търговска фирма ЕТ”*** и- Т.П.”. Считано от 8.ІХ.2000 год. в качеството си на такъв се регистрирал по ЗДДС.

 

            2. През м.юли 2002 год. подсъдимият осчетоводил в търговската си дейност три броя фактури- №229/22.VІІ., №230/24.VІІ. и №231/29.VІІ.2002 год., съставени за търговски сделки между него като ЕТ”***- Т.П.”/купувач/ и ЕТ”Визаж- В.Ж.”*** /доставчик/ за покупка на трикотажен плат- синтетика и трико- обагрено. Същите включил в дневника си за покупките и продажбите и отразил в Справка- декларация №5670/14.VІІІ.2002 год., която ежемесечно подавал на осн. чл.100 ал.3 ЗДДС/отм./, като съответно си начислил ДДС за възстановяване за м.юли с.г. и по трите.

            ЕТ”***- В.Ж.” е регистрирана от свид.В.Ж. ***001 год. на ОС- Стара Загора /т.ІІ л.60/ със седалище гр.Стара Загора. Свид.Ж. работела като чистачка в офис в същия град, където дейност като търговец извършвал О. Д. Б., неиздирен по делото. На него тя дължала пари, взети назаем във връзка със заболяване на майка й. Понеже била затруднена да му ги върне, той  предложил да я регистрира като търговец, за да може тя да се занимава с продажба на плодове и зеленчуци на пазара и от приходите от тази дейност да се издължи. Съгласила се, но не получила документите за регистрация на фирмата си. Било й казано, че са направени разходи, които най- напред трябва да възстанови. Така и не започнала дейност като търговец на пазара. Месеци по- късно- през август 2002 год. разбрала от счетоводителката на Олег, че от името на нейната фирма се извършва дейност, издават се фактури. Последната обещала да вземе документите на фирмата и да й ги предаде, но това не станало. Тогава /септември 2002 год./ свидетелката се оплакала в данъчната служба. Впоследствие започнали да я викат в полицията и в данъчното и да я разпитват подписвала ли е определени фактури, познава ли определени лица и пр. Свид.Ж. твърди, че веднъж подсъдимият, когото познава само по физиономия именно от този случай, заедно с друго неустановено по делото лице на име М.,***, дошли да я молят да отиде в данъчната служба и да потвърди нещо, но не намерили съответната данъчна служителка.

            Данъчна фактура №**********/22.VІІ.2002 год. /т.ІІ на л.133 от ДП/ е със следните рекзивизи: издател- ЕТ”***- В.Ж.” с горепосочените седалище, БУЛСТАТ и пр., получател- ЕТ”***- Т.П.”, предмет на стопанската операция- трикотажен плат- синтетика, количество- 8 720 кг, единична цена- 7,61 лв., стойност 66 359.20 лв., данъчна основа- 66359.20 лв., ДДС- 20%- 13 271.84 лв., общо за плащане- 79 631.04 лв. Като съставител е посочена и подписана В.Ж., като получател- Т.П., получена на дата 22.VІІ.2002 год.

Данъчна фактура №**********/24.VІІ.2002 год. /т.ІІ на л.134 от ДП/ е с рекзивизи: издател- ЕТ”***- В.Ж.”, получател- ЕТ”***- Т.П.”, предмет на стопанската операця- два артикула- плат- трико, обагрено, количество- 5 210 кг, единична цена- 4,30 лв. на стойност 22 403 лв. и плат- хастар- количество- 19 850 кг, единична цена- 2.30 лв. на стойност 45 655 лв. Данъчна основа общо за цялата доставка- 68 058 лв., ДДС- 20%- 13 611.60 лв., общо за плащане- 81 669.60 лв. Като съставител е посочена и подписана В.Ж., като получател- Т.П., получена на дата 24.VІІ.2002 год.

Данъчна фактура №**********/29.VІІ.2002 год. /т.ІІ на л.135 от ДП/ е със следните рекзивизи: издател- ЕТ”***- В.Ж.”, получател- ЕТ”***- Т.П.”, предмет на стопанската операця- трикотажен плат- синтетика, количество- 8 935 кг, единична цена- 7,61 лв., стойност 67 995.35 лв., данъчна основа- 67 995.35 лв., ДДС- 20%- 13 599.07 лв., общо за плащане- 81 594.42 лв. Като съставител е посочена и подписана В.Ж., като получател- Т.П., получена на дата 29.VІІ.2002 год.

Свид.Ж. категорично заявява пред съда, че никога не е издавала такива фактури, никога не ги е виждала, не е доставяла такива стоки, не е извършвала такива сделки и подписът на нито една от тях не е неин.

Както се изтъкна по- горе, подс.П. осчетоводил трите фактури, отразил ги в дневника си за продажбите, съответно ги включил в дължимата ежемесечната данъчна декларация по ЗДДС- в  случая Справка- декларация №5670 от 14.VІІІ.2002 год., която е за м.юли с.г. заедно с други сделки, по които регистрираното лице е получател. Посочил е обща стойност на сделките с право на пълен данъчен кредит, по които е получател- 240 502.55 лв. с начислен по тях ДДС за възстановяване- 48 100.51 лв., от които 40 482.51 лв. произтича от трите процесни фактури /13 271.84 лв. + 13 611.60 лв. + 13 599.07 лв./

 

3. През м.септември 2002 год. подсъдимият осчетоводил два броя данъчни фактури- №104/17.ІХ. и №10/28.ІХ.2002 год., съставени за две търговски сделки, както следва- първата /т.І л.33 от ДП/- между него като ЕТ”***- Т.П.”/получател/ и ЕТ”К.Б.”*** /издател/ за покупка на два вида плат трико, а втората /т.І л.45 от ДП/- между него като получател и ЕТ”Рени- Т.Т.”*** /издател/- за покупка на 12 350 бр. спортни екипи /анцузи/. Същите включил в дневника си за покупките и продажбите и отразил в Справка- декларация №7444/14.Х.2002 год., която ежемесечно подавал на осн. чл.100 ал.3 ЗДДС/отм./, като съответно си начислил ДДС за възстановяване за м.септември с.г. и по двете.

Любопитно е, че и в двата случая доставчиците на подсъдимия са „закупили” същите, продадени впоследствие нему стоки, от един и същи доставчик- ЕТ”***- С. А.”- Сливен, като ЕТ”К.Б.” е сторила това в деня, когато ги е „продала” на подсъдимия, въз основа на фактура №84 от 17.ІХ.2002 год., а ЕТ”***- Т.Т.”- два дни по- рано-на 26.ІХ.2002 год., по пет броя фактури №№ 379- 383 от 26.ІХ.2002 год. 

          ЕТ”***-С. А.” е търговска фирма, регистирана със седалище в Сливен на името на С. Й. А., но същият никога не е извършвал търговска дейност лично. Търговска дейност осъществявала неговата дъщеря- свид. М.А. с пълномощно от баща си. Свид.А. утвърждава, че търговската регистрация на ЕТ”***” била предприета по инициатива на нейна приятелка- свид.Н.Г., известна още като „***”. Свид.А. работела като касиерка във фабрика за обувки в Сливен. Била много близка със свид.Г. и виждала, че последната разполага с много пари. След като свид.Г. я убедила да регистрира фирма на името на баща си, започнала да я води в Ямбол, където неизвестни за нея лица съставяли фактури, по които ЕТ”***” купува и продава различни стоки.  Свид.Г. й дала на три пъти по 50 лв. за тази услуга. По- късно обаче свид.Г. взела цялата документация на ЕТ”***” у себе си и не давала никакъв отчет на свид.А. какво прави от името на фирмата. Спряла да й дава и пари, но въпреки товя я молела да представя и отчита фактури в данъчното. Най- после приятелят на свид.Г. предупредил свид.А., че ще загази заради нея. След бурен скандал между двете, свид.А. си взела документация и я унищожила.

Не познава и не е виждала никога нито свидетелите Т.Т. ***, нито подс.П..

            Свид.К.Б. *** се регистрирала като ЕТ с търговска фирма „К.Б.”***002 год. на ОС- Стара Загора със съдебно решение на същия съд от 11.V.2002 год. През м.май и юни развивала търговска дейност на зеленчуковия пазар в Стара Загора като продавала череши и кайсии от съседните села. След това неин познат на име М. *** й предложил, тя да му предостави да извършва търговска дейност от името на нейната фирма, срещу което да й заплаща парични суми. Тя се съгласила и му предоставила документите, касов апарат и печат. Пълномощно не й било поискано. М. я търсел рядко за изготвяне на месечните отчети, а в данъчното ги подавала счетоводителка. Понякога я карал да подписва фактури. Това продължило около 8- 9 месеца- до м.март- април 2003 год. За този период свидетелката получила от М. 1 000- 1 500 лв., но накрая той съвсем престанал да й плаща и тя си поискала и получила документите обратно. След това била викана няколко пъти в данъчното и полицията да дава обяснения дали определени сделки са реални или фиктивни.

            ЕТ”***- Т.Т.” е търговска фирма, регистрирана със седалище в гр.Стара Загора по ф.д.№623/2002 год. на ОС- Стара Загора на 9.V.2002 год. Свид.Т.Т. по онова време е бил 66- годишен, с вече разклатено здраве, но въпреки това предприел тази стъпка, защото дължал пари на свид.К.Р. ***, който го уверил, че ако му позволи да осъщетвява  търговска дейност от името на неговата регистрация като ЕТ, ще му се издължи. Свид.Т. се съгласил, предоставил на свид.Р. документите на фирмата, издал му и генерално пълномощно. Последният обаче не му давал информация за дейността, която извършва от негово име, докато от данъчното не го уведомили, че дължи около 100 000 лв. данъци.Той отрекъл да е подписвал дори една фактура.

            Свид.К.Р. потвърждава, че е извършвал търовска дейност от името на фирмата на свид.Т.Т. с пълномощно, но поддържа, че свид.Т. издал такова на още две лица- М. и Х.. Отрича да е сключвал сделки с ЕТ”***- С. А.” от Сливен. Познава подсъдимия, когото е срещал заедно с М..

            Данъчна фактура №*********/17.ІХ.2002 год. /т.І на л.34 от ДП/ е със следните рекзивизи: доставчик- ЕТ”***- С. А.”, получател- ЕТ”К.Б.”, предмет на стопанската операция- два вида плат трико, количество- 500 кг на единична цена- 7,40 лв. на стойност 3 700 лв. и още 500 кг на единична цена- 9.60 лв. на стойност 4 800 лв., обща стойност на данъчна основа- 8 500 лв., ДДС- 20%- 1 700 лв., общо за плащане- 10 200 лв. Като съставител е посочен и подписан С. А., като получател- К.Б., получена на дата 17.ІХ.2002 год.

            Както свид.М.А., така и свид.К.Б. са категорични пред съда, че никога не са съставяли такава фактура, никога не са я виждали, не са доставяли/купували такива стоки, не са извършвали такава сделка и подписите не са техни.

            Въпреки това от същата дата е била съставена данъчна фактура №********** /т.І л.33 от ДП/ със следните реквизити: издател- ЕТ”К.Б.”, получател- ЕТ”Томи- Т.П.”, предмет на стопанската операция- два вида плат трико, количество- 500 кг на единична цена- 7,50 лв. на стойност 3 750 лв. и още 500 кг на единична цена- 9.70 лв. на стойност 4 850 лв., обща стойност на данъчна основа- 8 600 лв., ДДС- 20%- 1 720 лв., общо за плащане- 10 320 лв. Като съставител е посочена и подписана К.Б., а като получател- Т.П., получена на дата 17.ІХ.2002 год.

            Налице е пълно съвпадение на стоката, за която е съставена и Фактура №84/17.ІХ.2002 год., като цената е завишена с по 0.10 лв. на кг плат.

Свид.К.Б. утвърждава, че на тази фактура няма неин подпис и никога не е сключвала, нито дори чувала за такава сделка.      

            Данъчни фактури №№**********, 380, 381, 382 и 383, всички от 26.ІХ.2002 год. /т.І на л.46- 50 от ДП/ са със следните напълно идентични рекзивизи: издател- ЕТ”***- С. А.”, получател- ЕТ”***- Т.Т.”, предмет на стопанската операция- спортни екипи, количество- по 2 470 броя във всяка една, единична цена- 8,25 лв., стойност 20 377.50 лв. по всяка една, данъчна основа- 20 377.50 лв., ДДС- 20%- 4 075.50 лв., общо за плащане- 24 453 лв. Общо петте фактури са за 12 350 бр. спортни екипи на стойност 5 х 24 453- 122 265 лв. Във всичките пет фактури като съставител е посочен и подписан С. А. като ЕТ”Маги”, като получател- Т.Т., а датата на получаване е 26.ІХ.2002 год.

Както свид.М.А., така и свидетелите Т.Т. и К.Р. са единодушни, че никога не са съставяли такива фактури, никога не са ги виждали, не са доставяли, респ. купували такива стоки, не са извършвала такива сделки и подписът на нито една от петте не е техен.

С влязла в сила Присъда от 4.VІІ.2006 год. на ОС- Стара Загора по Нохд №552/2006 год. на същия съд свид.К.Р. е бил признат за виновен в извършването на данъчно престъпление по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.256 от НК затова, че с цел да осуети установяването на данъчни задължения на фирмата, на която бил пълномощник- ЕТ”Рени- Т.Т.” в големи размери водил счетоводна отчетност и ползувал счетоводни документи с невярно съдържание- четири броя справки- декларации, изискуеми по чл.100 ЗДДС и подадени в периода м.юни- м.октомври 2002 год. и придружаващите ги дневници за покупки, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери- 90 184.46 лв. В мотивите към присъдата е прието, че петте фактури №№ 379, 380, 381, 282 е 383, всички от 26.ІХ.2002 год. с доставчик ЕТ***- С. А.” от Сливен и купувач ЕТ”***- Т.Т.”*** удостоверяват неосъществени реално доставки /т.ІІІ л.135 гърба от ДП/.

Два дни по- късно обаче- на 28.ІХ.2002 год. е била съставена данъчна фактура № ********** /т.І л.45 от ДП/ със следните рекзивизи: издател- ЕТ”***- Т.Т.”, получател- ЕТ”***- Т.П.”, предмет на стопанската операция- спортни екипи /анцузи/, количество- 12 350 броя, единична цена- 8,30 лв., стойност 102 505 лв., данъчна основа- 102 505 лв., ДДС- 20%- 20 501 лв., общо за плащане- 123 006 лв.

Налице е пълно съвпадение на стоката, за която са съставени и фактури №№ 379- 383/26.ІХ.2002 год., броят на анцузите е сборът от този по петте фактури, като цената е завишена с по 0.05 лв. на бройка анцунг.

Свид.Т.Т. дава показания, че тази фактура не му е позната, не я е виждал и няма негов подпис. Свид.К.Р. заявява, че такава сделка не му е известна, негов подпис на тази фактура няма, не е полагал и печат.

Въпреки това, както бе споменато по- горе, подс.П. осчетоводил тези две фактури, отразил ги в дневника си за продажбите за м.септември, съответно ги включил в дължимата ежемесечната данъчна декларация по ЗДДС- в  случая Справка- декларация №7444 от 14.Х.2002 год., която е за м.септември с.г. заедно с други сделки, по които регистрираното лице е получател. Посочил е обща стойност на сделките с право на пълен данъчен кредит, по които е получател за периода- 123 569.19 лв. с начислен по тях ДДС за възстановяване- 24 713.83 лв., от които 22 221 лв. произтича от двете процесни фактури   /1 720 лв. + 20 501лв./

 

4. В края на 2002 год. на ЕТ”***- Т.П.” била извършена тематична данъчна ревизия по Закона за ДДС.  Същата била планова, навършили се две години от регистрацията му по ДДС и обичайната практика на органите на ТДД на НАП била на търговците, които през такъв период от време не са проверявани по друг, конкретен повод, да се прави цялостна проверка. Ревизията била назначена с период на проверка- 30.ІХ.2000 год.- 30.ХІ.2002 год. и завършила с издаването на Данъчен ревизионен акт /ДРА/ №37/11.ІІІ.2003 год./т.І л.9- 147/.

Данъчната ревизия е приела без корекции и съответно без претенции към проверявания търговец отразеното по подадените от подсъдимия справки- декларации по чл.100 ЗДДС за времето от м.октомври 2000 до м.март 2001 год., вкл., от м.май 2001 год. до м.юли 2002 год. вкл., както и за м.септември и ноември 2002 год. Извършени са корекции и доначислен ДДС по декларираното по справките- декларации, подадени през м.април 2001 год., която се подава за м.март с.г., по двете справки декларации, предмет на обвинението- от м.август 2002, която се подава за м.юли и от м.октомври 2002- за м.септември с.г., а освен това и по тази от м.декември- за м.ноември с.г. За м.май 2001 год. справката- декларация е подадена със закъснение- №3182/6.VІ.2001 год., за което е бил съставен АУАН.

Извън периода на обвинението и на основание неизложени по обвинителния акт факти, ревизията преобразува и коригира резултата по Справка- декларация №2158/13.ІV.2001 год.- от ДДС за възстановяване в размер на 10 298.28 лв. на ДДС за внасяне в размер на 730.90 лв., като след извършени насрещни проверки не признава право на данъчен кредит по една данъчна фактура.

 

5. По Справка- декларация №5670/14.VІІІ.2002 год. ревизията отказва да признае ДДС за възстановяване по трите горецитирани данъчни фактури №№229- 231 от м.юли с.г. за покупки на трикотаж, плат и хастар от ЕТ”Визаж- В.Ж.”*** в размер на общо 40 482.51 лв., съответно начислил ДДС за внасяне в размер на 40 482.51 лв. плюс лихва от 2 522.17 лв. Съответно е преобразуван и коригиран данъчният резултат за периода- от ДДС за внасяне в размер на 1 361.14 лв. на ДДС за внасяне в размер на 41 843.65 лв. За да стори това, ревизията най- напред е поискала от ТДД- Стара Загора извършване на насрещна проверка при съконтрахента ЕТ”Визаж” /т.І л.60- 69/, установила, че същият търговец не пребивава на декларирания данъчен адрес и не реагира на оставено съобщение, като не се явява в 14- дневния срок. Поради това ревизията приема, че по тези фактури ДДС не е внесен от доставчика на осн. чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС/отм./.

По Справка- декларация №7444/14.Х.2002 год. е деклариран резултат- ДДС за възстановяване 21 528.03 лв. Ревизията е отказала право на данъчен кредит по горецитираните две данъчни фактури- №104/17.ІХ.с.г. за покупка на два вида плат- трико от ЕТ”К.Б.” и №10/28.ІХ.2002 год. за покупка на спортни екипи/анцузи/ от ЕТ”Рени- Т.Т.”. За целта са поискани насрещни проверки при тези два съконтрахента, а така също и при ЕТ”***- С. А.”- Сливен. Установено е, че фактура №104/17.ІХ е включена в дневника за продажбите на ЕТ”К.Б.” и нейната справка- декларация, но предхождащата я фактура №84 от същата дата не е включена в справката- декларация и дневника за продажбите на ЕТ”***- С. А.”, поради което и ДДС не е начислен от същия. Аналогично фактура №10/28.ІХ.2002 год. е включена в справка- декларация и дневника за продажбите на ЕТ”***- Т.Т.”, но предхождащите я 5 бр. фактури №№379-383/26.ІХ. не са включени в справката- декларация и дневника за продажбите на ЕТ”***- С. А.”. Поради това правото на приспъдане на данъчен кредит е отказано на осн. чл.65 ал.4 т.2 от ЗДДС/отм./. Съответно е преобразуван и коригиран данъчният резултат за периода- вместо ДДС за възстановяване в размер на 21 528.03 лв.- на ДДС за внасяне в размер на 549.47 лв.

Назначената по делото тройна съдебно- счетоводна експертиза установява допускането на техническа грешка при пресмятането от данъчната ревизия при това преобразуване на данъчния резултат за този месец, изразяваща се в това, че коректният такъв е ДДС за внасяне в размер на 692.97 лв.- със 143.50 лв. повече. Върху крайният резултат от ревизията същият /след съобразяване на законно приспаднат ДДС/ се отразява като увеличение на общия разрер на задъженията по ДДД- със 132.63 лв. повече. Впрочем тази именно констатации на съдебно- счетоводната експертиза, намерила израз и в изговеното и депозирано от нея заключение, даде основание на прокурора да поиска изменение на обвинението /респ. на гражданския ищец- изменение на иска/- от 141 733.20 лв. на 141 865.83 лв., които съдът допусна.

Други претенции към подадените справки- декларации за проверявания период данъчната ревизия няма.

 

6. След приключване проверката на подадените справки- декларации, ревизията е извършила анализ на оборотната ведомост на ЕТ„***- Т.П.” за периода 1.І.- 30.ХІ.2002 год. /т.І л.146 отДП/. Било установено салдо на стоково-материални запаси /СМЗ/, които би трябвло да са налични, на изключително висока стойност - за общо 647 822.18 лв., от които- по сметка 304- „Стоки”- 565 565.30 лв., по сметка 303- „Готова продукция” - 7 187.50 лв. и по сметка „Консигнации”- 75 069.38 лв.. Уведомила подсъдимия, че ще иска да се извърши инвентаризация на тези стокови наличности, още повече в началото на данъчната проверка същият е декларирал собственоръчно, че не притежава собствени и няма наети търговски обекти или складове за съхранение на наличност. Инвентаризацията /проверка на фактическата наличност на тези СМЗ/ се налага от разпоредбата на чл.82 от ЗДДС/отм./, съгласно която регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси, или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, какъвто е ползуван при заприходяването им. Данъкът се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката.

Подсъдимият зявил, че има стока, раздадена на съконтрахенти на консигнация и поискал време, за да представи доказателства затова. След 2- 3 дни представил инкриминираните по обвинителния акт 13 бр. консигнационни протоколи. От тях осем консигнационни протокола са за предоставяне стоки на консигнация на ЕТ”Кардиян”- В.Б.- Велико Търново, а пет броя- за предоставяне стоки на консигнация на „Веандра”ЕООД- Трявна. Представил ги е с цел да докаже наличност на стоки на стойност за общо 299 910.07 лв.по 13- те.

 

7. Като ЕТ „***” първоначално бил регистриран М. М. Ю. от гр.Велико Търново- с Решение от 31.ІІІ.1994 год. по ф.д. №685/1994 год. по описа на ОС- В.Търново. Впоследствие, с Решение на съдия съд от 28.І.2002 год. предприятието на ЕТ”***” е прехвърлено на свид.В.Б. ***. Със същото решение обаче същевременно е била прекратена регистрацията в търговския регистър на основание съобщение от ТДД- Велико Търново от 29.ХІІ.2001 год. и вписано преустановяване на дейността и заличаване.

Свид.Б. дава показания, че е бил уговорен от свои познати да му бъде прехвърлено търговското предприятие на ЕТ”***” за период от 2- 3 месеца срещу известна сума пари, с идеята след това отново да бъде прехвърлена на друго лице. През това време не е извършвал никаква търговска дейност, не е сключвал никакви сделки. Дори документите на фирмата не били у него. Не познава подс.П..

Осемте консигнационни протоколи за предоставяне на стоки на консигнация от ЕТ”Томи- Т.П.” на ЕТ”***”- В.Б. /т.ІІ л.75- 81 от ДП/ са следните:

Консигнационен протокол от 3.ІІІ.2002 год.- за стоки на стойност 27 357.10 лв.

Консигнационен протокол от 10.ІІІ.2002 год.- за стоки на стойност 34 632.10 лв.

Консигнационен протокол от 12.ІІІ.2002 год.- за стоки на стойност 19 555.33 лв.

Консигнационен протокол от 21.ІІІ.2002 год.- за стоки на стойност 17 090. лв.

Консигнационен протокол от 25ІІІ.2002 год.- за стоки на стойност 14 676.87 лв.

Консигнационен протокол от 7.ІV.2002 год.- за стоки на стойност 25 874.64 лв.

Консигнационен протокол от 12.ІV.2002 год.- за стоки на стойност 17 750 лв.

Консигнационен протокол от 23.ІV.2002 год.- за стоки на стойност 28 957.95 лв.

Всички съдържат еднотипни, попълнени реквизити- дата на съставяне, изявление, че на същата свид.Б. е получил от подсъдимия като ЕТ”Томи” описаните по тях стоки по вид, брой и единична цена, съответно общата им стойност. С изключение на един е посочен срок за консигнация- 12 месеца /360/. Подписани са за „доставчик” и „получател” без имена на подписалите.

Общата стойност на стоките по 8-те протокола възлиза на 185 893.89 лв.

Протоколите са предявени на свид.Б. в с.з., които непоколебимо заяви, че никога не ги е виждал, не е участвувал в тяхното съставяне, на нито един няма негов подпис, нито разпознава нечий почерк.

„***”ЕООД е вписана в търговския регистър с Решение на ОС- Габрово от 15.ІV1994 год. по ф.д.№355/1994 год. на същия съд като „***-В . В.”ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител В. В.от гр.Трявна и седалище в същия град. С Решение на същия съд от 28.ІІІ.2002 год. е вписано прехвърлянето на дяловете на дружеството от В. В. на свид.М.П., който става нов едноличен собственик на капитала и управител, съответно промяна на наименованието му вече на „***”ЕООД. Впоследствие, през м.декември 2002 год. и м.януари 2003 год. на дружеството са прехвърлени още предприятията на двама еднолични търговци.

Свид.М.П. заявява, че приел дружеството да бъде прехвърлено на него срещу заплащане на пари, защото нямал с какво да се издържа. След като то му е било прехвърлено, не е развивал търговска дейност, не е сключвал сделки, не е поръчвал, купувал или заплащал стоки. Нямал работници. Не е имал складове, нито е държал стоки на склад. Бил осъждан за необявяване в несъстоятелност и за документи с невярно съдържание. Не познава подсъдимия по повод на търговски сделки, но го виждал в полицията и съда, вкл. по повод провеждането на очна ставка между тях.

Петте консигнационни протоколи за предоставяне на стоки на консигнация от ЕТ”***- Т.П.” на ”***”ЕООД /т.ІІ л.120- 124 от ДП/ са следните:

Консигнационен протокол от 22.ІV.2002 год.- за стоки на стойност 10 643.42 лв.

Консигнационен протокол от 27.ІV.2002 год.- за стоки на стойност 24 870.18 лв.

Консигнационен протокол от 29.ІV.2002 год.- за стоки на стойност 15 470.58 лв.

Консигнационен протокол от 3.V.2002 год.- за стоки на стойност 27 059.50 лв.

Консигнационен протокол от 13.V.2002 год.- за стоки на стойност 35 972.50 лв.

Всички съдържат напълно идентични на описаните по- горе реквизити- дата на съставяне, изявление, че на същата свид.М.И.П. е получил от подсъдимия като ЕТ”***” описаните по тях стоки по вид, брой и единична цена, съответно общата им стойност, срок за консигнация. Подписани са за „доставчик” и „получател”.

Общата им стойност възлиза на 114 016.18 лв.

Свид.П. е категоричен при предявяването на същите протоколи, че никъде по тях не вижда свой подпис, не му е известно нищо за такива стоки и такива не са били оставяни в склад, който да е на „Веандра”ЕООД.

След представяне на същите протоколи на данъчната ревизия, от нея са изискани насрещни проверки на ЕТ”***”- В.Б. и „***”ЕООД. Такива са били извършени от ТДД- Велико Търново /т.І л.88- 113 от ДП/. И двамата търговци не са открити на декларираните данъчни адреси, на същите изобщо няма офиси, не реагират на оставено съобщение, като не се явяват в 14- дневния срок.

Въз основа на тези данни от насрещните проверки, данъчната ревизия не е признала консигнационните протоколи /некоректно назовани „договори за консигнация” в ДРА/ и приела, че описаните по тях стоки, които са за общо 299 910.07 лв. не могат да се приемат за налични.

За останалата част от търсените от ревизията наличности на СМЗ, чиято пълен размер е на обща стойност, както се изтъкна по- горе  647 822.18 лв., подсъдимият нито представил документи, нито дал обяснение.

 

8. При това положение данъчната ревизия е приела, че е налице гореописаното основание по чл.82 ЗДДС/отм./ за облагане с ДДС и начисляването му върху стойността на липсващите СМЗ . Законовата логика е, че след като не е налична, следва да се приеме, че стоката е продадена, но при това ДДС не е бил внесен. Приела е обаче, че от общата стойност 647 822.18 лв. следва да се приспадне стойността на стоките по трите фактури, издадени от ЕТ”***- В.Ж.”- №№229- 231 от м.юли 2002 год., тъй като ревизията вече е начислила ДДС върху тях на друго място по ДРА- когато преобразува и коригира данъчния резултат по Справка- декларация №5670/14.VІІІ.2002 год. Общата стойност на стоките по трите фактури от ЕТ”Визаж” възлиза на 202 412.55 лв. Така ревизията приема за установени липси по смисъла на чл.82 от ЗДДС /отм./ в размер на 461 964.63 лв. и начислява върху тази стойност ДДС за внасяне  в размер на 92 392.93 лв./20% от 461 964.63 лв./

Горното намира израз в коригирането на данъчния резултат по Справка- декларация вх.№9184/14.ХІІ.2002 год.,, подадена от подсъдимия за м.ноември 2002 год., което е правилно, тъй като това е последният месец от проверявания период и тогава се установява основанието за доначисляването на ДДС за внасяне в размер на 92 392.93 лв. Така резултатът по тази справка- декларация става от ДДС за възстановяване в размер на 4 508 лв на ДДС- на внасяне в размер на 87 884.93 лв.  

 

9. Още преди края на данъчната ревизия / ДРА №37 е от 11.ІІІ.2003 год./- с договор с нотариално заверени подписи от 26.ІІ.2003 год. /т.І л.152 от ДП/ подсъдимият е прехвърлил на „***”ЕООД- Велико Търново, вписано в търговския регистър с Решение на ОС- Велико Търново по ф.д.№148/2002 год. на същия съд, търговското предприятие на фирмата си ЕТ”***- Т.П.” по реда на чл.15 от ТЗ- като съвкупност от права, задължения и фактически отношения срещу сумата от 200 лв., с което приобритателят е поел всички активи и пасиви на търговската му дейност. Прехвърлянето е вписано по партидата на купувача с Решение на ОС- Велико Търново от същата дата- 26.ІІ.2003 год. /л.151/.

            Едноличен собственик и управител на „***”ЕОО- Велико Търново е свид.А.А. ***. Същият заявява, че се запознал с подсъдимия по повод на установени търговски отношения между тях. Предприятието му на ЕТ закупил, защото било с история и познато на пазара. Скоро след придобиването на предприятието на подсъдимия, дружеството му „***” било обявено в несъстоятелност. Признава, че е осъждан многократно за престъпления по чл.257 вр. чл.255 от НК, по чл.313 от НК, а така също многократно и за такива по чл.227б от НК.

            В крайна сметка РА №37/11.ІІІ.2003 год. е бил въчен на свид.А., като правоприемник на търговското предприятие на ЕТ”Томи- Т.П.”, като самият подсъдим е отказал да го получи тъкмо по тази причина.

           

10. Крайният резултат по акта е начислването на данъчни задължения в размер на общо 151 158.62 лв., от които- 144 993.33 лв. главница и 6 165.29 лв. лихви. От тях задължения за внасяне на дължим ДДС- 141  733.20 лв., коригиран от заключението на тройната счетоводна експтертиза на 141 865.83 лв. на база на установената от тях и коментирана по- горе техническа грешка при определяне данъчният резултат по Справка- декларация №57444/14.Х.2002 год.

         Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин въз основа на показанията, дадени от всички свидетели, писмените доказателства- фактури и консигнационни протоколи, първоначалното и допълнителните заключения, дадени от тройната съдебно- счетоводна експертиза.

Тук е мястото да се подчертае, че дококото ТР №1/2009 год. на ОСНК на ВКС приема, че ревизионният акт, изготвен по повод проведена данъчна ревизия не представлява сам по себе си юридически факт по отношение на данъчното задължение, и резултатите от едно проведено административно производство не обвързват наказателното, а двете производства са автономни и независими едно от друго, съдът не ползва наготово констатациите по същия като доказателство, а основава изводите си по фактическата обстановка на първоначалното и няколкото допълнително възложени, изготвени и депозирани заключения на назначена по делото тройна съдебно- счетоводна експертиза, която, както бе посочено по- горе извърши самостоятелна проверка на отразеното в ревизионния акт и прие основания за корекции в същия.

Следва да се изтъкне, че свидетелските показания не съдържат особени противоречия, които да се налага да бъдат изрично обсъждани, тъкмо обратното- намират потвърждение едни в други, допълват се и са логични и последователни, поне що се отнася до релевантните за повдигнатото обвинение факти и обстоятелства и дават осование на съда на изгради категорични изводи по всички въпроси по чл.102 от НПК.

Впрочем по възприемането на фактическата обстановка няма и възражения от защитата на подсъдимия, чийто основен аргумент е, че същият не е знаел, че инкриминираните по обвинителния акт счетоводни документи са с невярно съдържание. То ще бъде обсъдено при излагането от съда на мотиви във връзка със субективната страна на деянието.

 

По правната квалификация на деянието:

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи относно съставомерността на деянието на подс.П.:

Подсъдимият е годен субект на престъпленията, в които е обвинен, тъй като към момента на извършването им, освен пълнолетен и вменяем, е бил регистриран в търговския регистър като едноличен търговец, осъществявал е търговска дейност и е бил регистриран по ЗДДС.

1. По обвинението в престъпление по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.255 ал.1 предл.ІІ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.1 и ал.2 от НК- фактическите обстоятелства, изложени в диспозитива на обвинителния акт,  въз основа на които се поддържа това обвинение са, че подс.П. през периода 1.VІІ.2002- 14.ХІІ.2002 год. в гр.******* при условията на продължавано престъпление като собственик на ЕТ”***- Т.П.” избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери като потвърдил неистина и затаил истина в подадени данъчни декларации с №№ 5670/14.VІІІ.2002 год. и 7444/14.Х.2002 год., които се изискват по силата на чл.100 ал.3 ЗДДС /действуващ към момента на деянието/, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери- 141 865.83 лв.

По отношение осъществяване изпълнителното деяние „избягване плащането на данъчни задължения чрез потвърждаване на неистина и затаяване на истина в данъчни декларации вх.№№ 5670/14.VІІІ.2002 год. и 7444/14.Х.2002 год., които се изискват по силата на чл.100 ал.3 ЗДДС /отм./”, съдът намира обвинението доказано, а досежно поддържаните времеви параметри и общ размер на избегнатите данъчни задължения- частично доказано.

 

2. От изложената по- горе, възприета от съда фактическа обстановка следва правен извод, че данъчни фактури № 229/22.VІІ.2002 год., № 230/24.VІІ.2002 год. и № 231/29.VІІ.2002 год. са едновременно и неистински, и документи с невярно съдържание. По категоричен начин се доказа, че същите не документират действителни изявления на свид.В.Ж.- посочена като техен издател, поради което са неистински, както и че търговските сделки, за които са издадени, не са били реално осъществени, поради което са с невярно съдържание. Няма доставка на описаните по същите стоки- плат- трикотаж, плат- синтетика, хастар и пр.Този извод не се променя от факта, че по тях е било извършено плащане, защото същото не е станало известно на свид.Ж., а освен това е извършено чак след започване на данъчната ревизия- на 21.І.2003 год.

Съответно при подаването на дължимата по силата на чл.100 ЗДДС /отм./ ежемесечната данъчна декларация по ДДС за м.юли- в  Справка- декларация №5670 от 14.VІІІ.2002 год., същите фактури са включени, отчетени и съобразени като реални сделки при формирането на данъчния резултат. Така в нея е била посочена обща стойност на сделките с право на пълен данъчен кредит за м.юли 2002 год., по които деклараторът- търговец е получател- 240 502.55 лв., която сума включва и стойността на трите фиктивни сделки с ЕТ”***”, възлизаща на общо 202 412.55 лв.  Общият начислен за тях ДДС за възстановяване е 48 100.51 лв., от които 40 482.51 лв. произтича от трите неистински и с невярно съдържание фактури /13 271.84 лв. + 13 611.60 лв. + 13 599.07 лв.= 40 482.51 лв./. Като краен резултат по Справка- декларация №5670/14.VІІІ.2002 год. е посочен ДДС за внасяне в размер на 1 361.14 лв., което е невярно, защото до същия се е достигнало след приспадане без основание / всъщност- на фиктивно основание/ на ДДС в размер на 40 482.51 лв. по трите инкриминирани фактури. По този начин е избегнато плащането на ДДС в същия размер.

Всичко гореказано се отнася и за фактури- № 104/17.ІХ. и № 10/28.ІХ.2002 год., които като документи на свой ред са и неистински, и с невярно съдържание- няма действителни изявления от страна на свидетелите К.Б. и Т.Т. за продажба на отразените по тях стоки на подсъдимия, търговските сделки, за които са издадени, не са били реално осъществени, няма доставка, а в тези  случаи няма и плащане. Тях подсъдимият също осчетоводил и отразил в дневника си за продажбите за м.септември 2002 год., съответно взел предвид при формирането на данъчния резултат, деклариран по подадената по силата на чл.100 ЗДДС /отм./ Справка- декларация за м.септември- вх.№7444/14.Х.2002 год., а именно- ДДС за възстановяване в размер на 21 528.03 лв. Този резултат е неверен и до него се е достигнало, тъй като в посочената обща стойност на сделките с право на пълен данъчен кредит за м.септември 2002 год., по които деклараторът- търговец е получател- 123 559.19 лв. е включена стойността на двете фиктивни сделки с ЕТ”К.Б.” /8 600 лв./ и с ЕТ”Рени- Т.Т.”/102 505 лв./. Видно е, че ДДС за прихващане само по тях двете възлиза на общо 22 221 лв., надхвърля целия размер на декларирания ДДС за възстановяване за м.септември и без същите сделки данъчният резултат би бил ДДС за внасяне. По този начин е избегнато заплащането на ДДС в размер от 22 221 лв.

Избягването плащането на данъчни задължения е станало чрез действие- потвърждаване на неистина в двете справки- декларации. Неистината се изразява в това, че е невярна действителната стойност на доставките с право на пълен данъчен кредит, по които подсъдимият е получател, поради което във всяка от справките- декларации невярно е определена данъчната основа и в последна сметка неверен е действителният размер на ДДС за възстановяване, които е различен от декларирания.

Избегнатите и по двете инкриминирани справки- декларации данъчни задължения представляват ДДС за внасяне, общият им размер възлиза на 62 703.51 лв. и представлява сбор от начисленото ДДС за възстановяване по трите фактури от ЕТ”Визаж- В.Ж.- 40 482.51 лв. и по двете фактури от ЕТ”К.Б.” и ЕТ”Рени- Т.Т.”- общо 22 221 лв.     

 

3. Съгласно чл.93 т.14 от НК- данъци в големи размери са тези, които надхвърлят 3 000 лв., а в особено големи размери- тези, които надхвърлят 12 000 лв. Поради това по делото се установява наличие на квалифициращия обективен признак „особено големи размери” досежно избегнатите данъчни задължения.

Подаването на двете справки- декларации, дължими по чл.100 ЗДДС /отм./, които са предмет на обвинението е станало на 14.VІІІ.2002 год. и на 14.Х.2002 год., поради което се отнася за две отделни деяния, които осъществяват поотделно признаците на състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време /две месеца/, при приблизително една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът прие, че подсъдимият е действувал при условията на продължавано престъпление.

 

4. Ето защо съдът призна подс.П. за виновен в това, че за периода 14.VІІІ.- 14.Х.2002 год. в гр.******* при условията на продължавано престъпление като собственик на ЕТ”***- Т.П.” избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери, като потвърдил неистина истина в подадени данъчни декларации с №№ 5670/14.VІІІ.2002 год. и 7444/14.Х.2002 год., които се изискват по силата на чл.100 ал.3 от ЗДДС /отм., действуващ към момента на извършване на деянието/, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери- 62 703.51 лв

 Тъй като престъплението е извършено през 2002 год., откогато са настъпили законодателни промени в уреждането на данъчните престъпления /чл.255- 257 от НК/, подлежи на обсъждане кой е приложимият закон. Съобразно установения в наказателното право общ принцип- чл.2 ал.2 от НК- това е по- благоприятният за дееца такъв. По действуващата към извършване на деянието редакция на НК, обн.ДВ бр.62 от 1997 год. в сила до 12.Х.2006 год., то е съставомерно по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.255 ал.1 предл.ІІ., а по действуващата редакция- по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 а и по т.7 от същия. Отменената разпоредба предвижда кумулативно наказания „лишаване от свобода” от 2 до 10 години и „глоба” от 5 000 до 20 000 лв., а действуващата- също кумулативно „лишаване от свобода” от 3 до 8 години и конфискация на част, или на цялото имущество.

Преценката на съда е, че деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано по старата, отменена редакция на НК, а именно по чл. чл.257ал.1 предл.І /редакция обн.ДВ бр.62 от 1997 год. в сила до 12.Х.2006 год./ вр. чл.255 ал.1 предл.ІІ / редакция обн.ДВ бр.62 от 1997 год. в сила до 12.Х.2006 год./ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.1 и 2 от НК, поради което и го призна за виновен по същата. Затова натежават следните аргументи- от една страна и двете редакции предвиждат налагането, и то кумулативно на още едно, второ наказание, наред с наказанието „лишаване от свобода”. По старата редакция то е по- леко- „глоба”, докато по действуващата е по- тежко- „конфискация”. Освен това в случаите като настоящия, когато едната редакция предвижда по- нисък минимум, но по- висок максимум в сравнение с другата /каквито законодателят не би трябвало да допуска/, правната доктрина препоръчва по- благоприятния закон да се преценява с оглед на това дали съдът се ориентира към наказание по- близо до миминума, или до максимума. По съображения, които ще бъдат изложени по- долу, съдът приема, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по- близо до минимума, поради което по- благоприятният закон е този, който предвижда по- нисък такъв.

Същевременно по това обвинение съдът призна подсъдимия частично за невиновен, респ. го оправда по някои от параметрите на първоначално предявеното му такова, а именно в това, че престъплението е било извършено и чрез затаяване на истина, че периодът на продължаваното престъпление е продължил от 1.VІІ.2002 до 14.VІІІ.2002 год. и след.14.Х.2002 год. до 14.ХІІ.2002 год. и за разликата до пълния предявен размер на стойността на престъплението от 141 865.83 лв.

Основание затова дава на първо място обстоятелството, че това обвинение се поддържа като извършено чрез подаването на данъчни Справки- декларации с № 5670/14.VІІІ.2002 год. и № 7444/14.Х.2002 год., като в тях е потвърдена неистина и затаена истина. По този начин прокурорът сам е поставил определени рамки на собственото си обвинение, от което следват няколко извода.

Деклараиите са подадени на 14.VІІІ.2002 год. и на 14.Х.2002 год., поради което периодът на извършване на продължавано престъпление не би могъл да бъде извън този времеви отрязък.

По делото не се доказа в двете справки- декларации да е била затаена истина

С потвърждаването на неистина конкретно в двете инкриминирани справки- декларации са били избегнати данъчни задължения в размер на общо 62 703.51 лв., като избягването на други данъчни задължения в по- голям размер не се установи да са в причинна връзка със същото.

 

5. По обвинението в престъпление по чл.257ал.1 предл.І /редакция ДВ обн.ДВ бр.62 от 1997 год. в сила до 12.Х.2006 год./ вр. чл.256 / редакция ДВ обн.ДВ бр.62 от 1997 год. в сила до 12.Х.2006 год./ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.1 и 2 от НК обвинението се поддържа въз основа на твърдяни факти, че подсъдимият през периода 3.ІІІ.2002- 14.ХІІ.2002 год. в гр.******* при условията на продължавано престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери, водил счетоводна отчетност и ползувал счетоводни документи с невярно съдържание /фактури с №№ **********/22.VІІ.2002 год., **********/24.VІІ.2002 год., **********/29.VІІ.2002 год., **********/28.ІХ.2002 год. и **********/17.ІХ.2002 год. и консигнационни протоколи от 3.ІІІ.2002 год, 10.ІІІ.2002 год., 12.ІІІ.2002 год., 21.ІІІ.2002 год., 25.ІІІ.2002 год., 7.ІV.2002 год., 12.ІV.2002 год., 23.ІV.2002 год., 3.V.2002 год., 22.ІV.2002 год., 27.ІV.2002 год., 29.ІV.2002 год. и 13.V.2002 год., като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери- 141 865.83 лв.

Видно е, че докато в хипотезата на първото обвинение- по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.255 ал.1 предл.ІІ се отнася за изпълнително деяние ”избягване плащане на данъчни задължения”, то по това второ обвинение се отнася за воденето на счетоводна отчетност и ползуването на документи с невярно съдържание със специална цел- осуетяване на данъчни задължения в големи размери.

Преди всичко съдът счита, че при така установената фактическа обстановка и с оглед изложените по- горе движещи мотиви и цел в действията на дееца при изготвянето на двете справки- декларации, а именно- описване на сделки с право на данъчен кредит, между които и фиктивни такива, формиране поради това на данъчна основа в съответно неверен размер на ДДС за възстановяване, документите с невярно съдържание фактури №№ 229/22.VІІ.2002 год., 230/24.VІІ.2002 год., 231/29.VІІ.2002 год., 10/28.ІХ.2002 год. и 104/17.ІХ.2002 год. са послужили за избягването на данъчни задължения и са използувани именно с такава цел, а не с цел да се осуети установяването на такива в големи размери. Това е така, защото чрез използуването на петте броя процесни фактури се преследва като крайна цел- натрупването на фиктивен ДДС за възстановяване, който да се прихване срещу такъв за внасяне, без обаче този за внасяне да се прикрива. Целта е по този начин се избегне плащането на ДДС в действителния размер, но не и да се осуети установяването на данъчни задължения. Последното не би могло да стане, защото те не се отнасят до сделки, по които той дължи внасянето на ДДС, а за такива, по които той има право на данъчен кредит- възстановяване на такъв.

 

6. Поради това съдът насочи вниманието си към 13- те консигнационни протокола, осем- за предоставяне стока на консигнация на ЕТ”***-В.Б.” и пет за предоставянето на такава на „***”ЕООД.

Всички те  също представляват документи с невярно съдържание, а и неистински. Нито свид. В.Б., нито свид. М.П. са участвували в съставянето им, не са ги подписвали, респ. не са правили изявление за съгласие да получат такава стока на консигнация, нито са я получавали реално от подсъдимия. И двамата въобще отричат търговски отношения с него.

Самите консигнационни протоколи отговарят на изискването за „счетоводен документ” съгл. легалната дефиниция по чл.6 от Закона за счетоводството.

Особено съществен е моментът, в който консигнационните протоколи се използуват. Това става в края на данъчната ревизия, когато подсъдимият е уведомен от същата, че ще се наложи инвентаризация на стоковите наличности, тъй като счетоводното му салдо на СМЗ сочи, че трябва да има наличие на такива на изключително висока стойност - за общо 647 822.18 лв. Липсата им дава основание съгл. разпоредбата на чл.82 от ЗДДС/отм./ върху тяхната стойност да се начисли ДДС, защото при покупката им за подсъдимият е възникнало право на приспадане на данъчен кредит и такъв е бил ползуван. Тогава именно подсъдимият зявил, че има стока, раздадена на съконтрахенти на консигнация и поискал време, за да представи доказателства затова, а няколко дни по- късно представил и самите 13 бр. консигнационни протоколи.

Гореописаното ярко илюстрира специалната цел, с която се използуват неистинските счетоводни документи- консигнационни протоколи. Предназначението, с което деецът ги е използувал е да създаде фиктивно основание за наличност на липсващи СМЗ и по този начин да осуети разкриването на тяхната липса. Крайната цел е да не се допусне начисляване на ДДС върху липсващите СМЗ, което би представлявало данъчно задължение за дееца, а с това и да се осуети установяването му.

Общата стойност на стоките по всичките 13 бр. консигнационни протоколи възлиза на 299 910.07 лв.- 185 893.89 лв. по осемте протокола към ЕТ”****- В.Б.” и 114 016.18 лв. по петте към „Веандра”ЕООД. Общият размер на задължението за внасяне на ДДС, установяването на което се цели да бъде осуетено възлиза на 59 982.02 лв./20% от 299 910.07 лв./

Същят покрива признаците на данъци в особено големи размери съгласно предвиденото в нормата чл.93 т.14 от НК, поради което и по това обвинение се установява наличие на този квалифициращия обективен признак.

Протоколите носят дати от месеците март, април и май 2002 год., като най- ранната е 3.ІІІ.2002 год. По- конкретен момент на изготвянето им няма как да се установи.  Били са използувани чрез представянето им на ревизията, което е станало след края на м.ноември с.г., а неуспешно осуетените данъчни задължения са били доначислени по Справката- декларация, подадена на 14.ХІ.2002 год., но е напълно възможно да са били съставени по- рано.   Ето защо съдът споделя становището на обвинението, че изготявнето и ползуването на процесните консигнационни протоколи е осъществено при условията на продължавано престъпление с времеви период- посочения по обвинителния акт- 3.ІІІ.- 14.ХІІ.2002 год.

 

7. По отношение на правната квалификация важат с пълна сила изложените по- горе мотиви във връзка с определяне на това кой е по- благоприятния за дееца закон, който следва да бъде и приложен, с тази разлика, че в случая за се отнася за престъпление по отменения чл.256 от НК, чиято квалификация по действуващия е по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.6. Отнася се за същите предвидени по вид и размер наказания.

Поради това също по гореизложените съображения съдът намери, че и това деяние на подсъдимия следва да бъде квалифицирано по старата, отменена редакция на НК, а именно по чл. чл.257ал.1 предл.І /редакция обн.ДВ бр.62 от 1997 год. в сила до 12.Х.2006 год./ вр. чл.256 / редакция обн.ДВ бр.62 от 1997 год. в сила до 12.Х.2006 год./ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.2 ал.1 и 2 от НК, поради което и го призна за виновен по същата.

Освен затова, че престъплението е било извършено и чрез ползуване на счетоводни документи с невярно съдържание- фактури №№ 229/22.VІІ.2002 год., 230/24.VІІ.2002 год., 231/29.VІІ.2002 год., 10/28.ІХ.2002 год. и 104/17.ІХ.2002 год., съдът призна  подсъдимия частично за невинен и го оправда още и за разликата до пълния предявен размер на стойността на престъплението от 141 865.83 лв.  В тази насока е необходимо да се подчертаят няколко особено съществени аргумента.

Представянето на ревизията на 13- те консигнационни протокола, които са счетоводни документи с невярно съдържание е било с цел да се осуетят данъчни задължения в размер на общо 59 983.02 лв. Осуетяването на други данъчни задължения в по- голям размер не би могло да се постигне чрез тях.

Прокурорът поддържа това обвинение за пълния размер от 141 865.83 лв. с аргументи, които няма как да бъдат споделени. Според него от факта на установената липса на СМЗ за общо 647 822.18 лв. /респ. 445 409.63 лв., ако се приспаднат стоките по трите фалшиви фактури от ЕТ”***”- В.Ж./ следва, че подсъдимият е продал същите, а като не е отразил тези продажби в своята счетоводна отчетност, е водил такава с невярно съдържание с цел да осуети установяване на данъчни задължения и по този начин осъществил състава на престъплението по чл.256 от НК /отм/ по отношение на данъчни задължения, произтичащи от всички липсващи СМЗ, респ. за пълния размер на обвинението. Впрочем на същото основание той поддържа в пълния му размер и първото обвинение в престъплението по чл. 257 предл.І вр чл.255ал.1 предл.ІІ от НК/отм./, като счита, че продажбите на липсващите СМЗ са били осъществени в периода 1.VІІ.- 14.ХІІ.2002 год. и е трябвало да намерят отражение в подадените в този период справки- декларации, в това число двете инкриминирани- №5670/14.VІІІ. и №7444/14.Х.2002 год.

И всичко това, макар в обвинителния акт да не се споменава нищо и да не са конкретно посочени сделките, чрез които липсващите СМЗ са били отчуждени от подсъдимия, което и няма как да стане, защото самият прокурор признава, че обвинението „не може да установи кога точно са били продадени и няма как да знае кога е трабвяло да бъдат отразени” както в счетоводната му отчетност, така и в справките- декларации. С други деми иска се да бъде осъден подсъдимия, без да са описани и доказани фактите, съставляващи онование затова.

Такъв подход е напълно неприемлив, а и недопустим в наказателното право. Тук е мястото да се върнем отново към ТР №1/2009 год. на ОСНК на ВКС, в което се приема следното: „От изложеното несъмнено следва констатация за автономност и независимост на административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения. Резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното - при установени по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление.”

Гореизложеното е красноречиво в няколко насоки- първо, установяването на данъчни задължения чрез данъчна ревизия не означава автоматически, че всички те са резултат от извършването на данъчно престъпление и обратно, данъчно престъпление може да бъде разкрито, доказано и наказано дори ако не е било установено в хода на данъчна ревизия. Впрочем тъкмо поради това в тълкувателното решение ВКС прие, че извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 г.) и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона. Същевременно неустановяването на данъчно задължение от данъчните органи не е пречка за реализиране на наказателна отговорност за такова.

Второ, което е по- важно- административното право, в частност данъчното законодателство могат да установяват свеобразни презумпции в тежест на данъчно задълженото лице. По- конкретно- нормата на чл.82 от ЗДДС/отм./ може да установява основание за възникване на данъчно задължение, произтичащо от начисляване на ДДС върху липсващи или бракувани стоки, при придобиването на които регистрирано по ЗДДС лице си е приспаднало данъчен кредит. Аналогичен подход обаче е изключен в наказателното право. Без категоричното доказване, и то на конкретни сделки, чрез които деецът е отчуждил стоки, за придобиването на които е ползувал данъчен кредит по ДДС, но които не е  отразил в счетоводната си отчетност и не е включил в справките- декларации, които подава, е недопустимо ангажирането на наказателната му отговорност както за престъпление по чл.255, така и за престъпление по чл.256 от НК /отм./, респ. по чл.257 от същия в случаите на особено големи размери. Това означава да бъде осъден най- малкото без да са установени времето, мястото и начинът на извършване на деянието му.

        

8. От субективна страна престъпленията са извършени  от подс.П. при пряк умисъл. Без съмнение той е имал субективни представи за неистинността и за невярното съдържание както на фактурите, така и на консигнационните протоколи. Отнася се за огромни количества стоки на много висока стойност и подсъдимият е нямало как да не знае, че нито е получавал, нито плащал стоката по петте фактури, съответно не е оставял на склад на консигнация тази по консигнационните протоколи и то на отдалечени места в Северна България. Същевременно обаче ги е осчетоводил. Включил фиктивните сделки, за които са били съставени петте фактури към тези с право на данъчен кредит по двете инкриминирани справки- декларации, като е осъзнавал, а и целял с това да избегне плащането на данъчни задължения, оформяйки документално неистинско основание за приспадане на данъчен кредит по тях. Протоколите пък представляват лъжливо документиране на наличност на липсващи в действителност стоки, които представил с цел да осуети установяването на данъчни задължения.. Впрочем косвени доказателства за субективната страна на деянието са обстоятелствата, че нито един от съконтрахентите на подсъдимия не е извършвал лично търговска дейност, всички са предоставили търговската си регистрация на други лица по едни или други причини, мнозинството от тях изобщо не го познават, други са се запознали с него след започване на разследването при извършването на процесуални действия по същото. Особено красноречиво е прехвърлянето на търговското предприятие, което той предприема буквално дни преди издаването на ДРА.

            Подбудите за извършване на престъпленията са желание за материално облагодетелствуване, а причините- незачитането и пренебрежителното отношение към установения данъчен и изобщо правов ред.

 

        По вида и размера на наказанието:

Както вече се изтъкна по- горе, разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК/отм./ предвижда налагане на две кумулативно предвидени наказания- „лишаване от свобода” от две до десет години и „глоба” от 5 000 до 20 000 лв. и то независимо дали се прилага във връзка с чл.255 или с чл.256 от същия. Следователно и за двете престъпления, в извършването на които беше признат подсъдимия, се предвиждат едни и същи по вид и размер наказания.

При индивидуализацията на наказанието и определяне неговите вид и размер, които да бъдат адекватни на конкретното деяние и на целите на индивидуалната и генерална превенции, съдът на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и останалите отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. По настоящото дело всички те са идентични и за двете престъпления.

Съдът приема, че степента на обществена опасност на дееца не е особено висока- същият е семеен с едно дете, образован, неосъждан и без предходни противообществени прояви. Трудовоангажиран, като с търговска дейност се занимава от 1996 год. и за немалкия период до 2002 год. няма данни да е нарушавал закона при това.

По отношение на деянието степента на обществена опасност е доста по- висока, в каквато насока съдът цени- значителният брой на документите с невярно съдържание и най- вече обстоятелството, че общият размер на данъчните задължения- избегнати и чието установяване се цели да бъде осуетено, многократно надхвърля границата, над която законът установява съставомерния признак „особено големи размери”- 12 000 лв. съгласно чл.93 т.14 от НК, докато избегнатите данъчни задължения с извършването на първото престъпление са в размер на 62 703.51 лв., а тези, чието установяване е било осуетено с второто- в размер на 59 982.02 лв. Общият предмет на двете данъчни престъпления възлиза на 122 685.53 лв.

Съдът намира, че следва да отчете наличието по делото на едно изключително смекчаващо обстоятелство и това е изключително дългият за съжаление период от време, изминал от извършване на деянията досега- почти 11 години, близо 9 от които е продължила досъдебната фаза на наказателния процес. Последицата от това е, че към настоящия момент деянията, за които подъсимият бе признат за виновен, вече са с отзвучал обществен отзвук, твърде закъсняла се явява при това най- вече генералната, но също така и личната превенции. Макар извършител на две престъпления с предмет данъчни задължения на много висока стойност, подсъдимият има право на правосъдие в разумен срок, който в случая е надхвърлен.

Поради това в крайна сметка по делото е налице превес на смекчаващите обстоятелства.

Съгласно трайната практика на ВКС по приложението на чл.55 от НК, наличието на многобройни, или дори само на едно, но изключително смекчаващо обстоятелство, само по себе си не е основание за прилагането му, необходимо е още същите да са такива, при които и най- лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Съдът приема, че въпреки наличието на горецитираното изключително смекчаващо обстоятелство, най- леките, предвидени от закона наказания в конкретния случай не биха могли да се преценят като несъразмерно тежки. Ето защо намери, че без да са налице основания за приложение на чл.55 от НК, целите на наказанието ще се постигнат в максимална степен, като на подсъдимия при условията на чл.54 от същия се наложат предвидените наказания в минималния, установен от закона размер- „лишаване от свобода” за срок от 2 години и „глоба” в размер от 5 000 лв. Съдът прецени тези наказания за адекватни и справедливи по отношение и на двете престъпления, в извършването на които подсъдимият беше признат за виновен, тъй като не се установява някое от тях да е по- тежко, респ. с по- висока степен на обществена опасност в славнение с другото. Двете престъпления са по една и съща глава от НК- VІІ, отнася се за различни, но сходни форми на посегателство против данъчната система, стойността на предмета на двете престъпления е приблизително един и същ- 62 703.51 лв. при престъплрението по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.255 ал.1 предл.ІІ от НК срещу съответно- 59 982.02 лв. за престъплението по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.256 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Ето защо съдът наложи на подс.П. наказания- „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 5 000 лв. поотделно за всяко едно от престъпленията, за които го призна за виновен.

Налагането на отделни наказания за две отделни престъпления с една и съща присъда задължава съда да приложи и разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК, тъй като същите са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, както и да наложи общо наказание- най- тежкото. Поради това съдът наложи на подс.П. общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Съдът прецени за необходимо да приложи и разпоредбата на чл.23 ал.3 от НК, поради което присъедини към същото и наказанието „глоба” в размер на 5 000 лв. Престъпленията са данъчни, поради което налагането на паричното наказание „глоба” е адекватно и справедливо.  Съдът не прецени необходимост от приложение на чл.24 от НК.

По отношение на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 2 години съдът счита, че  същото не следва да се изтърпи ефективно, въпреки настояването на прокурора затова. За този извод натежават редица обстоятелства- както се изтъкна, нелошите лични характеристични данни на дееца, чистото съдебно минало, семейното положение. От най- голямо значение обаче и в тази насока е голямата отдалеченост във времето на извършването на двете престъпления. Видно от данните по делото, както преди, така и след това подсъдимият нито е бил осъждан, нито има данни за други негови противообществени прояви, а след изминаването на повече от 10 години без такива, изтърпяването на наказанието не е необходимо и индивидуалната превенция би се постигнала и без това. Ето защо изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” беше отложено и то със срок от три години.

 

По гражданският иск:

Поначало ДРА №37/11.ІІІ.2003 год., който е бил издаден, включва в пълния им размер данъчните задължения, които са предмет на извършените от подсъдимия данъчни престъпления,  както и отделно от това други данъчни задължения, които не се установиха като предмет на престъпления. По смисъла на действуващия тогава ДПК, а сега- на ДОПК, този ДРА представлява изпълнителен титул и подлежи на изпълнение по реда, установения в същия нормативен акт за събиране на публични вземания- от бившата Агенция за държавни вземания. Ето защо съдът следва да мотивира допустимостта на предявения граждански иск, респ. съображенията си за приемането му за съвместно разглеждане.

В случая поради прехвърлянето на предприятието н ЕТ”***- Т.П.”  на „***”ЕООД- Велико Търново, и то още преди приключването на данъчната ревизия, ДРА №37 е бил изпратен на ТД на НАП- Велико Търново. Спрямо „***с”ЕООД вече е имало образувано отпреди изп. дело №9232/2002 год. по описа на бившата Агенция за събиране на държавните вземания, по което е трябвало да се реализира и публичното вземане на държавата и по настоящия ДРА. Видно от събраните доказателства обаче, с решение от 23.ІІІ.2008 год. на ОС- Велико Търново по ф.д.№258/2002 год е било прекратено производството по несъстоятелност на „***”ЕООД  и дружеството заличено от търговския регистър, поради което на осн. чл.225 ал.1 т.7 от ТЗ вр. чл.168 т.6 от ДОПК с Разпореждане №9232/2002/368322 от 25.ІІ.2009 год. на АДВ е било прекратено и производството по събиране на публични вземания против същото дружество, вкл. това по ДРА №37.

Предвид тези данни съдът прецени, че предявеният граждански иск е допустим и го прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

По същество същият се прецени като частично основателен до размер на 122 685.53 лв., на колкото възлизат причинените на Държавата, в частност на фиска вреди общо от двете престъпления, в извършването на които подсъдимият беше признат за виновен- 62 703.51 лв. от престъплението по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.255 ал.1 предл.ІІ вр.чл.26 ал.1 от НК и  59 982.02 лв. от престъплението по чл.257 ал.1 предл.І вр. чл.256 вр. чл.26 ал.1 от НК. С първото престъпление е избегнато плащането на данъчни задължения, а с второто- осуетено установяването на такива в съответните горепосочени размери. И в двата случая посочените суми е следвало да постъпят в бюджета под формата на дължими данъци, което не е станало в резултат от извършване на престъпленията. За разликата до пълния предявен размер, предявеният граждански иск бе отхвърлен, тъй като остана недоказан. За претендраната като разлика сума не се установи да е предмет на престъпленията, за които подсъдимият беше признат за виновен. Върху главинцата съдът присъди законната лихва, считано от крайния момент на периода на продължаваните престъпления- 14.ХІІ.2002 год. Юрисконсултско възнаграждение бе присъдено съобразно Наредбата за юрисконсултските възнаграждения.

 

По веществените доказателства и разноските:

По делото няма веществени доказателства, по които съдът да е длъжен да се произнася.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски бяха поставени в тежест на подсъдимия, както следва- до размер от 1 365 лв. по досъдебното производство- в полза на бюджета на МВР, до размер от 1 086.89 лв. на съдебното производство- в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, както и д.т. върху уважената част на гражданския иск в размер на 4 907.40 лв.

 

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                           Председател: