№ 1260
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100506986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №191719/03.09.2020г., постановено по гр.д.
№40450/2013г. на СРС, 73 състав, е осъдена Агенция „Пътна
инфраструктура“ да плати на „ЗАД Е.“ АД, следните суми: на осн. чл.213,
ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.49 ЗЗД сумата от 3206,67 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 8.3.2009 г. имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №*******, при сблъсък в необозначен и неосветен
остров, разделящ пътното платно при движението по републикански път, в
чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение
по договор за застраховка – полица **********, срещу причинителя на
вредата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.8.2013
г. до изплащане на сумата; на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 508,27 лв. – за
направените по делото разноски съразмерно на уважените части от исковете.
С решението е осъдено третото лице – помагач и ответник по обратния иск
„ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД да плати на ищеца по обратния
иск Агенция „Пътна инфраструктура“ следните суми: на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД
сумата от 3206,67 лв., представляваща обезщетение за вредите от неточното
1
изпълнение на договора за обществена поръчка №С-1/11.9.2006 г., във връзка
с което е ангажирана отговорността на ищеца по чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр.
чл.49 ЗЗД за ПТП от 8.3.2009 г. с л.а. с рег. №*******, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 28.7.2013 г. до изплащане на сумата;
на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 736,54 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска. Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД
Постъпила е въззивна жалба от третото лице – помагач и ответник по
обратния иск „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД срещу решението в
частта, с която е уважен обратният иск, като се излагат оплаквания, че в
обжалваната част решението е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Неправилно съдът приел, че дружеството, водещ съдружник в Обединение
Юг, не е изпълнило ангажиментите си по сключения договор за обществена
поръчка за обект: „Софийски околовръстен път – Южна дъга, участък
Симеоновско шосе от км 44+720 до км49+291“ с възложител АПИ,
вследствие на което е настъпило ПТП поради неподдържане на временната
организация на пътя. По делото била представена схема за временна
организация на движението за периода от 19.11.2008г. до 31.05.2009г. за
процесния участък от „Околовръстен път“, на острова, който разделя
главното и локалното платно, където е реализирано процесното ПТП били
поставени знаците Г11 – 1бр. и С 6.3 – 1 бр., които не били само в състава от
знаци на временната организация на движението, но и този на постоянната
организация на движението, т.е. поддържането и наличието им обхващало
периода не само на временната организация на движението, а било такова за
неопределено време, поради което било задължение на АПИ. От дружеството
бил упражняван системен контрол относно поддържането им на
необходимите места, съгласно временната организация на движението.
Наличните знаци можели да бъдат премахнати с различни способи, както от
лицето, претърпяло ПТП, непосредствено след него и преди съставяне на
протокола за ПТП, така и около времето на реализиране на ПТП от други
лица. Поради това липсвали доказателства за виновно поведение от страна на
дружеството и неизпълнение на поетите задължения с договора за
обществена поръчка. Видимата страна на разделителния остров в частта на
2
бордюра била покрита с жълта боя – специална и светлоотразяваща,
използвана при поставяне на маркировка. Същата била в много добро
състояние и след реализираното ПТП, поради което разделителният остров
бил обезопасен в най-висока степен. Наличието на улично осветление по
продължението на пътя осигурявало допълнителна сигурност и достатъчна
видимост на водачите. При движение на автомобила със съобразена скорост
водачът не би могъл да реализира ПТП с такива сериозни повреди.
Представеният протокол за ПТП бил противоречив и не следвало да бъде
приет от съда. Същият бил изготвен доста по-късно от часа на настъпване на
ПТП, поради което липсвало действително възприемане и обективиране на
обстоятелствата към момента на настъпване на ПТП от съставителя на
протокола. Липсвали подписи на свидетели на произшествието. Счита, че е
налице забава в разглеждането на делото, която не се дължи на поведението
на ответниците, поради което не следвало да бъде присъждана законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Поради
изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявеният обратен иск да бъде отхвърлен
изцяло.
Постъпили са писмени отговори на въззивната жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ и „ЗД Е.“ АД, с които жалбата се оспорва изцяло и е
направено искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
3
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която
е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ
(отм.), вр. чл.49 ЗЗД от „ЗД Е.“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.
Предявен е от ответника по първоначалния иск Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу третото лице – помагач „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД осъдителен иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени вреди вследствие на неизпълнение
на договорно задължение в размер на сумата, която е осъден да заплати на
„ЗД Е.“ АД.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ и Обединение Юг с водещ
съдружник „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е сключен договор за
обществена поръчка изх. №С-1/11.09.2006г. с предмет строително-монтажни
работи, свързани със строителство на обект „Софийски околовръстен път –
Южна дъга, участък Симеоновско шосе от км 44+720 до км49+291“,
обхващащ пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП, който
договор е бил действащ към момента на настъпване на ПТП. Съгласно
разпоредбите на сключения договор чл.5.4.8, чл.5.4.9 и 5.4.10 изпълнителят е
поел следните задължения: да осигури условия за движение, като поддържа
временните пътища, респ. площадки, свързани със строителството на обекта;
да вземе необходимите мерки за опазване на пътищата, ползвани от него по
време на строителството и за сигурността на съществуващия пътен трафик, за
което носи пълна отговорност; да съгласува и изпълнява проектите за
временна организация на пътния трафик в съответствие с действащото в
страната законодателство за изпълнението на представените от възложителя
проекти за СМР. В случая от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.С.Г. се установява, че не е имало поставен знак, че има
пътен остров, а ПТП настъпило в тъмната част на денонощието. Островът не
бил осветен и нямало обозначение, че трябва да се заобиколи. Поради това
съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на изпълнителя по
4
сключения договор, поради което същият следва да бъде осъден да заплати
претърпените от възложителя вреди. Страна по договора е дружество по ЗЗД,
в което третото лице – помагач и ответник по обратния иск е водещ
съдружник без да са установени по делото квотите на участниците в
дружеството, но доколкото не са наведени от страна на въззивника
оплаквания в тази насока нито в подадения отговор на насрещната искова
молба, нито в подадената въззивна жалба, този въпрос стои извън пределите
на въззивния контрол.
Неоснователни са изложените от въззивника възражения във връзка с
представения протокол за ПТП №1214620/08.03.2009г., тъй като същият е
съставен след оглед на място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга
на службата му и по установените в закона ред и форма. Съобразно чл. 179,
ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично
възприетите от длъжностното лице факти, като в случая протоколът е
съставен от полицейски служител след посещение на място. Съставителят на
протокола е удостоверил пряко възприетите от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като разположението на МПС,
участник в ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя,
пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието и др., и
представлява официален свидетелстващ документ относно посочените
обстоятелства. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от
констатациите на вещото лице в приетата по делото САТЕ, както и от
показанията на водача на автомобила, разпитан като свидетел пред първата
инстанция.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба оплаквания във
връзка с присъдената законна лихва, тъй като такава се дължи от датата на
предявяване на исковата молба и е законна последица от уважаване на иска,
доколкото е направено искане на присъждането ѝ.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №191719/03.09.2020г., постановено по гр.д.
№40450/2013г. на СРС, 73 състав, в обжалваната част, с която е осъдено
третото лице – помагач и ответник по обратния иск „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД да плати на ищеца по обратния иск Агенция „Пътна
инфраструктура“ на осн. чл.82 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 3206,67 лв.,
представляваща обезщетение за вредите от неточното изпълнение на договора
за обществена поръчка №С-1/11.9.2006 г., във връзка с което е ангажирана
отговорността на ищеца ЗД „Е.“ АД по чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.49 ЗЗД за
ПТП от 8.3.2009 г. с л.а. с рег. №*******, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 28.7.2013 г. до изплащане на сумата.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6