Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 4543 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 40902 от 14.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 4041/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав, е отхвърлен предявеният иск
с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от Л.А.М. срещу С.А.А. и Т.Н.Б. – А., за
заплащане на сумата от 7 722, 58 лв., представляваща обезщетение за
ползване без правно основание пред периода от 01.11.2017 г. до 22.01.2019 г. на
собствените на ищеца 3/4 ид. ч. от правото на собственост върху следния
недвижим имот: източната част от сграда, находяща се в гр. София, ул. „********,
която част представлява самостоятелно жилище с отделен вход, състоящо се от две
стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 76, 33 кв. м.,
заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което сградата е изградена, съставляващо
парцел VІІІ-157, кв.263 по плана на гр. София, м. „Левски – комплекс
Ботевградски шосе“, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на исковата молба – 27.10.2017 г., до окончателното изплащане. Ищецът е
осъден да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 725
лв. – адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното от СРС съдебно решене в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 4 680 лв., е депозирана
въззивна жалба от ищеца Л.А.М.. Излага съображения, че решението в обжалваната
част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Счита, че съдът е изброил, но не е обсъдил събраните по
делото доказателства. По делото е представено влязло в сила съдебно решение, с
което е уважен предявения от него срещу ответниците ревантикационен иск спрямо
спорния недвижим имот. С оглед на това счита, че е установено, че ответниците
са имали фактическата власт върху притежаваните от него идеални части от
процесния имот, както към 26.04.2017 г., така и към 09.10.2017 г. Също така по
делото е представена връчена на 18.10.2017 г. нотариална покана от
ответниците и констативен протокол от
10.10.2017 г., които установяват отказа на ответниците да освободят имота и
обстоятелството, че те продължават да упражняват фактическата власт върху него
към датата на тези документи. Тъй като в нотариалната покана е посочено
влязлото в сила съдебно решение, счита, че в случая се касае за поведение на владеещи съсобственици, които в
това си качество заявяват, че са му осигурили ползването на помещения от
процесния имот, отговарящи на идеалните му части от него. Позовават се на
съвместно ползване на обслужващите помещения. Счита, че е необоснован изводът
на решаващия съд, че считано от 2014 г. ответниците не ползват имота. Счита, че
показанията на свидетеля Н.М.са изолирани и противоречат на събраните по делото
писмени доказателства, включително и на влязлото в сила съдебно решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като уважи предявеният иск за сумата от 4 680 лв. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците С.А.А.
и Т.Н.Б., с който я оспорва. Излагат съображения, че решението в обжалваната
част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е обсъдил
ангажираните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи. Молят
съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.59 ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на 3/4 ид. ч. от следния
недвижим имот:източна част от сграда, находяща се в гр. София, район „Подуяне“,
ул. ********която част представлява самостоятелно жилище с отделен вход,
състоящо се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
76, 33 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което сградата е
изградена, съставляващо парцел VІІІ-157 от кв.263 по плана на гр. София, м.
„Левски – комплекс Ботевградско шосе“, целият с площ от 735 кв. м. по
нотариален акт, а по скица – 781 кв. м., при съседи: парцел VІ-159, парцел
VІ-158, парцел ІІІ-151, парцел І-156 и улица, а по скица № 9400-1742, издадена
на 30.09.2014 г., съставляващо УПИ Х-157 от кв.263, м. „Левски, Ботевградско
шосе – Рилска обител-юг“, целият с площ от 781 кв. м., при съседи: УПИ ІХ-159,
УПИ VІІІ-158, УПИ VІІ-1500, УПИ V-151, УПИ ХІ-159 и ул. „Елтимир“. Останалата 1/4 ид. ч. от имота се притежава в
режим на съпружеска имуществена общност от ответниците, които са я придобили с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане със
запазване право на ползване № 153/31.07.2008 г., том ІІІ, рег. № 10132, дело №
533 от 2008 г. на нотариус В.В., с район на действие СРС, № 268. Правото на
собственост на страните е установено с решение № ІІ-60-51/21.02.2012 г. на СРС,
60 състав, влязло в сила на 27.03.2012 г. С влязло в сила решение № 4939 от
13.06.2016 г., постановено по гр. д. № 17047/2014 г. на СРС, І ГО-21 състав, е
установено, че ползват притежаваните от ищеца 3/4 ид. ч. от процесния недвижим
имот без правно основание, поради което и на основание чл.108 ЗС са осъдени да
му предадат владението върху тези идеални част. Въпреки отправените покани
ответниците не са предали владението върху притежаваните от него ид. ч. С
нотариална покана, връчена на ищеца на 18.10.2017 г., ответниците са заявили,
че са в имота и че са му осигурили някакви помещения, които не са
индивидуализирани. Липсата на намерение да освободят имота счита, це се
установява от съставения на 19.10.2017 г. констативен протокол, в който
процесуалният представител на ответниците е заявил, че те не са осъждани да
предадат целия имот и че имат право на обитаване и владение на 1/4 ид. ч. от
него по силата на горепосочения договор за издръжка и гледане. С влязлото в
сила съдебно решение е прието, че от договора за издръжка и гледане, сключен с
техните прехвърлители, ответниците не черпят право на обитаване, още повече
право на владение и не разполагат с право да ползват имота нито еднолично, нито
едновременно с останалите съсобственици.
Твърди, че след 01.11.2014 г. ответниците продължават без правно
основание да не го допускат до процесния имот и да го лишават от ползването му.
По този начин са се обогатили за негова сметка. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответницата да заплати сумата от 10 500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на процесния недвижим
имот за притежаваните от него идеални части за периода 01.11.2017 г. –
31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Не оспорват наличието на
съсобственост по отношение на процесния недвижим имот при заявените от ищеца
квоти. Твърдят, че не ползват недвижимия имот нито за живеене, нито по друг
начин през исковия период и понастоящем. В близост до процесния притежават
собствен недвижим имот, в който живеели. По тази причина не са се обогатили за
сметка на ищеца. Съдебните решения, на които се позовава ищеца, се отнасят за
различни периоди. Притежаваната от тях 1/4 ид. ч. от имота се ползвала от Н.Л.М.и
В.С..М., които са си запазили вещното право на ползване върху притежаваната от
тях идеална част. Ответниците ги посещавали почти всеки ден, с оглед
здравословното състояние на ползвателите и по силата на сключения помежду им
договор за издръжка и гледане. Ежедневните посещения обаче не съставляват
обитаване на жилището. Поддържат, че правото на ползване може да се упражнява и
чрез трети лица. Съгласно представения по делото констативен протокол те са предали
на ищеца ключовете за входната врата, от вратата на къщата и от мазето. С оглед
на това не е налице недопускане на ищеца до имота. Твърдят, че са разполагали с
ключ от имота, който им бил предоставен от прехвърлителите преди сключване на
договора за издръжка и гледане. Претендираното от ищеца обезщетение не е
съобразено с обстоятелството, че спрямо имота има ограничено вещно право на
ползване върху 1/4 ид. ч. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като им присъди сторените по делото разноски.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане със запазване право на ползване № 153, том ІІІ, рег. №
10132, дело № 533/2008 г. на 31.07.2008 г. Н.Л.М.е прехвърлил на С.А.А.
1/4 ид. ч. от процесния недвижим имот,
срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителят си е запазил лично
за себе се и за съпругата си В.С..М.
пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно вещното право на ползване.
С влязло в сила съдебно решение № ІІ-6-51/21.02.2012
г., постановено по гр. д. № 32900/2010 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, е
допуснато извършване на съдебна делба на процесния недвижим имот, при следните
делбени квоти: 3/4 ид. ч. за ищеца и 1/4 и ч. да ответниците, притежавана в
режим на съпружеска имуществена общност.
С влязло в сила на 27.07.2017 г. решение № 4939 от
13.06.2016 г., постановено по гр. д. № 17047/2014 г. по описа на СГС, ГО, І-21
състав, е признато за установено между Л.А.М., С.А.А. и Т.Н.Б. – А., че Л.А.М.
е собственик на 3/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, като ответниците са
осъдени за му предадат владението върху тях. Ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца сумата от 13 098 лв., на основание чл.59 ЗЗД, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 01.11.2009 г. –
31.10.2014 г.
На 09.10.2017 г. е издаден изпълнителен лист за
предаване владението върху имота, както и за дължимото обезщетение.
На 03.10.2017 г. ответниците са изпратили до ищеца
нотариална покана във връзка с покана, получена на 03.07.2010 г. по отношение
на спорния имот, с която го уведомяват за следното: осигурили са свободни
помещения, отговарящи на притежаваните от ищеца идеални части от съсобствения
недвижим имот, като обслужващите помещения ще ползват съвместно. По никакъв
начин не възпрепятстват правата му на собственост и са го поканили на
19.10.2017 в 12.30 ч. в кантора на
нотариус А.И., с посочен точен адрес, където да предадат ключове от входните
врати на къщата. Във връзка с влязлото в сила решение по гр. д. № 5280/2016 г.
по описа на САС, 2 състав, молят да им предостави банкова сметка, ***.
Съгласно констативен протокол от 19.10.2017 г.,
съставен от нотариус А.З.-И., в 12.30 ч. в нотариалната кантора са се явили
ответниците и процесуалният им представител адв. Н.И., както и адв. В.К.И.-В.–
процесуален представител на ищеца. Представителят на ответниците е предоставил
3 броя ключове от входната порта, от вратата на къщата и от мазето, като е
заявил, че ще преведат присъданата сума в срок от два месеца, считано от
19.10.2017 г. Процесуалният представител на ищеца е посочила банкова сметка, ***.
Заявила, че не е образувано изпълнително производство. Тъй като ответниците
нямат право на ползване, не може да се говори за съвместно ползване на общи
помещения. Настоява се ответниците да освободят и да предадат имота изцяло,
което би съставлявало изпълнение на влезлите в сила съдебни решения.
Процесуалнитя представител на ответниците е заявил, че не са осъдени да
предадат целия имот, а притежаваните от ищеца 3/4 ид. ч. Вещните ползватели са
изразили желание издръжката и гледането да се извършва лично.
На 07.12.2017 г. до ответницата е изпратена покана за
доброволно изпълнение по изп. д. № 201784104100382 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №
841, за предаване владението върху процесния недвижим имот по отношение
притежаваните от ищеца идеални части.
Съгласно представените удостоверения за постоянен
адрес от 14.08.2019 г. ответниците по делото имат постоянен адрес ***.
От заключението на вещото лице К.Г.П. по изслушаната
пред СРС съдебно – оценителна експертиза се установява, че месечният пазарен
наем за част от сградата, находяща се в гр. София, район „Подуяне“, ул. ********която
част представлява самостоятелно жилище с отделен вход, състоящо се от две стаи,
хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 76, 33 кв. м., заедно с
1/2 ид. ч. от дворното място с площ от
735 кв. м., при условията на съвместно ползване с двама собственика е 390 лв. месечно, а за периода 01.11.2017 г.
– 22.01.2019 г. общо 5 850 лв. При изслушването му вещото лице е пояснило,
че посочените стойности в експертното заключение се отнасят за 3/4 от имота.
От допълнителното експертно заключение се установява,
че вещото лице е извършило оглед на място и като съобразило условията в
процесното жилище, както и обстоятелството, че имотът ще се ползва съвместно д
още двама собственика, средният месечен наем за 3/4 ид. ч. възлиза на 312 лв.,
а за исковия период 01.11.2017 г. – 22.01.2019 г. – 4 680 лв.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел А.Л.М.
– баща на ищеца, се установява, че до края на м.01.2019 г. имотът се ползвал от
брат му С.А., Т. А. и дъщеря им. Свидетелят последно е ходил в имота на
09.04.2019 г. влязъл в къщата. Едната стая била обзаведена и се ползвала, а
другата стая била празна. Кухнята също била обзаведена и се ползвала. На
посочената дата свидетелят не е завирил ответниците в къщата. Ползвал се долния
етаж, мазето, двора и гаража, които се обитавали от Брат му. Единственото
необитаемо място била една стая. Свидетелят не бил посещавал имота в
продължение на много време – година и половина преди 09.04.2019 г. Не живеел на близо, но поддържал контакт със
съседите. От тях получил сведения, че стаите светели. Ответниците имали две
деца. Свидетелят не знаел къде живеел синът им, който бил на 15 години. Но го
виждал от много време. Не знаел кой живеел с ответниците. Не знаел как се
ползвала къщата между сина му и ответниците.
Пред СРС е разпитан свидетеля Н.Л.М.– чичо на ищеца.
От показанията му се установява, че ответникът бил син на неговата съпруга от
предходен брак. От 1980 г. живеел в къщата, която се намирала в кв. „Левски“,
ул. „*******Къщата била на един етаж, с мазе. С. живял в къщата до 2014 г.
Свидетелят също живеел в тази къща от 1951 г. насам, заедно със съпругата си.
След 2014 г. С. живеел до 2017 г. при
родителите на съпругата си. През 2017 г. го поканил на гости в новата си къща,
която се намирала на около 400 – 500 м. от къщата. Помолил ги да напуснал, не
ги е гонил, защото разбрал, че са идвали племенника и брат му и се интересували
за ползването на къщата. Тя била собственост на родителите на ответницата и на
други лица. Т. и С. го посрещали почти всеки ден. Понякога идвали сутрин и
вечер. Повечето случаи ответниците им приготвяли храната. Кухнята била разположена
на горния етаж. По време на делото ищецът идвал заедно с други хора.
Ответниците имали син и дъщеря, които живеели с тях. На посочения адрес живеел
свидетелят и неговата съпруга, като понякога ползвали кухнята и банята.
Свидетелят ползвал едната стая, в която спял и гледал телевизия, а другите две
стаи били освободени от 2014 г. в тях нямало мебели. Братът на свидетеля идвал
през 2019 г. заедно с ищеца. Видели двете абсолютно празни стаи, а в третата
имало две легла и телевизор. В кухнята имало печка и хладилник на свидетеля,
които използвал. Ищецът не е ползвал имота до момента. Ключовете от имота били
в свидетеля. Той помолил още през 2014 г. да дадат на ищеца ключове в
присъствието на лице, което да удостовери предаването им.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Предвид обстоятелството, че върху притежаваната от
ответниците 1/4 ид. ч. от процесния недвижим имот е учредено вещно право на
ползване и съответно те притежават само т. нар. „гола собственост“, то
претендираното от ищеца обезщетение не е на основание чл.31, ал.2 ЗС. Тъй като
ответниците не могат да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение
и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им, съгласно нормата на чл.31, ал.1 ЗС, тяхното положение спрямо съсобствения
имот е на трети лица. Ето защо и съобразно разясненията, дадени с ППВС № 1 от
28.05.1979 г., т.10, на разположение на ищеца е субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД.
Липсва спор между страните, че е налице съсобственсот
между тях по отношение на процесния недвижим имот в посочените в исковата молба
квоти – 3/4 ид. ч. за ищеца и 1/4 ид. ч. за ответниците, притежавани в режим на
съпружеска имуществена общност, върху които Н.Л.М.и съпругата му В.Л.М.са си
запазили вещното право на ползване. Страните спорят дали през исковия период 01.11.2017
г. – 31.01.2019 г. ответниците са ползвали притежаваните от ищеца идеалния
части от процесния имот.
Съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже това обстоятелство, в каквато насока е и съставения
доклад на делото по реда на чл.146, ал.2 ГПК.
Представената по делото въззивна жалба от ответниците
срещу решение № 4939 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 1704/2017 г. на СГС, І ГО, 21 състав, както и съдебен
протокол от проведеното на 26.04.2017 г. открито съдебно заседание в
производството пред САС по обжалване на посоченото съдебно решение, на които се
позовава жалбоподателя, нямат отношение към процесния период, доколкото го
предхождат, поради което въз основа на тях не могат да се направят изводи
относно правно релевантните факти за спорното право. Ето защо същите се явяват
неосносими към спора и като такива законосъобразно не са обсъждани от решаващия
съд. С оглед на това същият не е допуснал соченото от жалбоподателя процесуално
нарушение.
Жалбоподателят поддържа, че въз основа на
представената по делото нотариална покана, връчена на 18.10.2017 г., както и
съставения констативен протокол, се обосновава извод, че ответниците ползват
процесния имот. В нотариалната покана се съдържа изявление в обратния смисъл,
че ответниците по никакъв начин не възпрепятстват правата на ищеца по отношение
на процесния имот. Въз основа на посочено, че са осигурили свободни помещения,
които отговарят на притежаваните от него идеални части при общо ползване на
обслужващите помещения, също не може да обоснове извод за ползване на имота от
ответниците по начин, който възпрепятства ищеца. Дори и да се приеме противното,
нотариалната покана и констативният протокол предхождат исковия период и въз
основа на тях не може да се обоснове извод относно релевантния за спора период.
Вписаният постоянен адрес на ответниците не установяват факта на ползване на
процесния имот от ответниците, нито обема на фактическата власт.
По делото се установи, че на 19.10.2017 г. – преди
началното на разглеждания период, ответниците са предоставили на представител
на ищеца три броя ключове от спорния имот – от входната порта, от вратата на
къщата и от мазето, с цел ползването му от ищеца съобразно участието му в
съсобствеността. Въз основа на показанията на разпитания пред СРС свидетел А.Л.М.,
ценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК - с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната му заинтересованост в полза на ищеца,
тъй като е негов баща, не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че
ответниците са ползвали притежаваните от ищеца идеални части от процесния
недвижим имот. Свидетелят няма преки наблюдения относно ползването на имота –
посетил го е на 09.04.2019 г., а в продължение на година и половина преди това
не е посещавал имота. Свидетелят дава показания въз основа на проведени
разговори със съдени, които му споделили, че прозорците на стаите светели. От
това обаче не може да се направи обоснован извод, че именно ответниците ползват
притежаваните от ищеца части от процесния недвижим имот. Също така по делото са
събрани свидетелските показания на Н.Л.М., който ползва част от процесния
недвижим имот. Същият е разпитан за обстоятелства, които лично е възприел.
Според показанията на Н.М.ответниците не живеят в процесния имот през исковия
период, като живеят в техен имот, който се намира в близост. Ответниците им
помагали в домакинството, по силата на сключения помежду им договор за издръжка
и гледане, но не живеели в процесния имот през исковия период.
Съдът възприема показанията на свидетеля Н.Л.М., тъй
като същият има преки впечатления относно обстоятелствата, за които е
разпитван. Също така показанията му са логични и последователни. Същите
кореспондират и с останалите ангажирани по делото доказателства.
Следва да се отбележи също така, че ищецът следва да
изпълни доказателствената си тежест при условията на пълно, главно доказване.
Същевременно ответниците провеждат насрещно доказване, за да разколебаят
сигурността, че претендираният факт е осъществен и по този начин да осуетят
пълното доказване, което следва да осъществи ищецът.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
изводите на решаващия съд, че не е доказано, че ответниците са ползвали имота
през исковия период, са обосновани. Това от своя страна обуславя
неоснователност на предявения иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата С.А.А. следва да се присъди
сумата от 560 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат по
договор за правна защита и съдействие от 19.05.2020 г., за процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40902 от 14.02.2020 г., постановено по гр.
д. № 4041/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Л.А.М.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Г.П. П., да заплати на С.А.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. П.С., сумата от 560 (петстотин и шестдесет) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за сумата над 4 680 лв. до
пълния предявен размер, е влязло в сила,
като необжалвано
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.