№ 2613
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330102634 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът АЛБ. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адв. *****, със съдебен адрес:
гр. *****, в исковата си молба против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център
„Урбан Модел“ ет. 12, представлявано от *****, иска от съда да прогласи за нищожна
клаузата от договора за кредит, сключен с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, на 05.06.2018 г. и
предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките па чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Твърди, че на 06.04.2018 г. сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на
който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 400,00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 41%, годишен процент на разходите – 49,67%. Съгласно
чл. 4 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: поръчителството на две физически лица, които да отговарят на определени
изисквания или банкова гаранция. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя същият дължал неустойка на кредитора в размер на 3,45 лева на ден,
платими към следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен
план. Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащания за лихва и
неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен. Посоченият в договора фиксиран
лихвен процент в размер на 41% не отговарял на действително приложения лихвен процент,
1
тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-
високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите. С
договорения фиксиран лихвен процент в размер на 41% към който се кумулирало вземането,
представлявало скрита печалба визирана в договора за неустойка, с която кредиторът
допълнително се обогатява и се нарушават добрите нрави и внася неравноправие между
правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансовата услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността. При формиране размера на възнаградителната лихва,
макар да не е нормативно установен императивен лимит, обективен критерий за
добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната лихва, като за
противоречаща добрите нрави следвало да се приеме уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Освен това
твърди, че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави,
тъй като не отговаряла на действителната параметри по договора. Твърди се, че неустойката
за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на
банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция. По
изложените съображения моли съда да уважи иска.
ОТВЕТНИКЪТ „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, гр. София, оспорва предявият иск.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните по
делото е бил сключен договор за кредит №***** г. за сумата от 400,00 лева и общо
задължение от 413,67 лева, при срок на кредита 30 дни, ГПР 49,67%, ГЛП 41,00%
По делото е приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че Размерът на ГПР/годишния процент на разходите/ по процесния договор за
потребителски кредит ***** г., изчислен съобразно формулата, определена по силата на
Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК, е 49,67 %. В ГПР, като разход на заемодателя била
включена само договорна лихва. Установява се, че процентът на неустойката спрямо
главницата по кредита е 310,50%; месечния процент на неустойката спрямо главницата по
кредита е 310,50%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на
2
добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора най-късно до края на следващия ден, считано от
сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран
размер от 3,45 лв.за първия ден от периода и по 3,45 лв. за всеки следващ ден/ чл.3.3 от
Раздел ІІІ от договора/.
Видно от зключението на вещото лице М. М., беше установено че процентът, с който се
оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на неустойка за обезпечение е
както на годишна така и на месечна база в размер на 310,50 %, което противоречи на чл. 21,
ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2
от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за
неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
3
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо иска
за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен
и доказан.
На основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 500,00 лева, от които 150,00 лева за
възнаграждение на вещо лице, 50,00 лева държавна такса и 300,00 лева за адвокатски
хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между АЛБ. Д. Д. ЕГН **********, с адрес:
гр. *****, чрез адв. *****, със съдебен адрес: гр. ***** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболийски“
№ 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“ ет. 12, представлявано от *****, чрез адв. С. У.,
клаузата на чл.3.3 от Раздел ІІІ Погасяване на кредита, от Договор за кредит №***** г.,
предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави и
накърняваща договорното равноправие между страните.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“ ет. 12,
представлявано от *****, чрез адв. С. У., да заплати на АЛБ. Д. Д. ЕГН **********, с адрес:
гр. *****, чрез адв. *****, със съдебен адрес: гр. *****, направени по делото разноски в
размер на 200,00(двеста) лева.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“ ет. 12,
представлявано от *****, чрез адв. С. У., да да заплати на адвокат *****, със съдебен адрес:
гр. *****, сумата от 300,00(триста)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1
т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5