Р
Е Ш Е
Н И Е №
110
гр.
Шумен 10.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева, като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №472 по описа за 2018 г., за да се произнесе , взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът И.З.К. в
исковата си молба твърди , че фактите по Досъдебно производство № 345/2015г. по описа на РУП гр.В.П., преп.
вх. № 609/2015г. по описа на РПр от същия град навеждали, че производството не било
водено в рамките на основните начала на наказателния процес, като била погазена презумпцията за невиновност. През лятото на
2015г. между ищеца и К.М., подал жалбата, която предизвикала наказателното производство, възникнал спор за права
върху значително количество калифорнийски торни червеи. М. твърдял, че е
собственик на червеите; К. не претендирал собственост, но отказвал да ги
предаде, позовавайки се на право на задържане, произтичащо от вземане във
връзка с тяхното запазване и поддържане. След извършена предварителна проверка
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.206, ал.1 НК.
Макар още от материалите на полицейската проверка да е очевидно, че ако има
престъпно деяние, то би могло да е извършено единствено и само от К., в
продължение на една година производството се водело срещу неизвестен
извършител. В този период той бил разпитван нееднократно като свидетел; при
това разследващият полицай, позовавайки се на указания на наблюдаващия
прокурор, системно оказвали върху него принуда да предаде червеите, за да не
бъде привлечен като обвиняем. При така оказаната принуда през м.април 2016г. К. предал на М. част от червеите. След като през
м.май 2016г. отново бил призован за разпит от разследващия полицай, той се
обърна към адвоката за защита. На разпита пак ултимативно бил поставен въпросът
да се предадат всички червеи на М.. Поискали достъп до материалите в ДПр с цел
да установят кой е собственик на червеите. Разследващият полицай се позовал, че
това може да стане с разрешение на наблюдаващия прокурор, който отхвърлил
подадената от адвоката молба, защото К. в качеството на свидетел нямал това
право, но от изявленията на М. бил
наясно, че той има свободен достъп до ДПр. Видно е, че образувайки ДПр срещу
т.нар. неизвестен извършител, прокуратурата можела да тормози един гражданин в
продължение на цяла година, преди да му повдигне обвинение. С цел да уредят спора, през м.юли 2016г. провели среща с г-н М.. Съдържанието
на разговора било видно от приложената молба до наблюдаващия прокурор за отвод на
орган на ДПр. С отказа да им
съдейства поне да установят
собственика на червеите, за да му ги предадан,
наблюдаващият прокурор ги поставил в положение „цугцванг“. Впоследствие, в хода
на съдебното производство се установило, че К.М. не е собственик на червеите и К.,
ако ги бил предал нему, би се оказал в положение „Който
плаща зле, плаша два пъти!“. Тъй като собственик на червеите се оказал
търговско предприятие, задължено от едноименния закон да води счетоводство, в
хода на съдебното дирене поискал
да се назначи счетоводна експертиза, която да установи осчетоводени ли са
надлежно търговските операции по придобиване като актив на заготовката за калифорнийски
червеи, разходите за материали и труд за тяхното отглеждане, както и приходите
от реализацията на тази част от червеите, които К. предал на М.. Наблюдаващият
прокурор остро се противопоставил на това доказателствено искане, поради което
си задавали въпроса дали не иска да прикрие нарушения на данъчното и трудовото
законодателство, каквито данни се съдържали в материалите на наказателното
производство. Висшата форма на тормоз настъпила след повдигане на обвинението,
при т.нар. полицейска регистрация. На 05.12.2016г., след поредното призоваване
обвиняемият К. бил отведен принудително от стаята на разследващия полицай за
регистрация по реда на ЗМВР. Обвиняемият
бил поканен от полицейския орган „доброволно“ да позволи да бъде фотографиран и
дактилоскопиран и, което било
най-унизително, да даде образци за ДНК-профил, с изричното допълнение, че ако
не се съгласи доброволно, това ще се направи принудително. След като не се
съгласили била разпоредена принудителна регистрация от съда.
Тогава К. бил призован на 22.12.2016г. отново за полицейска регистрация. К. „доброволно“ се подложил на унизителната
интервенция в устната му кухина. На органите на ДПр било известно, че през
2011г. К. е претърпял мозъчен инсулт; бил освидетелстван от ТЕЛК с 90 % трайна неработоспособност.
Нарушеното здраве било видно за неспециалист предвид частичната парализа на
дясната ръка, която не позволявала да подписва документи. По-големи от нормалните вреди произтичали от
погазената презумпция за невиновност. Фактът, че с инкриминираното деяние К. е
упражнявал свое защитено от закона субективно право тровело психиката му в
много по-голяма степен, отколкото при наказателно производство, водено в
рамките на процесуалните правила. Вследствие упражнения върху К. натиск от
органа на ДПр и наблюдаващия прокурор, били
несъвместими с общата забрана по чл.29 КРБ и чл.З ЕКПЧ, както и предвид
достойната му възраст и претърпения
инсулт, И.К. се почувствал унизен, със
смазано лично достойство, страдал е от безсъние, обострили са се ред
заболявания, сред които и мозъчните увреждания в резултат на претърпения
инсулт. На 06.06.2018г. К. бил прегледан
от психиатър, който му е поставил диагноза „смесено тревожно-депресивно
разстройство". За преживените от наказателното производство неимуществени
вреди ищецът претендирал обезщетение в размер на 30 000лв. За защита в наказателното производство К.
заплатил на адвоката си
адвокатски възнаграждения в общ размер 3 000 лв., в това число 1 200 лв.
по Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) № 1751/01.11.2016г. за защита в
ДПр (от които 200 лв. платени на 01.11.2016г. и 1 000 лв. платени на
08.03.2017г.), 1 200 лв. за защита пред първа съдебна инстанция по ДПЗС №
1771/08.03.2017г. и 600 лв. за защита пред втора съдебна инстанция по ДПЗС №
1820/02.02.2018г. Заплатените адвокатски възнаграждения претендирал като
имуществени вреди. Преди повдигане на обвинението на 01.11.2016г. К. бил
призоваван поне 5 пъти като свидетел. В това му качество той имал право на
възнаграждение за изгубения работен ден, както и на направените разноски. Макар
на наблюдаващия прокурор да му било известно, че за всяко явяване К. ***, никой
не му разяснил как да реализира това си право. Втория път, когато той бил
призован с участие на адвоката му ,
те поискали от разследващия полицай да
му бъдат заплатени възнаграждение и разноски. Водещата разследването била очевидно
изумена от „нахалството“ им:
трябвало да си подадат молба, пък
някой щял да разгледа молбата им,
пък щяло да се провери дали има бюджет и т.нат. и т.нат. Все пак подали молба, която наблюдаващият прокурор
отхвърлил. Ищецът претендирал
и по 100 лв. възнаграждение и разноски (общо) за всяко явяване в хода на досъдебното и съдебното
производство. Като свидетел и обвиняем той бил призоваван и се явил пред разследващия полицай в гр.В.П. 8
пъти. За оглед на червеите от комисия, назначена от разследващия полицай, както
и за предаване на червеите той бил
пътувал до гр.С. поне 7 пъти. Като подсъдим в първа съдебна инстанция бил
призоваван и пътувал до гр.В.П. 7 пъти. Ищецът претендирал по 100 лв.
възнаграждение и разноски за всяко явяване в наказателното производство или
общо 2 200 лв. за 22 явявания. В съдебно заседание на
17.04.2019г. ищецът оттегли искът си за
разликата над 1900лв. до 2200лв. , за
сумата от 300лв. и производството по делото бе прекратено в тази му част за
сумата от 300лв.
С оглед обективираните факти било видно, че били
налице елементите на деликта по чл.2 ЗОДОВ: прекратено наказателно производство
срещу ищеца, реално претърпяна вреда от ищеца,
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните
действия на ответника и претърпяната вреда.
Ищецът моли съдът да постановите решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати следните суми: 4900лв. обезщетение за имуществени
вреди, 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със
законната лихва върху всяко едно обезщетение ,считано от 29.09.2015г. до окончателно им изплащане и разноските по делото.
Ответникът
Прокуратурата на РБ , чрез Р.Р.
-прокурор в ШОП , в срок е депозирал отговор с който оспорва исковете по
основание и размер . Не оспорва
твърденията на ищеца И.З.К., че е бил страна в наказателно производство по ДП №
345/2015г. по описа на РУ гр. В.П. и впоследствие по НОХД № 10/2017г. по описа
на PC гр. В.П.. Ищецът
не бил ангажирал доказателства за претърпените
морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Ищецът не бил представил
доказателства за твърдяните вреди , както и такива за съществуваща
връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република Б.. Оспорвал иска
за обезщетяване на неимуществени вреди по размер. Според възприетото в т. II на
ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения било
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди бил свързан с
критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на
причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, от значение било обвинението в извършване на престъпление как се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата,
честта и достойнството на увредения. Претенцията на ищеца била изключително завишена и не съответствала
на претендиралите вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната
практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Претенцията на ищеца не била съобразена с продължителността на наказателното
обвинение - около 1 година и 4 месеца, от които следвало да се вземе предвид, че лицето е придобило качеството на
обвиняем в рамките на около два месеца преди приключване на досъдебното
производство. За продължителността на съдебната фаза на процеса, за действията
на органите на МВР, вкл. по повод извършване на полицейска регистрация на
лицето, не можела да се ангажира отговорността на
Прокуратурата на Република Б.. Претендираното обезщетение за неимуществени
вреди не било съобразено с икономическия стандарт в
страната. Така например, при използване само на един икономически обективен
критерий - официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице /включващ
доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, към 2015г., този
доход бил 5147 лева, т.е. ищецът претендирал
обезщетение, равняващо се на повече от петгодишен доход на лице за страната към
този период, който размер бил
в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ по конкретния случай. Ответникът оспорва предявения иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди като недоказан. Съгласно т.1 на ТР N
6/06.11.2013г. на ВКС, по т.д. N 6/2012г. на ОСГТК, разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждали,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следвало да се впише начинът на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Ответникът възразява
и срещу претендирания размер на имуществените вреди. Разходите по ангажирането
на адвокатска защита имали
като пряко следствие дължимост на хонорара, който трябвало да е съответен на правната защита, необходима на лицето,
с оглед повдигнатото обвинение (в този смисъл е Решение N281/27.01.2006г., по
гр.дело № 23/2005г.,1У ГО на ВКС). Ответникът оспорва
и претендираните
вреди, изразяващи се във неплатени разноски и възнаграждениея, общо 100лв, за
явяване на ищеца в качеството му на свидетел и на обвиняем по делото. Твърдяло се , че пред разследващият орган същият се е явявал 8 пъти.
За оглед на процесните вещи се
явявал 7 пъти и като подсъдим в първа инстанция се явявал и пътувал 7 пъти, т.е
претендира се общо за сумата от 2200лв, представляващи разноски и
възнаграждения за всяко от твърдените 22 явявания. Съобразявайки
писмените данни по Досъдебното производство, Кайраяков се е
явявал пред разследващият орган двукратно за разпит качеството му на свидетел и
двукратно в качеството му на обвиняем - за привличане и разпит и за предявяване
на разследването. Не следвало
да се дължи обезщетение за разноски извършени от лицето в качеството му на
свидетел, т.е преди началния момент на възможното увреждане. От друга страна,
по делото не били налице документи, удостоверяващи
платени разходи за пътни разноски и доказателства за пропуснат работен ден или
друго дължимо възнаграждение, въз основа на които да се определят разноски и
възнаграждение за явяването му. Относно броя на явяванията му пред
първоинстанционния съд счита, че не следвало
да бъде ангажирана отговорност на Прокуратурата, тъй като делото не било отлагано по извънпроцесуални или други причини, свързани
с действия на нейните органи. Ответникът възразява
срещу претендираната законна лихва от 29.09.2015г. Задължителната съдебна
практика в т.4 от ТР №3 от 22.04.2005г. по т.гр.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС,
сочела като начален момент за отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи при
настоящата хипотеза, момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
Исковете са частично основателни и
доказани .
От събраните по
делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от постановление от
1.11.2016г. по ДП№345/2015г. по описа на РУ гр.В.П. ищецът И.З.К. е привлечен като обвиняем за извършено от него
престъпление по чл. 206 ал.1 от НК за това ,че е присвоил посочените в
постановлението чужди движими вещи и му е взета мярка за неотклонение "подписка". По
внесен от ВПРП обвинителен
акт е образувано НОХД №10/2017г. по описа на ВПРС по което с
присъда №37 от 29.11.2017г. ищецът е
признат за невинен по повдигнатото му обвинение и е
оправдан . По
протест на Районна прокуратура В.П. е образувано ВНОХД №28/2018г. по описа на
Шуменски окръжен съд, по което с решение №25/12.03.2018г. съдът
е потвърдил оправдателната присъда на ищеца К.. Видно от писмо
рег.№32300-1045/13.03.2019г. на РУ – В.П. по повод ДП№345/2015г. била извършена полицейска регистрация на
ищеца . Съгласно епикриза от 20.06.2011г. издадена от „МБАЛ-Ш.” АД ищецът е
претърпял мозъчен инфаркт , като съгласно експертно решение №1516/8.07.2013г.
на ТЕЛК е с намалена работоспособност от
90%. Видно от амбулаторен лист №1559/6.06.2018г. на ищеца е поставена диагноза
смесено тревожно-депресивно разстройство и му е изписано лечение. От
заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза се
установява ,че видно
от приложените медицински документи осв. И.К. през 2011год. е преживял
исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лява средно-мозъчна артерия с
десносгранна централна хемипареза в умерена степен и дизартрия с леко
ограничена комуникация. Към деня на експертизата неврологичният статус на
пациента е с трайни отклонения от нормата, вследствие преживяния мозъчен инфаркт
през 2011 година. Лицето и до момента провежда медикаментозно лечение.
В съображение с установените и описани нарушения на когнитивните сфери и
емоциите, настъпили след преживяния мозъчен инфаркт, психодиагностиката счита,
че осв. лице не е разполагало с личностовия ресурс, копинг стратегии и буфери
за справяне в ситуацията, която сам определя, като стресова. При осв. К. се
появили симптоми, сочещи нарушена адаптация. Събитията, преживени от Осв. като
уронващи достойнството му, са довели до дистрес. Феноменологично състоянието се
е изявило в тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне,
ограничаване на контактите. Контактувал с психиатър еднократно, с диагностична
оценка за Смесено тревожно-депресивно разстройство. От лично споделеното, както
и от приложения амбулаторен лист, симптомите му са били повече от тревожният
спектър със средна степен на интензивност. Приемал препоръчаната терапия в
рамките на два месеца, с положителен ефект, прекратил я самоволно, тъй като
преценил, че се чувства добре. Актуалното състояние на К.
към момента на съдебнопсихиатричното и психологично освидетелстване не носи
признаци на психично разстройство. Поведението е подредено, съзвучно,
а описаните нарушения на когнитивните процеси и емоциите са единствено изводими
от преживяния мозъчен инцидент през 2011год. и не корелират с воденото ДП. Няма
данни за мисловни разстройства. В съдържателен план са водещи интерпретациите
на правните действия, довели до преживявания на недоволство, засегнато достойнство,
безсилие в опитите за справяне със ситуацията. Липсват акгавни психопагалогачни
феномени. Функционирането му в социума към настоящия момент е относително
пълноценно, носещо удовлетворение и без признаци на адаптационни нарушения,
макар че все още не отговаря на личностовите потребности на лицето и познатата
от преди събитието лична себеоценка. Към момента на освидетелстването клинични
признаци на психично разстройство не се установяват Функционирането му в
социума към настоящия момент е без признаци на адаптационни нарушения.
Съгласно
представените договори за правна защита и съдействие №1751 от 1.11.2016г., №1770 от 8.03.2017г.,
№1771/8.03.2017г. и №1820/2.02.2018г. се установява , че ищецът е заплатил сумата от общо 1200лв. възнаграждение за
защита по ДП№345/2015г. на РПУ В.П. , сумата от 1200лв. за защита по НОХД
№10/2017г. по описа на ВПРС и сумата от 600лв. за защита по ВНОХД №28/2018г. по
описа на ШОС. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява ,че по
четирите договора за правна защита и съдействие е заплатена общо сумата от
3 000лв., тези договори и постъпилите по тях суми са отразени в
счетоводството на адвокатско дружество „С. и партньори” за съответните
финансови години ,като за периода
2016-2018г. счетоводството на дружеството е водено редовно и съобразно
изискванията на ЗСч. От показаниета на разпитаната по делото свидетелка П.С.Й.
се установява ,че тя съжителствала с ищеца от 9 години
. Ищецът имал проблеми със здравето ,той като през 2011г. получил инсулт и бил
на поддържаща терапия и продължавал лечението си. През 2016г. започнали
проблемите му с правосъдието и той бил обвинен ,че е обсебил червеи за
производство на биологична тор.Следствието и делото продължили две години .
Ищецът преживял тежко този период и факта ,че срещу него има образувано дело .С. бил малък град и това станало
известно там и в гр.Ш. сред познатите му . Всичко това се
отразило много негативно на ищеца и кръвното му започнало да
варира и качвал кръвното налагяне ,което при него било много опасно . Преди
делата той нямал проблеми с кръвното налагяне. При него се получил един срив.
Ищецът се опасявал ,че ще влезе в затвора ,непрекъснато говорел за делото срещу
него имал големи притеснения и това ангажирало изцяло съзнанието му. Изпаднал в
депресия ,наложило се да посети психиатър и му било назначено лечение.
Станал много апатичен и изгубил интерес към работата си. Периодът през който
течало следствието срещу него и делата бил труден период за ищеца и той не бил
същият човек и според свидетелката и сега не бил излязъл от депресията. Върху
ищеца бил упражняван постоянен натиск да ги предава тези червеи и постоянно го
викали в следствието. Ищецът бил дърворезбар и бил известен с професията си и
го ползвали много клиенти. Делото се отразило на творчеството му и внесло
дисбалас и той спрял да работи .
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи : Ищецът е предявил срещу Прокуратурата на Р България обективно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 30
000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 4 900лв. обезщетение за имуществени
вреди , вследствие незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 за което бил
оправдан.
Разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана отговорността на
държавата за вредите, причинени на граждани
от правозащитните органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на
незаконно обвинение – ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано, а нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на
държавата -обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице, т.е., отговорността на държавата е
обективна.
От приложените писмени доказателства
се установява, че срещу ищеца като обвиняем и подсъдим неоснователно е било
водено наказателно производство, продължило от 1.11.2016г. до постановяване на оправдателната присъда
влязла в сила на 12.03.2018г. което е продължило 1 г.
4 месеца и 12 дни.
Така
установена фактическа обстановка безспорно сочи, че са налице формалните
предпоставки на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата , от чиито действия са причинени вреди на ищеца - незаконно повдигане на обвинение в
извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. Тази отговорност е
следствие от задължението на прокуратурата да повдига и подържа в съда обосновани
обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда
виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на
това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за
възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.
Отговорността й по тази законова норма е поставено единствено
в зависимост от крайния акт, с който се определя законосъобразността или не на
обвинението. Когато основателността на обвинението не е доказана по предвидения
за това ред и се стигне до оправдателна присъда, то тогава действията по
повдигане и поддържане на обвинението се считат незаконни, което е основание за
търсене на обезщетение по този ред.
Предвид това и доколкото е налице една
от сочените хипотези на чл.2, ал.1 т.3
от ЗОДОВ, при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно,
то следва да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата на Р.България. В случая, е доказано, че в резултат на
започнатото срещу ищеца наказателно преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение в извършване на престъпление от
общ характер, за което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда, ищецът
е претърпял като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди.
Безспорно е, че само с постановената оправдателна присъда не може в достатъчна
степен да се осигури справедливо удовлетворяване на понесените от ищеца
неимуществени вреди, поради което тези вреди подлежат на обезщетяване от
ответника на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Тази норма
има за обект на защита свободата, честта, достойнството и доброто име на
гражданите, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление
неизбежно засяга тези ценности. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи
при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено
престъпление и претърпените вреди. Това обезщетение следва да се съизмерява с
обществения критерий за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД и да възмезди увредения за
всички неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства за всеки
отделен случай, като установената задължителна съдебна практика сочи критериите
за определянето на това обезщетение, но не определя граници за обезщетения.
Когато на обезщетяване подлежат неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ като такива критерии се сочат
характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, свързано с периода на
разследването и тежестта на обвинението, възрастта му, отзвука от това
обстоятелство между неговите близки, познати и колеги, вида на взетата мярка за
неотклонение и нейното отражение върху личността на ищеца, конкретните
проявления на тези факти върху здравето, психиката на увредения.
В настоящия случай се установи ,че през периода на воденото
срещу ищеца наказателно производство той
безспорно е търпял непрекъснат душевен дискомфорт /още
повече, че в едни период производството е било в съдебна фаза/, свързан с
постоянна несигурност от изхода на производството, с това, че е обвинен в
престъпление, което не е извършил.
От показанията на разпитаната
свидетелка на ищцовата страна се установи ,че
ищецът преживял тежко периода
през който срещу него имало образувано наказателно дело и това станало известно в града му
и сред неговите близки и познати. Всичко
това се отразило много негативно на ищеца и кръвното
му започнало да варира и да се качва ,което при него било много опасно . Преди
делата той нямал проблеми с кръвното налагяне. При него се получил един срив.
Ищецът се опасявал ,че ще влезе в затвора ,непрекъснато говорел за делото срещу
него, имал големи притеснения и това ангажирало изцяло съзнанието му. Изпаднал
в депресия ,наложило се да посети психиатър и му било назначено лечение . Станал
много апатичен и изгубил интерес към работата си. Периодът през който течало
следствието срещу него и делата бил труден период за ищеца и той не бил същият
човек и според свидетелката и сега не бил излязъл от депресията. Върху ищеца
бил упражняван постоянен натиск да предаде червеите и постоянно го викали в следствието. Ищецът
бил дърворезбар и бил известен с професията си и го ползвали много клиенти.
Делото се отразило на творчеството му и внесло дисбалас и той спрял да работи .
От заключението на вещите лица по съдебно-медицинската
експертиза , се установи, че ищецът не е разполагал с личностовия ресурс, копинг
стратегии и буфери за справяне в ситуацията, която сам определя, като стресова.
Появили се симптоми, сочещи
нарушена адаптация. Събитията, преживени от ищеца като
уронващи достойнството му, са довели до дистрес. Феноменологично състоянието се
е изявило в тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне,
ограничаване на контактите. Контактувал с психиатър еднократно, с диагностична
оценка за Смесено тревожно-депресивно разстройство. От лично споделеното, както
и от приложения амбулаторен лист, симптомите му са били повече от тревожният
спектър със средна степен на интензивност.
При тези данни, безспорно е, че
неблагоприятните последици за ищеца са настъпили още с повдигане на обвинението
като ги е търпял през цялата висящност на наказателното производство. Описаните
от свиделката и от СМЕ отрицателни преживявания от ищеца през
процесния период са обичайните такива, породени от качеството на обвиняем в
образуваното срещу него наказателно производство, изразяващи се в напрежение,
притеснение от евентуално осъждане, накърнено достойнство и добро име. При
определяне размера на дължимото обезщетение настоящият съдебен състав се
съобразява с продължителността на наказателното преследване ,
обстоятелството, че престъплението, за което е бил оправдан е "тежко"
по смисъла на чл. 93, т.7 НК, че на ищеца му е била
наложена най-леката мярка за неотклонение "подписка", без да са
налице данни тази мярка да е ограничила правата му. Съдът отчита и данните за
конкретно изживените отрицателни емоции и страдания, чувство на притеснение,
неудобство, стрес и напрежение от факта на повдигнатото обвинение, последвалото
уронване на доброто му име пред близките му хора, но и факта, че същото не е
причинило на ищеца увреждания с трайни последици за психичното и физическото му
състояние.
При
така установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на
незаконното обвинение, продължителността на наказателното преследване и
негативният ефект на същото върху личността и социалното положение на
ищеца, съдът
преценява, че за възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу
него следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на 6000
лева, който размер е в съответствие с тежестта на вредите и се явява справедлив
съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД.
В останалата част, до пълния предявен
размер, искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ищецът претендира и заплащането на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3 000лв. заплатени от
него за защита по досъдебното производство и по наказателните дела . Видно от
представените договори за правна защита и съдействие и от заключението по ССЕ
ищецът е заплатил общо сумата от 3000лв. за адвокатски хонорар .Разходите за
ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от
незаконното обвинение от което пряко следствие е дължимостта на хонорара .
Ответникът е оспорил в отговора си
размера на иска по отношение на адвокатският хонорар като прекомерен.
Съгласно ТР №1/11.12.2018г. на ВКС по т.д.№№1/2017г. ОСГК по иск
по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди
,съставляващи адвокатско възнаграждение в размер , по-малък от платеният в
наказателният процес. Съдът в този случай следва да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението ,интензитена на
приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд , които адвокатът предстои да положи при осъществяване
на защитата. Съгласно чл.112 и чл.13 т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в случая минималният адвокатски
хонорар по досъдебното производство е в размер на 800лв., като ищецът е
заплатил такъв в размер на 1200лв. , а минималният размер за съдебното
производство пред ВПРС е в размер на 800лв. ,като ищецът е заплатил такъв в
размер на 1200лв., и в размер на 600лв. за производството пред ШОС.
Съдът като съобрази действителната
правна и фактическа сложност на делото по досъдебното и съдебното производство
и с оглед вида и тежестта на обвинението ,интензитена на приложената
процесуална принуда и очакваните и
положени усилия и труд на адвоката счита ,че уговорените и заплатени адвокатски
хонорари не са прекомерни и следва да се присъдят в пълен размер от общо
3 000лв.
Ищецът претендира и сумата от
1 900лв. за възнаграждение за явяване пред досъдебните и съдебните органи
и направени разходи за тези явявания. В случая не е налице законова възможност
в настоящото производство по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ на ищеца да се
присъжда сума за възнаграждение за явяването му пред горепосочените органи ,
като по този ред могат да се присъждат
само реално претърпени вреди. Също така
не се доказа по делото, че ищецът
е пропуснал да получи или да реализира някакво възнаграждение, което му се е следвало за датите на явяванията
му пред досъдебните и съдебните органи. Не
се установи също така и дали ищецът е направил разходи и в какъв размер във
връзка с явяванията му пред досъдебните
и съдебните органи.
Ето защо искът за имуществени вреди
за сумата от 1900лв. е неоснователен и следва да се отхвърли, като
неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тази сума за периода от 29.09.2015г.
до окончателно й заплащане
.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати върху посочените по-горе обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва. Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС , отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда в случаите на чл. 2, ал.1 т. 3 , какъвто е настоящият. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Предвид това и определените в настоящия спор дължими обезщетения за неимуществени вреди в размер на 6 000лв. и за имуществени вреди в размер на 3 000лв. се дължат считано от 12.03.2018г. датата на влизане в сила на оправдателната присъда . В останалата част исковете за заплащане на лихва за забава за периода от 29.09.2015г. до 12.03.2018г. се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесените от последния държавна такса в размер на 10лв., и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията в размер на 383.52лв. , общо сумата от 393.52лв. както и в полза на съда направените по делото разноски за експертизи в размер на 1010лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище:
гр.С…. да заплати на И.З.К. с ЕГН **********
, действащ ,чрез пълномощника си адв.С.С. от ШАК , съдебен адрес *** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ,
сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на обвинение
за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК , за което ищецът е оправдан, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане обезщетение за неимуществени вреди и лихва върху
обезщетението, в останалата им част.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Р.България, седалище: гр.С. да заплати на И.З.К.
с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от
3 000лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – заплатен адвокатски хонорар, в
резултат на обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК , за което
ищецът е оправдан, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
12.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане
обезщетение за имуществени вреди и лихва
върху обезщетението, в останалата им част.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Р.България, седалище гр.С.,
да заплати на И.З.К. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 393.52лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, седалище гр.С., да заплати по сметка на ШОС на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ направените по делото разноски за експертизи в размер на
1010лв. направени при условията на чл.9а от ЗОДОВ.
Решението може
да се обжалва
пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: