Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 06.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Ваня Кирилова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 214
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1499 от 13.02.2020 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч са наложени на И.Д.М. ***, административни наказания
на основание чл.266, ал.1, предл.1-во от ЗГ – глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание
чл.266, ал.1, предл.1-во от ЗГ – глоба в размер на 200
лева за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН
и чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите послужили за
извършване на нарушението – 1 брой моторен трион „STIHL-MS-362”, с фабричен № *********, с шина и верига, с пазарна стойност 150 лева,
определено е да заплати на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд обезщетение в размер на
75,00 лева в полза на СЗДП ТП „Държавно горско стопанство – Ловеч“, както и на
основание чл.275, ал.2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на
липсващите вещи предмет на нарушението – 8 броя дървета от габър и 1 брой дърво
от цер, с обем 1,38 пл.м3 или 2,50 пр.м3, в размер на 62,98 лева в приход на
ИАГ София.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят М., който го е
обжалвал, като моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно издадено. Сочи,
със собственика на имота Р.Х. отишли да видят терена, тъй като предстояло Х. да
се снабди с всички документи за извеждане на сеч от имота. Изтъква, че на място
премахнали 8 броя дървета, за да разчистят имота и да го подготвят за сеч.
Твърди, че отсечената дървесина е била оставена на място, без да е
транспортирана с МПС и когато ги срещнали горските те вече си отивали, а
резачката била прибрана. Сочи, че се опитали да обяснят на горските, че не са
имали никакъв умисъл незаконна да секат дървесина. Изтъква, че погрешно са
отсекли дърветата от друг имот, който бил съседен на собствения на Р.Х..
Подробно в жалбата са развити и изложени съображения и доводи относно
наличието на маловажен случай и приложението на чл.28 от ЗАНН. Акцентира на
обстоятелството, че в т.8 от съставения АУАН не е посочено какви вещи и
материали са били задържани, независимо от протокола за изземване на същите.
Счита тази графа от АУАН за задължителна относно законосъобразността му.
Счита, че незаконосъобразно директора на РДГ е отказал да върне моторния
трион на собственика му В. С. З. и моли съдът да разпореди връщането му.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят М. се явява лично. Представлява
се от адвокат Х.С., който пледира за отмяна на наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че липсват основания да се вмени на
М. извършването на нарушение. Изтъква, че нито жалбоподателят, нито лицето Р.Х.
са отишли по собствено желание в имота, за да вършат някакви противозаконни
действия, а са били накарани от лицето Ю. да направят прорез за съответното
сечище и че въпросният Ю. е събирал документи за сечта на дървесината. Акцентира
на обстоятелството, че отрязаната дървесина е била оставена на място докато,
ако са имали за цел незаконна сеч са щели да я вземат. Оспорва показанията на
посочените от въззиваемата страна свидетели, като необективно дадени. Развива
доводи относно отнетия в полза на държавата моторен трион, като сочи, че
жалбоподателят го е поискал от собственика само като услуга, без пари. Изтъква,
че по случая на жалбоподателя М. са били съставени два АУАН за едно и също
нарушение, което е недопустимо. Излага аргументи в този смисъл. Пледира също
така моторният трион да бъде върнат на собственика му.
Въззиваемата страна – Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт
С.Т., която оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено, тъй като счита същото за законосъобразно издадено. Изтъква, че в
хода на административнонаказателното производство са
били спазени процесуалните правила по издаването на обжалваното НП. Сочи, че в
хода на съдебното производство се е установила причината, поради която са били
съставени два АУАН за нарушението извършено от жалбоподателя, като първият е
бил прекратен с мотивирана резолюция от директора на РДГ. Изтъква и че липсва
мотив у горските инспектори да набедят жалбоподателя М. в извършването на
нарушение, а последното се установява по безспорен и категоричен начин. Оспорва
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя относно констативния
протокол въз основа на който е бил съставен АУАН. Сочи, че правилно моторният
трион е бил отнет в полза на държавата, тъй като още пред горските служители
жалбоподателят е заявил, че е негова собственост. Относно представеният в тази
връзка от жалбоподателя договор за покупко-продажба оспорва момента на
сключването му и счита, че са налице основателни съмнения, че същия е антидатиран.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите З.З.З., К.А.А.,
Ц.П.Й. и В. С. З., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелите З.З., К.А. и Ц.Й. били горски
инспектори при РДГ Ловеч. Във връзка с данни за наличието на незаконна сеч в
землището на с.П., област Ловеч, на 02.10.2019 г. тримата извършвали обход в
землището. Около 18:00 часа в отдел 430, подотдел „п“, имот държавна горска
територия, чули звук от моторен трион. Насочили се към него и в имот с кад.№ ********видели жалбоподателя И.М., който режел
дървета с моторен трион и лицето Р.Х., който пък събирал нарязаната дървесина
на купчини. В близост до тях имало лек автомобил без регистрационни табели. Горските
инспектори извършили проверка в системата на ИАГ и установили, че за този имот
няма издадено позволително за сеч. Докато извършвали проверката двамата –
жалбоподателят М. и лицето Х., без да забележат служителите на РДГ се качили в
автомобила и потеглили. Тогава свидетелите ги спрели за проверка.
Жалбоподателят М. ги отвел до имота, където преди това ги видели с Х. и им
показал отсечените дървета. Свидетелите констатирали, че били отсечени 8 броя
дървета от габър и 1 брой дърво от цер, които не били маркирани с КГМ в
основата на пъна, а и за имота нямало издавано позволително за сеч.
Тези констатации свидетелите описали в съставен от З. констативен протокол
серия Б00А № 000010 от 02.10.2019 г. /л.25/. В протокола било посочено, че са
задържани 1 брой моторен трион „Щил MS-362”, с фабричен № *********, с шина и верига и 1 брой лек автомобил марка „Сеат“, без регистрационни табели. Моторният трион бил
намерен на задната седалка на автомобила.
На база констативния протокол № 000010 от 02.10.2019 г. и личните
възприятия на свидетелите очевидци, на 04.10.2019 г., свидетелят З.З. съставил на жалбоподателя И.М., в негово присъствие АУАН
с номер по регистъра на РДГ 1156/15.10.2019 г. (бланков № 000388) за това, че на
02.10.2019 г., около 19:00 часа, извършил сеч на 8 броя дървета от габър 1 брой
дърво от цер, с общ обем 1,38 пл.м3 (2,50 пр.м3), немаркирани с КГМ и без да
има издадено позволително за сеч, като сечта е била извършена с бензиномоторен трион „STIHL-MS-362”, с фабричен № *********, в имот с кад.№
58308.152.1., отдел 430, подотдел „п“, имот държавна горска територия в
землището на с.П., област Ловеч. Актосъставителят квалифицирал действията на И.М.
като нарушения на разпоредбите на чл.266, ал.1, предл.1-во,
във връзка с чл.108, ал.1, т.1 и чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите. Като
свидетел по установяване на нарушението се подписал К.А..
В допълнение актосъставителят З. посочил, че нарушението е било установено
по време на сечта.
Жалбоподателят М. подписал акта, а като възражение посочил, че не е
съгласен с написаното в акта. Получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят М. представил писмено
възражение /л.74/, в което изложените доводи в голяма степен са идентични с
тези наведени в жалбата инициирала настоящето съдебно производство.
Междувременно, от писмо изх.№ РДГ 08-11861 от 16.10.2019 г. /л.75/ става
ясно, че така съставения АУАН е бил изпратен на Районна прокуратура гр.Ловеч
относно преценка за наличието на престъпление. С постановление от 21.10.2019 г.
на прокурор при РП Ловеч /л.20-21/ било отказано образуването на досъдебно
производство по случая, като прокурорът приел, че от наказателноправна
страна деянието е малозначително не може да обоснове ангажирането на
наказателна отговорност, а обществената му опасност обосновава търсенето на административнонаказателна отговорност.
След връщането на преписката в РДГ наказващият орган в лицето на директора
издал резолюция /л.40/, в която приел, че при съставянето на АУАН бланков №
000388/04.10.2019 г. е било допуснато съществено нарушение, тъй като в т.10 от
АУАН актосъставителят не бил описал задържаните вещи, които са били средство за
извършване на нарушението. Поради това, на основание чл.42, т.10 от ЗАНН
прекратил преписката по АУАН № 000388/04.10.2019 г. и разпоредил на
актосъставителя да състави нов АУАН на нарушителя за деянието от 02.10.2019 г.
– писмо изх.№ РДГ 08-12429/31.10.2019 г. /л.39/.
От показанията на свидетеля З. и доклад от същия до директора на РДГ Ловеч
/л.37/ става ясно, че в изпълнение на разпореждането многократно е търсил
жалбоподателя М., за да му състави нов АУАН, но последният отказвал всякакъв
контакт със служителите на РДГ. На 27.11.2019 г. З. успял да се срещне с М. ***
и да му връчи покана за съставяне на АУАН /л.38/. И.М. отказал да подпише
поканата, който отказ бил удостоверен с подписите на двама служители на РУ на
МВР Ловеч.
Тъй като на указаната в поканата дата – 29.11.2019 г. И.М. не се явил,
същият ден свидетелят З. съставил на И.М. АУАН бланков № 000391/29.11.2019 г.
(№ 1499/11.12.2019 г. по регистъра на РДГ Ловеч – л.23). В него описал същите
обстоятелства при установяване на нарушенията, квалифицирайки ги по чл.266,
ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.1, т.1 и
чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ. Единствено добавил, че отсечената дървесина е прясно
добита и че акта е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Като свидетел
очевидец отново се подписал К.А.. Като средство за извършване на нарушенията,
задържано при констатирането им актосъставителят посочил моторен трион „STIHL-MS-362”, с фабричен № *********, с шина и верига.
На 27.01.2020 г. И.М. бил намерен, за да му бъде връчен АУАН №
000391/29.11.2019 г., но същият отказал да го подпише и получи препис от него,
които обстоятелства били удостоверени с подписите на двама свидетели – Ц.Й. и Й.
Х..
Въз основа на така повторно съставеният АУАН, на 13.02.2020 г. директора на
РДГ Ловеч издал обжалваното наказателно постановление № 1499, в което изцяло
била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка по случая и И.Д.М. бил
санкциониран за нарушения на разпоредбите на чл.108, ал.1, т.1 и чл.104, ал.1,
т.5 от ЗГ с глоби от по 200 лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, както и на основание
чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ са били отнети в полза на държавата
вещите послужили за извършване на нарушението – 1 брой моторен трион „STIHL-MS-362”, с фабричен № *********, с шина и верига, с пазарна стойност 150 лева,
определено било да заплати на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера
на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд обезщетение в размер
на 75,00 лева в полза на СЗДП ТП „Държавно горско стопанство – Ловеч“, както и
на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е било определено да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи предмет на нарушението – 8 броя дървета от
габър и 1 брой дърво от цер, с обем 1,38 пл.м3 или 2,50 пр.м3, в размер на
62,98 лева в приход на ИАГ София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи
следното :
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
Безспорно, от гореизложената фактическа обстановка се установява, че на 02.10.2019
г. жалбоподателят И.М. е отсякъл с отнетия в полза на държавата моторен трион 8
броя дървета от габър и 1 брой дърво от цер от имот в землището на с.П., област
Ловеч, представляващ държавна горска територия, за което нямал издадено
позволително за сеч и дървесината не била маркирана с КГМ. На практика тези
факти не се оспорват от него, дори изрично в жалбата и в представеното писмено
възражение по първоначално съставения му АУАН /л.74/ сочи, че действително с
лицето Р.Х., на 02.10.2019 г., около 19:00 часа са били в имота и е отсякъл 8
броя дървета. Тези му изявления изцяло кореспондират и със свидетелските
показания по делото, както и с ангажираните писмени доказателства, установяващи
времето и мястото на извършените нарушения. В тази връзка съдът цени
показанията на свидетелите З., А. и Й. като обективни и добросъвестно дадени.
Не се установиха данни, които да навеждат на съмнения, че тримата са
предубедени спрямо жалбоподателя М. и целят да го уличат в извършването на
нарушение. Фактът, че са горски инспектори не ги прави заинтересовани в този
смисъл. И тримата са очевидци, като непосредствено са възприели действията на
жалбоподателя по отрязването на дървесината в имота с иззетият малко след това
моторен трион. Показанията им изцяло кореспондират помежду си, в тях липсват
противоречия дори и в отделните детайли от процеса на установяване на
нарушенията и извършената проверка на жалбоподателя и лицето Р.Х.. Развитата в
жалбата теза, че са отишли с Х. да огледат друг имот и да го подготвят за
бъдеща сеч, съдът приема за защитна, неподкрепена с каквито и да било
доказателства и е крайно несъстоятелна. Редът за провеждане на сечи, независимо
дали са в частен или държавен горски фонд е подробно указан и разписан в Закона
за горите и подзаконовите актове по прилагането му. Никъде в тях, преди
подготвянето на съответните документи и най-вече, преди издаването на
позволително за сеч не се допуска отсичането на дървесина, в т.ч. и като
„подготовка“ на имот, за който евентуално ще бъде издадено позволително.
При така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и
обосновано наказващият орган е приел, че жалбоподателят И.Д.М. е осъществил
съставите на административни нарушения по чл.108, ал.1, т.1 и чл.104, ал.1, т.5
от ЗГ. Правилно и законосъобразно също така, съобразявайки разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН му е наложил две отделни административни наказания на основание
чл.266, ал.1, предл.1-во от ЗГ, тъй като с едно
деяние М. е осъществил съставите на две отделни административни нарушения.
При определяне размера на санкциите са били съобразени всички обстоятелства,
съобразно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като са били наложени глоби
малко над предвидения от закона минимум. В тази връзка не могат да бъдат
споделени наведените в жалбата доводи за маловажност на случая. Единствено
стойността на отсечената дървесина не е достатъчна да обуслови маловажност на
деянието. Видно от приетата като писмено доказателство справка на л.19 от
делото, преди този случай жалбоподателят М. е бил санкциониран още два пъти за
извършени нарушения по Закона за горите и въпреки, че същите касаят периоди
доста по-ранни от тук обсъжданите нарушения, то тези данни навеждат на извод за
системност в действията му. Макар и тези обстоятелства да са извън
квалификацията на нарушенията, то при наличие на влезли в сила НП против
жалбоподателя, съдът намира, че преценката относно тежестта на нарушенията,
следва да се извърши и с оглед личността на нарушителя, както и механизма на
извършване на нарушенията – снабдяване предварително с моторен трион. Именно
съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, дават основание на съда да
приеме, че не са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен
и съответно да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя относно протеклата административнонаказателна
процедура и в частност съставените два АУАН. Ясно в резолюцията на л.40 от
делото наказващият орган е посочил, че прекратява преписката по АУАН №
000388/04.10.2019 г., тъй като на същия липсва съществен реквизит, съгласно
разпоредбата на чл.42, т.10 от ЗАНН, а именно : описание на задържаните вещи
послужили за извършване на нарушенията и съответно разпоредил на
актосъставителя да състави нов АУАН на нарушителя за деянието от 02.10.2019 г.
– писмо на л.39 от делото. Категорично ясно е, че в случая наказващият орган е
упражнил правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, проверявайки акта с оглед на
неговата законосъобразност и като е констатирал липсата на посочен реквизит по
чл.42, т.10 от ЗАНН (а наличието на реквизитите на АУАН по чл.42 от ЗАНН безспорно
са част от законосъобразното му съставяне), го е анулирал и разпоредил на
актосъставителя да състави нов АУАН за същото нарушение на нарушителя. ЗАНН не
дава насоки и не разписва в детайли в случаи като този как следва да се
процедира, но логиката на закона сочи, а и с оглед съблюдаването правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, че няма как във вече съставения акт да бъде коригиран
реквизита по чл.42, т.10, в случая вписани отнетите вещи послужили за извършване
на нарушението, тъй като актът който е при наказващият орган ще се различава от
преписа предоставен на нарушителя, респективно – последният няма да е в
известност относно тези обстоятелства и би научил за тях едва от наказателното
постановление, като по този начин би се нарушило правото му на защита. Ето
защо, съдът счита, че наказващият орган правилно е процедирал в създалата се
ситуация и по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя М.. Категорично, при така предприетите от наказващия орган и
актосъставителя действия не може да разсъждава в посока, че е бил приложен реда
по чл.54 от ЗАНН. Вторият АУАН бланков № 000391 от 29.11.2019 г. (този въз
основа на който е издадено обжалваното НП) е бил съставен законосъобразно, при спазване
на установените в ЗАНН правила. Жалбоподателят М. е бил надлежно поканен, а
отказа му да получи поканата е бил надлежно оформен с подписите на двама
свидетели. След като не се явил в указания ден за съставянето на АУАН, правилно
актосъставителят го е съставил при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като това
обстоятелство е било посочено в акта. В последствие жалбоподателят М. е отказал
да го подпише и да получи препис от него, като това е изцяло негова преценка,
но процедурата по съставянето и връчването на акта е била спазена.
Законосъобразно в полза на държавата е била отнета веща послужила за
извършване на нарушенията - моторен трион „STIHL-MS-362”, с фабричен № *********, с шина и верига, с пазарна стойност 150 лева.
Съгласно нормата на чл.20, ал.1 от ЗАНН, отнемат се в полза на държавата
вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон
или указ. В случая такова отнемане е предвидено с разпоредбата на чл.273, ал.1
от ЗГ. В тази си част Закона за горите се явява специален по отношение на ЗАНН.
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗАНН предвижда, че веща послужила за извършване
на нарушението следва да принадлежи на нарушителя, докато специалната по чл.273,
ал.1 от ЗГ игнорира това обстоятелство и сочи, че веща се отнема независимо чия
собственост е. Изключение от правилото въведено с разпоредбата на чл.273, ал.1
от ЗГ е формулирано в същата, а именно : когато вещта послужила за извършване
на нарушението е била използвана независимо или против волята на собственика ѝ.
В тази връзка, от представената по делото гаранционна карта /л.12/ става ясно,
че първоначално моторният трион е принадлежал на жалбоподателя И.М., като е бил
закупен на 25.09.2017 година. В последствие, още преди издаването на
обжалваното НП като собственик на моторния трион се е афиширал свидетелят В. З.,
представяйки договор за покупко-продажба от 15.08.2018 г. /л.16/. В показанията
си в хода на съдебното следствие З. сочи, че жалбоподателят М. го е помолил да
му го даде, за да си свършел работа, което изявление навежда на извода, че
собственикът на веща е знаел къде се намира тя и че с нея ще се сече дървесина.
Последното е логично, като се има предвид обичайното предназначение на вещ от
рода на моторен трион. Иначе казано, веща послужила за извършване на
нарушенията от жалбоподателя М. е била използвана със знанието и съгласно
волята на собственика ѝ – свидетелят З.. Естествено, не може да се
очаква, че нарушителят ще заяви пред собственика, че веща му е необходима за
извършването на нарушение и именно това е имал предвид законодателят с
формулировката „…че са били използвани независимо или против волята на
собственика им“ в разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ, т.е. собственикът следва
да не знае, че нарушителят е използвал веща му или ако е знаел, да се е
противопоставил на това. Такива действия в настоящият случай обаче, от страна
на собственика З. не бяха установени. Както се посочи по-горе, той доброволно е
дал моторния трион на М., а когато е разбрал, че триона е отнет от служителите
на РДГ, както самият той заявява, се разбрали с жалбоподателя да му върне
платените за него пари.
Поради тези съображения, настоящият състав намира, че постановлението
относно отнемането на моторния трион е правилно и законосъобразно издадено и
следва да бъде потвърдено в тази му част.
Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е
било определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 75,00 лева в
полза на СЗДП ТП „Държавно горско стопанство – Ловеч“, както и на основание
чл.275, ал.2 от ЗГ да заплати паричната равностойност на липсващите вещи
предмет на нарушението – 8 броя дървета от габър и 1 брой дърво от цер, с обем
1,38 пл.м3 или 2,50 пр.м3, в размер на 62,98 лева в приход на ИАГ София.
Ето защо, мотивиран от установената по случая фактическа обстановка и
анализа на събраните по делото доказателства, съдът прие, че обжалваното НП № 1499
от 13.02.2020 г. на Директора на РДГ Ловеч е законосъобразно издадено във
всичките му части и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1499
от 13.02.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на И.Д.М. ***, ЕГН : **********, са наложени административни
наказания на основание чл.266, ал.1, предл.1-во от ЗГ
– глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, на
основание чл.266, ал.1, предл.1-во от ЗГ – глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.20,
ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите
послужили за извършване на нарушението – 1 брой моторен трион „STIHL-MS-362”, с фабричен № *********, с шина и верига, с пазарна стойност 150 лева,
определено е да заплати на основание чл.5 от Наредбата за определяне размера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд обезщетение в размер на
75,00 лева в полза на СЗДП ТП „Държавно горско стопанство – Ловеч“, както и на
основание чл.275, ал.2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на
липсващите вещи предмет на нарушението – 8 броя дървета от габър и 1 брой дърво
от цер, с обем 1,38 пл.м3 или 2,50 пр.м3, в размер на 62,98 лева в приход на
ИАГ София, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :