№ 89
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител Д. Ч. И., чрез редовно
упълномощения й повереник – адвокат С. К. срещу разпореждане от 25.01.2022 г.,
постановено по НЧХД № 10363/2021 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, с което е
прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 3 НПК.
С депозираната въззивна жалба се излагат подробни съображения на несъгласие с
мотивите на атакуваното пред въззивния съд разпореждане, с което е прекратено
наказателното производство по делото. Твърди се, че разпореждането е необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, защото фактическите
констатации на първия съд не са съобразени с изложените обстоятелства по конкретния
случай. Моли се за отмяна на разпореждането на първия съд, с което е прекратено
наказателното производство по делото и връщането му за продължаване на наказателното
производство.
По реда на чл. 320, ал. 4 НПК, до даване ход на делото във въззивната инстанция, е
представено допълнително писмено изложение от частния тъжител Д. И. чрез нейният
повереник - адв. К.. В него са изложени съображения за наличие на съществено процесуално
нарушение. За такова се сочи допуснатото от съда противоречие между фактическите и
правни констатации обективирани в обжалвания съдебен акт. Посочва се, че първият съд е
приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и в частност на изискването
същата да съдържа описание на престъплението, което се преследва по реда на частното
обвинение. Същевременно, посоченото от съда основание за прекратяване на наказателното
производство – чл. 250, ал. 1, .т 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 3 НПК, според
повереникът касае хипотеза, относима към неспазен преклузивен срок за подаване на тъжба.
1
В обобщение на съображенията си отправя искане за отмяна на обжалваното разпореждане
и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
С въззивната жалба и допълнението към нея не се прави искане за събиране на нови
доказателства.
Постъпил е и отговор по въззивната жалба, депозиран от лицето, срещу което е
подадена тъжбата – И. Р., в който се изразява становище за правилност и законосъобразност
на атакуваното разпореждане. Изразява се съгласие с извода на първия съд, че описаното в
тъжбата не съставлява престъпление от частен характер. Сочи се, че депозираната тъжба е
бланкетна и не съдържа ясно и точно описание на състав на престъпление и
обстоятелствата, при които същото е извършено. Оспорват се възраженията, изложени във
въззивната жалба, като оборени от писмените доказателства по делото, поради което се
желае въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане като
правилно и обосновано да бъде потвърдено.
Въззивният съдебен състав, след като се запозна с въззивната жалба и материалите по
делото намери, че не следва да бъде провеждано въззивно съдебно следствие, разпит на
свидетели и вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивния съд, процесуалният представител
на частния тъжител И. - адвокат К., поддържа подадената жалба и допълнението към нея и
моли същата да бъде уважена, а разпореждането на СРС за прекратяване на производството,
като незаконосъобразно да бъде отменено. Твърди, че същото е постановено при допуснато
от първия съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
противоречие между фактическото и правно основание за прекратяване на наказателното
производство. Заявява, че посоченото от първия съд правно основание за прекратяване на
производството по реда на чл. 81, ал. 3 НПК, влиза в противоречие с фактическите му
констатации за липса на съставомерни обстоятелства. Счита, че правото на жалба на лицето,
срещу което е подадена тъжбата, е безспорно, но в конкретния случай чрез упражняването
на това право, Р. е преминал допустимите от закона граници, а именно да не се вреди на
другите граждани, както и да не се накърняват техните права и законни интереси. Сочи, че
за физическите лица не съществува задължение да търпят в по-голяма степен ограничение
на своите правата, поради което цитираната според повереника от първия съд в тази връзка
съдебна практика се явява неотносима към процесния казус, доколкото същата касае случаи
на разпространяване на неверни твърдения срещу длъжностни лица. Моли въззивния съд да
отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд, за
разглеждането му в съдебно заседание.
В съдебно заседание пред въззивния съд, лицето срещу което е насочена тъжбата И. Р.
е редовно призован, явява се лично и с адв. И. Ш. от САК. Пред въззивния съд адвокат Ш.
моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба срещу съдебния акт на СРС, с
който е прекратено наказателното производство. Счита същото за правилно и обосновано.
Твърди, че доводите, изложени във въззивната жалба са бланкетни, необосновани и
неподкрепени от други доказателства. Сочи, че посочените в жалбата на Р. обстоятелства, са
били изложени от частната тъжителка пред официален орган в Страсбург, че същите се
оборват от представените по делото писмени доказателства, както и че в същата насока е и
становището на прокуратурата. По изложените съображения моли въззивния съд да
потвърди атакуваното разпореждане, с което е прекратено наказателното производство, а
въззивната жалба като неоснователна да остави без уважение. Претендира присъждане на
разноски.
Процесуалният представител на частния тъжител И. – адв. К.
при упражняване правото си на реплика по чл. 295, ал. 1 НПК твърди, че доказателствата на
които се позовава защитника са неотносими към предмета на делото, че същите
представляват по своето същество писмени показания, каквито в наказателния процес са
2
недопустими, поради което не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд. Противопоставя
се на искането за присъждане на разноски.
В правото си на дуплика срещу репликата на повереника, адв. Ш. заявява, че
посочените доказателства касаят фактите и обстоятелствата, на които се позовава частното
обвинение, и обезпечават поддържаната теза, че именно Р. е засегнатия от производството, а
не частната тъжителка.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба на
жалбоподателя и частен тъжител, депозирана чрез неговия процесуален представител -
адвокат К., съобрази представените по делото писмени документи и становищата на
страните в хода на въззивното съдебно производство, и след като провери изцяло и в
съответствие с разпоредбата на чл. 314 НПК правилността на атакуваното разпореждане,
констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, поради следните съображения от
фактическа и правна страна:
Въззивната инстанция намира депозираната въззивна жалба от частния тъжител Д. Ч.
И. срещу разпореждането на СРС, НО, 21 състав, постановено на 25.01.2022 г. по нчхд №
10363/2021 г. за процесуално допустима, т.к. изхожда от процесуално легитимиран за това
правен субект и е депозирана в законоустановения 15 дневен срок по чл. 250, ал. 4 НПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
На 16.07.2021 г. е внесена в СРС тъжба от частния тъжител Д. Ч. И., с която се желае
повдигане на обвинение на лицето И. Р. Р. с твърдение, че същият е извършил
престъплението „Клевета“ по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с 147, ал. 1 НК. Частният
тъжител Д. И. е отправила с тъжбата доказателствени искания към първоинстанционния съд,
а именно да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, както и да бъдат служебно
изискани материалите по пр.пр. №8151/2021 по описа на СРС. Към тъжба са приложени
писмени документи, в подкрепа на изложените в нея твърдения.
С разпореждане от 25.01.2022 г. съдията-докладчик по нчхд № 10363/2021 г. по описа
на СРС, НО, 21 състав, е прекратил наказателното производство по делото, приемайки, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като в нея не е описано
съставомерно деяние, а са изложени факти за упражняване на сигнална функция и
реализация на гарантирани от закона права от страна на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията-докладчик
от СРС за прекратяване на наказателното производство по делото е правилно, респ.
депозираната срещу него въззивна жалба е неоснователна.
Преди да изложи правните си аргументи по отношение правилността на атакуваното
разпореждане, настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че
същото се явява процесуално допустимо.
В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес от гледна точка на
твърдените с нея извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря
на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъжбата не само трябва да бъде писмена и да съдържа
данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, но и следва да описва обстоятелствата
на престъплението. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната
квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е
описано в самата частна тъжба.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява,
когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. От тук следва, че в
правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е
3
описано престъпление и то такова, което се преследва по реда на частното обвинение –
иницииращо се чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда, и в случай, че това не е така
- да прекрати наказателното производство, поради това, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81 НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства по извършване на
престъпление. Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл. 81 НПК - в срок е
подадена, съдържа данни за подателя и негов подпис, данни за лицето, срещу което се
подава, и за обстоятелствата на престъплението и към нея е приложен документ за внесена
държавна такса, но в нея е описано несъставомерно поведение или такова, което може да се
преследва само по инициатива на прокуратурата, а не по реда на частното обвинение, съдът
е длъжен да прекрати наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 НПК.
Оценъчната дейност на съдията-докладчик дали е налице тъжба, годна да инициира
производство от частен характер, по необходимост включва преценка дали в нея са
изложени факти, които могат да се подведат под конкретен престъпен състав, който се
преследва по реда на частното обвинение. Такова съотнасяне на описаните от частния
тъжител факти към материалния закон представлява необходима предварителна оценка на
твърденията му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само такива
обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице
за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. Това от своя страна води до
оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Затова, когато изначално
в тъжбата не се съдържа описание на престъпление, съдията-докладчик има правомощие да
прекрати образуваното наказателно производство. В такива случаи целта на законодателя е
да не се развива наказателната процедура, за да бъде в крайна сметка подсъдимият оправдан
или производството да бъде прекратено на по-късен етап от наказателния процес. Тази
възможност съществува и след изменението на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК (ДВ, бр. 63/04.08.2017
г., в сила от 05.11.2017 г.), тъй като от правомощията на съдията-докладчик при
разглеждане на дела, образувани по тъжба на пострадалия от престъпление от частен
характер и към настоящият момент не е изключено това да извърши цялостна проверка на
редовността на тъжбата, включително дали в нея е описано престъпление. С оглед
гореизложеното, основателно съдията-докладчик е посочил, че процесуалното правомощие
по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК включва оценка на твърденията в тъжбата по същество, защото
само така може да се постигне целта на закона - да се провеждат съдебни заседания само по
годни да получат осъдителна присъда обвинения - в случай, че бъдат доказани, като с оглед
липсата на факти в тъжбата, индициращи извършено престъпление от частен характер, СРС
е прекратил делото.
Въззивният съд изцяло се съгласява с извода на съдията-докладчик, постановил
атакуваното разпореждане, че депозирането на процесната жалба от страна на И. Р.
безусловно представлява израз на признатото и гарантирано в чл. 45 от Конституцията на
Република България право на гражданите да подават жалби, а поддържаното пред
настоящия съдебен състав възражение, че е налице недобросъвестна употреба с правото на
жалба, не се споделя. За да достигне до този извод, съдията-докладчик при СРС е съобразил,
както националното законодателство, така и практиката на ЕСПЧ, в които еднозначно е
застъпено становището, че изложените твърдения в жалби и сигнали до компетентните
органи не могат да се разглеждат като „разгласяване“ на клеветнически твърдения, тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а
обезпечават упражняването на правото на жалба, да съобщават за нередности или да търсят
помощ от страна на властите. Въззивният съд споделя становището на повереника на
частния тъжител и също счита, че не всякога депозирането на жалба или сигнал до
компетентните органи изключва отговорността за клевета. На преценка в тези случаи
подлежи целта, с която е подадена жалбата. В случай, че с жалбата се търси защита на
4
засегнати, според жалбоподателя, негови права и законни интереси от компетентни
държавни институции или органи, не може да има „клевета“, тъй като чл. 56 от
Конституцията на Република България гарантира правото да се търси защита без страх от
репресии. Следователно, няма да е налице извършено престъпление „клевета“, ако
съответните твърдения са обективирани в жалба, подадена до държавен орган, с цел защита
на правата на лицето, подало жалбата и излагане на фактическа обстановка.
Съотнасянето на тези принципни разбирания по тълкуването и прилагането на закона
към конкретния по делото случай сочи, че инкриминираните в тъжбата изрази не са годни
да осъществят състава на престъплението „клевета“, доколкото същите са употребени в
писмена жалба, депозирана до Началника на 04 РУ-СДВР, с цел иницииране на проверка, а
не разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. В настоящия
случай е налице липса на умисъл за осъществяване на престъпление против честта и
достойнството на частната тъжителка Д. И., доколкото употребените изрази не са насочени
към личността и достойнството на последната, а целят получаване на съдействие от страна
на правоохранителните органи за преустановяване на неправомерно нейно поведение. От
значение в случая е обстоятелството, че жалбата на Р. е адресирана до държавен орган,
който изпълнява функции във връзка с охрана и защита на правата на гражданите, чийто
правомощия позволяват осъществяване на компетентна намеса по молба за съдействие за
възпиране на противоправни действия от лицето, срещу което е насочена жалбата. В този
смисъл Р. е депозирал своята жалба именно до компетентния да окаже исканото със жалбата
съдействие държавен орган, занимаващ се с охрана на основните права на гражданите в
Република България, а не до други институции или до медийното пространство, като по този
начин е упражнил конституционно гарантираното си право по чл. 45 от КРБ да отправя
жалби, респ. да търси съдействие за нарушените си права. Не без значение е и
обстоятелството, че подадената до Началника на 04 РУ-СДВР жалба на Р. недвусмислено
завършва с настоятелност да бъдат проверени твърденията, които той излага, за да се
установи действителното положение и да бъдат предприети конкретни мерки. След като Р. е
намерил, че описаните в жалбата действия на частната тъжителка имат неправомерен
характер, то надлежния начин да получи защита на собствените си права, е чрез сезиране на
компетентен орган, който в случая се явява Началника на 04 РУ-СДВР, за извършване на
проверка по случая и вземане на съответни мерки. Същевременно, за да бъде извършена
такава проверка, е необходимо жалбоподателят да конкретизира в какво точно се е изразило
поведението на лицето, чрез което счита, че са засегнати негови права и законни интереси,
поради което и жалбата следва да съдържа достатъчно данни, въз основа на които да започне
проверка. Ето защо, въззивният съд намира, че описаните според Р. неправомерни действия
не могат да бъдат квалифицирани като позорящи, тъй като главната цел на жалбата е да
инициира проверка именно на тях. В противен случай, третирането на съдържанието на
всяка жалба, депозирана до органите на МВР с искане за съдействие като клеветническо
твърдение, респ. автоматичното „преобразуване“ на сигналите от евентуален законен повод
за образуване на проверка срещу определено лице в повод за ангажиране на наказателната
отговорност на автора на сигнала, може да доведе до невъзможност отделния гражданин да
упражнява конституционно установеното си право на жалба, провъзгласено в чл. 45 КРБ,
което да резултира в създаване на практика, с която се потиска действието на тази
конституционна разпоредба. В случая Р. обективно не е целял опозоряване и злепоставяне
на частната тъжителка И. чрез подаване на процесната жалба, именно защото същият е
упражнил конституционното си право да подаде сигнал, от формулировката, на който се
установява като водещо намерението му да потърси съдействие от компетентен орган за
преустановяване, според него на неправомерно поведение от страна на тъжителката. Чрез
подадената жалба и извършената от компетентните органи полицейска проверка, Р. е
получил исканата форма на защита, доколкото частната тъжителка е била предупредена
писмено по реда на чл. 65 ЗМВР. Това означава, че жалбата е изпълнила своето
5
предназначение да сезира компетентен държавен оран с цел защита на собствени права и
законни интереси. С оглед на изложеното, въззивният съд не може да сподели възражението
на повереника, че Р. е злоупотребил с правото си на жалба, чрез изнасяне на конкретни
позорящи частната тъжителка И. факти и обстоятелства. Неоснователно е и възражението
на повереника на частната тъжителка, че инкриминираните изрази са достигнали до
знанието на трети лица. Както правилно е отбелязал и съдията-докладчик в мотивите на
обжалвания съдебен акт, в настоящия случай следва да се приеме, че подадената жалба е
станала достояние единствено на съответните правоохранителни органи. Действително,
жалбата е подадена в полицията, но тя не се разгласява пред трети лица, а съответните
полицейски служители осъществяват проверки и снемат обяснения от конкретни лица -
жалбоподател, лицето, срещу което е подадена жалбата, както и други лица, които
притежават сведения за правилното разрешаване на проблема. Тези трети лица, обаче, не
получават копие от жалбата, нито биха имали достъп до нея, а само отговарят на
съответните въпроси за изясняване на обективната истина. Уместно също така, съдията-
докладчик се е позовал на решение на ЕСПЧ от 12.07.2016 г. по делото „Маринова и други
срещу България“ (жалби № № 33502/2007 г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г.) - §
92 „Също така твърденията на жалбоподателите не са направени публично (вж.
Bezymyannyy, § 39, Siryk, § 45, и Марин Костов, § 46, всичките цитирани по-горе), например
устно пред членове на обществеността (за разлика от Janowski v. Poland [GC], № 25716/94, §
33, ЕСПЧ 1999-I) или в писма, изпратени или предоставени на медиите (за разлика от
Coutant v. France (решение за допустимост), № 17155/03, 24 януари 2008 г., и Morice,
цитирано по-горе, § 140). Тяхното отрицателно въздействие, ако има такова, върху
репутацията на длъжностните лица по този начин е доста ограничено (вж., с необходимите
промени, Райчинов срещу България, № 47579/99, § 48, 20 април 2006 г.)“. Противно на
възраженията на повереника, въззивният съд намира, че макар коментираната част на
горепосоченото решение на ЕСПЧ да визира репутацията на длъжностните лица, то
правилно съдията-докладчик е преценил, че в тази част решението на ЕСПЧ, е приложимо в
пълна степен към процесния казус. Това е така, защото проверката по отношение на което и
да е лице, не само длъжностното такова, инициирана по жалба на гражданин, не може да
бъде разглеждана като неправомерно засягане репутацията на проверяваното лице, тъй като
както бе изяснено, правото на жалба на гражданите е конституционно закрепено и
упражняването му е с цел да се потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя. По-
важното в случая е обстоятелството, че доколкото съответните сезирани правоохранителни
органи действат в условията на независимост, безпристрастност и вземат решенията си
единствено въз основа на закона и доказателствата по случая, същите нямат право да
формират лична оценка и субективно мнение за лицето, спрямо което се извършва проверка,
поради което и не може да се приеме, че твърденията на лицето, подало сигнала могат да
навредят на доброто име на засегнатия пред съответните органи или да го оклеветят.
Ето защо и въззивният съд стига до извода, при който намира, че лицето срещу което е
депозирана тъжбата не е разгласявал обстоятелства от кръга на визираните в нормата на чл.
147, ал. 1 НК, а е упражнил правото си на жалба, поради което споделя направените от
съдията-докладчик правни изводи за липса на престъпление от частен характер.
Действително на стр. 2 от атакуваното разпореждане, неправилно е посочено като
цифрово изражение на основанието за прекратяване на производството по цитираното дело
- чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 3 НПК. Доколкото в уводната част
на обжалваното разпореждане правилно е посочено цифровото означение на процесуалната
норма, въз основа на която е прекратено производството, а и от мотивната част на
разпореждането става ясно, че основанието за прекратяване е липсата на престъпление,
респ. несъответността на тъжбата на изискванията на чл. 81 НПК, въззивният съд прие, че се
касае за техническа грешка, поради което не са налице основания за отмяна на
разпореждането, предмет на проверка от въззивната инстанция.
6
Предвид всички изложени съображения въззивният съд намира, че въззивната жалба
на частния тъжител Д. И. и нейния повереник адвокат С. К. следва да бъдат оставени без
уважение, а обжалваното разпореждане потвърдено, защото правилно и законосъобразно
първият съд е установил, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК. Това
е достатъчно на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното
производство, да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане пред въззивния съд от страна
на адв. Ш. за присъждане на направени разноски по делото се налага извода, че на
основание чл. 190, ал. 1 НПК, разноските трябва да бъдат присъдени в тежест и за сметка на
частния тъжител И., която следва да заплати на И. Р. сторените от него такива за адвокатска
защита пред СГС в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, както и на основание чл. 190, ал. 2
НПК сумата от 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. с чл. 250, ал. 4 НПК
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 25.01.2022 г. постановено по нчхд №
10363/2021 г. по описа на СРС, НО, 21 състав, с което е прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител Д. Ч. И., с ЕГН
********** да заплати на И. Р. Р. сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита пред СГС,
както и на основание чл. 190, ал. 2 да заплати сумата от 5,00 /пет/ лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по сметка на СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7