№ 1457
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501568 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова
Юргакиева чрез юрисконсулт Ирена Станчева, против Разпореждане № 4152
от 29.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. №4702/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с правно
основание чл.410 от ГПК на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Ц. Г. ИВ.
ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. Л., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за заплащане на
сумата от 77 лв. – възнаградителна лихва на основание договор за
потребителски кредит № 883160, сключен на 28.05.2017г. с „Кредисимо“
ЕАД.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли
съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение. Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
1
Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от
Агенция за събиране на вземания ЕАД против Ц. Г. ИВ. за сумата от 300 лева
– главница по потребителски кредит №883160 сключен с „Кредисимо“ ЕАД,
301,34 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 77
лв. – възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит за периода
10.07.2017 – 10.07.2018 г. и сумата от 215,20 лв. – обезщетение за забава по
сключения договор за периода 17.12.2020 г. до подаване на заявлението.
БРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №1943 по
чл.410 от ГПК на 28.07.2021г. по ч.г.д. №4702/2021г. за сумата от 300 лв. –
дължима главница по договор за потребителски кредит, както и за сумата от
8,39 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер
на 77 лв., предмет на обжалване в настоящото производство, районният съд е
счел, че искането на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, във вр. с чл.26 ал.1
предл. трето от ЗЗД е в противоречие с добрите нрави, поради което е
нищожно, и основанието е различно от това по чл.19 ал.5 от Закона за
потребителския кредит. Цитирал е съдебна практика за това, че ГЛП
/годишния лихвен процент/ от 42,24% надвишава значително трикратния
размер на законната лихва. Счел е, че голяма част от заемните
правоотношения не попадат в обхвата на ЗПК и поставянето на
потребителите на бързи кредити в по-неблагоприятно положение чрез
приравняване на ГЛП и ГПР е недопустимо.
По отношение на споровете за нищожност свързани с договорната
лихва съществува практика на различни състави на ВКС за определяне
предела на договорната лихва с оглед на това да не се накърняват
изискванията на морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на
размера води до нищожност на съответната клауза. Преимуществено ВКС
сочи като горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната
лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите
нрави, водещо до нищожност на клаузата за размера на договореното под
формата на лихва възнаграждение на кредитора.
В настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на
2
договор за кредит, предлагат от търговец по занятие, поради което правилата
за поведение на субектите в правоотношението са предмет на уреждане от
специален закон, в случая Законът за потребителския кредит. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че приложението на ЗПК е
задължително и уредените от него правила са приложими по сключените
договори за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от същия закон
предвижда, че годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения по
левове и валута, определена с постановление на МС на РБ. Цитираният
законов текст цели избягване възлагането на несъразмерни тежести върху
икономически по-слабата страна. В това производство съдът следва да
прецени дали определения размер на ГПР – до 50% е спазен или е налице
противоречие с морала и добрите нрави при надвишаването му. Разпоредбата
на чл.19 ал.4 от ЗПК съобразена с постановление № 426 от 18.12.2014 г. на
МС на РБ за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на основния лихвен процент на БНБ към датата на
сключване на договора определя, че максималният размер на ГПР не може да
надвишава 50% и това в случая е спазено, поради което изложеното от
районният съд за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява
неоснователно. В този смисъл са решение №869/11.10.2019г. по в.т.д.
№962/2019г. на ОС – Варна, решение №166/23.07.2019г. по в.г.д. №202/2019г.
на ОС – Ловеч и др.
Това налага отмяна на разпореждането на БРС в атакуваната му част и
връщане на делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 77 лв. – възнаградителна лихва и 2,15 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 15 лв. – разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 4152 от 29.07.2021 г., постановено по
ч.гр.д. №4702/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която
съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на Агенция
за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
3
изпълнение против длъжника Ц. Г. ИВ. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. Л.,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за заплащане на сумата от 77 лв. – възнаградителна
лихва, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ Ц. Г. ИВ. ЕГН ********** от гр. Бургас, ж.к. Л., бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Юлия Юргакиева, сумата от сумата от 77 лв. –
възнаградителна лихва и 2,15 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 15 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4