Решение по дело №2274/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 350
Дата: 19 февруари 2018 г. (в сила от 5 февруари 2019 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20171100902274
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

       №..................

19.02.2018 година, Гр. София

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

при секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2274 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор при общи условия с ответника - за продажба на електрическа енергия, му е предоставил достъп до електроразпределителната мрежа и електрическа енергия за периода м. 05.2016 година – м. 10.2016 година за описаните в исковата молба обекти на потребление. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и е издал фактури за стойността на ползваните услуги и енергия, но ответникът не е извършил плащане по тях. Твърди забава на ответника по отношение на задължението му за заплащане на дължимите суми. За претендираните суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК. В допълнителната искова молба ищецът уточнява предоставената мощност по обекти, твърди, че многократно е канил ответника за доброволно уреждане на отношенията. Поддържа, че доставката за обектите СрН е извършвал като ДПИ /доставчик последна инстанция/, за което не е било необходимо изрично изявление, а е било достатъчно притежаването на лицензия и да се касае за обект, присъединен в рамките на обособена територия – на Западна България. Заедно с лицензията твърди, че е предоставил в КЕВР Общите условия, приложими в процесното отношение. Според ищеца цената се определя от Методиката, одобрена от ДКЕВР, както и е действащ Рамков договор. С присъединяване на обекта е договорена и мощността, а ако не е – се доставя минималната такава от 100 Квт. Според ищецът е дължима цена за достъп дори и при липса на потребление на ел. енергия, която е един от компонентите, от които се формира цената на ел. енергията.

Ответникът оспорва исковете. Твърди единствено обектите му, присъединени на ниво ниско напрежение да се регулират от процесните Общи условия, представени с исковата молба, а за останалата част от обектите – присъединените на ниво средно на напрежение, твърди, че не е в договорни правоотношения с ищеца и неприложимост на общите условия. Твърди отношенията му с ищеца по обектите със средно напрежение да се регулират на основание чл. 91, чл. 94а и чл. 95а и чл. 196 от ПЗР на ЗЕ, като съобразно нормативната уредба ищецът е в качеството на доставчик последна инстанция, а за продажбата на ел. енергия е било необходимо сключен отделен договор по чл. 15, ал. 4 ПТЕЕ по цени на КЕВР. Такъв договор твърди, че не е налице. Счита и че не дължи цени за мрежови услуги, тъй като няма сключен рамков договор от ищеца с оператора на разпределителната мрежа. Оспорва акцесорния иск, както и размера на иска, като твърди, че претендираното от ищеца не е стойността на реално доставената ел. енергия. Твърди и негодност на средствата за търговско измерване на обектите. В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа, че сумите не са дължими, поради липсата на договор и общи условия ,утвърдени от КЕВР по см. на чл. 91, ал. 2 ЗЕ, а представеният рамков договор е неприложим в отношенията на страните.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът носи тежест да докаже следните релевантни към предмета на доказване факти: сключен между страните валиден договор за продажба на ел. енергия при ОУ по отношение на всички обекти; качеството на потребител - краен клиент на ел. енергия на ответника за процесния период и имоти, които ползват електрическа енергия; точно изпълнение на договора от ищеца, тоест, реално доставеното количество до имотите на ответника ел. енергия при уговорената мощност, за процесния период, съответстваща по вид и обем на претендираната цена, уговорената/дължимата цена на единица енергия. Уговорен срок за изпълнение на задължението за заплащане на цената на доставената енергия, размер на обезщетението за забава.

При установяване на горните факти от ищеца, ответникът носи тежест да докаже плащане или правоизключващите си възражения.

Няма спор между страните, че същите са били обвързани от облигационни отношения по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 14.08.2008 година, вкл. за обектите на ответника – Клон Среден Дунав, описани в исковата молба и Справка на л. 18 от делото. Няма спор, че при сключване на договора, съгласие е постигнато продажба на ел. енергия за всички изброени в исковата молба обекти. Установява се и че част от обектите са заведени под клиентски номер /т.нар. договорна сметка/ 210000380524 и касаят обекти, присъединени на ниво ниско напрежение, а останалата част са под клиентски № 110000031952 и са обекти, присъединени на ниво средно напрежение. Безспорна е и приложимост на ОУ на л. 12 – 14 от делото по отношение на електрическата енергия, доставена на обектите, присъединени на ниво ниско напрежение.

Безспорно установен е и фактът, че всички обекти, описани в исковата молба и предмет на договора от 14.08.2008 година са присъединени към електроразпределителната мрежа. От представените по делото Споразумения се установява и поисканата и предоставена мощност на всеки от обектите, предмет на споразумение, за които е договорено присъединяване на ниво средно напрежение. Видно от Споразуменията няма предоставена мощност под 100 kW.

Ищецът в качеството си на краен снабдител по отношение на клиент с клиентски № 2100000380524, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, осъществява дейност при публично известни общи условия /ОУ/. Действащите ОУ през процесния период са ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г., приложени по делото и влезли в сила.

Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ / ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, енергийното предприятие - краен снабдител (т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти (т. 27 г. от ДР на ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, по регулирани от КЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител./чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ/. Няма спор, че ответникът по отношение на обектите с ниско напрежение не се снабдява от друг доставчик по смисъла на посочената разпоредба. Тоест, ответникът дължи цената на доставената и потребена ел. енергия на ищеца при установеното в ОУ и нормативната уредба.

Ответникът дължи цена и за мрежови услуги. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, достъп е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Електропреносната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци, а електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия - § 1, т. 20 и т. 22 от ДР на ЗЕ. Като ползватели на тези мрежи, съгласно § 1, т. 41а, б. "а" от ДР на ЗЕ, са физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР на 23.07.2013 г. /Изм. – ДВ, бр. 39 от 2014 г./. В същите е въведено задължение за потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, да заплащат на крайния снабдител всички мрежови услуги, включително и цена за достъп до разпределителната мрежа, която цена е утвърдена с решение на КЕВР. Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Правилата, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Според разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия "мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

С решение № Ц-35/01.11.2015 г. и № Ц-19/30.06.2016 година и двете в сила от 01.07.2016 година, ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, относими към процесния период, в т.ч. и цената за достъп до разпределителната мрежа – като част от цената за мрежови услуги. Тоест, потребителите на електрическа енергия имат нормативно установено задължение да заплащат на крайния снабдител и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която е пряко обвързана с използваната електрическа енергия, съответно - с предоставената мощност в местата за измерване, съгласно действащата нормативна уредба.

От заключенията по ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като мотивирани и обективни, изготвени в обхвата на компетентност на вещите лица, се установява следното.

Процесните фактури са осчетоводени от ответника, като по отношение на тях счетоводството е водено редовно, както и е налице частично плащане на суми по тях, отразено при ищеца. Общо дължимата сума по всички фактури е 84 470, 42 лева. Според вещото лице – счетоводител, може да се направи извод за това, че единичните цени за снабдяване и разпределение на ел. енергия са съответни на утвърдените по цитираните по- горе решения, приложими за съответния период, а по отношение на обектите от СрН – на Методиката на КЕВР за определяне цените на ел.енергия от ДПИ, приета с Решение по Протокол № 110/18.07.2013 година на ДКЕВР /това по отношение на фактурите, издадени от ищеца в качеството  му на доставчик последна инстанция /ДПИ/ за обектите, присъединени на ниво средно напрежение/. Фактурите са осчетоводени и при ответника, както и има извършени плащания по тях. Ищецът е превеждал на ЧЕЗ Разпределение България АД в процесния период суми за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. От своя страна, вещото лице – ел. инженер сочи, че средствата за търговско измерване /СТИ/- електромерите, монтирани в обектите на ответника отговарят на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и са от одобрен от Български институт по метрология тип. Според вещото лице, измерванията на консумираната ел. енергия са осъществявани дистационно и правилно, а СТИ са изминали изискуемите по нормативни актове последващи проверки и са годни, изправни и отговарят на изискванията за клас и точност на измерванията. Вещото лице сочи, че за два от процесните обекти на ответника са демонтирани електромерите /до възстановяване съоръженията/ и фактурираните мощности са минималните и е начислявана единствено цена за мрежова услуга върху тези мощности. По отношение на всички останали обекти, предмет на делото, се установява, че ответникът е и потребявал електрическа енергия в исковия период, като ищецът е предоставял съответната на нуждите на потреблението за всеки от обектите мощност.

Или, предвид изложеното, по несъмнен начин по делото се установи, че ответното дружество е потребявало електрическа енергия за исковия период във всеки от процесните обекти, която ел. енергия е доставена от ищеца. По отношение на два от обектите с демонтирани СТИ, правилно е начислена само сума за мощност, която, обаче, е дължима по изложените вече по- горе причини и доколкото, макар и да няма потребление на ел. енергия в посочените обекти, ищецът поддържа съоръженията в готовност за осигуряване на максимално заявената от клиента мощност, както сочи и вещото лице. Цената за мрежови услуги, съобразно заключението на вещото лице правилно е начислена за обектите, за които е ползвана ел. енергия – върху потреблението на последната, а за двата обекта, за които не е ползвана – върху предоставената минимална мощност на мястото на измерване, съобразно искането на клиента. От анализа на двете експертизи се установи и че стойността на дължимите суми за потребена и доставена ел. енергия, при отчитане и извършените от ответника плащания, е общо за всички обекти на стойност 84 470, 42 лева.

Същата се дължи на ищеца в цялост, предвид горното и предвид следните мотиви и във връзка с обектите, присъединени на ниво средно напрежение.

Няма спор, че след измененията в ЗЕ /в сила от 17.07.2012 година/ е възникнала и фигурата на ДПИ, както и че ищецът е получил лицензия за осъществяване на дейност по доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция на 01.07.2013 година като лицензиант за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител - за клиентите, присъединени към съответната разпределителна мрежа, за територията на действащите лицензии за обществена доставка и снабдяване от краен снабдител. Безспорно е и че договорът от 14.08.2008 година е относим към всички обекти на ответника, предмет на иска и е сключен при цитираните по-горе Общи условия.

Съгласно чл. 91 ЗЕ по отношение на сделките с ел. енергия, по които страна е ДПИ  е приложим ЗЕ и Правилата за търговия с ел. енергия, приети от КЕВР. Съгласно чл. 95а ЗЕ, доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес по смисъла на този закон /която не може да бъде отказана, по причини, непосочени в закона/, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2.

Съгласно чл. 104, ал. 4 от Правилата, цената, по която доставчик от последна инстанция продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция”. Съгласно чл. 104, ал. 1 от Правилата, доставчик от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик.

Няма спор по делото, че ответникът не е упражнил правото си в срок да избере друг доставчик, поради което по отношение на обектите, присъединени на ниво средно напрежение към електроразпределителната мрежа в територията на действащите лицензии, за процесния период е бил снабдяван /за което също не се спори/ с ел. енергия от ищеца, но в качеството му на ДПИ. Доставката от ДПИ, съгласно ЗЕ, се предоставя по договор при общи условия. Договорът следва да е сключен при условията на чл. 11,т. 4 и чл. 15, ал. 4 от ПТЕЕ /в ред. ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г./ по цени по одобрена от КЕВР Методика.

В чл. 11 ПТЕЕ изчерпателно са изброени всички видове договори на пазара на електрическа енергия. В случая, договорът между страните по настоящото дело е такъв от вида по чл. 11, т. 4 – за продажба на ел. енергия. Страни по него, съгласно чл. 15, ал. 4 са доставчиците от последна инстанция и крайните клиенти, които не са избрали друг доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик, като договорът е за продажба на ел. енергия по цени, определени по одобрена от КЕВР методика.

Договор за продажба на ел. енергия страните са сключили още 2008 година, ведно със споразумения към него на л. 136 – 139 от делото, когато ищецът е бил лицензиант по лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия и впоследствие и в качеството си на участник на пазара на ел. енергия в качеството си на краен снабдител при Общи условия.

Съгласно § 196 ПЗР на ЗЕ, крайните снабдители с електрическа енергия в едномесечен срок от издаването на лицензия за доставчик от последна инстанция уведомяват клиентите по ал. 1 за условията и реда за снабдяване от доставчик от последна инстанция и за правото на клиента в срок до два месеца от уведомяването да избере друг доставчик. До изтичане на срока за избор на доставчик по ал. 2 лицензиантите снабдяват заварените при влизането в сила на този закон клиенти по досегашния ред.

Нормативните актове, регулиращи процесните отношения не съдържат нарочно изискване за сключване на нов писмен договор в хипотезата, в която крайният снабдител по силата на законовите изменения придобие лицензия за ДПИ и поради липса на изразена воля на крайния потребител продължава да доставя на последния ел.енергия до присъединените на средно напрежение обекти, за които вече не може да участва в ролята на краен снабдител. Достатъчно в този случай е да е доставял ел.енергия поради наличието на сключен вече договор за продажба на ел.енергия, придобиване на лицензия за ДПИ и липса на искане от потребителя за промяна на доставчика, за да се приеме, че страните продължават да са облигационно обвързани – ищецът като ДПИ и продавач на ел. енергия и ответникът – като краен потребител и купувач. Глава девета от ЗЕ не предвижда като условие на действителност на договорите по Раздел V тяхната писмена форма /за разлика от глава Десета, Раздел VII, където изрично е предвидено изискването договорите при Общи условия да са в писмен вид/ и с оглед предмета на конкретния договор – продажба на ел. енергия - такава форма не е предвидена нито в ЗЗД, нито в ТЗ, приложими, доколкото в специалните закони липсва изрична уредба. Сделките с електрическа енергия, обаче, са подчинени на изричната законова регламетация в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, с които страните по тях трябва да се съобразяват и която уредба в по-голямата си част има императивен характер с оглед обществения интерес, който защитава. Тоест, дори да се приеме, че договорът от 2008 година не обвързва страните след измененията в ЗЕ и създаване фигурата на ДПИ, то от него и останалите доказателства по делото //осчетоводените от ответника фактури, по които е извършвано частично плащане /обстоятелство, обективиращо признание на ответника за наличието на облигационно отношение по продажба на ел.енергия/; заключението по СТЕ – за това, че обектите са присъединени на ниво СрН и е налице потребление /ангажирана мощност/ за същите, тоест, че реално са ползвани услуги по снабдяване с ел. енергия//, може да се направи еднозначен извод, че страните са били обвързани в процесния период от неформалендоговор по смисъла на чл. 15, ал. 4 ЗЕ, по който е налице и изпълнение на задълженията на ищеца за доставяне на ел. енергия. Доколкото, в предвидения в нормативните актове срок няма данни КЕВР да е одобрила изготвения от ищеца проект на Общи условия /л. 110 и сл./ по договорите за продажба на ел.енергия от доставчик последна инстанция, същите не може да се приеме, че са приложими в отношенията, което, обаче, няма отношение към извода за наличие на облигационни отношения между страните и задължението за заплащане на поискана, доставена и потребена ел.енергия по нормативно определените и съобразно издадената от Регулатора Методика цени /чл. 15, ал. 4 от ПТЕЕ и § 196 ЗЕ/.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира искът за главница за основателен в пълен предявен размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД.

Събразно установеното в съответните ОУ /по отношение на продажбата на ел.енергия от краен снабдител – чл. 19, ал. 2 /л. 12 и сл./ - десетдневен срок от издаване на съответната фактура/ и от посочения падеж за плащане във фактурите по отношение на обектите със СрН и нормата на чл. 327, ал. 1 ТЗ/за които обекти не се доказа наличието на действащи ОУ/, които фактури са осчетоводени от ответника за съответния данъчен период, вещото лице е определило размера на лихвата за забава, поради което съдът кредитира заключението в тази част и приема дължим размер на лихвата за забава по процесните фактури – общо 3385,89 лева.

Възраженията на ответника за липса на договор между ищеца и оператор на разпределителна мрежа са неоснователни. От една страна, наличието или липсата на такъв договор не обуславя съответно дължимост или не на процесните суми от ответника, а на второ място – ищецът е представил доказателства за наличието на такъв договор – л. 131 и сл. от делото.

Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който своевременно е претендирал такива, поради което и следва да му се присъди сумата от 2407 лв. за държавна такса, вещи лица и юриск. възнаграждение. Съгласно указанията, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се  произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и и чл. 86 ЗЗД, че „Н.с.“ ЕАД, ЕИК: *********** дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК: ********* сумата от 84470,42 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена цена за доставена и потребена електрическа енергия в периода м.05.2016 година – м. 06.2016 година за обекти, присъединени на ниво ниско напрежение и средно напрежение по Договорни сметки № 110000031952 и № 210000380524 – за Клон С.д.на Н.с. ЕАД, за която цена са издадени 51 броя фактури от 11.05.2016 година до 13.10.2016 година, ведно със законната лихва от 27.04.2017 година и до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3385,89 лв. – лихви за забава за периода 21.05.2016г. до 27.11.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по гр.д. № 26461/2017 г. на СРС, 140 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК,  „Н.с.“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК: ********* – сумата от 1807,13 лева – разноски в заповедното производството и 2407 лева – разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: