О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1777 26.06.2020
г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение,
на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1495 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР
чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение №
824/04.03.2020г., постановено по гр.д.№ 8690/2019г. по описа на Бургаски
районен съд,с което въззивникът е осъден
да заплати на С.В.С., с ЕГН **********, с
адрес *** 8000, ж. к. „Славейков“, бл. 66, ет. 9, ап. 32, сумата от 1883,64
лева, от която 1664,73 лева-главница, представляваща неплатено брутно
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 237 часа за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. на изпълняваната длъжност „командир на екип“
в СПБЗН при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Бургас към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР и 218,91 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата/мораторна лихва/ за периода от 01.02.2017г. до 10.10.2019 г., заедно
със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-11.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението;въззивникът-ответник Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР е осъдена да заплати
на С.В.С. направените по делото разноски, в размер на 500лева;въззивникът е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд-Бургас, разноски по делото от 316,59 лева.
Въззивникът твърди,
че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както
и е
необосновано. Твърди се на първо място,че бил неправилен извода на съда, че за исковия
период действало правилото на чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407 и че тя
запазила действието си след постановеното решение по адм. Д.№ 5450/2016г. на
ВАС до приемане на новата Наредба №
8121з-776, за което се излагат подробни съображения. Проследява се действието на Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
0,143,както и текстовете и действието на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.;
Наредба № 8121 з-776/29.06.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. Излагат се
подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно
приложил в процесния казус разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е
проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /;
изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР
продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е
за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на
правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата
уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на
пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е
нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и
работното време на държавните служители в
МВР.Проследена е и нормативната
история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че
според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по
ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово
правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче
тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други
специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.
Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се
удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към
нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът
получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд
по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико
Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г.,като се посочват и други
решения/както на БРС , така и на РС-Несебър/.Посочени са и конкретни решения на съдилища в РБ, които
приемат , че било неприложимо
гражданското законодателство и на
НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в писмена правна консултация на проф.Васил
Мръчков.Изтъкват се конкретни съображения
и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е
изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от
ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този,
който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение
съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд,
по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно
присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения
отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен. В случай, че съдът не
приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване
на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г.
трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан
без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на
чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./.Заявява възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случай, че същият ползва
адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба
№1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.Моли спиране на производството по делото на основание
чл.229,ал.1,т.4 ГПК до произнасяне с решение на ГО на ВКС по т.д.№ 1/2020г.
Препис
от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез
адвокат Н.Т.К. от САК предявява писмен отговор с подробно развити
съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски .
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Искането за спиране
на производството по настоящето дело
поради наличие на образувано пред Общо събрание на Гражданска колегия на
ВКС тълкувателно дело №1/2020г. е неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение .Тълкувателното дело няма за предмет конкретен спор, който
би бил от преюдициално значение за правилното решаване на спора по настоящето дело, какъвто е смисъла
на разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№ 1495/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд,насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.08.2020г. от 10.30часа, за което на
страните по делото да се изпрати препис от настоящето определение, а на въззивника
да се изпрати и препис от
отговора по въззивната жалба на въззиваемия .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника: за спиране на настоящето
дело до произнасяне с решение по
т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.