МОТИВИ към присъда по НОХ Дело N:242/2016 година по описа на ЛРС:
Районна прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против
подсъдимият, В.К.Д., в това, че на 09.02. 2016 година в
с.Трайково, обл.Монтана, по ул.”к.в.г..” управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил, к.в.г., собственост на к.в.г. от гр. Лом, обл.Монтана, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда- 1.29 на хиляда,
установени по надлежния ред-Протокол за физикохимично изследване №
1081/12.02.2016 година на НТЛ при ОД МВР Монтана, престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК.
Подсъдимият, В.К.Д. се признава за виновен.
Желае делото да приключи чрез
предварително изслушване, както и, че не оспорва фактите и обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, чл. 371, т. 2 НПК.
С протоколно определение съдът е
допуснал такова предварително изслушване, като е обявил, че при постановяване
на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното производство
доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура, изцяло поддържа обвинението, като счита, че по отношение на
подсъдимия следва да се наложи наказание, при предпоставките на чл. 58а, ал. 1 НК, а именно лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с 1/3, и тъй като са
налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, няма пречка, така определеното
наказание лишаване от свобода, да бъде отложено.
На основание чл. 343г НК,
подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година,
като се зачете времето, през което подсъдимия е бил лишен от това си право по
административен ред.
Договорният защитник на
подсъдимия, изцяло се присъединява към развитата от представителя на
обвинението, теза, по отношение на
наказанието. Относно приложението на разпоредбата на чл. 343г от НК,
намира, че следва да се наложи наказание- лишаване от правоуправление, но не
повече от 6 месеца, в каквато насока, развива конкретни доводи.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, в тяхната логическа последователност
с оглед на направените самопризнания и събраните в хода на досъдебното
производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за
установено следното:
От
фактически страна:
Подсъдимият, В.К.Д. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
работи като международен шофьор, не осъждан, ЕГН: **********.
Същият, се води на отчет в сектор „ПП” при ОД „МВР”
гр.Монтана като водач на моторно превозно средство, и има издадено СУМПС №
*********, категория „B”, „C“, „DE“, „CE“, „D“, „M”, „AM“, „TKT“, „BE“, от дата 16.09.2010 година, валидно до 16.09.2020 година.
Подсъдимият, В.К.Д. работи като
международен шофьор и дълго време отсъствал от страната. Прибрал се в България
за не-продължителен период от време, и на 09.02.2016 година посетил своя
приятелка в с. Трайково, обл.Монтана, с лекия автомобил, собственост на дъщеря
му. На тръгване към с.Трайково, взел една бутилка алкохол уиски. На място се
почерпили, а подсъдимия, по негови обяснения изпил две чаши от алкохола. Към
22.00 часа, се обадила майката на подсъдимия, по повод неин здравословен
проблем, което наложило подсъдимия да си
тръгне.
Тръгвайки от селото, около
22.22 часа, бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ МВР гр. Лом, свидетелите, П.И.Е
и Б.Б.Л, които осъществявали контрол по Закона за движение по пътищата на
територията на с. Трайково, обл. Монтана за времето от 20:00 часа на 09.02.2016
година, до 08:00 часа на 10.02.2016 година. Проверката била осъществена по ул.“к.в.г..“,
първоначално подсъдимият е изпробван,
като водач на лек автомобил, с техническо средство “Алкотест – 7510” с инв. № ARDM0225, като уреда отчел 1,06 промила
алкохол в издишания от него въздух.
На подсъдимият, В.К.Д. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение №7А/09.02.2016 година и издаден талон за медицинско
изследване.
Видно от Протокол № 1081/12.02.2016 година е, че на
09.02.2016 година наличието концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е
1,29 %о /промила/ редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол.
По
доказателствата:
Така изложената фактическа
обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от една страна
от обясненията на подсъдимият В.К.Д., а от друга от събраните гласни доказателства- показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство, свидетели: П.И.Е и Б.Б.Л, от писмените доказателства: АУАН № 7А от
09.02.2016 година, протокол № 1081 от 12.02.2016 година, Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка, справка от Централна База КАТ, справка
за нарушител- водач на лист 12, справка за съдимост, актуална справка за съдимост и
представените днес от защитника на подсъдимият удостоверение за родствени
връзки изх. № 60/04.07.2016 година, епикриза
на Марийка Борисова Цекова и епикриза на Камен Д. Цеков.
Съдът приема,
че така събраните писмени, гласни и писмени доказателства не си противоречат и
взаимно се допълват и обосновават обвинителната теза по подлежащите на
доказване факти, с оглед на което бяха изцяло кредитирани от съда.
Така събраните доказателства съдът приема от правна
страна, че обвинението срещу подсъдимия В.К.Д. е доказано по
един несъмнен начин, предвид разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК, поради което
той ще следва да бъде признат за виновен за осъществяването на обективните и
субективни признаци на престъпния състав на 343б, ал.1 от НК.
С оглед реда на проведеното по
делото производство по чл. 371, т. 2 НПК, между страните не се спори относно
верността на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и извършеното
от подсъдимият деяние. Това се потвърждава и от направените от подсъдимия,
самопризнания, по реда на глава 27 НПК, в които той изцяло признава
гореописаната обстановка.
От правна
страна.
Въз основа на така установената по делото, фактическа
обстановка, съдът приема, че подсъдимият, В.К.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК.
Безспорно е
доказано изпълнителното деяние, че на 09.02. 2016 година в
с.Трайково, обл.Монтана, по ул.”к.в.г..” управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил, к.в.г., собственост на к.в.г. от гр. Лом, обл.Монтана, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда- 1.29 на хиляда,
установени по надлежния ред-Протокол за физикохимично изследване №
1081/12.02.2016 година на НТЛ при ОД МВР Монтана.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият,
с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния му характер и неговите
последици и е искал тяхното настъпване - съзнавал е, че управлява МПС след
употреба на алкохол при наличие на законова забрана за това и независимо от
тази представа, е управлявал лекия автомобил.
За извършеното от подсъдимия, В.К.Д. престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000
лева.
За така извършеното от подсъдимият, В.К.Д. деяние, съдът определи наказание, при
предпоставките на чл. 58а, ал. 4, вйв вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и го осъжда на четири месеца лишаване от свобода/ 4 месеца/и глоба
в размер на 200 лева/ двеста лева/ в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт.
На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години/ 3 години/.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът лиши,
подсъдимият от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година /една година/, като на основание чл.
59, ал. 4 НК, приспадна времето, считано от 09.02.2016 година, от когато подсъдимия е бил лишен от
това си право по административен ред.
За да определи това наказание, съдът отчете
смекчаващите вината обстоятелства- направеното
от подсъдимия самопризнание, както в хода на с.з., така и в хода на досъдебното
производство, с което съдейства за разкриване на обективната истина по делото и
чистото му съдебно минало.
Отегчаващите
вината обстоятелства са свързани с високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние - управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол.
В тази
връзка, съдът не приема доводите на защитника на подсъдимият, конкретно по
отношение на определеното наказание- лишаване от правоуправление за срок от 1
година, и изтъкнатите доводи на защитата.
Съдът приема,
с оглед установената фактическа обстановка, че на подсъдимия се е наложило да
се върне в гр.Лом, но след като е
употребил алкохол, е имало и други начини да го стори, а именно ползването на обществен
или таксиметров транспорт.
Съдът намира, че деянието на подсъдимият, В.К.Д.
се отличава с висока
степен на обществена опасност на деянието. Фразата "висока степен на
обществена опасност на деянието" е твърде слаба, когато става въпрос за
честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията,
при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство
след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от
алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск
както за водача, така и за всички останали участници в движението - водачи,
пътници и пешеходци, поради което и съдът постанови лишаване от права да
управлява МПС за срок от 1 година, като зачете и изтърпяното до-сега.
С така определеното наказание, съдът намира, че ще бъдат изпълнени
целите на закона.
Освен
това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително
въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на
подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е
и основната функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното
наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на
дееца с оглед на неговата справедливост.
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимият В.К.Д.,
да заплати по сметка на ЛРС 5 лева за служебно издаване на изпълнителния лист.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ