М О
Т И В
И
към присъдата по НОХД № 374/2019 г. по описа на Районен
съд –
Девня, четвърти състав.
Производството пред Девненски районен съд е
образувано по внесен от Районна Прокуратура – Девня обвинителен акт срещу В.Т.В.,
ЕГН: ********** за това, че:
На 12.11.2019 г. в гр. Вълчи дол,
обл. Варна управлявал МПС – автобус марка “***” с рег. № В *** НК с
концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 79 на хиляда,
установено по надлежния ред – с химическа експертиза №1286/13.11.2019 г. по
описа на МБАЛ “Св. Анна-Варна”АД – престъпление по чл. 343Бал. 1 от НК.
По решение на съда и със
съгласието на подсъдимия съдебното следствие по настоящото дело е проведено по
реда на глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода
му той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти. Съгласие за това дава и неговия защитник – адв. Гочева. В хода на
съдебното следствие подс. В. не дава обяснения по делото, като заявява
единствено, че много съжалява за постъпката си. Същото заявление прави и в
последната си дума.
В хода на съдебните прения представителя
на РП – Девня поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като предлага на същия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в максимален размер, което след
редуцирането му, да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, както и
наказание глоба в размер ориентиран към средния. На основание чл. 343г от НК
прокурорът моли подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за
максималния възможен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направено от подсъдимия признание на всички факти по обвинението,
излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото му се
наказание. В тази насока моли за минимални наказания на подсъдимия.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. В.Т.В. *** и работил като шофьор в
Община Вълчи дол. Управлявал автобус марка “*** с рег. № В *** НК, с който превозвал ученици от селата Ч., К., Б.
и Ст. К.а до гр. Вълчи дол.
На 11.11.2019 г. подсъдимият имал рожден ден и се почерпил в дома си заедно
със свои близки. Употребил и алкохол – пил вино до около 03, 00 часа през
нощтта, след което си легнал да спи. На сутринта станал в около 06, 00 часа и
започнал курсовете с автобуса по обичайния маршрут. В около 14, 03 часа той бил
спрян за проверка движейки се по ул. “Г. Д.” в гр. Вълчи дол от дежурен
автопатрул на У на МВР – Вълчи дол в състав свидетелите П. В. и Р. З.. При
проверката подсъдимият бил изпробван за алкохол с техническо средство “Алкотест
7510”, което отчело наличие на алкохол в организма му в размер на 1, 99
промила. След като му бил издаден талон за изследване, подсъдимият бил отведен
в спешния център на гр. Вълчи дол за вземане на кръвна проба. Химическия анализ
на кръвта на подсъдимия отчел наличие на алкохол в размер на 1, 79 промила,
видно от Протокл №1286/13.11.2019 г. по описа на МБАЛ”Св. Анна – Варна”АД гр.
Варна.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на направените от подсъдимия самопризнания, които напълно
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства – свидетелски показания, АУАН, талон за изследване, трудов
договор, длъжностна характеристика, докладни,писма, справки.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Извода си относно авторството, времето и начина на осъществяване
на деянието съдът гради въз основа на самопризнанията на подсъдимия и на
доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които напълно ги подкрепят. По конкретно това са показанията
на свидетелите, разпитани в хода на проведеното разследване, които са свидетели
очевидци на извършеното деяние, АУАН, талон за медицинско изследване, справки,
в това число и за съдимост, докладни записки.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие,
че с конкретни свои действия подс. В.Т.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343Б ал. 1 от НК.
На дата 12.11.2019 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна
управлявал МПС – автобус марка “***” с рег. № В *** НК с концентрация на
алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда – 1, 79 на хиляда, установено по надлежния
ред – с химическа експертиза №1286/13.11.2019 г. по описа на МБАЛ “Св.
Анна-Варна”АД гр. Варна.
Концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред – с химическа
експертиза. Кой е надлежният ред за установяване употребата
на алкохол от водачите на моторни превозни средства указва все Наредба
№1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министерството на
здравеопазването, на вътрешните работи и на правосъдието. В конкретния случай
този ред е бил стриктно спазен.
От субективна страна деянието е извършено от подс. В. при форма на вина
евентуален умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че управлението
на МПС след употреба на алкохол е абсолютно забранено от закона, предвиждал е
общественоопасните му последици - че поставя в опасност себе си и останалите
участници в движението по пътищата, допускал е тяхното настъпване, но напълно
ги е пренебрегнал.
Причината за извършване на
деянието съдът отдава на незачитането на законовите повели и запрети от страна
на подсъдимия.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс. В. за виновен по възведеното срещу него
обвинение.
При индивидуализация
на наказанието за стореното от подсъдимия, съдът отчете следните
обстоятелства:
На първо място съдът отчете обществената
опасност на извършеното деяние, която прецени като висока, предвид факта, че
подсъдимия е превозвал деца.
От друга страна съдът прецени
степента на обществена опасност на извършителя, който е човек с чисто съдебно
минало, много добри характеристични данни, постоянна трудова заетост, тежко
семейно и материално положение, несанкциониран през последните 5 години от
органите на КАТ като водач на МПС. Определи я като незначителна.
Съдът, съобразявайки се с
действащото законодателство и разпоредбата на чл. 58а от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл. 373 ал.2 от НПК,
подложи на преценка налице ли са условията за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК и
прецени, че такива са налице.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства освен изброените по – горе съдът прие доброто процесуално
поведение на подс. В.. Още в хода на досъдебното производство той прави пълни
самопризнания, с които безспорно съдейства за разкриване на обективната истина.
На няколко пъти през време на процеса подсъдимият изразява чистосърдечно
разкаяние за постъпката си, в което съдът съзира действително критично
отношение проявено от него към извършеното деяние.
Като единственото отегчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство съдът отчита факта, че той по занятие е превозвал
деца.
Като съобрази целите на
наказанието по чл. 36 от НК, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 58 ал. 4 от НК, тъй като прецени от една страна многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и от друга, че
разпоредбата на чл. 55 от НК би била по – благоприятна за подсъдимия.
Многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства в настоящия
казус са следните: 1./ чисто съдебно минало, 2./ много добри характеристични
данни, удостоверени както от кмета на населеното място, в което живее, така и
от полицейския инспектор, 3./ направените чистосърдечни самопризнания, 4./ проявена
критичност към извършено, 5./ искреното разкаяние за стореното, 6./ тежкото
семейно положение на подсъдимия / същият единствено се грижи за болната си жена,
страдаща от тежко психиатрично заболяване/, 7./ липсата на санкции, наложени на
подсъдимия от органите на КАТ през последните 5 години, 8./ сравнително ниската
концентрация на алкохол в организма му, близка до граничния максимум. Не е без
значение и обстоятелството, че консумацията на алкохол не е непосредствено
предшествала управлението на МПС, а е била предната нощ, след което подсъдимият
си е отпочинал.
При тези обстоятелства съдът
определи предвиденото в съответната специална норма на НК наказание лишаване от
свобода с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК в посока към възможния
максимум, а именно девет месеца, което на основание чл. 58а от НК редуцира с
1/2. С оглед постигане целите на
наказанието и най-вече поправянето на подсъдимия, съдът прецени, че за
така извършеното престъпление определения срок на наказанието „Лишаване от
свобода“ от шест месеца ще е достатъчен. Съдът наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание глоба в среден размер, като при определянето
му освен горепосочените обстоятелства взе предвид и недоброто финансово
състояние на подсъдимия.
Предвид наличието на основания за приложението на разпоредбата на
чл. 66 ал. 1 от НК съдът счете, че изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода следва да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Фактическите данни за
личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки
игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането
на подсъдимия от обществото, за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Не само чистото
съдебно минало към момента на извършване на деянията, но и социалния статус на
лицето, липсата на лоши характеристични данни, неговата трудова ангажираност
обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки
разпоредбата на чл. 66 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде
преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните
възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция. Съдът счете, че с
това именно наказание ще се изпълнят най-добре целите
на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – не само ще се накаже
подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще му се въздейства възпиращо и
превъзпитателно. Именно това наказание съдът намира за справедливо и адекватно
на извършените престъпления и подходящо да повлияе поправително на осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, а така също и да въздейства респектиращо
върху другите членове на обществото.
Предвид императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът наложи на подс. В.
и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, като при определяне на срока
му отново съобрази значителния превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
При този изход на делото съдът присъди
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Воден от
гореизложените мотиви и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: