№ 878
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500847 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261661/08.12.2020 г. по гр.д. № 1153/2017 г. на СГС, І-11 състав е
осъдено „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ, да заплати на
С. П. К. сумата 98 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
нейната майка П. Т. М. вследствие на ПТП на 27.06.2016 г. на път II-73, при км.
76+880, в резултат на противоправно поведение на И. Н. И., като водач на лек
автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. № *******, ведно със законната лихва от
05.04.2017 г. до окончателното плащане, като главният иск е отхвърлен за разликата до
200 000 лева, а за лихвата за забава за периода 27.06.2016 г. до 04.04.2017 г. Присъдени
са разноски.
Въззивни жалби са депозирали и двете страни.
Ищцата С.К. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която искът й
по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над 98 000 лева до претендираните
200 000 лева. Намира, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Присъденото
обезщетение било определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не били обсъдени
всички релевантни за определянето му обстоятелства или същите били недооценени.
Съдът не се съобразил и не коментирал нивата на застрахователните лимити към
датата на застрахователното събитие, нито последователната практика на съдилищата
за определяне критерия за справедливост. Не били съобразени също нивата на
минималната заплата, минималните застрахователни суми по застраховка „Гражданска
отговорност“, ежегодното поскъпване на цената на живота, ежегодното увеличение на
застрахователните премии и др. Жалбоподателката поддържа още, че СГС неправилно
1
приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не било
установено по категоричен начин, че е пътувала без поставен предпазен колан, а ако е
била без такъв, че има причинна връзка с настъпването на смъртта й. Поддържа още,
че съдът правилно приел кой е началния момент, от който се дължи лихва, но
неправилно определил същия момент на 05.04.2017 г., който всъщност настъпил на
26.10.2016 г., когато била предявена претенция към застрахователя. Моли да бъде
отменено решението на СГС в обжалваните части и на ищцата да бъдат присъдени още
102 000 лева обезщетение, както и лихва от 26.10.2016 г.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Застрахователят също е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанцинното решение в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение
над 60 000 лева, в която част решението било неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Присъденото обезщетение било прекомерно с оглед
практиката на съдилищата за аналогични случаи за процесния период и предвид
реално претърпените от ищцата вреди, а на следващо място определения принос на
ищцата от 30% бил силно занижен. Застрахователят поддържа, че застрахованият при
него водач на автомобил „Роувър“ не е единственият виновен за настъпване на ПТП.
Съдът не обсъдил данните по делото за наличие на независимо съизвършителство от
страна на водача на товарния автомобил. Недоказани били и сочените в исковата молба
вреди на ищцата. Майката приживе изцяло неглижирала дъщеря си и последната била
отгледана от роднини. Съдът напълно игнорирал и не обсъдил тези данни, като по този
начин определил неправилно размера на дължимото се обезщетение. Съдът
безкритично възприел свидетелските показания относно наличие на топли отношения
на загиналата и нейната дъщеря, въпреки че те противоречали на данните от събраните
писмени доказателства. Безкритично били възприети и изводите на изслушаната СПЕ,
които били принципни, а не конкретно за ищцата. Не бил доказан размер на
дължимото се обезщетение в размер на 140 000 лева преди отчитане на съпричиняване
– недоказано останало твърдението за претърпени тежки, пожизнени и трайни вреди
от ищцата. Присъденият размер не бил съобразен и със значителния принос на
загиналата за смъртта й, като тя пътувала без поставен обезопасителен колан и при
водач, за когото знаела, че не разполага с нужната квалификация, знания и умения за
шофиране. Неправилно СГС приел, че знание за последното не е доказано, а в същото
време заличил свидетеля Ахмед без застрахователят да се е отказал от него. Приносът
на загиналата бил поне 50%. Моли обжалваното решение да бъде отменено за
разликата над 60 000 лева до присъдените 98 000 лева и в тази част искът да бъде
отхвърлен, ведно с лихвата, а евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено
под 98 000 лева, като включително бъде завишен приетия принос на загиналата.
Ищцата С.К. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да пРовъри спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
2
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата С. П. К. е твърдяла в исковата си молба, че при пътно транспортно
произшествие, настъпило на 27.06.2016 г. по път ІІ-73, Ришки проход, между селата с.
Вълчин и с. Л., била причинена смъртта на майка й П. Т. М.. Произшествието
настъпило в следствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в
който починалата била пътник – И. Н. И., управлявал лек автомобил „Ровър“, модел
200, с рег. № *******, който към този момент бил застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве”
АД. Поддържа, че претърпяла неимуществени вреди от загубата на своя най-близък
родственик, изпаднала в силен шок, душевни мъки и страдания, като развила остра
стресова реакция и душевно разстройство. Считала е, че справедливият размер на
дължимото й се застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер на 200 000 лева, които е претендирала от
застрахователя. Претендирала е и лихва за забава от датата на деликта – 27.06.2016
г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД е оспорвал иска. Оспорвал е
наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач като е
твърдял, че причината за настъпване на произшествието е поведението на другия
водач, евентуално, че произшествието е настъпило при условията на
независимо съпричинителство. Направил е възражение за съпричиняване от
пострадалата поради непоставянето на предпазен колан, както и поради факта, че се е
съгласила да бъде пътник в МПС като е знаела, че водачът му е неправоспособен.
Оспорвал е между ищцата и починалата да е имало близка връзка, като е сочел, че С. К.
е отгледана не от майка си, а от нейни чичо и леля. Оспорвал е началната дата, от която
се претендира лихва за забава.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на И. Н. И., наличието на
негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
датата на ПТП, смъртта на П. М. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че
ищцата е дъщеря на загиналата вследствие ПТП, са установени пред първата
инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно наличието и
значението на независимо съпричинителство от страна на водача на товарния
автомобил; размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата С. К.
неимуществени вреди, както и наличието и размера на съпричиняване от страна на П.
М. поради непоставен предпазен колан и пътуване с водач, за когото е знаела, че е
3
неправоспособен.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключения на съдебни експертизи.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И.
Т. въз основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум и
скица на местопроизшествие. Той е посочил, че процесното произшествие е настъпило
при следния механизъм: на прав пътен участък по път ІІ – 73, с по една лента за
движение в двете посоки, в С.та част на денонощието, при добра метеорологична
видимост, лек автомобил „Ровър“ се е движел в дясната пътна лента със скорост около
73 км.ч. и приближавайки на мястото на ПТП по неустановени причини изгубил
управлението на МПС и се отклонил надясно, напуснал платното за движение в дясно,
след което водачът със завъртане на кормилното колело на автомобила наляво го
върнал в платното за движение. Автомобилът се насочил наляво и преминал през
цялото платно като го напуснал от ляво. В следващия момент водачът завъртял
кормилното колело надясно и автомобилът се насочил надясно за посоката на пътя,
преминал през пътната лента за насрещното му движение и навлязъл в дясната пътна
лента по посоката му на движение. Водачът на товарния автомобил движещ се в
обратната на лекия автомобил посока, като видял движението на последния в момент,
когато бил в лентата на движение на товарния автомобил, предприел отклоняване на
последния в ляво с аварийно задействане на спирачната система и навлязъл в пътната
лента за насрещно движение, като ударът между двете превозни средства настъпил в
областта на преден ляв фар на товарния автомобил и между двете леви врати на лекия
автомобил, в пътната лента на последния. В следствие на удара задната част на лекия
автомобил се завъртяла на дясно и достигнала до мантинелата в дясно на пътя и се
ударила в нея, като се реализирал втори удар между предна дясна част на лекия
автомобил и странична лява част на влекача, лекият автомобил бил е захванат от
влекача и издърпан в посоката на движение на товарния автомобил.
Според заключението непосредствено преди удара товарният автомобил се е
движел със скорост от 100 км.ч., а лекият – 73 км. ч. Причината за промяната на
посоката на движение на водача на товарния автомобил била поведението на водача на
лекия автомобил, като водачът на товарния автомобил можел да предотврати
произшествието като предприеме аварийно спиране без да навлиза в лентата за
насрещно движение.
Обстоятелството, че пострадалата П. М. е седяла на задна дясна седалка в лек
автомобил „Ровър“ без правилно поставен предпазен колан е отделено като безспорно
между страните в о.с.з., проведено на 06.10.2020 г.
Според заключението на инж. Т., от данните от протокола за оглед пострадалата
П. М. е намерена на 4 метра в дясно от платното за движение на лек автомобил
„Ровър“, изпаднала от автомобила, като според вещото лице, ако тя е била с поставен
предпазен колан нямало да изпадне от автомобила.
По делото е изслушано и заключение на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица инж. И. Т. и д-р А. М., според
което при аутопсията на П. М. е констатирана следната съчетана травма: закрита
гръдна травма със счупване на второ и пето ребро в ляво покрай гръбначния стълб, от
1-во до 3-то по около мишничната линия, в дясно 2-ро и 3-то по мамиларната (на
гръдните жлези) линия; счупване на лява ключица; контузия на бели дробове; закрити
коремни травми; охлузване по корема и дясно седалище; кръвонасядане на дясна
4
хълбочна кост; разкъсване на слезка и раздалечаване в срамното съчленение; разкъсно-
контузна рана на лява мишница, които в съвкупност са причинили смъртта на П. М..
Вещите лица сочат, че уврежданията са получени при изпадане на тялото от
автомобила и падането му върху терена, като тежките увреждания са получени най-
вероятно именно при падане на тялото върху терена. Вещите лица изключват
получаването им в автомобила включително поради факта, че другият пътник на задна
лява седалка и с телесни повреди, е жив. Според заключението при първоначалния
удар на двата автомобила се е реализирало голямо отрицателно ускорение, което
реализира голямо инерционно ускорение върху пътниците в автомобила и същото е
предизвикало движение на телата напред по посока на движение на автомобила. След
това лекият автомобил се е завъртял на 90 градуса по посока обратна на часовниковата
стрелка. Следва удар на задната част на лекия автомобил в мантинелата, вследствие на
който се реализира инерционна сила върху тялото на пострадалата пътничка в посока
към задната част на автомобила и към банкета, където в последствие се е установило.
Вещите лица сочат, че при това рязко променяне на посоката на движение на
автомобила предпазния колани имат голямо значение, правилно поставения при П. М.
колан би намалил инерционните сили, въздействащи върху тялото й. Вещите лица
сочат, че уврежданията при пострадалата довели до леталния й край са получено от
изпадането й от автомобила и не биха настъпили, ако тя е била с правилно поставен
предпазен колан, тъй като липсват увреждания на автомобила около задна дясна
седалка, които да са могли да я наранят по този начин като навлязат навътре в
интериора на купето ( пояснено и в съдебно заседание). Освен това при аутопсията не
са описани травми, които да се дължат на притискане между твърди, тъпи предмети.
Изслушано е заключение на психиатричната експертиза, изготвено от вещото
лице д-р Р. К., която е посочила, че след съобщението за смъртта на майка й при С.К. е
възникнала остра стресова реакция – преходно разстройство в отговор на силен
психически стрес. Самата остра стресова реакция свързана със зашеметеност,
сърцебиене, отчаяние, тревожност е отзвучала приблизително в рамките на 48 часа,
след което са настъпили нарушения на настроението и съня и нормална психологична
реакция на скръб. Вещото лице сочи, че ищцата се е приспособила към загубата в
емоционален план, като все още има чести момента на негативни емоции, свързани с
това стресогенно събитие. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че смъртта
на родител е изключителен стресогенен фактор за едно дете, като споменът не може да
бъде заличен и човек винаги има необходимост от най-близките си хора, сред които е
майката. Вещото лице сочи, че присъствието им при важни събития каквото е
раждането, завършването на училище, промяна на семейния статус е важно и това
липсата винаги се отразява, тъй като присъствието на близка е важно. Вещото лице
сочи, че ищцата споделила, че й липсвала подкрепата и съветите на майка й, тъй като в
този момент ищцата била бременна, минала на индивидуална форма на обучение, не е
могла да завърши, имала проблеми с приятеля си, имала нужда да споделя с хора,
които ще я разберат. Макар вещото лице да е правила и теоретични изводи, тя ги е
свързвала и с конкретното състояние на ищцата.
Според показанията на свидетелката Д. Ч., тя живее в с. Л. и сочи, че в това село
живее с П. К. и дъщеря й С.К., на съседни улици. Свидетелката сочи, че майката и
дъщерята живеели в гр. Бургас, но често, през седмица идвали заедно в с. Л., при
бабата на С., която е майка на П.. П. имала друго семейство в Бургас, имала две
близначета. Свидетелката не знае къде живее С. в Бургас. Майка и дъщеря били в
добри отношения, свидетелката ги виждала да пазаруват заедно. Според свидетелката
след смъртта на майка си С. повече от месец останала в с. Л., била сломена,
непрекъснато плачела и ходела на гроба на майка си. Свидетелката сочи, че след
5
смъртта на майка й С. родила детенце и си има семейство. С поведението си не
показвала, че е превъзмогнала загубата на майка си.
Според показанията на свидетелката Я. А. тя е приятелка на вуйчото на ищцата.
Свидетелката сочи, че П. на млада възраст родила С., като баща й не участвал в
отглеждането й. За това помагала лелята на П., тъй като тя била финансово обезпечена,
като всички те живеели в дома на лелята на П.. В последствие П. се омъжила и й се
родили близнаци, като С. останала да живее в дома на леля си Р. Р., където била
свикнала. П. отглеждала С. при леля си. Според показанията на свидетелката
отношенията между майка и дъщеря винаги си били близки, не е имало караници и
пререкания, имали много силна връзка и се обичали, споделяли си всичко, като
дъщерята всяка събота и неделя и след училище ходела при майка си и й помагала за
отглеждането на дечицата. Свидетелката сочи, че се притеснявали как да съобщят на С.
за смъртта на майка й, защото се притеснявали да не се разстрои. На погребението на
майка си С. била много разстроена, много плачела и казвала, че иска да отиде при
майка си. Станала тъжна, затворена, мълчалива, а преди това била контактна, весела и
усмихната. Според свидетелката към момента С. живее с детето си й баща му в гр.
Карнобат, като се чуват само по телефона. Знае, че като малка С. била отглеждана от
майка си П. при леля й.
По делото са приети и документи от Агенция за социално подпомагане, видно от
които след смъртта на П. М. са предприети действия по учредяване на попечителство
над С.К. от Р. Р. и Г. Р., при които тя е живеела. В представено Становище от
Агенцията от 30.09.2016 г. е посочено, че след раждането на С. за около три месеца тя е
била оставена в т.нар „Детски дом“, след което грижи за нея поемат сем. Р..
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение оплакването на страните, че присъденото на С. К. обезщетение
противоречи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира
следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
6
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания се
установяват близки отношения между майка и дъщеря, двете са си споделяли, ходели
са заедно да пазаруват, заедно са гостували при бабата на С., С. е ходела ежедневно
при майка си, за да й помага с малките деца. Неоснователно е оплакването на
застрахователя, че свидетелските показания не следва да се кредитират, тъй като
свидетелите били близки на ищцата. Няма основание за съмнение в достоверността на
техните показания, тъй като и двете разпитани свидетелки са от близкото обкръжение
на ищцата, имали са непосредствени наблюдения върху нейния живот, а и показанията
им са безпротиворечиви. Не се установява поддържаното от застрахователя, че
свидетелските показания противоречат на другите събрани по делото доказателства.
Действително, има данни, че след раждането на ищцата, три месеца тя е била дадена за
отглеждане на социалните органи, но също така свидетелите сочат, че след тези три
месеца С. е била върната на майка й и двете заедно са живеели при лелята на П. – Р. Р..
Едва по-късно след като майката се е омъжила и е отишла да живее със съпруга си в
Бургас, двете не са живели заедно в едно жилище. Жилищата им обаче са били в един
град и двете често са били заедно – след училището на С. и през съботите и неделите.
Не отговаря на истината и твърдението на застрахователя, че още приживе на майката
настойник на С. е била лелята Р.. От събраните доказателства се установява, че
попечителство над С. лелята Р. е получила след смъртта на майка й.
Свидетелските показания установяват още, че след смъртта на майка си С.
много е страдала. Дълбоките прояви на скръб се установяват и от приетото заключение
на СПЕ – С. е изживяла остра стресова реакция, която, макар да е отшумяла за около
48 часа е преминала в психосоматични прояви като нарушения на настроението и съня,
тревожост. Не се установява обаче твърдението на ищцата, че е получила душевна
болест.
Предвид установените чрез свидетелски показания много близки отношения
между ищцата С. и майка й П. приживе, отношения на любов, разбирателство и
взаимна грижа, даващи чувство на сигурност и опора, както и подкрепата между двете
преди смъртта на П., несъмнено е, че С. е преживяла изключително тежка травма от
смъртта на майка си, още повече, че тя е била внезапна и неочаквана. Ищцата е била
лишена от продължаващата родителска любов, грижа и подкрепа практически за цял
живот, предвид крехката възраст на С..
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищцата С.К. е в най-
близката възможна родствена и емоционална връзка с починалата при ПТП, че са били
много близки, помагали са си и са се грижели една за друга, като се вземе предвид
времето на настъпване на ПТП и икономическите условия към този момент – 2016 г. и
7
възрастта на ищцата по това време (16 г.) и на пострадалата (35 г.), която възраст
обуславя значителна преждевременност на смъртта на майката, както и, че се доказват
значителни прояви на болка и скръб от страна на С.К., като се съобрази, принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на
застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от С.К. неимуществени
вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 140 000 лева. Ето защо са
неоснователни въззивните жалби на страните, относно определения от
първоинстанционния съд идентичен размер на справедливото обезщетение.
Следва да бъде посочено, че е ирелевантно за отговорността на застрахователя
поддържаното и пред въззивната инстанция от него твърдение, че между двамата
участници в ПТП е налице независимо съизвършителство. За отговорността на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД значение има само и единствено противоправното
поведение на застрахования при него водач и това противоправно поведение е
установено пред първата инстанция, като с необжалване на определеното обезщетение
до размер на 60 000 лева, до този размер решението на СГС е влязло в сила и съответно
– основанието на иска, включително противоправното поведение на водача И., е
установено. Евентуалното противоправно поведение на другия водач в причинна
връзка с ПТП би имало значение при иск, предявен от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД срещу неговия застраховател или този водач директно, но такъв иск не е
предмет на настоящия спор. Съответно, евентуалното независимо съизвършителство
по никакъв начин не е относимо към определяне размера на отговорността на ответния
застраховател, защото всеки от двамата делинквенти, които са солидарни длъжници,
отговаря пълно пред пострадалите лица (чл. 122, ал. 1 ЗЗД), а отговорността на
застрахователя е функция от отговорността на застрахования делинквент.
Настоящият състав намира обаче, че е основателно възражението на
застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалата от ПТП поради
непоставяне на обезопасителен колан. Категорична и безпротиворечива е съдебната
практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и
противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице
съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о;
решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/
29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната
практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е
на направилия възражението ответник.
В случая не е спорно, че П. М. е пътувала без обезопасителен колан, а и вещите
лица по КСМАТЕ са посочили, че тя е изпаднала от автомобила, поради което
очевидно не е била с колан. Това нейно бездействие е противоправно, като
противоречащо на нормата на чл. 137а ЗДвП. Посоченото противоправно бездействие
е и в причинна връзка с настъпилата смърт, тъй като от заключението на КСМАТЕ се
установява, че именно при изпадането си от автомобила П. М. е получила травмите,
причинили смъртта й, както и че ако тя беше останала в купето на автомобила, т.е., ако
е била с колан, тези травми не са щели да настъпят предвид много малката увреда по
8
автомобила при мястото, където П. е седяла, сътв. нямало е да причинят смъртта й.
Размерът на приноса следва да се определи в съответствие с тежестта на
съпричиняването на вредоносния резултат. Водачът И. е допуснал много по-тежко и
животозастрашаващо нарушение на правилата за движение, като не е контролирал
постоянно МПС (нарушение на чл. 201 ал. 1 ЗДвП) и е навлязъл противоправно в
насрещното пътно платно (нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП), поради което неговият
принос за ПТП съдът оценява на 70%, съответно приносът на П. М. за смъртта й е 30%,
като определеното обезщетение следва да бъде намалено с този размер. Или на ищцата
се дължат 98 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на майка й при ПТП.
Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на П. М., която
съзнателно се качила в лек автомобил, управляван от неправоспособен водач.
Доказателства за нейно знание за неправоспособност на водача И. не са събрани по
делото. Такива и не са искани в първата инстанция, като свидетелят А. М., който е бил
заличен в последното съдебно заседание, е бил поискан само за установяване на
обстоятелствата къде е седяла П. М. в колата, дали е пътувала с поставен предпазен
колан и дали е познавала водача И., но не и дали е знаела, че същият е
неправоспособен. Освен това застрахователят не се е противопоставил на заличаването
на този свидетел след постигане на съгласие с насрещната страна, че П. М. е пътувала
на задна дясна седалка, заради което съгласие съдът е заличил свидетеля, поради което
оплакването му, че същият е заличен без застрахователят да се е отказвал от него, е не
само неотносимо, но и неоснователно.
Основателно е оплакването на ищцата, че първоинстанционният съд, макар
правилно да е посочил началния момент, от който застрахователят дължи лихва за
забава, а именно, момента на уведомяването му от пострадалото лице (така и решение
№ 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о.), неправилно е определил този
момент според събраните по делото доказателства на 05.04.2017 г., защото ответникът
е представил с отговора на исковата молба претенция вх. № 904/26.10.2016 г., от когато
се дължала лихва. Видно от представените от ответника писмени доказателства към
отговора на исковата молба, най-ранната претенция на С.К. към застрахователя
действително е с вх. № 904/26.10.2016 г. (л. 33 от делото на СОС). Следователно, лихва
за забава следва да се присъди именно от тази дата (доколкото, макар ищцата
първоначално да е твърдяла, че е сезирала застрахователя през 2017 г., претенцията й
за лихва е от по-ранна дата – 27.06.2016 г.).
Предвид достигане от въззивния съд до изводи, идентични с изводите на
първата инстанция по отношение на главния иск, решението в тази му част следва да
бъде потвърдено. Същото следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено
искането за присъждане на лихва за периода от 26.10.2016 г. до 04.04.2017 г. и лихва
следва да бъде присъдена и за периода 26.10.2016 г. до 04.04.2017 г.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес.
Ищцата е защитила материален интерес в размер на 80 000 лева от общо 140 000
лева. Тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 4 330 лева. Насрещната
страна е направила възражение за прекомерност на този хонорар. Настоящият състав
намира това възражение за неоснователно. При общо защитаван интерес от 140 000
лева минималното адвокатско възнаграждение е 4 330 лева, под което, съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК, възнаграждението не може да бъде намалявано. Според защитения
9
материален интерес на ищцата се дължат 2474.16 лева.
На застрахователя се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 85.72
лева (намалено съразмерно от 200 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК).
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261661/08.12.2020 г. по гр.д. № 1153/2017 г. на СГС, І-11
състав в частта му, с която е отхвърлено искането на С. П. К. против „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД за заплащане на законна лихва върху главницата от 98 000 лева за
периода 26.10.2016 г. до 04.04.2017 г. включително и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати
на С. П. К., ЕГН ********** законна лихва върху главницата от 98 000 лева и за
периода 26.10.2016 г. – 04.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261661/08.12.2020 г. по гр.д. № 1153/2017 г. на
СГС, І-11 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати
на С. П. К., ЕГН ********** сумата 2474.16 лева – разноски пред САС.
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК ********* сумата 85.72 - юрисконсултско възнаграждение пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10