Номер ІV-1445 Година 2019, 02 август гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав
на
втори август година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1107 по описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.130 от ГПК и е
образувано по частната жалба на Земеделска
кооперация за производство и услуги „Сарафово“, ЕИК *********, против Определение № 5133 от 20.06.2019 г. по гр.д.4890/2019
г. по описа на Бургаски районен съд, с което на основание
чл.130, ал.1 от ГПК e прекратeно
производството по делото
и е постановено връщане на исковата молба.
В
частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдът, подхождайки абсолютно формално, не е положил
необходимите усилия за разкриване на действителната воля на ищеца съобразно
твърдените в исковата молба обстоятелства, а направо е прекратил производството,
приемайки, че предявеният иск е недопустим. Отново са изложени твърдения по
фактите, а именно – че ищцовата кооперация е собственик на недвижими имоти,
находящи се в гр.Бургас, кв.Сарафово, представляващи сгради и постройки с
прилежащи площадки, съставляващи Стопански двор, описани в Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, придобит чрез разпределение по реда на
чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от 06.09.1995 г., вписан том ***/*** г. Едновременно с това
твърдение се заявява, че съгласно чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, лицата, придобили
собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организации по §12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, имат право да ползват от деня на придобиването на сградите, и
незастроената част от земята около тях в нормативно определени размери, както и
да придобият собствеността върху нея и върху застроената част. Позовават се на
разпоредбата на чл.45а от ППЗСПЗЗ, съгласно която застроените и прилежащите
земи по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, се продават на собственика на сградата или на
съоръжението, по негово искане без провеждане на търг, като продажбата се
извършва със заповед на Министъра на земеделието и храните или на упълномощено
от него лице с писмен договор, който се вписва в Службата по вписванията.
Едновременно с изложеното по-горе, се заявява, че „безспорно процесната земя е
държавна собственост и не е губила този си статут…“. Твърди се, че е налице
оспорване от страна на ответниците с технически и правни действия на
претендираното от ищцовата кооперация вещно право, като ответната Община Бургас
е издала за имота Акт за частна общинска собственост за терен с площ от 35 дка,
в който са разположени процесните сгради и постройки, а ОДЗ при МЗХГ не е
изпълнила следващите й се задължения по предвидената в чл.56а и сл.от ППЗСПЗЗ
процедура по отправени от ЗКПУ „Сарафово“ искания за закупуване, на основание
чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ на прилежащите площадки към сградите и постройките,
собственост на кооперацията, което сочи на оспорване от този ответник на
правото на придобиване от ЗКПУ „Сарафово“ на собствеността. Твърди се, че
„изводът на първоинстанционния съд, че кооперацията не твърди, че притежава
т.нар.“прилежащи площи“, макар и правилен по същество, фактически и правно е
неиздържан“, тъй като съгласно ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС,
правният интерес от предявяване на общия отрицателен иск по чл.124, ал.1 от ГПК
е налице когато: Ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактичско състояние или
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Твърди се, че в процесния случай,
правото на ищцовата кооперация
да придобие собствеността върху процесния имот е регламентирано в специалния
ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Фактическото състояние и възможността да
придобие правото на изкупуване на прилежащите площи по реда предвиден в чл.56а
и сл. от ППЗСПЗЗ е категорично оспорено извънсъдебно от първия ответник, чрез
издадения АЧОС № 1022/02.11.1998
г. за терен с площ от 35 дка, в който са разположени процесиите сгради и
постройки - собственост на ЗКПУ
„САРАФОВО“, а от втория ответник - чрез незаконосъобразно възстановяване
с Решение № 1609А/05.04.1994 г. за право на собственост в съществуващи стари
реални граници в землището на кв.Сарафово, гр.Бургас, на Община Бургас на собствеността
на земеделска земя, която не подлежи на възстановяване съгласно разпоредбата на
чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Твърди
се, че предвидената процедура в Глава IVa
„Разпореждане с държавни земи в бившите стопански
дворове на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ раздел I „Разпореждане със земи по
реда на чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ “ от ППЗСПЗЗ (чл.56а-чл.56д), може да бъде изпълнена едва след установяване правото на собственост на процесния имот представляващ
Стопански двор на ЗК „Сарафово” кв.Сарафово, гр.Бургас с площ от 7 954 кв.м., заемащ североизточната част от УПИ I, кв.5 и
част от УПИ IV и У ПИ V в кв. 17 по плана на кв.Сарафово, гр.Бургас.
Изрично се заявява, че „в
настоящото съдебно производство ЗКПУ „САРАФОВО“ кв.Сарафово оспорва правото на собственост върху
претендирания недвижим имот, придобито от Община Бургас в едностранно
административно производство по възстановяване на земеделска земя в реални
граници, който имот е застроен със сгради и постройки закупени по реда на
чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ“, а посочването на чл.124, ал.1 от ГПК в исковата молба
като основание на предявения иск не обвързва съда по отношение правната
квалификация на предявения иск, който следва да я определи съобразно фактическите
твърдения на ищеца за спорното право и представените с исковата молба писмени че
насочването към административното производство по чл.56а-чл.56д от ППЗСПЗЗ по
същество е правилно, но за конкретния случай следва да бъде реализирано след
установяване правото на собственост на процесния недвижим имот представляващ
Стопански двор на ЗКПУ
„САРАФОВО“ кв.Сарафово.
Претендира се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Не се сочат нови доказателства.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
частната жалба за неоснователна, със следните съображения:
Производството пред БРС
е образувано по исковата молба на частния жалбоподател против Община Бургас и Общинска служба по земеделие – Бургас,
за приемане за установено по отношение на Община Бургас и Общинска служба по
земеделие - Бургас, че ищцовата кооперация, на основание чл.45, ал.10 от ППСПЗЗ
има право на собственост на прилежащи части към сгради и постройки, описани в
договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит чрез разпределение по
реда на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от 06.09.1995 г., представляващ стопански двор на
ЗК „Сарафово“ с площ 7 954 кв.м., чрез закупуване на прилежащите площи при
условията и реда на чл.45, ал.10 от ППСПЗЗ. В исковата молба се твърди, че на
основание Договор от 06.09.1995 г. за покупко-продажба на недвижим имот, придобит
чрез разпределение по реда на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, кооперацията е собственик
на сгради с прилежащи площадки, находящи се в стопанския двор на ЗК „Сарафово“,
а именно: В поземлен имот с идентификатор 07079.820.124 по КККР на гр.Бургас – сграда с идентификатор 07079.820.124.1 с предназначение –
селскостопанска сграда със застроена площ от 419 кв.м.; сграда с идентификатор 07079.820.124.2 с предназначение –
селскостопанска сграда със застроена площ от 21 кв.м.; сграда с идентификатор 07079.820.0.2, разположена в повече от един
поземлен имот, а именно: в ПИ с идентификатор 07079.820.140 и в ПИ с
идентификатор 07079.820.141, с предназначение – селскостопанска сграда със
застроена площ от 25 кв.м.; масивен
навес с асфалтова площадка, разположен в повече от един поземлен имот, а
именно: в ПИ с идентификатор 07079.820.127, в ПИ с идентификатор 07079.820.137,
в ПИ с идентификатор 07079.820.138, в ПИ с идентификатор 07079.820.139 и в ПИ с
идентификатор 07079.820.140, с площ от 720 кв.м., заедно с асфалтова площадка с
площ от 3 540 кв.м. Твърди се, че продавач по този договор е комисия по §29
от ПЗР на ЗСПЗЗ за ЗК „Христо Ботев“, която кооперация е заличена на основание §12
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се твърдения, че ищцовата кооперация се легитимира
като собственик на изброените имоти на основание посочения по-горе Договор от
06.09.1995 г. за покупко-продажба на недвижим имот, придобит чрез разпределение
по реда на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, и на основание чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ
неколкократно е отправяла искане до Община Бургас и до МЗХГ за закупуване без
търг на прилежащите площадки към собствените й сгради и постройки, но вместо да
се стартира процедурата по продажба на прилежащите площи, находящи се в
Стопанския двор на бившето АПК Бургас, терен от 65 дка, в който попадат и
прилежащите площи на собствените на ищеца сгради, е възстановен от ПК Бургас с
решение № 1609А/05.04.1994 г. в съществуващи стари реални граници на Община
Бургас, която от своя страна е актувала като частна общинска собственост с АЧОС
№ 1022/02.11.1998 г. 35 дка, в които са разположени и собствените на ищеца
сгради и постройки. Твърди се, че решение № 1609А/05.04.1994 г. на ПК Бургас е
неистински и неавтентичен документ (съставът на комисията към датата на
издаване на решението е различен от вписания в решението); удостовереното с
административния акт не отговаря на действителното положение, тъй като към
момента на постановяване на решението (1994 г. или 1998 г.), част от
земеделската земя, подлежаща на възстановяване в стари реални граници е била
застроена със сгради и постройки, представляващи Стопански двор на ЗК
„Сарафово“ кв.Сарафово.
Изложени са твърдения,
че след като безспорно ЗКПУ „Сарафово“ е собственик на сградите и постройките с
прилежащите им площадки на основание §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.1, ал.2 от Договор от 06.09.1995 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, придобит чрез разпределение по реда на
чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, „налага се обоснования извод, че съгласно чл.27, ал.6 от
ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, земите, върху които са разположени закупените
сгради и постройки от имуществото на бившено АПК, са държавна собственост и
собствениците им имат право на прилежащите им площи, които следва да бъдат
придобити по реда и начина, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Оспорен е като
незаконосъобразен АЧОС № 1022/02.11.1998 г., в частта му, отнасяща се до
прилежащите площи към сградите и постройките, собственост на ЗКПУ „Сарафово“,
като съставен на негодно правно основание, равнозначно на липса на основание.
Твърди се, че отказът на Община Бургас по повод искане от ЗКПУ „Сарафово“ за
определяне и закупуване на процесните прилежащи площи е неоснователен, а
възраженията на Община Бургас относно законността на процесните сгради и
постройки, респ.относно правото на собственост на кооперацията върху тях –
несъстоятелни с оглед константната съдебна практика, съгласно която, в случаите
на придобито право на собственост от правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от
имуществото на организациите по §12 от ППЗСПЗЗ, сградите и постройките се
считат за законно построени с отстъпено право на строеж върху държавна
собственост.
Заявено е искане съдът
да приеме за установено по отношение
на Община Бургас и на ОС „Земеделие“ Бургас, че ЗКПУ „Сарафово“ има право на собственост на прилежащи площи към
сгради и постройки, описани в Договор
от 06.09.1995 г. за покупко-продажба на недвижим имот, придобит чрез
разпределение по реда на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, представляващ Стопански двор на
ЗК „Сарафово“ гр.Бургас с площ от 7 954 кв.м., заемащ североизточната част
на УПИ І, кв.5 и част от УПИ ІV и УПИ V в кв.17 по плана на кв.Сарафово,
гр.Бургас, чрез закупуване на
прилежащите площи при условията и реда на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.
С обжалваното определение БРС е прекратил
производството по делото и е постановил връщане на исковата молба по
съображения, че ищцовата кооперация не твърди, че притежава „прилежащи площи“, а че има право да
придобие в собственост „прилежащи площи“ към сгради, които вече притежава, но
процедурата по чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, съотв.по чл.56а-чл.56д от ППЗСПЗЗ, за „упражняване правото на закупуване на прилежащите
площи“ е административна, а не искова по реда на ГПК, и ако
министърът или оправомощено от него лице откаже да издаде заповед за
продажба въз основа на протокола на
постоянно действаща комисия на основание чл.56г, ал.5 от ППЗСПЗЗ, този отказ
подлежи на обжалване пред съд, но производството е от друг характер. Съдът е
посочил, че Общината няма никакво участие в тази административна процедура.
Настоящият състав напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд за недопустимост на така предявения иск.
На първо място следва да се посочи, че са
противоречиви твърденията на ищеца по фактите – едновременно се твърди и се
иска да бъде установено от съда, че ищцовата ЗКПУ е собственик на процесните
прилежащи терени към собствените й сгради и постройки, и – че ищецът има право
на собственост на прилежащите площи към сградите и постройките… „чрез закупуване
на прилежащите площи при условията и реда на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ“.
Едновременно с това се твърди, че ответниците са препятствали ищеца при
провеждане на исканата от него процедура по закупуване на тези терени, т.е.до
закупуване не се е достигнало, съотв.ищцовата ЗКПУ не е придобила собствеността
върху процесните терени на това основание. Също едновременно с твърденията, че
ищецът е собственик на процесните прилежащи площи, се въвеждат твърдения, че
тези площи, „земите, върху които са разположени закупените сгради и постройки
от имуществото на бившото АПК, са държавна собственост и собствениците им имат
право на прилежащите им площи, които следва да бъдат придобити по реда и
начина, предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ“ (стр.5 от исковата молба). В цялата
обстоятелствена част на исковата молба се излагат съображения, че въпросните
прилежащи площи не са общинска собственост, и неправилно са възстановени на
ответната Община Бургас, след което тя неправилно ги е актувала като частна
общинска собственост, защото са държавна собственост на основание чл.27, ал.6
от ЗСПЗЗ и чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, а в петитума на исковата молба се иска
приемане за установено, че ищцовата кооперация има право на собственост на тези
терени чрез закупуване на
прилежащите площи при условията и реда на чл.45,
ал.10 от ППЗСПЗЗ. Съдът приема, че при така формулирания петитум, че ищецът
иска да се приеме за установено не съществуването на право на собственост върху
процесните терени, а съществуване на правото му да изкупи терените по реда на
чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ (вероятно по реда на чл.56а и сл.от ППЗСПЗЗ), то според
настоящия състав за ищеца липсва правен интерес от признаване съществуването на
такова право, доколкото той може да инициира самата административна процедура
по чл.56а и сл.от ППЗСПЗЗ, съотв.при отказ – изричен или мълчалив на Министъра на земеделието, храните и горите или на оправомощеното от него лице, да обжалва този
отказ. Това не може да стане в настоящото исково производство (няма и такова
искане).
Съдът намира, че
позоваването в частната жалба на разрешението, дадено в ТР № 8/27.11.2013 г. по
тълк.д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, е неотносимо, доколкото в случая (независимо
от въведените в обстоятелствената част на исковата молба оспорвания на правото
на собственост на ответната Община Бургас върху процесните терени), не е
предявен отрицателен установителен иск за отричане правата на Община Бургас
върху процесните терени. Едва с
частната жалба се въвеждат твърдения, че „в настоящото съдебно производство
ЗКПУ „Сарафово“ оспорва правото на собственост върху претендирания недвижим
имот, придобито от Община Бургас в едностранно административно производство по
възстановяване на земеделска земя в реални граници, който имот е застроен със
сгради и постройки, закупени по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ“.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че предвидената
процедура в Глава IVa „Разпореждане с държавни земи в бившите стопански дворове на
организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ раздел
I „Разпореждане
със земи по реда на чл.27,
ал.6 от ЗСПЗЗ“ от ППЗСПЗЗ (чл.56а-чл.56д), може да бъде изпълнена едва
след установяване правото на собственост на
процесния
имот представляващ Стопански двор на ЗК „Сарафово” кв.Сарафово,
гр.Бургас с площ от 7 954 кв.м.,
заемащ североизточната част от УПИ I, кв.5 и част от УПИ IV и УПИ V в кв.17 по плана на кв.Сарафово,
гр.Бургас. С исковата молба, както се посочи по-горе, едновременно се твърди, че имотът е собственост на
ищцовата ЗКПУ (като прилежащи терени към собствените й сгради и постройки); но
също и - че същите площи са държавна собственост, както и че въпросните
прилежащи площи не са общинска собственост. В същото време не е предявен
отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на Община
Бургас върху имотите, за да може ищецът да инициира след това процедурата по чл.27,
ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.56а-чл.56д от ППЗСПЗЗ.
По
така изложените съображения съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд за недопустимост на заведения иск поради липсата на правен интерес.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 5133 от 20.06.2019 г. по гр.д.4890/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд.
Определението
може да бъде обжалвано с частна касационно жалба пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.