Р Е Ш Е Н И Е №
02.10.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
Като
разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 276 по описа на съда за 2019
година, по описа на Районен съд – Средец, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба, подадена от Главна Дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, чрез пълномощника юрисконсулт Я.Т., в която отправя
искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 112/05.09.2019г.,
постановено по настоящото дело, тъй като грешно били изписани дължимите суми за
извънреден труд и лихва за забава, като навсякъде в решението сумата от 1530,27
лева да се замени с 1463,71 лева, сумата от 194,04 лева да се замени с 190,45
лева, съобразно заключението на експертизата. Иска се и изменение на решението
в частта за разноските. В тази връзка се твърди, че са уважени предявените
искове и са присъдени в полза на ищеца сума за положен извънреден труд, която е
по ниска от претендираната. В решението обаче липсвало произнасяне относно
молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение досежно сумата, за която
е направено изменение на иска и производството е прекратено.
Постъпил е отговор на молбата от насрещната страна по
делото, в който се заявява, че молбата е допустима, но неоснователна, като в
тази връзка излага подробни съображения.
Съдът намира следното:
По искането за поправка на допусната фактическа грешка
в решението.
Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива
или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението, очевидни
фактически грешки. Налице е очевидна фактическа грешка при всяко едно явно
несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в
текста на постановения акт, т.е. когато съдът след като е обсъдил данните по
делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал
или погрешно е отразил в съдържанието на решението тези свои изводи.
Видно от мотивите и диспозитива на крайния съдебния
акт, постановен по настоящото дело, съдът е приел, че с изменението на иска,
направено от ищеца, претендираната сума в производството за извънреден труд е в
размер на 1530,27 лева, а лихвата за забава е в размер на 194,04 лева. Тази
претенция е приета за основателна и съответно същата е присъдена с диспозитива
на решението. Следва да се посочи, че въпросната сума съвпада и с
констатираното от вещото лице в допълнителното заключение на Съдебно –
икономическата експертиза по делото. Предвид това, че не е налице несъответсвие
между формираната от съда воля в мотивите на решението и отразеното в неговия
диспозитив, не е налице очевидна фактическа грешка.
По
искането за допълване на решението в частта за разноските.
Съобразно нормата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Тъй като съдът е уважил изцяло предявената исковата
претенция с постановеното по делото решение, разноски са дължими само на ищеца
и съответно такива са му присъдени.
Действително в открито съдебно заседание от
22.08.2019г. е допуснато изменение на исковете, тъй като същите частично са
оттеглени, предвид което и производството е прекратено в тази част с протоколно
определение. Предвид това актът прекратяващ производството е именно това
определение и спрямо същото следва да бъде направена преценката за дължимостта
на разноски на ответника.
Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК искането
за изменение в частта за разноските на постановения от съда акт, следва да се
направи в срока за обжалване, а при необжалваемост на същия – в месечен срок. В
настоящия случай прекратителното определение по отношение частта на оттеглената
искова претенция е обжалваемо в едноседмичен срок от деня, в който е
постановено в проведеното откритото съдебно заседание, като за това съдебно
заседание ответникът е бил редовно уведомен. Съответно искането за разноски не
е направено своевременно, доколкото процесната молба е подадена след изтичане
на едноседмичния срок за обжалване на прекратителното определение, като това е
направено в срока за обжалване на самото решение. Отделно от това искането за
присъждане на разноски от страна на ответника е неоснователно и поради това, че основанието за частично прекратяване
на производството, не е поради причини, които могат да бъдат вменени във вина
на ищеца. В случая прекратяването на производството е вследствие на изменение на
исковете, доколкото размера на същите още в исковата молба е посочен
ориентировъчно, като в хода на производството е установено дължимото
възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за забава, с приобщеното по
делото заключение на Съдебно – икономическата експертиза /основно и
допълнително заключение/. Ето защо след изготвяне на заключението ищецът е
прецизирал размера на исковата претенция.
С оглед гореизложеното следва да се остави
без уважение искането за поправка на допусната в решението очевидна фактическа
грешка и неговото изменение чрез допълването му в частта за разноските.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата,
подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, чрез пълномощника
юрисконсулт Я.Т., в която отправя искане за поправка на очевидна фактическа
грешка и изменение в частта за разноските чрез допълване на Решение №
112/05.09.2019г., постановено по гр.д.№ 276/2019г., по описа на Районен съд –
Средец.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен съдия:………………..