Решение по дело №538/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 325
Дата: 22 ноември 2018 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20185001000538
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                                                            Р Е Ш Е Н И Е   № 325

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ,  22.11.2018 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  девети ноември през две хиляди и осемнадесета година , в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

при участието на секретаря Катя Митева ,като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело538 описа на  ПАС за 2018 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК,образувано по две въззивни жалби от от Т.З.Д. и Д.З.Д., действащи лично и като наследници и правоприемници на починалия в хода на производството З.  Д.З. .

По първата въззивна жалба се обжалва се постановеното решение №129 от 20.03.2018 г. по търг.дело №91/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З. в частта му , с която са отхвърлени исковете  от Т.З.Д. и Д.З.Д. ,действащи лично и като наследници и правоприемници на починалия в хода на производството З.  Д.З. , за заплащане на обезщетение  за неимуществени вреди  за разликата над 72 000 лв.  до претендирания размер от 120 000 лв., които неимуществени вреди са в резултат на ПТП от 07.03.2016 г.

Жалбоподателите са останали недоволни от преценката на първоинстанционния съд  за съпричиняване от страна на починалата П. З. в размер на 30 %. В тази връзка считат ,че извършената от съда  преценка на конкретните обстоятелства, при които е настъпило  ПТП , е неправилна ,а оттук и  решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.

 Молят да се отмени решението в отхвърлителните му части  за всеки един от тях, като се уважат претенциите им за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Претендират разноски за две инстанции.

 Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от З.А. АД, чрез упълномощения юрисконсулт И.Е., който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Изложил е подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 По втората въззивна жалба се обжалва постановеното решение №289 от 07.06.2018 г.,постановено по търг.дело №91/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З. по чл.247 от ГПК в частта му , с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение №129 от 20.03.2018 г. досежно степен на съпричиняване.

 Жалбоподателите са останали недоволни от посочената очевидна фактическа грешка от страна на съда, като се позовават на действителната негова воля съобразно изложените мотиви в първоначалното решение.

 Молят  да се отмени решението в обжалваната част ,като вместо него се постанови друго ,с което се уважи  депозираната от тях молба за  очевидна фактическа грешка в присъдените суми и разноските.

 Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от З.А. АД, чрез упълномощения юрисконсулт И.Е., който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната част. Изложил е подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение

            Съдът ,след като се запозна с акта, предмет на обжалване ,наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства , намери за установено следното:

            Въззивните жалби са депозирани в срок от надлежни страни срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни актове.

            Първата жалба се отнася до правилността на присъденото застрахователно обезщетение-относно неговия размер, втората – до наличие на очевидна фактическа грешка.

  Видно от данните по делото, предявена е искова молба от ищците  Т.З.Д. , Д.З.Д. и З.  Д.З., първите двама деца ,а третият съпруг на починалата в резултат на ПТП от 07.03.2016 г. П. З., като в хода на производството е починал съпругът З.  Д.З.. Ищците са предявили субективно съединени осъдителни искове срещу ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение  за неимуществени вреди  в резултат на непозволено увреждане-претърпени болки и страдания,причинени им от смъртта на наследодателката им вследствие ПТП . Всеки един от тях претендира  сумата по 120 000 лв.,ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането 07.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата ,както направените разноски и адвокатско възнаграждение.

             Твърдят, че ПТП е причинено от виновния водач Н.В.С. на 07.03.2016 г. в с.Т., община П.Б.,по ул.Л. в посока  запад при управление на товарен автомобил Г. ***** Г.,с рег.№ *-*****/*** ***, който автомобил е застрахован при ответното застрахователно дружество. За случая е съставен констативен протокол за ПТП. Образувано е досъдебно производство,впоследствие – нохд №***/**** по описа на ОС - С.З.,приключило с присъда от 22.03.2017 г.,съгласно която подсъдимият  Н.В.С. е признат за виновен ,че при управление на товарния автомобил на 07.03.2016 г. е причинил  смъртта на П. З. по непредпазливост, като е нарушил чл.20,ал.1,предложение второ от  ЗДвП. Наложено му е наказание, отложено на основание чл.66,ал.1  от НК с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в сила на 07.04.2017 г.

              Ищците твърдят , че в резултат на виновното и противоправното деяние са им причинени неимуществени вреди , изразяващи се  в претърпени болки и страдания в вследствие загубата  на много близък за тях човек. Отношенията им с покойната П. З. били много близки,били силно привързани един към друг,семейството им било изключително сплотено,поради което и скръбта им е несъизмерима и им причинява неимоверни страдания.

              Съпругът З.  изгубил своята съпруга , с която дълги години живеели заедно и споделяли всичко, подкрепяли се взаимно и разчитали един на друг. Съпругата му полагала ежедневни грижи за него,поради влошеното му здравословно състояние. От 2008 г. той бил с пожизнено определена 82% трайно намалена работоспособност,поради заболяване – високостепенна аортна инсуфициенция, средностепенна аортна стеноза –състояние след аортно клапно протезиране,трикуспидална инсуфициенция ХССН три ф.кл. по НИХА, хронично предсърдно мъждене, артериална хипертония три кл.ст.кардиална форма, хипертонично сърце , ХОББ смесен тип умерено  чести тласъци ХДН – 0. Допълнително бил оперира , поради  фрактура на лявото рамо. Страдал от захарен диабет.

              Дъщерята Т. живеела в едно домакинство  с починалата си майка, която изцяло полагала грижи  за нея във връзка  с влошеното и здравословно състояние.Била освидетелствана с експертно решение,като и е определена  92% трайна неработоспособност без чужда помощ за срок от три години , тъй като страдала от  детска церебрална парализа, хиперкинетичен синдром от дистоничен тип, двустранен неврит на слуховите нерви,практическа глухота,лека умствена  изостаналост. Разчитала е изцяло на майка си,включително и при отглеждане на децата и.

              Синът Д.,макар и да не живеел с майка си в едно домакинство ,  ежедневно общувал с нея,заедно посрещали всички празници.

              Починалата била уважавана личност в селото, много деен и амбициозен човек, помагала на всички , раздавала се на хората ,била материална и духовна опора на членовете на семейството си.

    Видно от отговора, ответникът оспорва подадената искова молба и моли да се отхвърли. Възразява,че получените увреждания на покойната  са  последица от виновното поведение на водача на автомобила. Оспорва механизъм на ПТП. Евентуално твърди , че е налице съпричиняване от пострадалата, която по неизвестни причини е слязла от тротоара,докато я подминавал товарния автомобил,с което поведение е поставила в опасност и риск себе си. Наред с това е нарушила чл.113,ал.1 ,т.1 и т.2, чл.114,т.1 от ЗДвП.  

              В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел , че е налице причинно следствена връзка между ПТП и  смъртта на починалата П. З. ,като се е позовал на влязлата в сила присъда ,задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, както и че е налице валидно застрахователно правоотношение  - договор за застраховка Гражданска отговорност  ,сключен между ответника и собственика  на товарния автомобил. При обсъждане на  размера на исковете за обезщетение за неимуществени вреди  е приел съпричиняване ,в резултат на което е присъдил на всеки един ищец по 72 000 лв.

               Във въззивното производство жалбоподателите са останали недоволни  от преценката за наличие на съпричиняване, а оттук и за определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тези обстоятелства от повдигнатия материално правен спор са предмет на разглеждане понастоящем.           

               Няма спор , а и се установява от доказателствата по делото фактическата обстановка в исковата молба относно ПТП  и наложеното наказание на водача , който го е предизвикал, като  влязлата в сила присъда е задължителна  на основание чл.300 от ГПК относно извършване на деянието , неговата противоправност и виновност на дееца.

               За механизма на ПТП, от който може да се направи извод за съпричиняване, е назначена комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, чиито констатации са компетентно изготвени и неоспорени от страните. Разпитани са свидетели , доведени от ищците,за болките и страданията  в резултат на ПТП, както и свидетел на страната на ответника относно механизма на ПТП и поведението на участниците в него.

               Видно от заключението,което съдът кредитира, при предприемане на завой на дясно от водача  в зоната на Т-образно  кръстовище е  настъпил удар с намиращата се на платното за движение пешеходка,като същата е загубила равновесие при стъпването на тротоара и е политнала назад. По същото време товарният автомобил е преминал с масовия си център зад пешеходката и тя се е ударила в областта  на заден  десен калник, като е получила травматични увреждания ,несъвместими с живота. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието,на сух и равнинен пътен участък .Скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара  е възлизала на 11 км/ч. Няма данни за наличие на други МПС по същото време. При настъпване на удара пешеходката се е намирала  от дясно на товарния автомобил в зоната на  задно дясно колело на около 1,8-2 м. от източния бордюр на улицата. Автомобилът  е продължил движението си, без да намали скоростта на движение или да спре и подминавайки посоката на траекторията на движение на пешеходката с по-голямата си част от габаритните си размери  в надлъжно  направление е контактувал със загубилото равновесие и политнало назад  тяло на пешеходката в стремежа  и да се качи на източния тротоар. Мястото,на което е настъпило ПТП ,  от техническа точка не е било предназначено за пресичане на пешеходци ,тъй като няма налична маркировка и пътен знак. Пешеходката е имала възможност да възприеме автомобила  първо по звука на двигателя , второ- визуално при подхождане на същия към кръстовището на около 2-3 метра преди него. Пътната обстановка и е била позната,тъй като е живеела  в това населено  място. Имала е възможност  да предотврати настъпването на ПТП ,като  не се задържа на пътното платно ,водейки разговор със съседката си , а пресече улицата и се качи на тротоара преди настъпване на критичната ситуация.Престоя и на  пътното платно е технически неправилно.  Настъпилите травматични увреждания са в причинно следствена връзка с процесното ПТП, а непосредствената причина за смъртта на пешеходката е травматичен шок,усложнен с масивна  мастна емболия в белите дробове.

        От показанията на свидетеля Й. ,се установява , че той е от селото , както и че бил пътник в товарния автомобил в момента на ПТП.“Прибирахме се от работа и той вика ще те закарам до вас и тръгнахме да ме кара към нас и той завива и изведнъж там една жена извика и той спря. Когато слезнахме видях, че баба П.  е долу на земята.Как точно е паднала не знам,видях я в страничното огледало,че отива да се качва на бордюра,тръгва да прекрачва бордюра, на самия бордюр и оттам нататък  погледа ми се  обръща напред и вече не виждам“.   

       Въз основа на така събраните доказателства следва да се прецени налице ли е съпричиняване от страна на починалата  в резултат на ПТП. При съпоставка на поведението на участниците в ПТП следва да се приеме , че водачът товарния автомобил е признат за виновен за нарушение на чл.20,ал.2,предл.второ от ЗДвП . В същото време  пешеходката е  допринесла със своето  поведение за причиняване на вредоносния резултат , като е създала висока степен на риск и на опасност от ПТП, довели и до процесното ПТП. Пресичала е улицата на място без пътна маркировка ,спряла е на уличното платно , което е технически неправилно, за да води разговор със съседка, имала е възможност да предотврати ПТП . Затова следва да се приеме степен на съпричиняване 40 % на пешеходката и 60 % на водача на  товарния автомобил.

        Размерът на претендираното обезщетение се основава на чл.52 от ЗЗД, която разпоредба урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи  обстоятелства. Следва да се отчетат вида на увреждането,интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия ,времето за възстановяване ,изпитаните болки ,вкл. и към настоящия момент,работоспособността на пострадалия,нормативно определените лимити на застрахователните компании,социално икономическите и обществени условия в страната,както и да се обсъдят всички конкретни  обстоятелства ,имащи значение в конкретния случай.

        В тази връзка са разпитани свидетелите Б. и Д.,които показания са непротиворечиви ,непосредствени и обективни. От показанията им се потвърждават  изложените обстоятелства в исковата молба  за болките и страданията ,които са изпитани от  ищците и които продължават да изпитват от загубата на майка им. Първо , смъртта на покойната П. се е отразила много зле на съпруга , който бил със сърдечна операция и за който се грижила. Той не могъл да превъзмогне „това нещо“ и починал. Дъщерята живеела при родителите си, защото не била добре със здравето и те и помагали,грижили се за детето и .Тя също много зле  приела смъртта на майка си и още я преживявала. Загубила е основната  и опора в живота. Синът също понесъл много тежко произшествието. Въпреки че не живеел с родителите си , той  им помагал ,вършел мъжката работа в домакинството, тъй като били сплотено семейство. Ето защо, преценявайки всички посочени обстоятелства, вкл.сплотеността на семейството,  помощта , която са си оказвали , вида и трайността на заболяванията на страните, ,грижите на покойната в тази връзка , съдът намира , че справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди  в конкретния случай е сумата от 120 000 лв. за всеки ищец.

   При положение , че се установява съпричиняване и съобразно  посочените проценти по-горе в мотивите, определеното обезщетение в размер на 120 000 лв. следва да се  намали според съпричиняването , или на сумата от  72 000 лв. за всеки един ищец.

             Не са налице  оплакванията в първата въззивна жалба относно липса на съпричиняване или определяне на по-малък процент съпричиняване. Ето  защо, тази въззивна жалба следва да се остави без уважение, като недоказана и неоснователна, а обжалваното решение-да се потвърди.

   Втората въззивна жалба се отнася до решението за очевидна фактическа грешка в частта му , с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение №129 от 20.03.2018 г. досежно степен на съпричиняване - следва да се счита  приносът на пострадалата е в степен 40% спрямо приноса на виновния водач.

   По дефиниция  очевидната фактическа грешка представлява несъответствие  между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.  Грешката в мотивите не попада в посочената дефиниция. Тази грешка може да бъде отстранена чрез обжалване. Ето защо ,решението в обжалваната му част ,с която е допусната поправка на мотивите , следва да бъде отменено ,като неправилно и незаконосъобразно.

   При разглеждане на молбата  по чл.247 от ГПК се установява , че е допусната грешка при пресмятане на суми,като присъденият размер от 72 000 лв. за всеки ищец не отговаря на посочения в мотивите  % съпричиняване. Доколкото съпричиняването и размерът на присъденото обезщетение са предмет на въззивното производство,които обстоятелства са разгледани от въззивния съд и той е формирал своята воля , исканата поправка се явява безпредметна към настоящия момент. Ето защо, молбата в тази и част следва да се отхвърли. 

 

              По отношение на разноските  -

              Ответникът е претендирал разноските за въззивната инстанция,вкл.юрисконсултско възнаграждение,което негово искане е основателно с оглед резултата  на делото. Ето защо , жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

              Ето защо ,съдът

                                             Р  Е  Ш  И     :

     

      ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение. №129 от 20.03.2018 г. по търг.дело №91/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З. в отхвърлителната му част , с която са отхвърлени исковете  от Т.З.Д. и Д.З.Д. ,действащи лично и като наследници и правоприемници на починалия в хода на производството З.  Д.З. , за заплащане на обезщетение  за неимуществени вреди  за разликата над 72 000 лв.  до претендирания размер от 120 000 лв.

      ОТМЕНЯ постановеното решение №289 от 07.06.2018 г. по търг.дело №91/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З. по чл.247 от ГПК в частта му , с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение №129 от 20.03.2018 г. досежно степен на съпричиняване , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

      ОТХВЪРЛЯ искането за поправка на очевидна фактическа грешка - да се заплати на  всеки един от ищците  вместо по 72 000 лв. по 84 000 лв.

      В останалата част  решението е влязло в сила,като необжалвано.

      ОСЪЖДА Т.З.Д. и Д.З.Д. да заплатят на  З.А. АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за въззивното производство.

                Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                           

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                   

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                           

                                           2.