Определение по дело №2379/2019 на Районен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 693

 

Гр. Пловдив, 17.04.2019г.

 

Пловдивски районен съд, ХVІ наказателен състав в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

като разгледа ЧНД №2379/2019г. по описа на ПРС, ХVІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.

Постъпила е жалба от Г.В.М. с ЕГН ********** *** против постановление на РП-Пловдив от 27.03.2019г., с което е прекратено досъдебно производство №968/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, водено за престъпление чл.209, ал.1 от НК.В жалбата се прави изложение, че постановлението на прокурора е неправилно и незаконосъобразно, навеждат се твърдения за осъществен състав на престъплението измама.Моли постановлението на РП-Пловдив да бъде отменено и делото да бъде върнато на РП-Пловдив и извършителя на престъплението да бъде привлечен като обвиняем.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е подадена при наличие на правен интерес и е депозирана в срок.

Според представителя на държавното обвинение се установила следната фактическа обстановка:

           Досъдебното производство е образувано на 10.12.2018г., съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 1 от НПК, със съставянето на Постановление на РП - Пловдив, за това, че на 21.07.2018г.„ в гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Г.М. заблуждение, с което му причинил имотна вреда - престьпление по чл. 209, ал. 1 НК.

            Разследването по досъдебното производство е приключило и същото е изпратено в РП - Пловдив с мнение на водещия разследването полицай за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Пострадалият по делото Г.В.М. развивал търговска дейност, като предлагал за продажба и реализирал такава, на движими вещи, предимно компютърни компоненти. Стоката си предлагал посредством интернет платформи, предимно в сайта „ОЛХ".

           От началото на 2017г. започнал да продава компютърни пособия на П. В. Л. от гр. Пловдив. Двамата не се били виждали лично поради факта, че живеели в различии градове, като търговските им отношения се реализирали единствено чрез онлайн поръчки и последващо изпращане на стоката по спедиторската фирма „Еконт Експрес". Във всеки един от тези случаи Л. получавал изпратените от М. вещи срещу наложен платеж, в офис на „Еконт". При поредната уговорена сделка между тях за продажба на движими вещи, а именно осем броя айнтмайнера марка „A3" и 4 броя захранвания марка „Леново", на обща стойност 5700 лева, същите били изпратени отново до офис на „Еконт" в гр. Пловдив, но за разлика от предишните пъти, сега уговорката била дължимата парична сума да се заплати от Л. по банков път. За целта М. изпратил на Л. своя банкова сметка, ***. На 21.07.2018г., от офис на „Еконт" в гр. Пловдив Л. взел изпратените от М. вещи, за което положил подпис в съответните товарителници и разписки за получаване на пратка. След този ден обаче Л. не превел уговорената продажна сума за горепосочените предмети, като увещавал М., че ще стори това възможно в най - кратки срокове. Като една от причините за неплащане на получената стока Л. изтъкнал, че същата не отговаряла на стандарта, а освен това заявил, че платил дължнмото на М. посредством криптовалута „Монеро". Това обстоятелство обаче не се потвърдило, нито отрекло от доказателствената маса, поради невъзможност да се проследи едно такова плащане.

Според представителя на държавното обвинение от събраните доказателства и изградената въз основа на тях фактическа обстановка, можело да се направи правен извод, че в конкретния случай липсва обективната и субективната страна на измамата и типичният за нея механизъм на извършване - вследствие на възбудено заблуждение пострадалият да се е разпоредил вредоносно съе свое имущество. По делото не се констатирало да е налице въвеждане на заблуждение от страна на Л. спрямо св. М., относно неосъществено плащане на движими вещи. Не се доказало наличие на субективно отношение в същата посока. Била е осъществена облигационна връзка между двамата свидетели, която не е единствена такава, дори напротив - назад във времето между свидетелите са осъществявани няколко покупко -продажби по същият начин и на идентични вещи като процесните, без да е имало неизпълнение на договорните задължения на контрагенгите. За получените при тези сделки вещи Л. е извършвал насрещни престации, заплащайки договорените продажни цени на стоката. При последната такава сделка Л. не е извършил плащане по банков път, нито в брой, като не се намери обяснение за това му бездействие. В никакъв случай обаче едно такова бездействие по облигационно задължение не водило автоматично до извод за извършена измама, тъй като никъде от обективираното поведение на Л. не личат изискуемите от състава на чл. 209, ал. 1 НК измамливи действия. За неизпълнение на поетите от св. Л. договорни задължения, св. М. може да потьрси правата си по гражданско правен път, като остава възможността да претендира обезщетение в едно гражданско производство за претърпените от него вреди до изплащане на задължението, за присъждане на обезщетение за забава и т.н.

Този анализ на прокурора според настоящия съд е правилен и обоснован.Това е така защото М. и Л. са влезли в трайни договорни отношения, сключили са множество сделки по между си, но поради разногласия относно качеството на определена стока е настъпил разрив в отношенията им.Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че П. Л. е въвеждал други лица в заблуждение, тъй като видно от справката му за съдимост същия е лице с чисто съдебно минало и не е осъждан.Както правилно е отбелязал прокурора във всеки един момент М. би могъл да заведе гражданско дело за неизпълнената престация.За пълнота следва да се отбележи и че по делото са разпитани всички възможни свидетели, проведена е и очна ставка тъй като има различия относно договорката за метода на плащане.Изискани са и приложени всички необходими писмени доказателства.Няма какви повече действия по разследването да бъдат извършени и да се събира допълнителен доказателствен матариал.Въз основа на изчерпателния доказатлествен материал представителя на държавното обвинение е достигнал до единствения възможен и правилен извод, че лиспват обективните и субективни елементи на престълението измама, както и на каквито и да е други престъпления по НК.

            Освне това ако съдът отмени постановлението, без да укаже допълнителни действия по разследването, а само и единствено декларативно да отмени постановлението като необосновано и фактически предопредели внасяне на обвинителен акт, това означава да излезе от ролята си на арбитър и да влезе в роля на обвинител. Съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 46, ал. 1 от НПК, по въпроса дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за какво престъпление, прокурорът разполага с изключителна компетентност. Съдът поначало не разполага с процесуално правомощие да дава задължителни указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление. С такова правомощие съдът не разполага и в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК. В този смисъл и Решение № 54 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 3009/2011г., II н.о.

С оглед на така изложените мотиви, настоящата инстанция намира че, разследването е било извършено обективно, пълно и всестранно, извършени са всички възможни действия по разследването.Постановлението на РП-Пловдив е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Правилно прокурора е достигнал до извод за липса на състав на престъплението измама.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал.5, т.1 вр. с ал.4 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП-Пловдив от 27.03.2019г., с което е прекратено досъдебно производство №968/2018г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, водено за престъпление чл.209, ал.1 от НК.

Да се изпрати препис от настоящото определение на жалбоподателя и на РП-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.