№ 117
гр. Свищов, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100115 по описа за 2022 година
ИСК с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът „БАНКА ДСК“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Оборище, ул. Московска № 19, представлявано
от Юрий Благоев Генов- изпълнителен директор и Диана Митева –
изпълнителен директор, чрез пълномощника АДР. АНДР. М.- ст.юрисконсулт
твърди, че съгласно Договор за кредит „Експресо“ № 397184, е отпуснал на
кредитополучателя ЦВ. Г. ЦВ. кредит в размер на 7600,00 лева, който е
напълно усвоен на същата дата. Съгласно договора, кредитът следвало да
бъде използван за потребителски нужди, като крайният срок за погасяване на
кредита бил 25.02.2022 г. Съгласно чл. 7.1 от договора, страните уговорили
фиксиран лихвен процент по отпуснатия кредит в размер на 9,95 % на година
за целия срок на договора, като същият следвало да бъде изплатен на 84
вноски по 128,42 лева. При забава в плащането на дължими вноски по кредита
уговорили обезщетение за забава- наказателна лихва, чийто размер се
определял като към размера на дължимата лихва се надбавяли 6 пункта или
15,95% . Съгласно договора, неплащането на погасителни вноски по кредита
представлявало случай на неизпълнение. Съгласно чл. 10.2 от същия, при
забава повече от 90 дни, банката имало право да обяви всички суми по
1
кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Към 29.09.2021 г., от
84 вноски по договора, просрочени били 60 вноски- първата от 25.10.2016 г.,
след което банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на 29.09.2021
г., чрез ЧСИ № 809 С. Косева по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на същата
дата е била осчетоводена предсрочната изискуемост на вземанията на банката
по договора за кредит. За посочената сума - 6 334,55 лева (шест хиляди
триста тридесет и четири лева и 55 ст.)- главница, 2 536,68 лв. (две хиляди
петстотин тридесет и шест лева и 68 ст.)– договорна лихва за периода от
26.09.2016г. до 28.09.2021г.; 1 347,12лв. (хиляда триста четиридесет и седем
лева и 12 ст.) - лихвена надбавка за забава върху просрочена главница от
26.09.2016г. до 28.09.2021г., 154,84лв. (сто петдесет и четири лева и 84 ст.) –
договорна застраховка от 26.09.2016г. до 28.09.2021г., ведно със законна
лихва върху главницата от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, ищецът е
подал заявление по чл. 417 от ГПК и по ч. гр. д. № 743/2021г. на СвРС била
издадена Заповед за изпълнение № 388/30.09.2021 г. Длъжникът е получил
съобщение за издадената Заповед за изпълнение на основание чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. Моли
съда да издаде решение, в което да приеме за установено, че ответникът им
дължи гореописаните суми и да им се присъдят направените в заповедното и
настоящото дело разноски. В съдебно заседание не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от ищеца, в което излага подробни
съображения за уважаване на иска, като основателен и доказан.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл. 129 от ГПК
особеният представител на ответника адв. С.Д. е подал писмен отговор, в
който заявява, че искът и неоснователен и оспорва фактически и правни
твърдения на ищеца. Счита, че претенцията за неустойка се основава на
нищожна неустоечната клауза, уговорена в противоречие с чл. 33 от ЗПК. Не
се противопоставя на допускане на представените доказателства и
доказателствени искания. В съдебно заседание адв. С.Д. от ВТАК заявява, че
искът следва да се отхвърли, тъй като същия е неоснователе и недоказан.
Това се доказвало и от заключението на ВЛ, което е установило по –малък
размер на задължението от това, посочено в исковата молба. Счита, че по
отношение на лихвите са налице основания за покриване по давност.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
2
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед за изпълнение № 388/30.09.2021 г. по ч. гр. д.
743/2021 г. на СвРС - ЦВ. Г. ЦВ. с ЕГН ********** следва да заплати на
кредитора от „БАНКА ДСК“АД, ЕИК ********* сумата 6 334,55 лева (шест
хиляди триста тридесет и четири лева и 55 ст.)- главница, 2536,68 лв. ( две
хиляди петстотин тридесет и шест лева и 68 ст.)– договорна лихва за периода
от 26.09.2016г. до 28.09.2021г., 1347,12лв. ( хиляда триста четиридесет и
седем лева и 12 ст.) - лихвена надбавка за забава върху просрочена главница
от 26.09.2016г. до 28.09.2021г., 154,84лв. ( сто петдесет и четири лева и 84 ст.)
– договорна застраховка от 26.09.2016г. до 28.09.2021г., ведно със законна
лихва върху главницата от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането.
По делото не се спори, че ЦВ. Г. ЦВ., като кредитополучател е сключил
с „БАНКА ДСК“АД, ЕИК ********* Договор за кредит „Експресо“ №
397184 от 9.02.2015 г. Съгласно договора е отпусната сумата 7 600 лева,
която е напълно усвоена на същата дата, със срок на изплащане 84 месеца- до
25.02.2022г. Падежната дата била 25 – то число на съответния месец.
Съгласно чл. 7.1 от договора, страните уговорили фиксиран лихвен процент
по отпуснатия кредит в размер на 9,95 % на година за целия срок на договора.
Съгласно процесния договор, неплащането на погасителни вноски по
кредита представлява случай на неизпълнение. Съгласно чл. 10.2 от същия,
при забава повече от 90 дни, банката има право да обяви всички суми по
кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Към 29.09.2021г., от
84 вноски по договора, просрочени са 60 вноски- първата от 25.10.2016г.,
след което банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми. В случая от Банката е изпратена покона - уведомление чрез ЧСИ
Силвия Косева за предсрочна изискуемост с изх.№ 0050-20-01297/31.03.2021
г. до ответника. Съобщението е връчено чрез ЧСИ Силивия Косева, с район
на действие – Окръжен съд Велико Търново по реда на чл. 47 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на посочения в Договора постоянен адрес в гр.
Свищов, ул. „ Стоян Ников“ № 3, вх. В, ет. 6, ап. 18. Предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника на 29.09.2021г., като на същата дата е
осчетоводена предсрочната изискуемост на вземанията на банката по
договора за кредит. Настоящият състав на съда приема, че банката -ищец е
3
направила всичко необходимо за надлежното връчване на уведомително
писмо и следва да се приеме, че длъжникът е уведомен. Съгласно чл. 16, ал. 2
от част II от договора за кредит страните са уговорили, че всички съобщения,
уведомления, покани и съобщения във връзка с договора, изпратени на
посочения съгласно договора адрес, с препоръчано писмо или телеграма се
считат получени на датата на отбелязването от пощенската служба или
доставчик, че писмото, телеграмата или известието за тяхното получаване е
доставено на адреса, независимо дали е фактически получено или не, и ще
поражда правните последици, свързани с получаването. Налице е съдебна
практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, относима към въпроса.
В решение № 180 от 23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на І т.о. и в решение
№ 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на І т.о. е даден отговор на
въпроса относно надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем. Прието е, че начинът на
удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване, като в производството по чл. 422 ГПК при
оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на
връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни
възражения и при тълкуване на договорните клаузи. Предвид изложеното
настоящият състав приема, че е налице недобросъвестно поведение от страна
на кредитополучателя. Същият е усвоил отпуснатия му кредит в размер на
7600,00 лева, изплащал е вноски и след датата на посденото плащане –
08.09.2016 г. е престанал да обслужва кредита си. Банката е предприела
действия по обявяване на изискуемост на целия остатък от сумата. Изпратила
е уведомление до посочения в Договора за кредит адрес. Няма данни
ответникът да е уведомявал банката за променен адрес, да е предоставил ел.
поща или факс. Същият има регистриран адрес в гр.Свищов, няма посочен
съдебен адресат, или регистриран трудов договор, където може да бъде
намерен, което се установи и в исковото производство. Това му поведение,
съдът приема за недобросъвестно спрямо кредитора.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и
прието заключението по изготвена съдебно икономическа експертиза.
Същото, като даващо отговор на всички поставени му задачи, съобразно
направените уточнения при изслушването му, неоспорено от страните,
изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и
4
допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост
от съда. От заключението на вещото лице се установява, че сумата по
Договор за кредит „Експресо“ № 397184 от 9.02.2015 г. в размер на 7600,00
лева е предоставена по банковата сметка на ответника на 09.02.2015 г. и
усвоената в периода 09.02.2015 г. – 27.02.2015 г. сума е в размер на 7596,69
лв. За периода 09.02.2015 г. - 25.09.2016 г., вкл. кредитополучателят
извършил плащания по договора за кредит, от които са покрити следните
задължения: главница- 1265,45 лв., договорна лихва – 1139,21 лв.,
застраховка в размер на 70,99 лв., извън задълженията по погасителния план
са покрити начислени наказателни лихви в размер на 8,93 лева. След датата
на последното плащане - 08.09.2016 г. не са извършвани плащания от
ответника по делото за погасяване на задълженията по процесния кредит. Към
29.09.2021 г. просрочените вноски съгласно погасителния план от вноска №
21 с падеж 25.10.2016 г. частично до вноска № 80 с падеж 25.09.2021 г., като
допуснатата забава е 1804 дни.
След съпоставка на дължимите суми по договора с погасените такива, ВЛ е
установило, че неиздължените суми към дата 29.09.2021 г. са както следва:
главница в размер на 6334,55 лева, договорна лихва съгласно погасителен
план в размер на 1878,86 лева, а съгласно справка „БАНКА ДСК“АД –
2536,69 лева; застраховка съгласно погасителен план в размер на 118,03 лева,
а съгласно справка „БАНКА ДСК“ АД – 154,84 лева, лихвена надбавка за
забава – 1347,12 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност - осъдителен иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По предявенят установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване със силата на пресъдено
нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело №
743/2021г. по описа на СвРС съдът намира за установено следното:
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е
5
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1)
наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника, породено от
договор за кредит, отпускането на сумата по кредита, уговорения падеж,
наличието на уговорена клауза за предсрочна изискуемост на кредита,
неизпълнението на падежа на месечни погасителни вноски ; 2) наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, уговорена валидна неустоечна клауза - наказателна лихва при забава
на плащането на погасителните вноски; 3) установяване на вземанията по
размер.
Безспорно установено по делото е възникването на облигационно
правоотношение между „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК ********* в качеството му
на кредитор и ответника ЦВ. Г. ЦВ. в качеството му на кредитополучател,
чийто правопораждащ юридически факт е процесният Договор за кредит
„Експресо“ № 397184/09.02.2015 г. в размер на 7 600 лева. Доколкото се касае
за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането
на съгласие между страните, така и от реалното предаване на сумата, предмет
на договора. Този факт следва от отразеното в заключението на съдебно -
икономическата експертиза, че сумата по процесния договор е размер на 7600
лева е предоставена по банковата сметка на ответника по делото на 09.02.2015
г. и усвоената сума в периода 09.02.2015 г. – 27.02.2015 г. е в размерна
7594,69 лева. Същевременно съдът намира, че с плащането на вноски в
периода 20.02.2015 г. до 08.09.2016 г. ответникът е признал договорната си
обвързаност с банката.
Оттук следва правният извод, че банката е изправна страна по договора,
като е изпълнила задължението се да предостави за временно и възмездно
ползване уговорената парична сума на кредитополучателя. За последния, като
насрещна договаряща страна, е възникнало задължението да върне цялата
заемна сума, заедно с уговорената договорна /възнаградителна лихва/,
застраховка и лихвена надбавка за забава.
При определяне конкретния размер на вземанията, съдът съобрази
изводите си със заключението на вещото лице по съдебно - икономическата
експертиза. Данните за размера на платените от ответника суми и останалите
непогасени такива не съвпадат изцяло със завеното по ч.гр.д. 743/2021г. на
СвРС. Съдът счита, че претенцията на ищеца за присъждане на главница в
6
размер на 6334,55лева и лихвена надбавка за забава в размер на 1347,12 лева е
доказана в целия заявен размер и следва да се уважи.
По отношение на претендираната от ищеца договорната лихва, съдът
намира, че същата е дължима, тъй като представлява възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за предоставения кредит. Относно размерът на
договорната лихва и договорната застраховка, съдът кредитира заключението
на вещото лице по съдебно- икономическата експертиза, съгласно което след
извършените погашения, дължимата договорна лихва възлиза на сумата от
1878,86 лева и договорна застраховка в размер 118,03 лева. В тази част искът
следва да бъде уважен до посочените размери, като в останалата част до
размер 2536,38лева- договорна лихва и 154,84 лева- договорна застраховка
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Неоснователно е възражението на ответника, чрез назначения особен
представител на адв. Д., за нищожност на неустойката за забава, която счита
за уговорена в противоречие с чл. 33 от ЗПК. Единствената претенция,
предявена от ищеца относно забавата е наказателната лихва по чл. 9 от
договора. Същата е начислена поради забавата за погасяване на уговорените
погасителни вноски и има характер на санкция за неизпълнението.
Наказателната лихва не представлява печалба за кредитора, а е вид
обезщетение за забава, а същото безспроно се доказа по делото.
Неоснователно се явява възражението на ответната страна в отговора
за изтекла давност за вземанията за лихви. Задължението по кредита е
обявено за предсрочно изискуемо на 29.09.2021г., като на същата дата е
подадено заявление по чл.417 от ГПК от „БАНКА ДСК“ АД, въз основа на
което е образувано по ч.гр.д. № 743/21 г. на РС- Свищов и е издадена
Заповед за изпълнение №388/30.09.2021г., т.е. няма налице изтекъл срок , за
да преценява изтекла давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Такива в настоящото производство са 207,46 лева -
държавна такса, 250,00 лева –възнаграждение на вещо лице по съдебно-
икономическа експертиза, 450,00 лева-депозит за особен представител. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 200,00 лева. Общият размер на
7
разноските в исковото производство е 1107,46 лева. Съобразно уважената и
отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати на ищеца сумата
1033,30лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на
спора по настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по ч. гр.
д. № 743/2021 г. по описа на РС-Свищов, а именно сума в размер на 307,46
лева, от които 207,46 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, но не е доказал да е сторил
такива.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 30.09.2021 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК в Свищовския районен съд и към настоящия момент) в полза на от
„БАНКА ДСК“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, общ. Оборище, ул. Московска № 19, представлявано от Юрий Благоев
Генов- изпълнителен директор и Диана Митева – изпълнителен директор,
съществува вземане против ЦВ. Г. ЦВ. с ЕГН **********, с настоящ адрес
гр.Свищов, ул.“Стоян Ников“ № 3, вх. В, ет. 6, ап. 18 за сумата 6 334,55 лева
(шест хиляди триста тридесет и четири лева и 55 ст.)- главница, 1878,86 лв.
(хиляда осемстотин седемдесет и осем и 86 ст.)– договорна лихва за периода
от 26.09.2016г. до 28.09.2021г., 1347,12лв. ( хиляда триста четиридесет и
седем лева и 12 ст.) - лихвена надбавка за забава върху просрочена главница
от 26.09.2016г. до 28.09.2021г., 118,03 лв. (сто и осемнадесет лева и 03 ст.) –
договорна застраховка от 26.09.2016г. до 28.09.2021г., ведно със законна
лихва върху главницата от 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, съгласно
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 388/30.09.2021 г. по ч.гр.д. №
8
743/2021 г. по описа на Свищовския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за договорна лихва за разликата от 2536,68 лева до 1878,86 лева , и в
частта за договорната застраховка за разликата от 154,84 лева до 118,03 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. ЦВ. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***** да
заплати на „БАНКА ДСК“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Оборище, ул. Московска № 19 сумата 307,46
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
1033,30лева– направените разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
9