Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1309
/14.11.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на десети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели Стоянова
секретар В. С.,
прокурор Дарин Христов,
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1040/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с
глава дванадесета от АПК.
Образувано е касационна жалба, една подадена от
процесуален представител на заместник - министъра на културата против решение №
436/28.04.2022 година по н.а.х.д. № 37/2022 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е отменено наказателно постановление № 08-00-195/10.12.2021
година на заместник – министъра на културата (НП).
С НП, за нарушение на чл. 83 ал. т. 1 б. „в“ във
връзка с чл. 84 ал. 1 – 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), на основание
чл. 200 ал. 1 от ЗКН, на М.К.Г. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ - в размер на 6 000 лева.
В касационната жалба се оспорва материалната
законосъобразност на решението. Твърди се, че са налице всички предпоставки за
налагане на административното наказание, а извършването на нарушението е
доказано по несъмнен начин. Оспорват се изводите на РС, че фактическият състав
на деянието не е доказан от субективна страна, както и мотивите за действия при
крайна необходимост на Г. – обстоятелство, което изключва неговата отговорност.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Ответника по касацията, чрез процесуален
представител, поддържа, че решението е законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
Фактите
Г. е наказан за това, че при извършена проверка
в периода 14 – 16.04.2021 година е констатирано, че, като собственик на самостоятелен
обект (първи жилищен етаж) в сграда (с идентификатор 07079.609.223.1) в
поземлен имот с идентификатор 07079.609.223 по КККР на град Бургас – жилищна
сграда с административен адрес - улица „Алеко Богориди“ № 54, декларирана с
писмо № 2187/08.05.1989 година на НИПК като архитектурно – строителен паметника
на културата с предварителна категория „за сведение“, а към момента на
проверката – строителна недвижима културна ценност с категория „за сведение“ по
ЗКН, е извършил частичен ремонт на сградата – възстановяване на част от
фасадната мазилка, подмяна на дограма на прозорците и подмяна на две входни
врати на първия етаж, ремонт на масивен парапет на входното стълбище, без да е
правил искане за съгласуване на ремонта по реда на чл. 84 от ЗКН - от министъра
на културата, с приложена към искането документация за извършване на текущ
ремонт.
РС е отменил НП. Приел е от показанията на
свидетеля Г. (брат на жалбоподателя), че преди ремонта сградата е била в
изключително лошо състояние и е представлявала опасност за минувачите (в нея се
е влизало свободно, имало е настанени клошари, част от мазилката е падала по
улицата). Приел е, че жалбоподателят не е знаел, че сградата представлява
недвижима културна ценност, поради което не е налице и виновно поведение от
негова страна, т. е. не се доказва субективния елемент от състава на нарушението,
поради което НП е незаконосъобразно. Отделно, на основание чл. 11 от ЗАНН във
връзка с чл. 13 ал. 1 от НК, съдът е счел, че СМР са извършени в условията на
крайна необходимост – за обезопасяване на имота и защитата на здравето и живота
на минувачите, което обстоятелство също води, като краен резултат, до отмяна на
НП.
Сградата, в която се намира имота, собственост
на М.Г., е строителна недвижима културна
ценност с категория „за сведение“. Нейният режим е отразен в общия устройствен
план на град Бургас, одобрен с решение № 51-1/21.07.2011 година на Общински
съвет – Бургас, обнародвано в ДВ бр. 71/13.09.2011 година. ОУП е публикуван и
на интернет – страницата на Община Бургас, заедно със схема на културно –
историческото наследство, т.е. общодостъпен е за запознаване.
Г. не е подавал искане за предварително
съгласуване на извършените от него СМР върху фасадата на сградата на улица
„Алеко Богориди“ № 54 в град Бургас.
Приложимото право
Съгласно чл. 83 ал. 1 т. 1 б. „в“ от ЗКН, инвестиционните
проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното
наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за
устройство на територията след
съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: 1. в единични културни
ценности и в техните граници: искания и документация за извършване на текущи и
аварийни ремонти и укрепителни работи.
Нормата на чл. 84 ал. 1 т. 2 от ЗКН предвижда,
че съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с
печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на
съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3.
Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на
културното наследство се внасят - за недвижими културни ценности с категории
"местно значение", "ансамблово значение" и "за
сведение" в техните граници и охранителни зони – в съответното звено по
чл. 17, ал. 3.
Съответно, според чл. 84 ал. 2 т. 2 от ЗКН, съгласуването
по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва
от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за единични
и групови недвижими културни ценности с категории "местно значение",
"ансамблово значение" и "за сведение" – след писмено
становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3.
Санкционната норма на чл. 200 ал. 1 от ЗКН
предвижда, че който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в
защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в
нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на
едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от
15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
След съпоставката на фактите, установени от РС,
правните мотиви на решението и приложимото право, настоящият касационен състав
приема че жалбата е основателна.
По делото не се спори, че М.Г. не е подал
заявление за предварително съгласуване на предвидените от него СМР върху част
от сградата на улица „Алеко Богориди“ № 54 в град Бургас, въпреки че такова
предварително съгласуване е необходимо. Г. е твърдял, че при среща с архитект –
служител в общинската администрация, му е било обяснено, че не се налага
каквото и да е съгласуване на ремонтните работи, които предстои да извърши.
Спори се дали деянието е доказано от субективна
страна, както и дали Г. е действал при условията на крайна необходимост.
Следва да се отбележи, че двете хипотези на
изключване на административнонаказателната отговорност на дееца, обсъдени в
решението на РС – 1. липса на субективен елемент и 2. действие при крайна
необходимост – са взаимоизключващи се. Няма как едно лице да извърши
противоправно деяние, едновременно, без да формира изобщо вина (липса на
субективен елемент от фактическия състав) и същевременно – да действа при
условията на крайна необходимост, за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените, т.е. при съзнаване на
общественоопасния характер на извършеното, но с игнориране на конкретните
последици в името на една обществено значима цел. Излагането и на двете
хипотези в мотивите – като основание на отмяната на НП - прави съдебния акт
вътрешно противоречив, защото не е ясно какво точно е приел съда – че Г. изобщо
не е съзнавал виновното си поведение или че го е съзнавал, но, въпреки това, е
осъществил фактическия състав на деянието, за да предотврати настъпването на
общественоопасни последици с интензитет, надхвърлящ този на предизвиканите.
Отделната проверка на двата аргумента за отмяна
на НП също не води до извод за законосъобразност на обжалваното решение.
Обектът, собственост на Г., е част от недвижима
културна ценност с определена категория, която е била обявена по общодостъпен
начин – с обнародването през 2011 година във вестник „Държавен вестник“ на
решението на Общински съвет – Бургас за приемането на ОУП на град Бургас. Към
момента на извършването на СМР, това решение и приложенията към него са
общодостъпни и Г. е имал възможност, и е могъл, да се запознае с извлечението
на плана, засягащо придобития от него обект в сградата на улица „Богориди“ №
54. С незапознаването с предвижданията на ОУП за имота и процедиране на СМР,
той е действал в условията на непредпазливост, а деянието му е наказуемо,
защото нормата на чл. 200 ал. 1 от ЗКН не поставя изискване нарушението да е
осъществено единствено при умисъл, като форма на вината.
Недоказани от материалите по делото са и
мотивите на РС, че за извършената намеса по фасадата на сградата, без
предварително съгласуване, се констатира основание за приложението на чл. 13 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В н.а.х.д. № 37/2022 година на РС – Бургас не
се съдържат достоверни доказателства, от които да бъде направен извод за
съществуването на неотложна необходимост от незабавен ремонт на част от
сградата, за да бъдат съхранени от непосредствена опасност живота и здравето на
собствениците на сградата и/или на населението на града. Извършеният ремонт има
„текущ“ характер, а самият извършител – освен по този начин - го характеризира
и като „освежаване“ на първия етаж, който е „неизползван от години“, съгласно
писмо вх. № 94 – 00 – 847/10.03.2021 година по описа на Министерство на
културата, изпратено от М.Г.. Тезата за възникнала крайна необходимост – без да
се използва изрично този термин - е изложена за пръв път във възражението срещу
АУАН № 20/06.07.2021 година, подадено от Г. на 13.07.2021 година, когато му е
станала известна гледната точка на актосъставителя по обстоятелствата, свързани
с извършването на нарушението. Дори и в това възражение, обаче, той е заявил,
че е извършил само „незначителни подобрения“, израз, който няма как да бъде
съотнесен към спешната нужда от аварийни СМР, свързана с игнориране на реда по
ЗКН в името на предпазването на населението от опасността, която представлява
сградата, а оттам – обуславяща крайната необходимост, като обстоятелство
изключващо отговорността на дееца. Цитираните писмени доказателства са в
очебийно противоречие с част от показанията на разпитания свидетел Илиян Г.
(брат на жалбоподателя), който пред РС е заявил, че сградата е била в много
„лошо състояние“ като преди покупката там е имало и „смъртен случай“, а
предприетите действия са били предназначени за „обезопасяване“. Няма никаква
логика, ако нарушителят е констатирал непосредствена опасност за живота и
здравето на хората, в това число и свързан с нея смъртен случай – преди да е
станал собственик – да не изложи констатираните обстоятелства, в писмен вид,
когато обосновава в административнонаказателното производство своето невиновно
поведение. Настоящият съдебен състав кредитира писмените доказателства за
сметка на показанията на Илиян Г., поради което и в тази си част мотивите на РС
не следва да бъдат споделяни (лист 64, 26 – 27 и 107 от н.а.х.д. № 37/2022
година).
Като краен резултат, решението на РС следва да
се отмени.
Наред с всичко изложено, настоящият състав
приема, че размерът на наложената глоба е завишен. Извършените без съгласуване
СМР не нарушават съществено фасадата на обекта, а не са налице и данни за предходно
извършени нарушения от същия вид, поради което наложената глоба следва да се
определи на минимума по чл. 200 ал. 1 от ЗКН.
При този изход от спора, основателно е
своевременното искане на процесуалния представител на касатора за присъждане на
разноски по делото. М.Г. следва да заплати на Министерство на културата
(юридическата личност, в чиято структура е наказващия орган) сумата от 100
(сто) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 436/28.04.2022 година по
н.а.х.д. № 37/2022 година на Районен съд – Бургас.
Вместо него постановява
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
08-00-195/10.12.2021 година на заместник – министъра на културата като намалява наложеното на М.К.Г. с ЕГН **********
административно наказание „глоба“ от 6000 (шест хиляди) лева на 5000 (пет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА М.К.Г. с ЕГН ********** да заплати на Министерство
на културата сумата от 100 (сто) лева разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: