РЕШЕНИЕ
№ 876
гр. Стара Загора, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20245530102004 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателно установителни искове за прогласяване нищожността на
клаузите за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 и за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от
договор за кредит с номер ************* г., кумулативно съединени с искове с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Ж. Б. Г., чрез пълномощника си адв. Д. Г., твърди в исковата си молба, че
между него, в качеството му на „Кредитополучател", от една страна, и ответника „Би енд
джи кредит" ООД, в качеството му на „Кредитор", от друга страна, на ************* бил
сключен Договор за кредит с номер *************. По силата на сключения Договор за
заем, заемодателят предоставил на заемателя сума в размер 800.00 лв., при условия:
годишен лихвен процент - 37.33%, годишен процент на разходите - 44.44% , срок на
погасяване - 8 месеца, обща сума за връщане - 916.00 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за заем, на кредитополучателя била начислена
допълнителна такса в размер на 273.68 лв. за услуга по бързо разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем. Сумата била разсрочена на равни части и дължима заедно с
погасителните вноски за главница и лихва.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Договора за заем на кредитополучателя била начислена
допълнителна такса в размер 410.56 лв. за услуга „динамично плащане“ при условията на т.
7.4. от раздел V от Общите условия. Сумата била разсрочена на равни части и дължима
заедно с погасителните вноски за главница и лихва.
След добавянето на въпросните такси, действителната цена на отпуснатия заем
станала в размер 1 600.24 лв., или повече от два пъти заетата сума в размер 800.00 лв. Към
момента на предявяване на настоящия иск ищецът заплатил общо сума в размер на 1602.00
лв., за което представя копия на платежни нареждания. Посочва, че платените 1602.00 лв.
представлявали:
1
- 800лв. главница;
- 273.68 лв. такса бързо разглеждане;
- 410.56 лв. такса динамично плащане;
- 117.76 лв. - лихви и неустойки.
Счита, че сумите, платени по пера такса бързо разглеждане и динамично плащане били
платени по нищожни клаузи и следвало да бъдат възстановени като платени без основание.
Счита, че Таксата за бързо разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбите
на ЗПК и в частност чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, каквото представлявало експресното разглеждане на документите за кредита.
Именно затова тази клауза от договора имала за резултат заобикаляне на Закона за
потребителския кредит, и същата на основание чл. 21 от ЗПК била нищожна.
Нещо повече, тази такса не била включена и в годишния процент на разходите по
кредита, съответно заобиколена била и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което бил отделен
довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал. 5 ЗПК - задължение на
кредитора по договора бил да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по
кредита, при което всяко неточно посочване заобикаляло закона. Казаното важало дори в
хипотеза, в която годишния процент на разходите нямало да надвиши законовия праг, ако в
него се включвали тези допълнителни плащания по договора, както и в хипотезата, в която
точния процента на разходите бил по - нисък от посочения в договора, тъй като и в двата
случая било налице като резултат заобикалянето на закона.Всяка нееквивалентна такса по
договор между равноправни субекти всъщност прикривала възнаграждение на кредитора
(ако се дължала и при точно изпълнение) или неустойка (ако се дължала в хипотеза на
неизпълнение). Затова и таксата, ако е „доброволно" (а тя не била в настоящия случай)
договорена или платена, следвала да залегне като елемент на годишния процент на
разходите, което не било направено, и оттам - заобиколена била нормата на чл. 19 ЗПК в
частта, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по кредита.
Навежда доводи, че всяка договорка между страните по договора, която предвиждала
различен срок за приемане на предложението на присъстваща страна за сключване на
договор за кредит, противоречи на закона.
Таксата в размер 273.68 лв. била значителна част от размера на получения заем, с което
безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието добри
нрави предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се правел извод за нарушение, водещо до нищожност - така и Решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д . № 4277/2008 г. на ВКС, IV г.о. Дори обработката на документи да
се била случила „бързо“, това не обосновавало цена на посочената услуга в подобен размер
спрямо главницата. Твърди, че чрез посочената клауза било налице скрито оскъпяване на
кредита и била постига забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на
кредитора, поради което съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, била нищожна.
На отделно основание счита, че посочената сума представлявала прекомерно висока
печалба на кредитора и била предпоставка за значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която
уреждала това задължение се явявала неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като
такива се явявала нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Счита, че таксата била
нееквивалентна и срещу нея кредитополучателя не получавал съизмеримо с пари благо.
Предвид гореизложеното, счита таксата за бързо разглеждане на документи, с която
кредиторът начислил допълнително сума в размер на 273.68 лв. в чл. 9, ал. 1 от договора за
кредит, за нищожна, на основание чл. 10а, ал. 2 и 19, ал. 5 ЗПК, и неравноправна съгласно
2
ЗЗП. Сочи съдебна практика в тази насока.
По отношение на клаузата, уреждаща начисляването на такса за услуга „динамично
плащане" счита, че е нищожна поради следното: Таксата за динамично плащане не попадала
в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК. Не можело да се приеме, че срещу тази такса
(възнаграждение) се дължало поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга,
като не било ясно и по какъв начин бил определен размерът, респ. в какво точно се
изразявало насрещното поведение на кредитора - арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно било, че
тази такса прикривала истинската цел на кредитора, а именно увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат заобиколени
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който годишният процент на
разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Добавено към
уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга
"динамично плащане" несъмнено водело до превишаване тавана на ГПР, което от своя
страна обуславяло нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Твърди, че посочената клауза не била индивидуално уговорена, същата в договора
препращала към Общите условия, от което можело да се направи извод, че дружеството
ответник обичайно „предлагало" тази договорна клауза на лицата, кандидатстващи за
отпускане на паричен заем, респективно тази договорна клауза не била предмет на
индивидуално договаряне. В тази насока следвало да се отбележи, че съгласно чл. 146, ал. 2
ЗЗП клаузи, които били включени в общите условия не се явявали индивидуално
договорени, а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни, същите се явяват нищожни -
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т. е. не биха могли да породят правни последици. Съгласно чл. 143 ЗЗП
клаузата се явява неравноправна, ако е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност, и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Счита, че въпросната клауза, с която се начисляват допълнителни 410.56 лв. при
главница в размер 800.00 лв. поражда значително нарастване общия размер на задължението
по договора за кредит и поради тази причина клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за заем
следвало да бъде прогласена за недействителна.
Счита, че допълнително възнаграждение за динамично плащане накърнява принципа
на добросъвестност при договарянето и накърнява равновесието между страните. Следвало
да се има предвид, че принципът на еквивалентност на договорните престации предвижда,
че правото на възнаграждение възниквало за реално реализирани задължения по
договорното правоотношение. В случая, чрез уговаряне на дължимост на такса динамично
плащане се достигало до нарушаване на императивни правни норми, а именно на
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, общият размер на разходите не можел да надвишава
петкратния размер на законната лихва, а ал. 5 предвиждала, че всяка уговорка в противен
смисъл се явявала недействителна. Макар договорът да съдържа отразяване, че ГПР възлиза
на 43.11%, което формално водело до спазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уговарянето на
1
допълнително възнаграждение за динамично плащане в размер, повече от / от размера на
2
главницата по договора за кредит водело до извод, че се достига до накърняване на
императивни разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от Закона за потребителския кредит, общият
разход на кредита включвало всички видове разходи, пряко свързани с договора за кредит.
Отчитайки легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита, то разходи, свързани с
начин на погасяване на вноските по кредита би следвало да бъдат включени в общия разход,
защото били свързани с договора за кредит. В конкретния случай ако уговореното
възнаграждение за динамично плащане било включено в ГПР би се достигнало до
нарушаване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В подкрепа на твърдяното сочи съдебна
3
практика.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че чл. 9,
ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит с номер ************* г., сключен между Ж. Б. Г. и
„Би енд джи кредит“ ООД, са нищожни на твърдените по-горе основания.
Моли, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, да осъди „Би енд джи
кредит“ ООД, да му заплати сумата в размер 273.68 лева, която представлява заплатена без
основание сума за такса бързо разглеждане, както и сумата, в размер 410.56 лева, която
представлява заплатена без основание сума за такса динамично плащане.Претендира за
направените по делото разноски, вкл. и за адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът „Би енд джи кредит“ ООД, гр.София, чрез процесуалния представител
юрк. Г. Иванов, в депозирания писмен отговор оспорва основателността на исковете.
Оспорва твърденията за недействителност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 и чл. 19, ал. 1
ЗПК.
Оспорва твърдението, че предлаганите от него доброволни действия представляват
скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона. Изискването на чл.11,
т.10 ЗПК било да бъде наличен Годишния процент на разходите, което било сторено в
договора. Твърди, че в процесния договор за кредит допълнителните действия били част от
ГПР. Те не се калкулират в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и
еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.
Следвало да се отбележи, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит
сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора бил предоставил, е
било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът
за кредит може да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния
Европейски формуляр като цена. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че
ищецът сам пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата била уговорена
индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП.
Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира за направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до
минимума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно, а и видно от представения по делото договор за кредит с номер
************* от *************, сключен между ищеца Ж. Б. Г., като заемател, и
ответника „Би енд джи кредит" ООД, като заемодател, ответникът е предоставил на ищеца
заемна сума в размер на 800,00лв., а последният се е задължил да върне сумата на осем
месечни погасителни вноски за срок от осем месеца при годишен процент на разходите
44,44 %, и годишен лихвен процент 37,33%, с посочена в договора обща сума за връщане
1600,24 лева.
Съгласно клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му при
условията на т.7.3 от раздел V на общите условия. Съгласно същата клауза от общите
условия: „Срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума, да ползва бързо
4
разглеждане по своя Кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се
разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото работно време, считано
от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит./.../ Заплащането на
паричната сума за Бързо разглеждане се дължи от кредитоискателя само в случаите, когато
кредитът бъде усвоен, не се дължи ако искането за отпускане на кредит не бъде одобрено.
Точният размер на паричната сума зависи от кредитния продукт, за който кредитоискателят
кандидатства.“ Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на
273,68 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.
Съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит,
кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит
при условията на т.7.4 от раздел V на Общите условия. Съгласно същата клауза от Общите
условия: „Срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума, да ползва
Динамично плащане по своя кредит. При ползването на тази възможност кредиторът
осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя
или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на Кредитора, за да
извърши кредитополучателят редовно плащане (плащане не по-късно от датата на падежа),
съобразно следните условия, които Кредитополучателят трябва да спазва…“ Заплащането на
паричната сума за Динамичното плащане се дължи от Кредитополучателя само в случаите,
когато Кредитът бъде усвоен и не се дължи ако искането за отпускане на кредит не бъде
одобрено. Точният размер на паричната сума зависи от кредитния продукт, за който
Кредитоискателят кандидатства. Паричната сума за динамичното плащане на искането за
процесния кредит е в размер на 410,56 лв. и е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
кредита.
Според чл. 9, ал. 3, погасителният план към договора за кредит дължимата сума е в общ
размер на 1600,24 лв., като в нея са включени таксите по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 и е разделена на
8 вноски от по 200,03 лв.
По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация на потребителски кредити.
Видно от представени и неоспорени седем броя платежни нареждания за заплатени
суми в общ размер на 1602,00 лв., Ж. Б. Г., в качеството си на кредитополучател е погасил
кредит № *************.
При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Ответникът представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищеца от своя страна има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Тези обстоятелства сочат на това, че разглежданият договор е договор за
потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
5
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи, т.е. тази
недействителност има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи.
Предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 44,44 %, но от съдърЖ.ието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
В настоящия случай услугата "Бързо разглеждане на искането за кредит" представлява
действие по усвояване на кредита във времево отношение, а "Динамично плащане" има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат
кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Доколкото се
касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. С тези суми, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото
при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето
защо, посочения в договорите годишен процент на разходите от 44,44 %, не отговаря на
действителния такъв.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че чрез клаузите за заплащане на
допълнителни услуги "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Динамично плащане",
уговорени в процесния договор, се нарушава императивната норма на чл. 10а ЗПК. В
процесния договор не са вписани такси за действия, свързани с усвояване или управление на
кредита, но реално тези две допълнителни услуги по естеството си представляват именно
заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита. Начислените такси са платими и
6
включени в погасителния план на кредита, като по този начин те се превръщат в разход по
кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4
ЗПК. Допустимата граница е предвидена да е петкратният размер на законната лихва, а с
включването на таксите за "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Динамично
плащане", превишението ще надхвърли това ограничение. Затова и тези клаузи са нищожни
на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на кредита, регламентирани в §1, т.1
от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Предвид изложеното,
таксите за тези услуги реално представляват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне
на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените клаузи по
договорите за кредит не отговорят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата
на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до тяхната недействителност,
съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към
осигуряване защита на потребителите, чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
клаузите са недействителни, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че уговорките в процесния
договор за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни
законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
При разпределената по делото доказателствена тежест по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или
за задърЖ.е на полученото. Установи се по делото, че ищецът е заплатил сума в общ размер
на 1602,00 лв. по процесния договор. С оглед установената нищожност на клаузите по чл. 9,
ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с номер ************* г. се налага
изводът, че липсва основание за задърЖ.е от ответника на получените от него при начална
липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД суми в размер на 273,68 лв. за такса за
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ и 41,56 лв. за такса за „Динамично плащане“ по
договора и същите следва да бъдат върнати на ищеца. Ето защо, предявените искове за
заплащане на получени без основание парични суми, представляваща такси по чл. 9, ал. 1 и
ал. 2 от Договор за потребителски кредит с номер ************* г., е основателен и следва
да бъде уважен изцяло в претендирания размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в размер на 100,00 лв. за заплатена държавна такса.
Ищецът прави искане да бъде определен адвокатски хонорар, на осн.чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА. На ищеца в производството е оказана безплатна адвокатска помощ, на основание
сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че възнаграждението
следва да е съгласно чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38,
ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат за осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие /какъвто в случая е
7
налице/, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно, на осн. чл. 38 ЗАдв.
Съобразено чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер за защита по настоящото дело, съобразно
цената на двата осъдителни искове, възлиза на 400 лв. Това е и размерът на дължимия
хонорар на адвокат и по исковете за нищожност на клаузите по процесния договор. Или
дължимият на представителя на ищеца адвокатски хонорар възлиза на 800 лв., платим от
ответника
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни, по иска на Ж. Б. Г., ЕГН **********, от гр. *************,
против на „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, клаузата по чл. 9, ал. 1, и клаузата
по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит с номер ************* г., на основание чл. 22, във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на Ж. Б. Г.,
ЕГН **********, от гр. *************, сумата 273,68 лева, представляваща платена без
основание такса „Бързо разглеждане на искането за кредит“, сумата 410,56 лева,
представляваща платена без основание такса „Динамично плащане“, по Договор за кредит с
номер ************* от *************, както и сумата в размер на 100,00 лв.,
представляваща заплатената по делото държавна такса.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.„Незабравка“ № 25, ет. 5 да заплати на адв. Д. Г., с
личен адвокатски номер **********, АК - Ловеч, сумата в размер на 800,00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, присъдено на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8