Решение по дело №152/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 28/07.09.2015 год., постановена по Н.о.х.дело № 321/2015 год., К. районен съд е признал подсъдимия Ю. Ш. Ю. от Г.К. за виновен в това, че на 01.08.2014 год. в Г.К., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, като извършител, в съучастие с Е. Д. С. от Г.К., последният в качеството си на подбудител и помагач, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. парфюм марка „G” от 50 мл, на стойност 79.90 лева; 1 бр. парфюм марка „G” от 30 мл, на стойност 55.90 лева; 1 бр. парфюм марка „Ch” от 30 мл, на стойност 47.90 лева; 1 бр. парфюм марка „LL” от 30 мл, на стойност 54.90 лева; 1 бр. парфюм марка „L” от 50 мл, на стойност 74.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 30 мл, на стойност 37.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, на стойност 56.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J”” от 50 мл, на стойност 62.90 лева; 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева и 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева, всичко на обща стойност 563.00 лева, собственост на „Д” ЕООД - Г. С, от владението на С.Т.М.от Г. К. - управител на магазин на „Д” ЕООД в Г. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 7, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3, във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание с чл.58а ал.1 от НК е редуцирал с една трета, като го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. На основание чл.64 ал.1 от НК съдът е освободил подс.Ю. Ш. Ю. от изтърпяване на така наложеното наказание, като го е настанил във възпитателно училище - интернат. С присъдата, на основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил Ю. Ю. да изтърпи наложеното му с Определение № 186/02.06.2015 год. по ЧНД № 80/2015 год. по описа на PC-К общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.65 ал.1 от НК е постановил да бъде изтърпяно в поправителен дом.

Със същата присъда съдът е признал Е. Д. С. от Г.К. за виновен в това, че на 01.08.2014 год. в Г.К., като подбудител и помагач, в съучастие с Ю. Ш. Ю. от Г.К. като извършител, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. парфюм марка „GG” от 50 мл, на стойност 79.90 лева; 1 бр. парфюм марка „GG” от 30 мл, на стойност 55.90 лева; 1 бр. парфюм марка „ChCh” от 30 мл, на стойност 47.90 лева; 1 бр. парфюм марка „LL” от 30 мл, на стойност 54.90 лева; 1 бр. парфюм марка „LL” от 50 мл, на стойност 74.90 лева; 1 бр. парфюм марка „JJ” от 30 мл, на стойност 37.90 лева; 1 бр. парфюм марка „JJ” от 50 мл, на стойност 56.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J”s Ме” от 50 мл, на стойност 62.90 лева; 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева и 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева, всичко на обща стойност 563.00 лева, собственост на „Д” ЕООД - Г. С, от владението на С.Т.М.от Г. К. - управител на магазин на „Д” ЕООД в Г. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4, във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 24 /двадесет и четири / месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирал с една трета, като го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 16 месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Осъдил е с присъдата Ю. Ш. Ю. и Е. Д. С. да заплатят солидарно по сметка на РС – К. деловодни разноски, в размер на 335 лв.

От така постановената присъда е останал недоволен подс.Е. Д. С. от Г.К., който я обжалва чрез служебно назначения му защитник в частта й относно наложеното на този подсъдим наказание по вид и размер. В жалбата се твърди, че при постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд не е отчел в необходимата пълнота съдействието, което е оказал подс.С. както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, искреното му разкаяние и изразеното съжаление за извършеното, поради което счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде изменена, като на подс.С. бъде определено наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК и му бъде наложено наказание „пробация”. В съдебно заседание подс.Е. С. и защитникът му поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд счита за правилна, обоснована и законосъобразна, вкл. и в частта й относно наложеното на подсъдимия С. наказание, което намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявените на подсъдимите Ю. Ю. и Е. С. обвинения. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие не са събирани нови доказателства. Въз основа на събраните на досъдебното производство и в хода на първоинс‗анционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Ю. Ш. Ю. е роден на **.**.19** год. в Г. К., където живее постоянно. Има завършено начално образование, не е женен, ученик, осъждан е. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Е. Д. С. е роден на **.**.19** год. в Г. К., където живее постоянно. Има завършено начално образование, не е женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 01.08.2014 год. подсъдимите Ю. и С., които се познавали много добре, предвид родствената връзка по между им, се срещнали в района на кооперативния пазар в Г.К.. Подс.С. предложил на подс.Ю. да посетят фирмения магазин на „Д“ ЕООД – Г.С в Г.К., откъдето подс.Ю. да открадне и изнесе посочените му от подс.С. парфюми по видове и марки, след което да ги предостави на последния за продажба и да си разделят парите. Подс.Ю. се съгласил и двамата се отправили към посочения магазин, като по пътя се уговорили как подс.С. ще посочва съответния парфюм, за да може да бъде изнесен от подс.Ю.. Около 17.50 часа двамата влезли в магазин „ДМ“, намиращ се в Г.К., на У. „Б“ № **, в сградата на хотел „Б“, при което подс.С. се насочил към частта от търговския обект, където били изложени множество тоалетни води, дезодоранти и парфюми. Подс.Ю. стоял в близост до другия подсъдим, като внимателно следял действията му. Подс.С. започнал да разглежда изложените парфюми, като някои от тях свалял от мястото им и демонстрирал интерес към съдържанието им, след което ги връщал на полицата, а други само посочвал с ръка. В съответствие с постигнатата предварителна уговорка, след като подс.С. върнел разгледания парфюм на мястото му, подс.Ю. взимал съответния парфюм и го поставял в носената найлонова торбичка или в колана на панталона си, като прикривал мястото с носената тениска. По описания начин подс.С. посочил, а съответно подс.Ю. взел от магазина десет броя парфюми - 1 бр. парфюм марка „G” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „G” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „Ch” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „L” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „L” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „J” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл и 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл., които изнесъл от търговския обект, без да заплати цената им. Впоследствие подс.Ю. предал на подс.С. откраднатите вещи, които последният продал на неустановено по делото лице. От получената от продажбата на парфюмите сума подс.Ю. получил 20 лв., като останалата част подс.С. задържал за себе си.

Междувременно, служителка в магазина – Ш. Ю., забелязала, че част от изложените парфюми липсват и не са отчетени като продадени, което съобщила на управителката - св.С. М.. Последната прегледала записите от камерите в магазина и констатирала, че непознато лице взема неколкократно парфюми от щанда, които поставя в торбичка. Свидетелката извършила справка относно марките и броя на парфюмите, които се нареждали на съответния рафт по планограма, при което установила липсата на следните парфюми: 1 бр. парфюм марка „G” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „G” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „Ch” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „L” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „L” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „J” от 30 мл, 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл и 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл.

С протокол за доброволно предаване св.С М предала на органите по разследването 1 бр. диск, съдържащ видеозапис от камерите в магазина на 01.08.2014 год. В хода на разследването видеозаписите от магазин „ДМ“ в Г.К. за посочения ден били предоставени на св.П. П. - служител в РУП-К., който по походката, телосложението и общи черти на лицето, разпознал на записа подсъдимите Е. Д. С. и Ю. Ш. Ю., които му били добре известни, предвид криминалната им регистрация и многократните му срещи с тях.

От писменото заключение на вещото лице В.Д. по извършената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза се установява, че стойността на описаните по-горе 10 бр. парфюми възлиза на сумата в размер общо на 563.00 лв.

Видно от писменото заключение на вещото лице Т. Д. по извършената на досъдебното производство съдебно - пси§ологична експертиза, към датата на извършване на деянието подс. Ю. Ш. Ю. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като при осъществяване на престъплението има наличие на увлечение, което не е болестно обусловено.

От писменото заключение на вещото лице Ш. А. по извършената на досъдебното производство лицево-идентификационна експертиза се установява, че на снимковите кадри, извлечени от предадения от св.М. диск с видеозапис от камерите в магазин „ДМ“ в Г.К. и на снетия сравнителен материал /снимки на подсъдимите/, вероятно са заснети едни и същи лица, посочени като Е. Д. С. и Ю. Ш. Ю.. Вещото лице е дало заключение, че изображенията от видеозаписа са годни за евентуално разпознаване, но не и за категорична идентификация, поради качеството на видеозаписа.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите Е. С. и Ю. Ю., направени в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в които същите са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимите пред органа по разследването; показанията на свидетелите С. М. и П. П., дадени в хода на досъдебното производство пред органа по разследването; протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него; писменото заключение на вещото лице В.Д. по извършената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза; писменото заключение на вещото лице Т. Д. по извършената на досъдебното производство съдебно - психологична експертиза; писменото заключение на вещото лице Ш. А. по извършената на досъдебното производство лицево-идентификационна експертиза; удостоверение за раждане на подсъдимия Ю. Ш. Ю.; 2 бр. справки за съдимост на подсъдимите С. и Ю.; 2 бр. характеристични справки за подсъдимите Е. С. и Ю. Ю.; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите; Справка за съдимост на подс.Ю. Ю., приети от първоинстанционния съд, които доказателства изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че всеки от подсъдимите Ю. Ш. Ю. и Е. Д. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави, както следва: подс.Ю. Ю. - на чл. 195 ал.1 т.7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 28 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, а именно: на 01.08.2014 год. в Г.К., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, като извършител в съучастие с Е. Д. С. от Г.К., последният в качеството си на подбудител и помагач, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. парфюм марка „G.” от 50 мл, на стойност 79.90 лева; 1 бр. парфюм марка „G” от 30 мл, на стойност 55.90 лева; 1 бр. парфюм марка „Ch” от 30 мл, на стойност 47.90 лева; 1 бр. парфюм марка „L” от 30 мл, на стойност 54.90 лева; 1 бр. парфюм марка „L” от 50 мл, на стойност 74.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 30 мл, на стойност 37.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, на стойност 56.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, на стойност 62.90 лева; 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева и 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева, всичко на обща стойност 563.00 лева, собственост на „Д” ЕООД - Г. С, от владението на С.Т.М.от Г. К. - управител на магазин на „Д” ЕООД в Г. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и в немаловажен случай; и подс.Е. С. – на чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, а именно: на 01.08.2014 год. в Г.К., като подбудител и помагач, в съучастие с Ю. Ш. Ю. от Г.К. като извършител, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. парфюм марка „G” от 50 мл, на стойност 79.90 лева; 1 бр. парфюм марка „G” от 30 мл, на стойност 55.90 лева; 1 бр. парфюм марка „Ch” от 30 мл, на стойност 47.90 лева; 1 бр. парфюм марка „L” от 30 мл, на стойност 54.90 лева; 1 бр. парфюм марка „L” от 50 мл, на стойност 74.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 30 мл, на стойÝост 37.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, на стойност 56.90 лева; 1 бр. парфюм марка „J” от 50 мл, на стойност 62.90 лева; 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева и 1 бр. парфюм марка „A” от 100 мл, на стойност 45.90 лева, всичко на обща стойност 563.00 лева, собственост на „Д” ЕООД - Г. С, от владението на С.Т.М.от Г. К. - управител на магазин на „Д” ЕООД в Г. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на събраните доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Всъщност, по така установената фактическа обстановка, както и по отношение на направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд – относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, квалификацията на същото и относно формата на вината на всеки от подсъдимите при осъществяването му, няма спор между страните, като с въззивната жалба на подс.С. по същество се прави оплакване само относно справедливостта на наложеното му наказание, което жалбодателят и неговият защитник считат за явно несправедливо по вид и размер.

С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване от обективна и субективна страна на деянието, предмет на повдигнатото на всеки от подсъдимите Ю. Ю. и Е. С. обвинение, са обосновани и законосъобразни. От обективна страна, налице е отнемане от подсъдимите на чужди движими вещи, от владението на посоченото по-горе лице – св.С. М. /управител на магазина на „Д” ЕООД – Г.С в Г.К./, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимите са установил своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Обосновани и законосъобразни са и изводите на съда относно квалифициращото деянието на подсъдимия Ю. обстоятелство – за извършване на кражбата при условията на повторност, в немаловажни случаи по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. Това е така, тъй като видно от приетата в хода на първоинстанционното съдебно следствие справка за съдимост на подс.Ю., преди извършване на инкриминираното деяние същият е осъждан два пъти с влезли в сила присъди за извършване на други такива престъпления – кражби, а именно: с Присъда № 47/31.10.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 145/2013 год. по описа на PC-Кубрат, в сила от 18.11.2013 год., за извършено престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал. 1 т.3 и т.5, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК; и с Присъда № 8/16.01.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 2366/2013 год. по описа на РС-Русе, в сила от 14.04.2014 год., за извършено престъпление по чл.195 ал. 1 т.3, т.4 и т.5, във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1, във вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за които с Определение № 186/02.06.2015 год. по Ч.н.дело № 80/2015 год. по описа на РС – К, на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, му е било определено едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено за срок от 2 години, на основание чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че престъплението се явява немаловажен случай, както с оглед на личността на дееца, който независимо от непълнолетието си, към инкриминираната дата е бил осъждан два пъти за престъпления от общ характер, като настоящето деяние е осъществено в изпитателния срок по предходните осъждания, така и предвид стойността на отнетите вещи и начина и механизма на извършване на престъплението, които аргументират извод за изградена трайна нагласа у подсъдимия за извършване на престъпления по Глава V-та от НК. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че двамата подсъдими са осъществили престъплението в съучастие, както следва: подс.Ю. като извършител /осъществил фактическото отнемане на инкриминираните вещи от владението на св.М/, а подсъдимият С. - като подбудител и помагач на подс.Ю. по смисъла на чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, тъй като умишлено е склонил непълнолетния подсъдим Ю. към извършване на престъпното деяние, респ. улеснил е осъществяването му, като е разяснил на подс.Ю. и е осъществил механизма, по който ще му посочи конкретните вещи, които следва да бъдат откраднати и изнесени от търговския обект, а впоследствие ги е продал на неустановено по делот¯ лице.

От субективна страна престъплението подсъдимите са извършили при форма на вината: пряк умисъл – всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от подсъдимите се обективира в поведението му – всеки от тях несъмнено е съзнавал, че отнемат чужди движими вещи, без съгласието на владелеца им, и установяват своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги присвоят /като това намерение на подсъдимите се установява от последващите отнемането действия – предаването им от подс.Ю. на подс.С., разпореждането с тях от последния и разделянето на получените от продажбата им пари/. Именно описаният по-горе механизъм на осъществяване на престъплението води до извода за наличието на съвместна и координирана дейност на подсъдимите, за техни общи и целенасочени действия по отнемане на инкриминираните вещи, които от своя страна сочат на общност на умисъла им, т.е. освен своя собствен умисъл, всеки от подсъдимите е съзнавал умисъла и на другия подсъдим при осъществяване на деянието.

При налагане на наказанията на всеки от подсъдимите първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подс.Ю. обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, младата му възраст, тежкото му материално положение и изразеното съжаление за извършеното, а като отегчаващи такива – обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни. Съответно, съдът е отчел като смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, тежкото му материално състояние, влошено здравословно състояние – наличие на хероинова зависимост, а като отегчаващи такива – обремененото му съдебно минало, лоши характеристични данни, както и обстоятелството, че именно той е инициатор за извършване на престъплението, действайки като подбудител и помагач на непълнолетния подс.Ю.. Въз основа на тях, първоинстанционният съд е приел, че наказанието на подс.Ю. Ю. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния размер на предвиденото в закона за това престъпление след редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което при приложението на чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК е намалил с 1/3, или наказанието, което е постановил да изтърпи подс.Ю. е определил на 8 месеца „лишаване от свобода”. Съдът е направил извода, че в случая са налице предпоставките на чл.64 ал.1 от НК – към датата на постановяване на присъдата подс.Ю. не е навършил пълнолетие, наложеното му наказание „лишаване от свобода” е по-малко от 1 година „лишаване от свобода” и неговото изпълнение не е отложено по чл.66 от НК, поради което е постановил същия да бъде освободен от изтърпяване на така наложеното наказание и да бъде настанен във възпитателно училище - интернат. Именно поради извършване на престъплението, предмет на настоящото производство, в изпитателния срок на наложените му условни осъждания с Присъда № 47/31.10.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 145/2013 год. по описа на PC - К, в сила от 18.11.2013 год., за извършено престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал. 1 т.3 и т.5, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК; и с Присъда № 8/16.01.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 2366/2013 год. по описа на РС-Русе, в сила от 14.04.2014 год., за извършено престъпление по чл.195 ал. 1 т.3, т.4 и т.5, във вр. чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1, във вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за които с Определение № 186/02.06.2015 год. по Ч.н.дело № 80/2015 год. по описа на РС – К, на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, му е било определено едно общо наказание, по-тежкото от двете – наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е било отложено за срок от 2 години, на основание чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е постановил подс.Ю. да изтърпи така определеното общо наказание по посочените две осъждания в поправителен дом, на основание чл.68 ал.1, във вр. с чл.65 ал.1 от НК. По отношение на подс.Е. С. съдът е направил извода, че наказанието на същия следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния размер на предвиденото в закона за извършеното от него престъпление по чл.194 ал.1 от НК, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години /24 месеца/, което съгласно императивната норми на чл. 373 ал.2 от НПК, във вр.с чл.58а ал.1 от НК е намалил с 1/3, като по този начин е наложил на подс.С. наказание „лишаване от свобода” за срок от 16 месеца. Приел е, че няма формални пречки за приложението на института на условното осъждане, както и че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да е необходимо изолирането на подс.Е. С. от свойствената му семейна и социална среда, чрез ефективно изтърпяване на наложеното му наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието на този подсъдим за срок от 3 години.

Така направените изводи от първоинстанционния съд при определяне на вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на всеки от подсъдимите за извършеното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, са обосновани и съобразени със закона. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на всеки от двамата подсъдими наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца, като същото е в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да въздейства поправително и превъзпитателно върху подсъдимите към спазване на законите; да въздейства предупредително-възпиращо спрямо тях, както и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно оплакването на защитника на подс.С. за явна несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание, респ. неоснователно е и искането за неговото намаляване, вкл. и чрез замяната му с наказание пробация, при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. При определяне на наказанието на подс.С. по вид и размер първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, вкл. и твърдяните в жалбата на защитника му такива, като му е наложил наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Същевременно, настоящата инстанция намира, че не са налице такива многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подс.С. доказателства, при които и най-лекото наказание „лишаване от свобода”, предвидено в разпоредбата на чл.194 ал.1 от НК, би се оказало несъразмерно тежко, и които да обосноват замяната на наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подс.С., с наказание „пробация” при приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК. В тази връзка следва да се отбележи че, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, при определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.С., следва да се отчетат и обстоятелствата, че именно той е инициаторът и организаторът на извършване на престъплението, за което е подбудил и подпомогнал непълнолетно лице – подс.Ю., както и подбудите на подс.С. за извършването на престъплението – изцяло користни, за облагодетелстване по неправомерен начин. Ето защо настоящата инстанция намира, че наложените на подсъдимите наказания, вкл. и наказанието на подс.С., не са явно несправедливи – неправилно определени по вид или завишени по размер, а направеното с въззивната жалба оплакване в тази връзка е неоснователно.

Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 28/07.09.2015 год., постановена по Н.о.х.дело № 321/2015 год. по описа на К районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.